Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
гр.Нови пазар,07.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на девети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:Б. А.
Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1005 по описа за 2012 година,за да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от Гаранционен фонд,представляван от изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М( против Ш.М.М.,живуща ***.
Ищецът твърди,че на основание чл.288 ал.1 т.2 б”а”от Кодекса за застраховането,Гаранционен фонд изплатил по Щета №11-0775/04.11.2008г.обезщетение за имуществени вреди в размер на 936.98лв.на А.С.В. от с.И.-собственик на лек автомобил,увреден на 23.10.2008г
При ПТП.
Виновна за катастрофата била ответницата Ш.М.М.,която управлявайки лек автомобил “**” с ДК №***,собственост на Д.И.К. от с.С.,поради неправоспособност и неспазване на предимство ,излизайки на главен път ,не пропуснала движещото се по пътя МПС2 и го ударила.
В нарушение на чл.259 ал.1 от Кодекса за застраховането ответницата управлявала процесния автомобил,без да има за него сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.
С регресна покана №РП-730/19.10.2009г.ищецът поискал от ответницата тя да възстанови платеното,но същата до предявяване на исковата претенция не погасила задължението си.
Предвид на гореизложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответницата и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение ,с което осъди ответницата Ш.М.М. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1232.71лв.,представляваща сбора от изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение в размер на 936.98лв. и мораторна лихва в размер на 295.73лв.,изчислено върху изплатеното обезщетение за периода от 22.11.2009г.- датата на изтичане на едномесечния срок от получаване на регресната им покана до завеждане на иска,ведно със законната лихва,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез повереника си адв.М. П. ищецът поддържа исковата претенция.
Ответницата Ш.М.М. се явява лично и с назначеният й на основание чл.94 от ГПК във вр.чл.18 т.3 от Закона за правната помощ служебен адвокат адв.Ц.К..Назначеният служебен адвокат оспорва предявените срещу доверителя й искове изцяло,както по допустимост,така и по основание и по размер.
В депозираният писмен отговор се сочи,че не са налице безспорни доказателства,които обуславят наличието на елементите и предпоставките на фактическият състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД-деяние,вреда,вина,което съобразено с ал.2 на същия текст се прилага до доказване на противното,както и причинната връзка между деянието и вредата.
Процесуалният представител на ответницата сочи в писмения си отговор също,че от данните по делото е видно,че ответницата страда от множество психиатрични заболявания,които поставят под въпрос нейната дееспособност,а съгласно чл.47 ал.1 от ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не носи отговорност за вредите,които е причинил в състояние на неспособност.С едно изключение,без значение на какво се дължи последната-на постоянна душевна болест или временно помрачаване на съзнанието.Важното било да се констатира от фактическа страна дали извършителят на деянието е бил в такова състояние по време на деликта,което не му е давало възможност нормално да преценява своите постъпки или пък нормално да ги ръководи.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от ответницата по делото Ш.М. М.,а и видно от приобщените писмени доказателства- Протокол за ПТП №1034525/23.10.2008г.,съставен от п-й Н. И. З. /автоконтр.РПУ К./,както и Наказателно постановление №982/24.11.2008г.,издадено от Д. Д. на длъжност Началник група,сектор КАТ-ПП при ОД на МВР гр.Ш. и Наказателно постановление №12/01.12.200г.,издадено от В. А. на длъжност Директор на ОД на МВР гр.Ш.,които съдът кредитира с нужното доверие като годни доказателства,ползващи се със съответната материална и формална доказателствена сила по смисъла на чл.178 от ГПК,от които се установява,че на 23.10.2008г.около 19.00часа ,в с.С.,по ул.”**и” до дом №1,Ш.М. /неправоспособен водач на МПС/ е предприела управление на лек автомобил “***,собственост на Д.И.К. с ЕГН:**********,от с.Сини вир,като не е притежавала и ползвала сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,валиден към датата на проверката.При управлението на автомобила ,ответницата М. ,приближавайки се към кръстовище ,не е пропуснала движещия се по пъта с предимство л.а.***,управляван от водача А.С.В. и го е блъснала странично.С тези си действия тя е причинила ПТП с материални щети ,а именно –повредени предна дясна и задна врата по другия автомобил.
Водачът на пострадалия лек автомобил –А.С.В. е уведомил “Гаранционен фонд-задължително застраховане” за възникналото ПТП с причинени по неговия автомобил материални щети,като е образувана преписка /Доклад по щета за имуществени вреди №11 0775/04.11.2008г./на л.8-24 по делото/ .На водача на пострадалото МПС ,”Гаранционен фонд”е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 936.98лв./с преводно нареждане за кредитен превод от 18.05.2009г.,заверено копие от което е приложено на л.17 по делото/.
На причинителя на деликта-ответницата Ш.М. е изпратена регресна покана да заплати на застрахователя изплатената сума /на основание чл.288 ал.1 от Кодекса за застраховането /в 1-месечен срок от получаване на поканата/връчена й на 21.10.2009г.,известие за доставяне на л.21 по делото/,но видно от доказателствата по делото е,че плащане не е извършено от страна на М..
По искане на ищеца,по делото беше назначена съдебна –автотехническа експертиза със задача вещото лице ,след като се запознае с доказателствата по делото ,да отговори на следните въпроси :1/Да се определи възможно ли е да бъдат нанесени претендираните от ищеца щети по лек автомобил “***” с рег.№***,собственост на А.С.В.,въз основа на описания в приложения по делото Протокол за ПТП,като се опише механизма на двата удара,както и с оглед снимковия материал-местоположението,характера,формата и големината на насенените деформации на пострадалия автомобил., 2/Да се определи стойността на извършения ремонт към датата на събитието.
В заключението си /на л.113-115/,което съдът цени с нужното доверие като пълно,компетентно и добросъвестно изготвено,вещото лице П.П. заключава,че видно от снимковия материал и останалите материали,приложени към застрахователната преписка е,че по пострадалия лек автомобил “**” с рег.№***,собственост на А.С.В. са били причинени следните щети:Врата предна дясна, Лайсна врата предна,Калник преден десен,Врата задна дясна,Лайсна врата задна дясна,Калник заден десен,Лайсна калник заден десен и Колонка средна дясна.Общата стойност на насенета щета ,в това число и ремонтиране на автомобила и подмяна на части,вещото лице определя на 936.98лв./на каквато стойност възлиза и направения ремонт,въз основа на който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение/.Според вещото лице претендираните от ищеца щети по
Описания в Протокола за ПТП №1034525/23.10.2008г.начин и отговарят на механизма на ПТП,както и с оглед на снимковия материал-местоположението,характера,формата и големината на насенените деформации на пострадалия автомобил.
По делото са представени и Експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания –В. при МБАЛ “**”-В. с №1731 от 133 /10.11.2010г.,с №1737 от 128/25.10.2011г.,Амбулаторни листи с №№314/11.06.2012г.,с №57/23.01.2012г.,с №57/23.01.2012г.,с №492/04.09.2012г.,с №106/16.02.2012г.,с №683/07.11.2011г. и с №492/04.09.2012г.всички ,издадени от д-р С. С. К.-психиатър,както и Епикриза ИЗ №590/2011г.,издадена от Държавна психиатрична болница-Ц..
По искане на служебния адвокат на ответницата беше назначена и съдебно-психиатрична експертиза със задача вещото лице да даде заключение на въпроса:Способна ли е ответницата Ш.М. към датата на извършване на деликта -23.10.2008г.да разбира или да ръководи постъпките си?
В заключението си /на л.108-111/,вещото лице д-р С.С. сочи,че след извършен от него преглед на ответницата и анализ на горепосочените писмени доказателства излага следното:Ответницата Ш.М.М. не е имала сериозни заболявания ,припадъчни състояния,тежки ЧМТ и зависимости към психоактивни субстанции.Налице е проявено в ранна възраст изоставане в интелектуалното развитие,което е попречило да получи училищно обучение.Липсва социална и професионална реализация.
Според медицинската документация от около три години са налице данни за отглонения в поведението ,съпътствувани от възприятно-представни и мисловни нарушения.Двукратно хоспитализирана в ДПБ с.Ц.,получава поддържащо лечение,наблюдавана от психиатър в амбулаторни условия.Пенсионирана по болест.При лечението ,амбулаторните прегледи и след явяването на ТЕЛК са поставени диагнози:”Лека умствена изостаналост с психотична декомпенсация и Параноидна шизофрения.”Според вещото лице събраните анамнестични сведения и данните от медицинската документация и настоящото психично изследване дават основание да се заключи,че Ш.М. страда от Умерена умствена изостаналост-лека имбецилност.Това е състояние на рано възникнал и трайно обусловен интелектуален дефицит в степен,която обуславя само частично разбиране от нейна страна на свойството на извършеното от нея на 23.10.2008г.деяние.Същевременно тя е напълно неспособна да оцени значението на стореното от нея,респ.да ръководи постъпките си.
На въпрос,поставен му в съдебно заседание,д-р С. заявява /на л.117/ :” Налице са данни за умерена умствена изостаналост,поради тази изостаналост освидетелствуваната не е могла да разбира в пълна мяра свойството,а и значението и да ръководи постъпките си по време на деянието.”
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като ал.2 уточнява,че вината се предполага до доказване на противното.В тежест на пострадалия /в случая –ищецът / е да докаже,че ответникът му е причинил щета,размера на щетата и причинната връзка между деликта и вредоносния резултат,а в тежест на деликвента /в случая-ответницата/ е да обори презумпцията за вина.При непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо,а само вината,която е един от елементите на фактическия състав.Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда тогава,когато има увреждане,което е в резултат на виновно и противоправно действие на някое лице./в този см.Решение №131 от 1.ХІ.1967г.по гр.д.№99/67г.,ОСГК/
Деликтната отговорност в гражданското право не се покрива с наказателната отговорност и при определени предпоставки наказателно неотговорните лица могат да носят гражданска отговорност,ако са нарушили правилото да не се вреди другиму.Възможността на извършителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи следва да се преценят към момента на извършването на непозволеното увреждане./Решение №119 от 23.02.2010г.на ВКС по гр.д.№4702/2008г,ІІІ г.о./.
С оглед лансираната от ответника версия за липса на вина при едно доказано извършено от нея действие /причиняване на ПТП на посочената в ИМ дата и място/ и настъпил вредоносен резултат /причинени материални щети на пострадалия лек автомобил,които щети са били изплатени на собственика му от едно трето лице-в случая застрахователя/,съдът намира,че основните доказателства,които биха послужили като предмет на анализ била ли е ответницата дееспособна към момента на извършване на деликта или не-са приложените от самата нея експертни решения на ТЕЛК,амбулаторни листи ,епикриза,както и заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза.
Следва да се отбележи,че информацията,съдържаща се в медицинската документация относно наченките на диагностицираното заболяване у ответницата Ш.М. са разнопосочни-в някои документи се сочи,че то датира от около 2009г.,в други-от около 2005/2006г./с оглед датата на издаване на тези документи/.Самото вещо лице д-р С. също не дава категоричен отговор на въпроса дали М. е била дееспособна към 23.10.2008г./налице е бил само частично разбиране от нейна страна на свойството на извършеното от нея на 23.10.2008г.деяние.Поради своята умствена изостаналост освидетелствуваната не е могла да разбира в пълна мяра свойството,а и значението и да ръководи постъпките си по време на деянието.”
От друга страна ,съгласно съдебната практика /решение №146 от 18.03.2002г.на ВКС по гр.д.№722/2001г.,І г.о./”Недееспособност на пълнолетно лице по право няма,а тя се установява с влязло в сила решение за поставянето му под запрещение.До влизане в сила на решението за поставяне под запрещение физическото лице е дееспособно.
От страна на ответницата не са представени доказателства,удостоверяващи дали по отношение на същата е постановено съдебно решение,влязло в законна сила,по силата на което тя да е била поставена под запрещение и то към момента на извършване на деликта,за да може тя да се позове на правните последици на този юридически факт.
Ето защо ,съдът не споделя лансирата от повереника на ответницата версия,че е налице хипотезата по чл.47 ал.1 предл.първо от ЗЗД,според която”Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите,които е причинил в това състояние”.
С оглед доказателствата по делото,съдът намира,че са налици всички кумулативно изискуеми се в закона предпоставки по чл.45 от ЗЗД ,за да бъде ангажирана гражданската отговорност на деликвента /ответницата по делото/.
Установи се по един несъмнен начин,че ищецът ”Гаранционен фонд” е изплатил по Щета №11-0775/04.11.2008г.обезщетение за имуществени вреди в размер на 936.98лв.на А.С.В. от с.И.-собственик на лек автомобил,увреден на 23.10.2008г.при ПТП,причинено от ответницата Ш.М.М. и за него съществува правен интерес и процесуална възможност да предяви срещу нея регресен иск на основание чл.288 ал.1 т.2 б”а”от Кодекса за застраховането.
Изплатеното обезщетение ,което подлежи на връщане на застрахователя от деликвента е в размер на 936.98лв./главница/,същото е било определено правилно-факт,който се установява от заключението на назначената по делото съдебна –автотехническа експертиза и е станало изискуемо и ликвидно вземане на 22.11.2009г./когато е изтекъл срока на отправената към ответницата покана за доброволно плащане на тази сума./.Тъй като тя не е изпълнила задължението си на падежа и е изпаднала в забава от тази дата,по арг.на чл.86 ал.1 от ЗЗД,от този момент до предявяване на иска -10.12.2012г.дължи на кредитора и мораторна лихва за забава.
В тежест на ищеца беше да докаже по един несъмнен начин в какъв размер възлиза претендираното от него обезщетение за забава /мораторна лихва за забава /по смисъла на чл.86 от ЗЗД за периода от 22.11.2009г.до завеждане на делото -10.12.2012г.Въпреки,че в исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза,доколкото това не беше поддържано в хода на събиране на доказателства,съдът намира,че не се събраха достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на този иск –по чл.86 ал.1 от ЗЗД,поради което съдът намира,че иска с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б”а” от КЗ във вр.чл.45 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан само досежно претендираната главница,а досежно претендираната мораторна лихва за забава е недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед крайния изход на делото,съдът намира,че на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно уважения иск ,направените от него съдебни и деловодни разноски в размер на 169.10лв./от направените такива в общ размер на 222.50лв./.
На страните следва да бъде вменено и заплащане на сумата от 120.00лв./възнаграждение на вещо лице,изготвило заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза,платено от бюджетните суми на НПРС/,както следва- 91.20лв.- от ответницата и 28.80лв.от ищеца.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответницата Ш.М.М. с ЕГН:**********,*** да заплати на ищеца Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление :гр.С.*****, представляван от изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М( СУМАТА в размер на 936.98лв./деветстотин тридесет и шест лева деветдесет и осем стотинки-главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изплатени от ”Гаранционен фонд” по Щета №11-0775/04.11.2008г. на А.С.В. от с.И.-собственик на лек автомобил,увреден на 23.10.2008г.при ПТП,причинено от ответницата Ш.М.М./,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от завеждане на делото -10.12.2012г.до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с пр.основание чл.86 ал.1 от ЗЗД от Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление :гр.С.*****, представляван от изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М( против Ш.М.М. с ЕГН:**********,*** за сумата в размер на 295.73лв./представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.11.2009г.до 10.12.2012г./ като недоказан.
ОСЪЖДА ответницата Ш.М.М. с ЕГН:**********,*** да заплати на ищеца Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление :гр.С.*****, представляван от изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М( направените по делото разноски в размер на 169.10лв./сто шестдесет и девет лева и десет стотинки/.
ОСЪЖДА ответницата Ш.М.М. с ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар сумата в размер на 91.20лв./възнаграждение за вещо лице,изготвило СПЕ/.
ОСЪЖДА ищеца Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление :гр.С.*****, представляван от изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б.И.М( да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар сумата в размер на 28.80лв./възнаграждение за вещо лице,изготвило СПЕ/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: