Р Е Ш Е Н И Е № 450
гр.Стара Загора, 09.12.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Пенка Маринова
и
в присъствието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.дело № 461
по описа за 2021 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от К.А.В. *** чрез пълномощника му адвокат В.С., срещу Решение № 255 от 23.06.2021г., постановено
по адм. дело № 158/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в
частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение в размер на
100 000лв за неимуществени вреди, причинени от лоши битови услови за периода от
24.02.2015г. до 16.03.2021г. при пребиваването му в различни пенитенциарни заведения.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът
поддържа, че е доказал твърденията си за влошени условия в местата, в които е
изтърпявал наказания, относно жилищна площ и наличие на дървеници и гризачи съобразно
стандарта на ЕСПЧ „извън всяко разумно основание“. Намира размера на
присъденото обезщетение за занижен и несъобразен с актуалната практика на ЕСПЧ.
Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго,
с което искът да бъде уважен изцяло ведно с лихви и разноски.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр.София в подаден писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва
касационната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е
изяснил фактическата обстановка, правилно е анализирал събраните доказателства
и е постановил решението си съобразно
материалния закон. Обосновава, че практиката на ЕСПЧ за присъждане на по-високи
обезщетения по дела с подобен характер, не следва да се възприемат като
своеобразна тарифа относно размера на присъжданото обезщетение на лица,
пребивавали в места за лишаване от свобода.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението в обжалваната част да
бъде потвърдено изцяло.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на ГДИН гр.София е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за
която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно изложеното
в исковата молба, незаконосъобразната административна дейност, на която К.А.В. основава
исковата си претенция, се изразява в неосигуряване на задържаното
лице на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за периода от
24.02.2015г. до 16.03.2021г. в различни пенитенциарни заведения, като е държан в
пренаселени килии, в които е имало влага и мухъл, дървеници, хлебарки и гризачи,
храната била малко и с лошо качество, осветлението било слабо и не позволявало да
се чете вестник или книга. По отношение на периода 10.06.2015г. - 15.06.2016г. при
пребиваване на ищеца в Затвора Пазарджик се сочи липса и на санитарен възел в килията
с осигурена в него постоянна течаща топла и студена вода, а достъпът до баня бил
два пъти седмично. Излагат се съображения, че на ищеца са наложени две дисциплинарни
наказания за инциденти, при които същият не е бил виновен. Сочи се, че цените на
стоките в затворническата лавка са по-високи от тези в града, не му е давана работа,
не му е сменян режимът на изтърпяване на наказанието. Ищецът твърди, че тези
обстоятелства са му причинили неимуществени вреди – обида, възмущение и огорчение,
внушаване на чувство за малоценност и незначителност. Затова претендира
обезщетение в размер на 100 000лв ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
С обжалваното решение
ГДИН гр.София е осъдена да му заплати сумата от 550 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията, причинени му в нарушение на чл.3
от ЗИНЗС и изразяващи се в настаняване в пренаселени килии с недостатъчна площ за
периода 24.02.2015г. – 15.08.2017г.; неосигуряване на достатъчно изкуствено осветление
в килиите за периода 24.02.2015г. – 15.06.2016г., както и нарушаване на изискването
за поддържане на хигиена в помещенията за задържане за периодите – 24.02.2015г.
– 04.04.2018г. и 01.10.2019г. – 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2021г. до окончателното й
изплащане. До претендирания размер от 100 000 лева искът е отхвърлен, както и за
претърпени за периода 01.10.2018г. – 01.10.2019г. неимуществени вреди в Ареста Стара
Загора и за претърпени неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни бездействия
на администрацията на ответника и изразяващи се в настаняване в пренаселени килии,
с недостатъчна площ за периодите 15.08.2017г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г. –
16.03.2021г.; неосигуряване на достатъчно изкуствено осветление в килиите за периодите
15.06.2016г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г. – 16.03.2021г.; лошо качество и намалено
количество на храната за периодите 24.02.2015г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г. –
16.03.2021г.; неосигуряване на постоянен достъп на санитарен възел и течаща вода,
както и неосигуряване на хигиенно поддържане
– къпане (баня) най-малко два пъти седмично за периода 10.06.2015г. –
15.06.2016г., както и по отношение на наложените дисциплинарни наказания на ищеца,
режимът му на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, осигуряването на
труд и продажбата на стоки в лавката на завишени цени.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема за доказани твърденията, че ищецът
е претърпял вреди вследствие на недостатъчна жилищна площ за периода
24.02.2015г. – 15.08.2017г, тъй като ответникът не е изпълнил законовото си
задължение да представи данни за спалните помещения и настанените в тях лица.
Пребиваването на ищеца в пренаселени килии с недостатъчна площ се установявало и
от свидетелските показания.
При съпоставяне на
данните от представената справка за предстоя на ищеца в Затвора- Стара Загора за
времето от 24.02.2015г. – 10.06.2015г и свидетелските показания, както и
липсата на конкретна информация в справката от Затвора-Пазарджик, е прието
за доказано, че от страна на ответника не е спазено законовото изискване за
осигуряване на достатъчно изкуствено осветление в килиите, в които е бил
настанен ищецът при престоя си в Затвора – Стара Загора и Затвора – Пазарджик
за периода 24.02.2015г. – 15.06.2016г. Това изискване е прието за спазено по отношение
на останалите периоди на престой на К.В. *** за периода 15.06.2016г. –
15.08.2017г., в ЗООТ – Стара Загора за периода 15.08.2017г. – 04.04.2018г., в Ареста
– Стара Загора за периода 01.10.2019г. – 20.12.2019г. и Затвора – Стара Загора за
времето от 20.12.2019г. до 16.03.2021г.
С оглед събраните
писмени и гласни доказателства съдът намира за неизпълнено от администрацията и
изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения, в които е бил настанен
К.В.,*** за периода 24.02.2015г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г. – 16.03.2021г.
Констатирано е
наличие на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността
на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност
на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Обсъден е
кумулативният ефект върху лицето от нарушенията, изразяващи се в неосигуряване
на минимална жилищна площ; неосигуряване на достатъчно изкуствено осветление в
килиите и нарушаване на изискването за поддържане на хигиена в помещенията за
задържане. Взети са предвид характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания от пребиваване при горепосочените неблагоприятни условия
- в пренаселени килии с недостатъчна площ за период малко над 31 месеца, при
неосигурено достатъчно изкуствено осветление в килията за период малко над 15
месеца и при лоша хигиена в килията за малко над 43 месеца. При съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е присъдено обезщетение в размер на 550 лв.
По отношение на периода
на пребиваване на В. *** – от 15.08.2017г. до 04.04.2018г., както по отношение на
целия период от 01.10.2019г. до 16.03.2021г. от пребиваването му в Ареста – Стара
Загора и Затвора – Стара Загора, неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ и изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“,
свързани с осигуряване на минимална жилища площ, не са констатирани. Недоказано
е поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаването
от свобода поради неосигуряване на постоянен достъп на санитарен възел и течаща
вода при пребиваването му в Затвора – Пазарджик. Като неоснователна и неподкрепена с
доказателства е преценена претенцията на ищеца по отношение на лошото качеството
на храната и намаленото й количество. Според съда твърденията в исковата молба за
настъпили неимуществени вреди поради високи цени на стоките в затворническата лавка, от наложени дисциплинарни наказания, относно режима
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и осигуряването на труд не подлежат
на обезщетяване в производства от категорията на настоящото. По тези съображения искът е отхвърлен в
останалата му част като размер, периоди и твърдения за незаконосъобразни действия
на администрацията на ответника.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо, но неправилно относно размера на присъденото обезщетение.
Предявеният от К.А.В.
иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност
на предявения от К.В. иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора и Затвора Пазарджик за периода
24.02.2015г. – 15.08.2017г в аспект „жилищна площ“, в Затвора Стара Загора и Затвора
Пазарджик за периода 24.02.2015г. – 15.06.2016г в аспект „достатъчно изкуствено
осветление в килиите“, в Затвора Стара Загора,
Затвора Пазарджик и ЗООТ Стара Загора за периодите – 24.02.2015г. – 04.04.2018г.
и 01.10.2019г. – 16.03.2021г в аспект „поддържане на хигиена в помещенията за задържане“.
В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения кои релевантни
за спора факти са приети за установени и доказани, респективно релевиращи нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи. Настоящият съдебен състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК в
тази насока препраща към мотивите на това решение.
Правилно е констатацията на съда в контекста на
компенсаторните средства за защита, че условията не отговарят на изискванията на
чл. 3 от ЕКПЧ за минимална жилищна площ, достатъчно изкуствено осветление и
ниво на хигиена и че е налице нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, което
дава основание да се направи предположение, че същите са причинили неимуществени
вреди на задържаното лице /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Нешков
и други срещу България", съгласно което средствата за защита трябва по-скоро
да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация
да зависи от умението на жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието на
неимуществени вреди под формата на емоционална травма/. А и съгласно разпоредбата
на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата
за вредите, причинени на задържаните под стража лица от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В случая от страна
на ГД „Изпълнение на наказанията” презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не е оборена
по отношение осигурената на ищеца жилищна площ, достатъчно изкуствено осветление
и ниво на хигиена.
При тази фактическа
установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание, е законосъобразен.
Условията, при които ищецът е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от
свобода”, неминуемо са му причинили негативни
преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически
страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН
в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат
извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени
с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията на касатора за
постановяване на решението при неотчитане на нетната жилищна площ и наличието
на дървеници и гризачи въпреки многократно пръскане. Видно от мотивите и
диспозитива на обжалваното решение, съдът е възприел изцяло за основателни
твърденията с оплакване за недостатъчна жилищна площ и занижена хигиена и е
присъдил обезщетение за тях.
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Отчитайки обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периодите,
през които ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство; предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, първоинстанционният
съд необосновано е определил обезщетението за претърпени неимуществени вреди като
такова в размер на 550лв. Не е съобразена практиката на ЕКПЧ и размерът на определените
от Съда и от ВАС обезщетения по сходни случаи по български дела. В редица свои решения по дела срещу България
ЕСПЧ приема, че компенсаторното средство за защита по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е
принципно ефективно, но присъдените от националния съд обезщетения, които не
надвишават 30 % от присъжданото обезщетение от този съд при сходни
обстоятелства, са твърде ниски. Ето защо пребиваването в пренаселени килии с недостатъчна
площ за период малко над 31 месеца, при неосигурено достатъчно изкуствено осветление
в килията за период малко над 15 месеца и при лоша хигиена в килията за малко над
43 месеца при съобразяване с жизнения стандарт в България обуславя адекватно и справедливо
обезщетение в размер на 4000лв.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че касационната жалба е основателна. Решението в обжалваната
част, с която е отхвърлен предявеният от К.В. иск с правно основание чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
сумата над 550 лв. до 4000 лв. е постановено при неправилно приложение на материалния
закон. В тази част то следва да се отмени, като вместо него, в тази част, се постанови
друго, с което ГДИН да бъде осъдена да заплати касационния жалбоподател сума в размер
на още 3450 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на установената незаконосъобразна административна дейност в
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно с лихвата от 16.03.2021 г.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 285, , ал.1, изр.2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 221, ал. 2, изр.
първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 255 от 23.06.2021г., постановено
по адм. дело № 158/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора в
частта, с която предявеният иск от К.А.В. ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр.София да му заплати сумата от 100 000 лева за обезщетение за
извършени нарушения по чл.3 ЕКЗПЧ и ЗИНЗС е отхвърлен за сумата над 550 (петстотин
и петдесет) лв. до сумата от 4 000,00 (четири хиляди) лв., като вместо това в тази
част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на К.А.В., ЕГН **********
*** сума в размер на още 3 450 (три хиляди четиристотин и петдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията, причинени му в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в
настаняване в пренаселени килии с недостатъчна площ за периода 24.02.2015г. –
15.08.2017г.; неосигуряване на достатъчно изкуствено осветление в килиите за
периода 24.02.2015г. – 15.06.2016г., както и нарушаване на изискването за
поддържане на хигиена в помещенията за задържане за периодите – 24.02.2015г. –
04.04.2018г. и 01.10.2019г. – 16.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска – 16.03.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останала част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.