№ 73
гр. Шумен , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет
и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500283 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №228/15.06.2021г. по гр.д.№762/2021г. по описа на ШРС , съдът е задължил П.
Р. Р., ЕГН********** да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Е. Н. Р.
ЕГН **********; забранил е на П. Р. Р., ЕГН********** ДА ПРИБЛИЖАВА Е. Н. Р., ЕГН
********** , КАКТО и е ЗАБРАНИЛ на П. Р. Р. ,ЕГН********** да приближава
обитаваното от нея ЖИЛИЩЕ , намиращо се в гр. Ш., ул. № , вх.,ет. ,ап. и ДО
МЕСТОРАБОТАТА й в гр. Ш. * адрес: *, за срок от шест месеца, на основание чл. 5, ал. 2
ЗЗДН. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН е наложил на П. Р. Р., ЕГН********** „ГЛОБА” в
размер на 400 лева., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН е осъдил П. Р. Р., ЕГН**********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист,
осъдил е П. Р. Р. , ЕГН**********, да заплати на Е. Н. Р., ЕГН ********** сумата от
400лв., представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника П. Р. Р., действащ ,чрез пълномощника си адв.
В.П. от ШАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли съдът да отмени решението и вместо това да остави без уважение
молбата на молителката Е. Н. Р. .
Въззиваемата страна Е. Н. Р. е депозирала отговор на въззивната жалба с който
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
1
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна страна,
при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Производството по делото е образувано по молба на Е. Н. Р. за издаване на заповед за
защита от домашно насилие срещу П. Р. Р. за извършени актове на домашно насилие на
16.03.2021г. и на 18.03.2021г. и налагане на мерки за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН.
В молбата си с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН молителката сочи, че с ответника са
в процес на развод от месец февруари, когато напуснала семейното жилище. Твърди, че на
16.03.2021г. и на 18.03.2021г. ответникът я заплашвал, че ще я пребие и обезобрази и я
преследвал. Моли за налагане на ответника на мерки по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН .
Не е спорно между страните , че те са бивши съпрузи ,като бракът им е прекратен с
решение №260252/27.05.2021г. по гр.д.№332/2021г. по описа на ШРС. Следователно
молителката Е. Н. Р. е легитимирана да търси защита по ЗЗДН като лице пострадало от
домашно насилие срещу ответника П. Р. Р., който е от кръга лица по чл.3 т.1 от ЗЗДН.
Молбата е депозирана в срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН и е процесуално допустима.
Молителката е декларирала, че на 16.03.2021г. и на 18.03.2021г. ответникът я заплашвал, че
ще я пребие и обезобрази и я преследвал. Декларацията е годно писмено доказателство по
делото и следва да се цени като такава по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗЗДН . От показанията на
разпитаните пред ШРС свидетели на страната на молителката се потвърждават изложените
от нея в декларацията обстоятелства и осъщественото спрямо нея домашно насилие от
страна на ответника П. Р. Р., които показания съдът изцяло кредитира той като са
непротиворечиви и логични. От показанията на разпитаните пред ШРС двама свидетели на
страната на ответника не се опровергават декларираните от молителката в декларацията
обстоятелства . Показанията на свидетеля Р. , следва да се преценяват съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК и съдът кредитира тези показания само в частта относно
заявеното, че действително са налице влошени отношения между страните от известно
2
време. В останалата част съдът не кредитира показанията на този свидетел, като счита, че са
налице множество противоречия в показанията му и същевременно са уклончиви и
неконкретни. Налице е пристрастие на свидетеля Р., обусловено от близките родствени
отношения с ответника- той е негов брат, налице е и опит за представяне на събитията по
начин който да не засегне брат му. Показанията на свидетеля С.Т. съдът кредитира относно
обстоятелствата, които са му станали известни за отношенията между страните., както и на
част от събитията, които пряко е наблюдавал съпровождайки ответника на датата
18.03.2021г. Изслушаните записи в с.з. проведено на 15.06.2021г. пред ШРС подкрепят
изцяло изводите на съда и не опровергават твърденията на молителката за осъществените
актове на домашно насилие на 16.03.2021г.
На основание чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка. За
осъщественото домашно насилие на датите 16.03.2021г. и 18.03.2021г. молителката е
депозирала декларация и изложеното в нея се потвърждава от кредитираните свидетелски
показания по делото. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията се
явява доказателствено средство, а съгласно чл.13, ал.3 от същия закон, дори когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Лице, което иска да му бъде предоставена защита по реда
на ЗЗДН следва да установи в съдебното производство, при условията на пълно и главно
доказване твърдения акт на насилие, неговия вид, място и дата на извършване, както и
извършителя на деянието и неговата вина. Законът позволява доказването на посочените
факти да се извърши посредством всички предвидени в ГПК доказателствени средства,
както и с посочените в чл.13, ал.2 писмени доказателства, като допуска, когато няма други
доказателства, съдът да издаде заповед за защита само на основание приложена декларация
по чл.9, ал.3. Нормата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна
доказателствена стойност на декларацията в случай, че по делото липсват други
доказателства. В настоящия случай, по делото са налични свидетелски показания, които
доказват твърденията на молителката. При направеното по делото оспорване от ответника
на твърденията, че е извършил акт на домашно насилие, негова бе доказателствената тежест
да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в молбата и
декларацията и да разколебае доказателствената й стойност. ЗЗДН изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗЗДН, с
възможност за събиране на доказателства от страните, като е гарантирано и правото на
защита на ответника, който има възможност и следва да опровергае доказателствената сила
на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН чрез представяне на съответни доказателства. В
конкретния случай обаче доказване от страна на ответника, че не е извършил акт на
домашно насилие на посочените дати , не бе извършено. Предвид на това и изложените в
жалбата на ответника възражения относно липсата на осъществен акт на домашно насилие
3
спрямо молителката са несъстоятелни.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че проява на домашно насилие извършено
от ответника спрямо молителката е налице на 16.03.2021г. и на 18.03.2021г. , като той е
отправял спрямо молителката заплахи, обиди и я е преследвал, което поведение е упражнен
психически тормоз над молителката и това по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН представлява
домашно насилие.
Ето защо, съдът намира, че в полза на молителката следва да се издаде заповед за
защита от домашно насилие, като на ответника се наложат предвидените в чл.5, ал.1 от
ЗЗДН мерки, като същите се съобразят с тежестта на извършеното, и поведението на
упражняващия насилие .
Извършителя П. Р. Р. с ЕГН********** следва да се задължи да се въздържа от
упражняване на домашно насилие спрямо Е. Н. Р. ЕГН **********; да се забрани на П. Р. Р.,
ЕГН********** да приближава Е. Н. Р., ЕГН ********** , да приближава и обитаваното от
нея жилище , намиращо се в гр. Ш., ул. № , вх.,ет. ,ап. и местоработата й в * адрес: гр. Ш., *.
Жалбоподателят има възможност да посещава другият клон на * в гр.Ш. намиращ се на бул.
№
Срокът, за който се налага втората мярка, следва да бъде определен за период от шест
месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
На основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя, съобрази
тежестта на извършеното от него наказание „глоба“ ,което съдът счита ,че следва да е в
размер на 400,00 лева.
На основание чл. 11 от ЗЗДН във вр. т.16 от Тарифа за таксите, събирани по ГПК
2008г., ответникът следва да заплати ДТ в размер на 12.50лв. за въззивната инстанция .
Страните не претендират разноски по делото пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №228/15.06.2021г. по гр.д.№762/2021г. по описа на ШРС.
4
ОСЪЖДА П. Р. Р. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШОС държавна
такса по делото в размер на 12.50лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5