Решение по дело №350/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260084                                        15.06.2022 година                                      град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                         ІІІ-ти граждански състав

На седемнадесети май                                         две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в състав

 

                                                                                    Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 350 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Ж.Д.Е. с ЕГН **********, адрес: ***, против И.Г.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261034/26.11.2020 г., поправена с разпореждане от 08.07.2021 г., постановени по ч.гр.д. № 7486/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 10 000 лева, представляваща предоставени заеми суми, както следва: 6 000 лева на 13.04.2017 г., 2 000 лева на 29.05.2017 г. и 2 000 лева на 15.10.2017 г.  Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и направените за заповедното производство такива.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за това, че горните суми били предоставени от ищеца в заем на ответника на посочените дати, като му били преведени по банков път. Длъжникът не отговарял  на исканията за доброволното им връщане, поради което и се предявяват настоящите искове.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.

По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител адвокат К., с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Излага се, че по делото липсват доказателства между страните да е било постигнато съгласие за сключването на сочените договори за заем, както и че ответникът е получил в заем твърдените от ищеца суми, като се оспорват в тази връзка и представените по делото платежни нареждания, които били без подпис и печат. Наред с това липсвали данни за изискуемост на вземанията, като се излага подробно доводи в тази връзка. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 7486/2020 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като поради наличието на предпоставките по чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е указано на кредитора да предяви иск за установяването на вземанията си по заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца от воденото на настоящите искове.

Съгласно платежно нареждане от 13.04.2017 г. ищецът е превел от банкова си сметка с IBAN: ***ка с IBAN: ***, с посочен титуляр ответника, сумата от 6 000 лева. Съгласно платежно нареждане от 29.05.2017 г. ищецът е превел от банкова си сметка с IBAN: ***ка с IBAN: ***, с посочен титуляр ответника, сумата от 2 000 лева. С платежно нареждане от 15.10.2017 г. ищецът е превел от банкова си сметка с IBAN: ***ка с IBAN: ***, с посочен титуляр ответника, сумата от 2 000 лева. Като посочено основание в платежни нареждания е посочено „заем“.

От изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че горните суми на посочените дати са постъпили от сметка с титуляр и наредител ищеца по сметка с титуляр и получател ответника. Липсват данни за осъществявани други транзакции между страните в периода от 13.04.2017 г. до датата на изготвяне на заключението – 03.11.2021 г.  

По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля А.С. -  адвокат по професия, който познава страните, се потвърждават горните замени правоотношения. Свидетелят сочи, че И. бил негов клиент през 2017 г. във връзка с наказателно дело, свързано с ПТП. Колегата Е. го познава от по-рано, като работили заедно. Споделя, че през 2017 г. при това ПТП И. бил доста тежко пострадал физически, като той и баща му се обърнали към него с молба да помогне с някакви средства във връзка с лечението и рехабилитацията на И.. Тъй като законът не му позволявал, а и нямал финансова възможност да откликне на тази чисто човешка молба, се обърнал към колегата ми адвокат Ж.Е.. Провели среща, на която присъствали И., баща му Г. ***. Това, което им било представено е че на И. му предстои тежка рехабилитация, тъй като има политравма – счупване, с изпадане в безсъзнание, с опасност за живота, като му предстояла и дълга рехабилитация в Павел Баня, с раздвижване. Когато видели момчето, той едва стояло седнало, като наред с това им било обяснено, че зъбите му са увредени до корен и че следва да му се поставят импланти, които стрували значителни средства. Колегата Е. се съгласил да отпусне на И. средства като безлихвен заем до приключване на наказателното производство, като И. и неговият баща се съгласили, че средствата следва да бъдат възстановени такива, каквито са платени. По твърденията на И. той не бил виновен за ПТП-то и очаквали да вземат обезщетение от застрахователна компания във връзка с произшествието. Доколкото му е известно и до ден днешен парите не са върнати, въпреки разговорите с бащата на И., който увъртал и казвал, че той е във Финландия при майка си. Излага, че по принцип наказателното производство не приключило добре за И., тъй като той бил осъден. Производството приключило през 2020 г.

По искане на процесуалния представител на ответника като свидетел е разпитан и бащата на ответника – Г.Г., който също потвърждава получаването на сумата от 10 000 лева от сина му, както и предоставянето й от ищеца. Не знае дали са се срещали страните по делото, като той самият не е присъствал на среща между тях, но знае и е категоричен, че са му дали пари за лечение. Всъщност излага, че идеята им била да го защитават пред застрахователите, и като вземат обезщетение да си върнат парите, доколкото е разбрал. След това обаче синът му бил изкаран за виновен за ПТП-то и сега бил в затвора. Сочи, че синът му действително е претърпял ПТП, вследствие на което имал два счупени прешлена на гръбначния стълб. Свидетелят също така излага, че синът му не е връщал парите, тъй като няма средства и изтърпява присъдата си.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други замести вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Т.е. договорът за заем е реален такъв и се стича за сключен след предаването на вещите - в случая парични суми.

В тази връзка по делото съдът приема, че се установи по категоричен начин, че ответникът е получил от ищеца сумата от 10 000 лева, като тя е била преведена от банковата сметка на ищеца по тази на ответника, на посочените по-горе дати и размери. Това се установява не само от представените платежни нареждания, в които като основание изрично е записано „заем“, но и от изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която въпреки направените оспорвания на платежните нареждания от страна на процесуалния представител на ответника, потвърждава извършването на горните банкови преводи, които следва да бъдат възприети като предаване на сумата по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Освен посоченото основание „заем“ наличието на заемни правоотношения се установява и от събраните по делото гласни доказателства, въпреки частичното разминаване на показанията на свидетелите. В крайна сметка е от значение предаването на сумата и уговорката за нейното връщане, което се установява от събраните по делото гласни доказателства. Това дали е имало обща среща между страните и трети лица не е от значение за делото. Уговорката пък за връщане на парите след получаването на обезщетение от застрахователя, не променя извода, че между страните са били заемни правоотношения съответно от 13.04.2017 г., 29.05.2017 г . и 15.10.2017 г. и между тях е налице уговорка за връщане на парите. По отношение на падежа, свидетелят Стойчев излага, че е била налице уговорка за връщане на парите при приключване на наказателното производство срещу ответника, което се е случило през 2020 г. Дори и да се приеме, че липсва уговорен конкретен падеж, то исковата молба, вече достигнала до ответника, играе ролята на покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. По отношение на достигането й до ответника важи фикцията за редовното му уведомяване по чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Наред с това не се твърди и установява, цялата или част предоставени в заем парични суми да са върнати на ищеца, като напротив от показанията на свидетеля Г. – баща та ответника, се потвърждава, че същата не е върната.

Ето защо съдът намира, че исковете за главници като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Следва да се присъди и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.01.2021 г., по аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК, тъй като такава е поискана едва с исковата молба. В заповедното производство не е била заявена и съответно присъдена със заповедта такава.

При този изход на спора и с оглед претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски следва основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 910 лв., включваща дължимата за производството държавна такса от 200 лв., депозита на особения представител в размер на 650 лв. и депозит за експертизата в размер на 60 лв.

При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 200 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 1 110 лв.

            Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер на 40 лв.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че И.Г.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на Ж.Д.Е. с ЕГН **********, адрес: ***, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261034/26.11.2020 г., поправена с разпореждане от 08.07.2021 г., постановени по ч.гр.д. № 7486/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 10 000 лева - главници, представляващи предоставени заеми суми, както следва: 6 000 лева на 13.04.2017 г., 2 000 лева на 29.05.2017 г. и 2 000 лева на 15.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава от 21.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда И.Г.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на Ж.Д.Е. с ЕГН **********, адрес: ***, и сумата от 1 110 лв. /хиляда сто и десет лева/ за направените по делото разноски, от които 200 лв. за производството по ч.гр.д. № 7486/2020 г. и 910 лв. за настоящото гр.д. № 350/2021 г., двете по описа на Районен съд - Бургас.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: