№ 14062
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
2023***0126287 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени „Х. К. О. З.“ АД, ФР Германия,
регистрирано под № *** в Търговския регистър на Районен съд Кобург, срещу ЗК „Л.
И.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.08.2019 г., около 23.10 ч. в Република Гърция, област
Касандра, на 35 км. от междуградски път Неа Мудани – Касандра, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” на застрахования при него лек автомобил „Мерцедес“, модел Е320 4Matic,
немски рег. № МN-NC ***, рама № WDB2110821X****** рег. № СВ **** АМ, е
реализирано събитие – ПТП. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек
автомобил лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж Роувър“ с рег. № СВ **** АХ – Д. П.
А., която навлязла в лентата за насрещно движение и блъснала челно и в предната
лява част застрахования при ищеца автомобил, който вследствие на удара със задната
си дясна врата се ударил в предната лява част на лек автомобил със сръбски рег. № NE
*** XX. Сочи, че автомобил „Мерцедес“, модел Е320 4Matic, немски рег. № МN-NC
*** бил собственост на А. Ф., който се движел в същия заедно със семейството си –
съпругата си и децата си – Н., К. и М. Ф.. Твърди, че в причинна връзка с описаното
ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил, както и са направени
други разходи – за репатриране, пътна помощ, престой и обработка на застрахованото
имущество, както и самолетни билети, необходими за транспортиране от Солун до
Букурещ на останалото без автомобил семейство Ф.. Ищецът твърди, че е изплатил
1
застрахователно обезщетение в размер на 3117,30 евро, представляваща сбор от
следните суми: 800 евро разходи за репатриране на автомобила от Гърция до
Германия, 551 евро, заплатени за престой и съхранение на автомобила в Гърция, и
1766,30 евро стойност на самолетни билети и необходими разходи за въздушен
транспорт. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж
Роувър“ с рег. № СВ **** АХ, към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен на 21.08.2019 г. да заплати
претендираната в настоящото производство главница. Въз основа на изложеното иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6 096,91 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение във връзка с увреждане на автомобил
„Мерцедес“, модел Е320 4Matic, немски рег. № МN-NC ***, включваща разходи за
репатриране на автомобила от Гърция до Германия, 551 евро, заплатени за престой и
съхранение на автомобила в Гърция, и 1766,30 евро стойност на самолетни билети и
необходими разходи за въздушен транспорт, ведно със законната лихва от 13.05.2023
г., както и сумата от 1839,24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.05.2020 г. до 12.05.2023 г.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че по щета №
0000-1916-19-****** на 04.03.2020 г. е заплатено обезщетение в размер на 3437,80
евро, която сума представлява сбор от сумата от 2940 евро, обезщетение за тотална
щета на увредения автомобил, 145 евро разходи за вещо лице изготвило експертизата
и 352,80 евро, представляваща кореспондентска такса, възлизаща на 12 % от
определеното обезщетение. Оспорва основанието за възстановяване на разходи в
размер на 118,88 евро за рент-а-кар, 566,61 евро за самолетни билети и 820 евро за
репатриране. Твърди, че право за възстановяване на разходи за рент-а-кар имат само
юридическите лица, а по отношение на разхода за репатриране твърди, че същият е
недоказан. Поддържа, че пострадалите е следвало да се приберат до Австрия, поради
което предполага, че са имали подобни разходи за пътуване. С оглед извършеното
плащане счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховани при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
2
между ищеца и собствениците на увредените МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, че
ответното дружество е било поканено извънсъдебно за заплати претендираната в
настоящото производство главница на 21.08.2019 г., както и противоправността на
поведението и вината на водача на лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж Роувър“ с рег.
№ СВ **** АХ – Д. П. А., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество.
Спорният по делото въпрос е правен, а именно относно дължимостта на
разходите за репатрация, престой и съхранение на уведения автомобил и за самолетни
билети и разходи за пътуването на членовете на семейството, което е пътувало в
увредения автомобил, застрахован по имуществена застраховка Каско при ищеца.
За установяване на спорните въпроси са събрани писмени доказателства.
Съгласно приложена в превод на л. 33-37 (документи приложени на немски език
на л. 38 – 41 по делото) застрахователна полица по застраховка за лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № MH-NC ***, рама № WDB2110821N****** обхватът на
застрахователно покритие включва задължителна застраховка Гражданска отговорност
тарифа класик с осигурена пътна помощ при произшествие и повреда, застраховка
Каско при тарифа класик и клауза Защита в чужбина, като съгласно пояснението
същата покрива персонални и имуществени щети при инцидент в чужбина, при който
отсрещната страна носи отговорност, като че има задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ищеца. Посочени са още изрично изключените рискове –
защита от промяна на застрахователния клас при една щета за календарната година,
изключени са рисковете при вандализъм или инцидент за клауза пълно каско,
изключена е клаузата Каско селект, осигуряваща възможност застрахователят да
избере подходящ сервиз за ремонт в случай на злополука, изключена е защита на
водача в случай че претърпи инцидент при ползването на автомобила – персонална
щета до 15 милиона евро застрахователна сума, както и е изключено от
застрахователното покритие допълнително обслужване при пътно-транспортно
произшествие с автоматично известяване и приложение за известяване, както и дневни
пари за болничен престой.
Съгласно фактура приложена в превод на български на л. 75 по делото
(документ на немски език на л. 42) във връзка с автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. №
МК – NC *** със собственик Р. Р. С. Ф. са начислени разходи за превоз на автомобил
от място на товарене Терми, Гърция до място на доставка Нойзорг, Германия на
стойност 800 евро с ДДС, включваща услугите репатриране на автомобил, доставка на
автомобили под наем и резервен шофьор, без отделните компоненти от услугата да са
остойностени отделно. Сумата е платена по заявка от 19.09.2019 г. с дата на доставка
18.10.2019 г.
Видно от писмено доказателство, именувано документ за доставка 021031 001,
приложен в превод на български език на л. 70 по делото (документ на немски език
приложен на л. 43 и л. 77 с отбелязване върху тях на признатите от ищеца разходи по
щетата при него във връзка с процесния автомобил) е начислена сумата в общ размер
от 1766,30 евро, включваща сумите по 420,85 евро за самолетни билети за пътниците
3
Адреас, Н. и К. Ф. и 325,85 евро за пътника М. Ф., както и допълнителни разходи във
връзка с полета – такса обслужване, на стойност 47 евро и 130,90 евро, във връзка с
превоз по направление Солун – Букурещ – Тимишоара /Румъния/.
От дебитно известие и фактура на л. 72 – 74 по делото (съответстващи на
документи на немски език на л. 45-48) във връзка с процесния увреден автомобил са
направени разходи на стойност 551 евро, от които 75 евро такса за обработка, 351 евро
такса за паркинг и 125 евро такса за теглене.
Видно от приложена на л. 49 покана от 20.05.2020 г. от посредникът „А. Б.“ до
„Л. И.“ АД ответникът е уведомен за ПТП от 12.08.2018 г. (съдът приема посочената
година за допусната техническа грешка, предвид липсата на съответствие с останалите
описани документи от 2019 г.) с участие на застрахован при ответника автомобил с рег.
№ СВ **** АХ и участници Р. Р. С. Ф. и Д. А., като към поканата са приложени
описаните по-горе фактура за репатрация, квитанция за самолетни билети и дебитно
известие за пътна помощ, престой и обработка.
В отговор на поканата на 26.05.2020 г. ответникът е уведомил посредника за
образувана щета под № 0000-1916-19-******/21.08.2020 г.
Страните по делото не спорят относно образуването на щета под № 0000-1916-
19-****** при ответното дружество, отнасяща се до процесното застрахователно
събитие. Процесуалният представител на ищеца не оспорва и твърдението на
ответника за извършено плащане по щетата в сочения от ответника в отговора на
исковата молба размер, като навежда твърдение в рамките на процеса същото да се
отнася до друг автомобил. Макар по делото да е установено в процесното ПТП да са
участвали и други автомобили – паркинар автомобил с рег. № Р 8954 А и собственик
C. K. D., както и автомобил с рег. № NE***XX със собственик C. F. D., по делото не се
установи тези разходи към кой автомобил са отнесени. Същото обаче е ирелевантно за
изясняване предмета на спора, доколкото процесните разходи касаят един ат
автомобилите, но не се отнасят до стойността на увредения автомобил при тотална
щета и обичайните разходи по щетата, включващи тези за изготвяне на експертното
заключение и кореспондентска такса, каквито ответникът твърди да са платени.
Претендираните в настоящия процес разходи представляват други разходи, наред с
тези за репариране на щетите на лекия автомобил, а именно посочените в исковата
молба такива за репатриране, пътна помощ, престой и обработка и самолетни билети.
Ето защо съдът намира, че извършеното от ответника плащане не се ползва с
погасителен ефект спрямо релевираните в настоящото производство суми, доколкото
последните представляват допълнителни разходи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
4
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и
доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат
до наличието на правно основание за признаване на претендираните разходи като
дължими от ответника, обхванати от застрахователното покритие по застраховката
Гражданска отговорност.
По убеждение на настоящия състав както разходите на стойност 800 евро с ДДС,
включваща услугите репатриране на автомобил, доставка на автомобили под наем и
резервен шофьор, тези на стойност 551 евро, от които 75 евро такса за обработка, 351
евро такса за паркинг и 125 евро такса за теглене, както и тези за превоз на пътувалите
в увредения автомобил пътници със заместващ въздушен транспорт на стойност
1766,30 евро следва да бъдат признати като подлежащи на възстановяване разходи от
делинквентна, респективно от неговия застраховател по застраховка Гражданска
отговорност. Не се спори по делото относно наличието на тотална щета, което
изключва имплицитно възможността същият да се придвижва на собствен ход,
съответно налага неговото транспортиране, а с това и необходимите разходи за
престоя до момента на транспортирането, като същите се явяват направени в
причинна връзка със събитието и необходими, предвид датата на ПТП – 12.08.019 г., и
датата на заявката за транспортиране – 19.09.2019 г. Още повече, придвижването за
увреденото МПС до територията на Германия е било и необходимо и за определяне
размера на вредите по същото и в този смисъл заплатеното от застрахователя по Каско
обезщетение за репатриране се покрива от отговорността на деленквента, респективно
от регресната отговорност на застрахователя по ГО по смисъла на чл. 411 КЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на
разходи за репатриране, като такива следвало да се признаят само на юридически
лица, като не ангажира доказателства в тази връзка и не се установява основание за
различно третиране на физическите и юридическите лица. Напротив, разходите за
престой и репатриране на автомобила се покриват от клаузата, включваща пътна
помощ и клаузата защита в чужбина. Последната именно покрива и разходите за
превоз със заместващ транспорт, доколкото същата предполага покрие на персонални
и имуществени щети при инцидент в чужбина. Същите не са подробно
индивидуализирани в полицата, но това не е и възможно и необходимо предвид
многообразното естество, което биха могли да имат и следващата от това
невъзможност да бъдат конкретно посочени всички възможни евентуални такива
разходи.
По отношение на възражението на ответника за недължимост на разходи за
рент-а-кар, следва да бъде посочено, че такива не се претендират, нито се твърди да са
извършвани. Извършен е единствено разход за доставка на автомобил под наем и
резервен шофьор, но същите са елемент от разходите за репатриране в общ размер от
800 евро с ДДС. Следва да бъде посочено още, че същите представляват необходим и
задължителен елемент от превоза на автомобила до Германия, доколкото същият
следва да бъде репатриран посредством специален автомобил, за което се ангажират и
5
лица за извършване на превоза.
По изложените съображения съдът намира, че всеки от разходите е в причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника
водач, обуславяща и отговорността на ответното дружество.
Ето защо, предвид доказване на извършването на разходите и наличието на
основание за заплащането им от застрахователя по застраховка Каско и с оглед липсата
на проведено насрещно доказване от ответника за погасяване на същите, исковата
претенция подлежи на уважаване в пълния предявен размер от 6 096,91 лв.,
представляваща левовата равностойност на сумата от 3117,30 лв., изчислена по
фиксирания курс на БНБ. Върху сумата следва да бъде присъдена и законна лихва от
деня на предявяване на иска.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
С оглед основателността на главния иск за парична сума, то при неплащане в
посочения срок се дължи и обезщетение за забава. Не се спори, а и се установява, че
щетата е заведена на 21.08.2020 г., като това е и началният ден на забавата. На
основание чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни от
поканата, като предвид липса на данни поканата да е достигнала на 20.05.2020 г., то за
дата на узнаването следва да се приеме тази на образуване на щетата – 21.05.2020 г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава от 21.06.2020 г. С помощта на
общодостъпен калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК съдът изчисли
размера на обезщетението за забава върху сумата от 6 096,91 лв. за периода от
21.06.2020 г. до 12.05.2023 г. /датата, предхождаща подаване на исковата молба/ на
сумата от 1820,80 лв. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над
сумата от 1820,80 лв. до пълния предявен размер от 1839,24 лв. и за периода от
21.05.2020 г. до 20.06.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът и ответникът.
Ищецът е представя списък по чл. 80 ГПК и претендира и доказва разноски в
размер на 1862,65 лв. (317,45 лв. държавна такса, 295,20 лв. за преводи на документи и
1250 лв. платено адвокатско възнаграждение). Ето защо предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1858,32 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 0,23 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Х. К. О. З.“ АД, ФР
Германия, *****, Кобург, регистрирано под № *** в Търговския регистър на Районен
6
съд Кобург, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 6 096,91 лв.,
представляваща левова равностойност на сумата от 3117,30 евро – застрахователно
обезщетение във връзка с увреждане на автомобил „Мерцедес“, модел Е320 4Matic,
немски рег. № МN-NC ***, представляваща сбор от сумата от 800 евро за разходи за
репатриране на автомобила от Гърция до Германия, 551 евро, заплатени за престой и
съхранение на автомобила в Гърция, и 1766,30 евро стойност на самолетни билети и
необходими разходи за въздушен транспорт, ведно със законната лихва от 13.05.2023
г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1820,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2020 г. до 12.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
1820,80 лв. до пълния предявен размер от 1839,24 лв. и за периода от 21.05.2020 г. до
20.06.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „Х. К. О. З.“ АД, ФР Германия, *****, Кобург, регистрирано под № *** в
Търговския регистър на Районен съд Кобург, сумата от сумата от 1858,32 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Х. К. О. З.“ АД, ФР Германия, *****,
Кобург, регистрирано под № *** в Търговския регистър на Районен съд Кобург, да
заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********* сумата от сумата от 0,23 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7