№ 674
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100554 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба на В. Н. К. срещу М. Ц. К., с която се иска
прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на ответницата, като
се претендира упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца да бъде предоставено на ищеца, като за ответницата бъде определен режим на лични
отношения и последната да заплаща месечна издръжка.
Ищецът твърди, че от съвместното си съжителство с ответницата има три деца, макар
едва през 2015 г. двамата да са сключили граждански брак. Заявява, че през последните
месеци отношението на ответницата към него и към децата се е променило – същата
започнала да се държи студено, да крещи и да се кара, че след като тръгнел за работа си
наливала алкохол и започвала да говори по телефона, че след като децата легнели я чували
да излиза, като най-големият им син я е заварил да си прави клипове и да ги изпраща на
някого. Сочи, че на 11.2.2022 г. сутринта, когато се прибрал от работа, ответницата я нямало
в жилището им, като същата била взела малко багаж, не била оставила бележка, като
телефонът й бил изключен и била блокирала децата в социалните мрежи. Заявява чрез общи
познати ответницата му предала да не я търся, тъй като имала връзка с друг мъж, с когото се
обичали и с когото щяла да живее. Твърди, че след няколко дни получил телефонно
обаждане от мъж, който му разказал, че отдавна има връзка със съпругата му, че двамата се
обичали и че ще живеят заедно. Сочи, че на 15.2.2022 г. получил ново обаждане от
въпросния мъж, който му казал да дойде и да прибере ответницата от гр. София, тъй като
нещата между тях нямало да се получат. Заявява, че заедно с децата отишъл в гр. София на
посочения от мъжа адрес, където в хотелска стая заварил ответницата гола, която при
влизането му започнала да крещи и да му търси сметка защо е дошъл. Твърди, че съпругата
1
му била отведена за даване на обяснения в едно от районните управления в столицата, като
малко след влизането й полицейски служител го уведомил, че си е тръгнала, тъй като
нямало престъпление и като пълнолетна тя избрала да живее с друг мъж. Счита, че не може
и не иска да има бъдеще с ответницата, тъй като е отвратен от постъпката и от държанието
й. Заявява, че продължава да живее с децата си и да се грижи за тях, като желае това да
продължи и занапред.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и моли
за допускане на искания развод по вина на ответницата.
Ответницата не се явява и не заема становище по исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите в исковата молба, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за граждански брак е видно, страните са съпрузи,
гражданският брак на които е сключен на 29.1.2015 г. в гр. Велико Търново.
От представените удостоверения за раждане се установява, че от съвместното
съжителство на страните, предхождащо сключването на гражданския им брак, са родени три
деца – непълнолетните В. В. К. и Ц. В. К., както и малолетният Димитър В.ов К..
От изготвения социален доклад се установява, че на 27.4.2022 г. работници от отдел
„Закрила на детето“ са извършили проучване и са провели разговор с бащата и децата в
тяхното жилище в гр. Велико Търново. По време на разговора ищецът е потвърдил, че на
11.2.2022 г. съпругата му е напуснала семейството им и оттогава той полага грижите за
синовете си с помощта на своята майка. При разговора децата са потвърдили, че през м.
февруари 2022 г. майка им ги е напуснала и е заживяла в гр. София, като В. и Ц. са
споделили, че до момента са осъществили няколко телефонни разговори с нея малко след
напускането й, както и че не желаят да общуват с майка си за в бъдеще, тъй като са
разочаровани от постъпката и поведението й. Ц. и В. твърдят, че баща им осигурява всичко
необходимо за задоволяване на потребностите им, като от извършеното проучване е
установено, че основните битови потребности на децата са задоволени в семейната среда на
техния баща, който проявява силна загриженост в това отношение и адекватно откликва на
нуждите на синовете си. На социалните работници е предоставена психолого-педагогическа
характеристика от СУ „Владимир Комаров“, според която нуждите на децата от първа
необходимост са задоволени, като са им набавени и всички допълнителни материали и
помагала за учебния процес. Отразено е, че в хода на проучването бащата е демонстрирал
заинтересованост от развитието и бъдещето на децата си, като е заключено, че в семейната
среда на същия не са установени рискови фактори за развитието на децата, които на свой
ред са заявили желанието си и за в бъдеще да живеят в семейната среда на В.К..
От показанията на свидетелката М. К. – майка на ищеца, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви, почиващи на нейни преки дългогодишни впечатления,
2
се установява, че страните са живели заедно от около 20 години, като двамата са сключили
гражданския си брак на по-късен етап. Свидетелката заявява, че животът на семейството е
бил добър, че не е чувала ответницата да се оплаква от сина й, нито някой от квартала им да
е споделял нещо лошо за семейството им, но в един момент ответницата просто е напуснала
семейното жилище. Твърди, че живее в близо до дома на сина си, на когото помага в
домакинството и в грижите за децата, като според нея синът й се справя много добре с
грижите за внуците й.
Изслушани в съдебно заседание непълнолетните В. В. К. и Ц. В. К. потвърждават, че
майка им е напуснала семейното жилище преди около 3-4 месеца, като една вечер същата
просто си е тръгнала, без да им каже нищо. Заявяват, че малко след напускането й на баща
им е започнал да звъни непознат мъж, който му е казал, че сега той живее с майка им, както
и че малко по-късно се е обадила и тя, заявявайки им, че няма да се върне в дома им, без да
обяснила защо ги е напуснала. Считат, че майка им ги е напуснала, за да има повече пари,
като В. споделя, че въпросният непознат мъж е казал на баща му, че същата изкарва пари за
него.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за развод поради дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, за доказан по основание. От установената по делото
фактическа обстановка, може да се направи несъмнен извод, че след фактическата им
раздяла в отношенията между страните липсва взаимно уважение, привързаност и
разбирателство, както и че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не
може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за
това състояние е и безспорно установената фактическа раздяла между съпрузите, с което е
нарушен принципа за съвместно съжителство. Установеното отчуждение обезсмисля
брачната връзка и я прави ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и
настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По
тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен
по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. По направеното искане за прекратяване на брака по вина на
съпругата, съдът съобразява показанията на св. К. и най вече споделеното от децата в
съдебно заседание, като достигна до извод за основателност на въпросното искане. От
посочените гласни доказателства се установяват твърденията в исковата молба относно
противобрачното поведение на ответницата – внезапното и непровокирано напускане на
семейното жилище и изневярата с друг мъж. Тук следва да се отбележи, че ответницата не
ангажира каквито и да било доказателства, с които да обори ангажираните от ищеца такива,
като същата дори не намери за необходимо да отговори на посочените брачни провинения.
Горното налага извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака е именно на ответницата.
Съдът намира за основателно искането на ищеца упражняването на родителските права
по отношение на родените от брака деца да бъде предоставено на него, при когото да бъде и
тяхното местоживеене, като за ответницата да бъде определен режим на лични контакти.
Тъй като при възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе предвид
възрастта и пола на децата, установеното вече фактическо положение, а в случая – и
3
желанието на самите деца, съдът намира, че интересите на същите биха били защитени
пълноценно от бащата, при когото същите живеят и понастоящем и който е създал за тях
сигурна и безопасна семейна среда, в която всичките им потребности за защитени. Тук не
може да не бъде отчетена и липсата на становище по този въпрос (а и по принцип) от страна
на майката, но пък и самото поведение на същата, изразяващо се в практическото
изоставяне на децата, е достатъчно красноречиво и свидетелстващо за това, че ответницата
очевидно няма претенции в насока упражняването на родителските права.
И все пак не може да не се отчете необходимостта от контакт с майката, най-малко с
цел да бъде направен опит за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, който с
оглед конкретиката на случая несъмнено вече се е формирал при децата. В исковата молба
се моли за определяне на режим на лични контакти един път месечно в последната събота
от месеца за времето от 10:00 до 16:00 часа по местоживеенето на деца, като посоченият
режим се възприема от съда, като подходящ към настоящия момент. По този повод съдът
има в предвид начина на напускане на семейното жилище от страна на майката, липсата на
лични контакти между същата и децата в един вече продължителен период от време, които
контакти очевидно не могат да бъдат компенсирани с няколко телефонни разговора, както и
че понастоящем местоживеенето на майката на практика не е известно - нито за ищеца, нито
за съда. Тук се отчита и заявеното от децата, че същите не искат да контактуват с майка си,
както и твърденията им, че самата тя им е споделила, че мъжът, с който живее в момента, е
опасен човек. В случай на промяна в обстоятелствата няма пречка майката да инициира
производство по промяна на посочения режим или да съгласува евентуалната промяна с
бащата.
Относно дължимите издръжки за децата, съдът съобразява установения в чл. 142 СК
минимален размер на издръжката, липсата на категорични данни за получаваното от
майката трудово възнаграждение, но и обстоятелството, че последната е лице в активна
трудоспособна възраст и добро здравословно състояние, което може да полага труд и да
отделя част от получените доходи за издръжката на своите деца, но най-вече нуждите на
самите деца, обусловени от възрастта и здравословното им състояние.
Според събраните писмени доказателства ответницата не полага труд по официално
регистрирано трудово правоотношение, но тук следва да се има в предвид, че същата беше
задължена да представи доказателства за получаваните от нея доходи с предупреждението,
че при неизпълнение на това задължение приложение може да намери разпоредбата на чл.
161 ГПК и съдът да приеме за доказано, че тя има възможност да дава издръжка в търсените
размери. Въпросното указание не беше изпълнено, поради което съдът има възможност да
приеме за доказано посоченото обстоятелство, разбира се, съобразявайки останалите данни
по делото. В тази връзка отново следва да се посочи, че ответницата е лице в активна
трудоспособна възраст, като по делото няма данни същата да има здравословни или други
проблеми, които да й пречат да полага труд и да отделя част от получените доходи за
издръжката на своите деца. И тъй като в случая безспорен приоритет имат именно нуждите
на децата, свързани най-вече с необходимостта от средства за осигуряване на храна,
облекло, нормални жилищни условия, учебни принадлежности, здравеопазване, а за по-
големите – и джобни пари, съобразявайки и тяхната възраст, съдът намира, че ответницата
следва да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лева за малолетния Димитър В.ов К.
и в размер от 250.00 лева за В. В. К. и за Ц. В. К..
Съдът намира, че искането за заплащане на издръжките следва да бъде уважено от
4
посочената в исковата молба дата – 11.2.2022 г., доколкото с доклада по делото на
ответницата беше указано, че нейна е тежестта да установи, че е осигурявала издръжка на
децата за периода от 11.2.2022 г. до подаване на исковата молба, като същата беше
предупредена, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Такива доказателства не бяха
представени и впоследствие, поради което ответницата следва да понесе неблагоприятните
последици от процесуалното си поведение.
След прекратяване на брака семейното жилище следва да се предостави на съпруга
предвид извода на съда за основателност на искането му за предоставяне упражняването на
родителските права.
След прекратяване на брака съпругата следва да запази брачното си фамилно име,
предвид липсата на искане в обратната насока.
След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг предвид
липсата на искания в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК и с оглед искането на ищеца, разноските
по брачното дело следва да бъдат възложени на виновния съпруг. Ето защо ответницата
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт окончателната държавна такса за
развода, която съдът определя в размер на 40.00 лева, като ответницата следва да заплати и
държавна такса в размер на 1 008.00 лева върху определените издръжки за децата.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 625.00
лева, представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 29.1.2015 г. в
гр. Велико Търново между В. Н. К., ЕГН ********** и М. Ц. К., ЕГН **********, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака има съпругата М. Ц. К., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата В. В.
К., ЕГН **********, Ц. В. К., ЕГН ********** и Димитър В.ов К., ЕГН ********** на
бащата В. Н. К., ЕГН **********, при когото определя и местоживеенето на децата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата В. В. К., ЕГН **********, Ц.
В. К., ЕГН ********** и Димитър В.ов К., ЕГН **********, от една страна, и майката М. Ц.
К., ЕГН **********, от друга, както следва: всяка последна събота от месеца за времето от
10:00 до 16:00 часа по местоживеенето на децата.
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН ********** да заплаща на сина си В. В.ов К., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител В. Н. К., месечна издръжка в размер
на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от 11.2.2022 г. до настъпването на законна
причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
5
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН ********** да заплаща на сина си Ц. В. К., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител В. Н. К., месечна издръжка в размер на 250.00
(двеста и петдесет) лева, считано от 11.2.2022 г. до настъпването на законна причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН ********** да заплаща на сина си Димитър В.ов К., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител В. Н. К., месечна издръжка в размер
на 200.00 (двеста) лева, считано от 11.2.2022 г. до настъпването на законна причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Бяла
Бона” № 15, Вх. Б, ап. 3, да се ползва от съпруга В. Н. К..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М. Ц. К. да запази брачното
си фамилно име – К..
ПОСТАНОВЯВА, че съпрузите да не си дължат издръжка един на друг след
прекратяването на брака.
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 40.00 (четиридесет)
лева за допускане на развода, държавна такса в размер на 1 008.00 (хиляда и осем) лева,
дължима върху определените издръжки, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева
– в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Ц. К., ЕГН ********** да заплати на В. Н. К., ЕГН ********** сумата от
625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6