Определение по дело №8080/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1387
Дата: 1 февруари 2023 г. (в сила от 1 февруари 2023 г.)
Съдия: Велина Пейчинова
Дело: 20221100508080
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1387
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100508080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.577, ал.1, вр. чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.
чл.32а от Правилника за вписванията.
Производството е образувано по частна жалба на Д.А. „Д. Р.И В.З.“,
представлявана от Председателя – Н.В., срещу определение №255 от 21.02.2022г. на
съдия по вписванията в Служба по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за
вписване по молба вх.№9813/21.02.2022г. на допълнително споразумение с нотариално
удостоверени подписи рег.№588/09.02.2022г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с
район на действие СРС, към договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията при СРС, с вх.рег.№66923/16.09.2021г., акт №118, том ХII, дело
№52032/2021г..
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания
отказ на съдията по вписванията, поради противоречието му със закона и
тълкувателната практика на ВКС. Твърди се, че след като допълнително споразумение
с нотариално удостоверени подписи рег.№588/09.02.2022г. на нотариус З.Т., с рег.
№438 на НК, с район на действие СРС, е неразделна част от договор за наем на
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията при СРС, с вх.рег.
№66923/16.09.2021г., акт №118, том ХII, дело №52032/2021г., същото подлежи на
вписване, независимо че не е изрично посочено в разпоредбата на чл.4, ал.1 от
Правилника за вписванията /ПВ/ и чл.112 от ЗС. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да постанови друго, с което да разпореди на съдията по вписванията да
извърши поисканото вписване на акт по чл.4, б.“е“ от Правилника за вписванията -
договор за наем на недвижим имот със срок по-дълъг от 1 година. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото
доказателства намира следното:
Производството пред Служба по вписванията- гр.София към Агенция по
вписванията е образувано по молба вх.№9813/21.02.2022г., подадена от нотариус З.Т.,
с рег.№438 на НК, с район на действие СРС, с искане за извършване на вписване на
представено към молба допълнително споразумение с нотариално удостоверени
1
подписи рег.№588/09.02.2022г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на
действие СРС, към договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията при СРС, с вх.рег. №66923/16.09.2021г., акт №118, том ХII, дело
№52032/2021г.. Към молбата е представено нотариално заверено допълнително
споразумение от 09.02.2022г., към договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба
по вписванията при СРС, с вх.рег. №66923/16.09.2021г., акт №118, том ХII, дело
№52032/2021г.. От представеното допълнително споразумение се установява, че
представлява неразделна част от сключения между страните договор за наем №ДД-
58/02.09.2021г., и с него се споразумяват Е.Н.И., роден на ******* гражданин на Р
Франция, да встъпи във всички права и задължения по договора за наем №ДД-
58/02.09.2021г. на мястото на Л.П., родена на ******* гражданка на Р Италия.
С обжалваното определение №255 от 21.02.2022г. на съдия по вписванията в
Служба по вписванията при СРС, е постановен отказ за вписване по молба вх.
№9813/21.02.2022г. на допълнително споразумение с нотариално удостоверени
подписи рег.№588/09.02.2022г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на
действие СРС, към договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията при СРС, с вх. рег. №66923/16.09.2021г., акт №118, том ХII, дело
№52032/2021г.. Изложени са мотиви, че представеният с молба вх.№9813/21.02.2022г.
акт не подлежи на вписване, тъй като не попада в хипотезата на нито един от подробно
изброените в ЗС и ПВ категории актове, подлежащи на вписване, нито е от категориите
актове, подлежащи на отбелязване или заличаване.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.577, ал.1 от
ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е
постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение №255 от
21.02.2022г. на съдия по вписванията в Служба по вписванията при СРС, с което е
постановен отказ за вписване на допълнително споразумение с нотариално
удостоверени подписи рег.№588/09.02.2022г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с
район на действие СРС, към договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията при СРС, с вх. рег. №66923/16.09.2021г., акт №118, том ХII, дело
№52032/2021г., е неправилно и незаконосъобразно. Изводите на съдията по
вписванията, послужили като основание за постановяване на обжалваното определение
не са обосновани с оглед данните по делото и приложените към молба вх.
№9813/21.02.2022г., подадена от нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на действие
СРС, писмени доказателства.
Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на
вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който
нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. Проверката, която
съдията по вписванията извършва, съгласно нормата на чл. 32а, ал. 1 ПВ, вр. чл. 32б
ПВ във връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се
свежда до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. В тази връзка съдът съобразява
нормата на чл.32а, ал.1 от ПВ, както и задължителните указания по прилагане на тази
разпоредба, дадени с т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.дело №7/2012г. по описа на
2
ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ, включва изследване на това дали
представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен
съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл.6, ал.1, б."а" и
б."в" ПВ съдържание. В посоченото тълкувателно решение е прието, че „съдията по
вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за
вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на
изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; проверката на
съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните /чл.6, ал.1, б.„а“ от
ПВ/ и идентификация на имота /чл.6, ал.1, б.„в“ от ПВ/; по своя характер вписването е
едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването
на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да
проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично
предвидено в закон”. Т.е. съдията по вписванията не може да проверява наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен
ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за
спазване на правилото на чл.3, ал.1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени
по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален
закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /например
чл.73, ал.5 ТЗ/. В този смисъл са задължителните указания, дадени с т.6 от ТР
№7/25.04.2013г. по тълк.дело №7/2012г. на ОСТГК на ВКС.
В настоящия случай, съдът приема, че е налице акт подлежащ на вписване, а
именно допълнително споразумение с нотариално удостоверени подписи рег.
№588/09.02.2022г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на действие СРС, което
представлява неразделна част към договор за наем на недвижим имот №ДД-
58/02.09.2021г., който е вписан в Служба по вписванията при СРС, с вх. рег.
№66923/16.09.2021г., акт №118, том ХII, дело №52032/2021г.. В тази връзка съдът
счита, че представеното към молба вх.№9813/21.02.2022г., подадена от нотариус З.Т., с
рег.№438 на НК, с район на действие СРС, допълнително споразумение с нотариално
удостоверени подписи рег.№588/09.02.2022г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с
район на действие СРС попада в обхвата на разпоредба на на чл.4, б."е" от ПВ и
подлежи на вписване. С оглед на което съгласно разпоредбата на чл.4, б.“е“ от ПВ,
процесния анекс към договор за наем на недвижим имот подлежи на вписване.
Съгласно разпоредбата на чл.4, б.“е“ от ПВ, вписват се договорите за наем на
недвижим имот, в т.ч. на земеделска земя, за срок по- дълъг от една година /чл. 237
ЗЗД/.
По изложените съображения, настоящият въззивен състав приема, че частната
жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено, като
неправилно, и вместо това следва да се постанови извършване на вписването, заявено с
молба вх.№9813/21.02.2022г., подадена от нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на
действие СРС.
По разноските:
Независимо от изхода на спора по делото – основателност на подадената частна
жалба и отмяна на обжалваното определение, направеното в частната жалба искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Нотариалните
производства, в т.ч. и вписванията на нотариални актове, са от рода на едностранните
охранителни производства. Те да уредени с разпоредбите в част VІ на ГПК, като в гл.49
3
от същата, озаглавена "Общи правила" /чл.530-чл.541 вкл./, законодателят е включил
съдопроизводствени правила, с приложимост за всички охранителни производства.
Съгласно чл.541 ГПК разноските по охранителните производства са "за сметка на
молителя". Меродавно е, че този законов текст се отнася както до разноските при
вписване на договори с нотариална заверка на подписите на страните по сделката, така
и досежно разноските при обжалване на отказите за тяхното вписване от страна на
съдията по вписванията. По тези аргументи в полза на частния жалбоподател –
молител в охранителното производство, не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение и направеното в този смисъл искане се явява неоснователно.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №255 от 21.02.2022г., постановено от съдия по
вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да се впише акт, постъпил
по молба вх.№9813/21.02.2022г., подадена от нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район
на действие СРС.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на
вписването, заявено от нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на действие СРС, с
молба с вх.№9813/21.02.2022г. на Служба по вписванията- гр.София.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на съдия по вписванията в Служба по
вписванията при СРС за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4