РЕШЕНИЕ
№ 1587
гр. Бургас, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106827 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. Г. Х., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от
2000 лева, представляваща регресно право по сключен между ответницата и „Ай Тръст“
ЕООД договор за поръчителство от 20.12.2016 г., възникнало вследствие изпълнение от
последния на задълженията на ответницата по сключен между нея и „Кредисимо“ ЕАД
договор за кредит от 20.12.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране
на заявлението в съда - 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 715,12 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016 г. до
30.06.2018 г. и сумата от 1356,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 20.12.2016 г. до 03.05.2023 г., като вземането е прехвърлено в полза
на ищеца по силата на Приложение № 1/18.02.2021 г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. г., за които суми е издадена Заповед №
2211/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2676/2023 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен по електронен път
Договор за потребителски кредит № 786820/20.12.2016 г., по силата на който на ответницата
е предоставена сумата от 2000 лева, който същата се е задължила да върне на 18 броя
анюитетни месечни вноски всяка в размер на 150,84 лева, с падеж всяко тридесето число на
календарния месец и краен падеж 30.06.2018 г., ГЛП – 41,24 % и ГПР – 50 %. Сочи се, че въз
основа на сключен между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, „Ай Тръст“ ЕООД е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство
от 20.12.2016 г. Поддържа се, че ответницата не е заплатила в срок задълженията по
договора за кредит, поради което същите са заплатени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и
1
впоследствие прехвърлени от него на ищеца с договор за цесия от 18.02.2021 г. Поддържа се,
че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена по чл. 47
ал. 5 от ГПК и в дадените от съда указания по чл. 415 от ГПК са породили правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се сключването на процесния договор за
кредит, като се сочи, че няма доказателства за съгласието на ответницата. Оспорва се
твърдението на ищеца, че поръчителят „Ай тръст“ ЕООД е погасил задълженията по
договора за кредит, респ., че за него е възникнало регресно право, което да прехвърли на
ищеца. Оспорва се и твърдяното от ищеца уведомяване на длъжника за сключения договор
за цесия. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за мораторна лихва за периода преди 05.05.2020 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.
Депозира становище от 25.03.2024 г.
В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за потребителски кредит от 20.12.2016 г. сключен между
ответницата и „Кредисимо“ АД и ОУ, погасителен план и стандартен европейски формуляр
към него, разписка за усвояване на заетата по договора за кредит сума в размер от 2000 лева,
Договор за поръчителство от 20.12.2016 г. сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
ЕООД, Рамков договор за цесия от 02.03.2021 г. сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „АПС
Бета България“ ЕООД и извлечение от Приложение № 1, с което е прехвърлено вземането на
ответницата по делото. В параграф 5 т. 4 от Рамков договор за цесия от 02.03.2021 г.
цедентът „Ай Тръст“ ЕООД е предоставил на „АПС Бета България“ ЕООД представителна
власт да уведоми длъжника – ответницата по настоящото дело.
По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява, че уговорената за предоставяне в кредит сума от 2000
лева е усвоена. Установява се, че към момента на изготвяне на заключението на вещото
лице, непогасената главница е в размер от 2000 лева, възнаградителната лихва – 715,12 лева,
а мораторната лихва – 1356,54 лева, ако вместо нея бъде приложена законна лихва размерът
на мораторната лихва възлиза на 1232,96 лева. Установява се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“
ЕООД е погасил задълженията на ответницата към кредитодателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 2676/2023 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е
редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 2 от ГПК и съобразно дадените от съда
указания, искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Предявеният от ищеца е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.. За успешното провеждане на предявения
2
иск, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, респ. регресно вземане на поръчителя, по силата на
който сумата по заема е усвоена от ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати
сумите, предмет на иска в претендираните размери, както и извършената цесия и
уведомяването на ответницата за нея, включително изплащане на задълженията по кредита
от поръчителя и размера на това плащане. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително направеното възражение за
погасителна давност.
Между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние, по силата на който
на ответницата е предоставена сумата от 2000 лева, със срок на издължаване 30.06.2018 г. От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази сума е преведена и усвоена
от ответника посредством услугите на Изипей. Въпросният договор е сключен по реда на
ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път.
Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а
посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на
заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е
приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с общите
условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал тази възможност
преди да направи онлайн избора си за сключването на договора. С извършване на това
фактическо действие последният се валидира и страните се задължават по него, а наред с
това се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението,
без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление
за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия е записано, че при
одобряването на заемателя, на електронната поща на същия се изпраща като прикачен файл
текстът на договора, в който е маркирано, че ОУ са неделима част от него. Наред с това е
посочено, че с натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие с
условията на договора, което пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума
по банковата сметка. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от
лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума
кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и ответникът
дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в негова тежест
възникват задължения за обезщетение за забава.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за връщане на
сумата на уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по
отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение
на поето договорно задължение.
От представеното по делото платежно нареждане и заключението на вещото лице се
установи, че „Ай Тръст“ ЕООД е погасило задълженията на ответницата по договора за
кредит, поради което в негова полза е възникнало регресно вземане до размера на платеното.
Последното е прехвърлено чрез договор за цесия, от „Ай Тръст“ ЕООД в полза на ищеца по
настоящото дело.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
3
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото
пълномощно. В случая, от договора за цесия /параграф 5 ал. 4/ е видно, че към момента на
неговото подписване цедентът е съставил пълномощно в полза на цесионера – ищец по
делото, за уведомяване на длъжника. По делото е представено уведомление от цесионера до
ответницата, което е връчено на длъжницата, ведно с преписа на исковата молба и
приложенията към нея, поради което същата се счита за уведомена за извършената цесия,
което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че ответникът-длъжник е редовно уведомен за
прехвърлянето на процесното вземане, договорът за цесия е породил правен ефект спрямо
кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
От заключението на вещото лице се установи, че към момента на крайния падеж на
кредита непогасената главница е в размер от 2000 лева, възнаградителната лихва – 715,12
лева, а мораторната лихва – 1356,54 лева, ако вместо нея бъде приложена законна лихва
размерът на мораторната лихва възлиза на 1232,96 лева. Установява се и че след този
момент няма извършени погашения от кредитополучателката нито в полза на цедента, нито
в полза на цесионера. Като съобрази, че ответницата притежава качеството потребител,
съдът приема, че по отношение на мораторната лихва следва да бъде съобразен чл. 33 ал. 2
от ЗПК, според който когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а в случая мораторната
лихва в размер на законна лихва възлиза на 1232,96 лева.
Горните изводи налагат да бъде разгледано своевременно направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасителна давност на мораторната лихва за
периода преди подаване на заявлението в съда – 05.05.2020 г. Съобразно чл. 111 б. „в“ от
ЗЗД задълженията за лихви се погасяват с три годишна погасителна давност. В случая, по
делото няма данни давностният срок на мораторната лихва преди подаване на заявлението в
съда да е бил прекъсван от кредитора с някое от действията по чл. 116 от ЗЗД, поради което
вземането за същата за периода от 20.12.2016 г. до 04.05.2020 г. е погасено по давност.
Изчислена чрез www.calculator.bg мораторната лихва за периода от 05.05.2020 г. до
03.05.2023 г. възлиза на 617,49 лева, до който размер следва да бъде удовлетворено
регресното право на ищеца.
По изложените съображения, предявените искове за главница и възнаградителна
лихва са основателно и следва да бъдат уважени в предявените размери, а искът за
мораторна лихва е основателен до сумата от 617,49 лева, като за разликата над този размер е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер
от 89 лева.
В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 168,19 лева, депозит за особен представител в размер от 707,17 лева и депозит за
вещо лице в размер на 350 лева. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
1084,80 лева, от които сумата от 137,70 лева за държавна такса, сумата от 578,80 лева за
депозит за особен представител сумата от 286,50 за депозит за вещо лице и сумата от 81,80
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата В. Г.
Х., ЕГН ********** с адрес гр. Б, ж. к. „“, бл. , вх. , ет. ап. , дължи на ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С р-н „, бул. „
№ следните суми: сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща регресно право
по сключен между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство от 20.12.2016
г., възникнало вследствие изпълнение от последния на задълженията на ответницата по
сключен между нея и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит от 20.12.2016 г., ведно със
законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 05.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 715,12 лева /седемстотин и
петнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 20.12.2016 г. до 30.06.2018 г. и сумата от 617,49 лева /шестстотин и седемнадесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 20.12.2016 г. до 03.05.2023 г., като вземането е прехвърлено в полза на ищеца по
силата на Приложение № 1/18.02.2021 г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.03.2021 г. г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата
над уважената част от 617,49 лева до предявените 1356,54 лева, за които суми е издадена
Заповед № 2211/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2676/2023 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН ********** с адрес гр. Б, ж. к. „, бл. , вх. , ет. ап. , да
заплати „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, р-н „, бул. „“ № , сумата от 89 лева /осемдесет и девет лева/,
представляваща направени съдебно - деловодни разноски в производство по ч. гр. д. № 2676
по описа за 2023 г. на РС - Бургас и сумата от 1084,80 лева /хиляда осемдесет и четири лева
и осемдесет стотинки/, представляваща направени съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5