ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
566
гр.
Враца, 03.10.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
закрито заседание на 03.10.2023 г. /трети октомври, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ исково
адм. дело № 562 по
описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по ИСКОВА МОЛБА на Т.П.Г. ***, с посочено в молбата
правно основание по чл.49 от ЗЗД и цена на иска: 2771 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди и 5010 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
С
Определение № 1215/08.08.2023г. постановено по гражданско дело № 1959/2023 г. по
описа на Районен съд /РС/ - гр. Враца е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на Административен Съд /АдмС/ - гр. Враца – на
основание чл.118 ал.2 от ГПК.
В
определението на РС е прието, че описаното в исковата молба не обосновава
противоправно, генериращо вреди поведение на ответника, касаещо неизпълнение на
задълженията му, като субект на гражданския оборот, поставящ участниците в него
в положение на равнопоставеност, което да обуславя предявеният от ищеца иск с
правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и подсъдността му по реда на ГПК.
Напротив описаните факти и обстоятелства имат отношение към възложените на
ответника властнически функции, осъществими при условията на
неравнопоставеност, изискващи насрещно задължение на правните субекти –
адресати. Именно затова раз-глеждането на заявените по делото претенции за
обезщетение следват процесуалните правила на АПК и ЗОДОВ, а не общите
процесуални правила на ГПК. Състава на РС е приел, че предявеният иск е с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, обуславящ разглеждането му по реда,
установен в АПК, като местна подсъдност, определена по чл.7 ал.1 от ЗОДОВ и
следва да се разгледа от Административен Съд – Враца.
С
Определение № 465/20.09.2023г. по ВЧГД № 404/2023г. по описа на Окръжен Съд
/ОС/ – гр. Враца е потвърдено Определение № 1215/08.08.2023г. по гражд. дело №
1959/2023 г. по описа на РС – Враца.
Състава
на ОС-Враца е споделил изцяло изложеното от РС-Враца, досежно критерия за
разграничаване на отговорността по ЗОДОВ от тази по чл.49 от ЗЗД, че в случая
не се касае до неизпълнение на задълженията на ответника, като субект на
гражданския оборот, а до неизпълнение на властнически функции, квалифициращи иска,
като такъв по чл.1 от ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с исковата молба изпратена по
компетентност от РС-Враца и данните съдържащи в нея, както и изложените съображения в съдебните
актове на РС-Враца и на ОС-Враца, също намира, че не е компетентен да се
произнесе по жалбата.
В
случая, съставите на РС-Враца и ОС-Враца, са посочили в актовете си, че в
исковата молба се съдържат твърдения за причинени на ищцата вреди от незаконосъобразен
акт на държавен орган, в случая – отказ за издаване на разрешение за
разкопаване на ул.***, за присъединяване към канализационната мрежа на
ВиК-Враца, като от незаконосъобразността на този акт, следва
незаконосъобразността и на всички последващи действия, което обуславя действия
и бездействия на държавен орган и длъжностни лица при него при или по повод
изпълнението на административна дейност /РС/ и, че разглеждания случай попада
именно в хипотезата на чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като недвусмислено се твърдят
вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Община
Враца, свързани и насочени като краен резултат към издаването на разрешение за
разкопаване на ул.*** с цел свързването на ищцата към градската канализационна
мрежа /ОС/.
Настоящия
състав на АдмС Враца намира, че държавата и общините освен административна,
властническа и разпоредителна дейност, свързана с публично-правния им статут,
извършват и друг тип дейност, която им е възложена във връзка с качеството им
на собственик. Публичният характер на собствеността има значение за режима на
съответните имоти, но не превръща всички правоотношенията по повод на тази
собственост в административни. Възложената отговорност във връзка с
поддържането на водопроводната и канализационна мрежа изисква собственикът да
отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ, респективно от
не-изпълнение на задължението тази вещ да бъде изградена. Дейността по изграждане
и поддържане на водопроводните и канализационните мрежи не е административна и
неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически
функции. В качеството на собственик, общината и държавата не действат като
орган на власт, защото в създадените отношения не е налице положението на власт
и подчинение. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в
качеството й на собственик бъде увредено друго лице - отношенията между
засегнатите са равнопоставени и не възниква административно-правно отношение,
което да може да бъде реализирано с държавна принуда.
Изграждането на
елементите на техническата инфрастуктура, включително водопроводната и
канализационна мрежа за урегулираните поземлени имоти е задължение на общината.
Съгласно чл. 19, ал.4, т.а и т.б, от Закона за водите /ЗВ/, водоснабдителните
системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане,
пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които
се доставя вода за потребителите на територията на общината и уличните
канализационни мрежи и дъждо-приемните шахти в урбанизираните територии и
отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на терито-рията на общината са публична общинска собственост на
съответната община. Съгласно чл. 198б,
т.3 от ЗВ, управлението на ВиК системите се осъществява от общинския съвет -
когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи - собственост
само на една община. Разпоредбата на чл. 198н. от ЗВ сочи, че държавата и
общините възлагат изграждането на ВиК системи и съоръжения - публична държавна
или публична общинска собственост, в съответствие с регионалните генерални
планове и генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към
тях. ВиК операторите могат да възлагат изграждането на ВиК системи и
съоръжения, ако това им е възложено в договора за извършване на ВиК услуги.
Общините могат да изграждат и обекти за водоснабдяване и канализация, които са
в съответствие с общинския план за развитие, но не са в съответствие с
плановете и програмите по ал. 1, като допълнителните разходи за тяхното
стопанисване, поддържане и експлоатация не се включват в цените на ВиК
услугите, които ВиК операторът формира в обособената територия. Тези
допълнителни разходи се поемат от потребителите на ВиК услугите, които се
предоставят чрез изградения обект, като ВиК операторите образуват отделни цени.
Съгласно чл.64, ал.3 и ал.4 ЗУТ, проводите и съоръженията на техническата
инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на
държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в
специален закон е предвидено друго, а проектирането и строителството на
обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в
този закон.
В конкретния случай
не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на ответника по
чл.1 от ЗОДОВ, тъй като не се касае за административна дейност по смисъла на
закона, нито незаконосъобразни актове на ответника са обжалвани и отменени. Неизпълнението,
респективно лошото или забавено изпълнение на законово вмененото задължение на
общината, влече след себе си ангажиране на отговорността й, като собственик по
реда на ЗЗД, а не по чл. 1 ЗОДОВ.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и има обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича
от действията и вината на лицето, което е възложило работата, а е за чужди
виновни противоправни действия и/или бездействия и се поражда, когато
натовареното лице причини вреди при или по повод изпълнение възложената му
работа, т.е. обективната отговорност на възложителя, респективно на
юридическите лица, чието волеобразуване не е психически, а организационен
процес, е функция от личната отговорност на деликвента, задължен от чл. 45 ЗЗД
да поправи причинените на трети лица вреди. Затова фактическият състав на
обективната отговорност обхваща следните кумулативни предпоставки: възлагане на
работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване на деликт (противоправно
действие или без-действие от последния по чл.45 ЗЗД при или по повод
изпълнението на възложената работа, причиняване вреди на трето лице, причинна
връзка между деянието и вредите.
В настоящия случай
правилно исковата молба е отправена към РС-Враца и претенцията за отговорността
е именно по чл.49 от ЗЗД. Задължението за индивидуализиране на спорния предмет
е на ищеца, както и излагането на доводи за това, а не на съда, който дължи
произнасяне само по конкретния предмет на иска. Съдът не може да подменя волята
на страната и служебно да определя предмета на спора.
С оглед на горното настоящия състав на АдмС Враца приема, че
компетентен да разгледа исковата молба е именно РС-Враца.
По повод делата за
отговорността за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и
съоръжения, собственост на държавата и общините, с Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014г., ОСК на ГК на ВКС и I и II колегии
на ВАС са приели, че са подсъдни на гражданските съдилища. По сходен начин
следва да се разсъждава и в настоящия случай. В този смисъл има съдебна
практика на ВАС - Решение №
7488/16.06.2020г. по адм.д. № 13584/2019г. на ВАС, трето отделение.
По изложените съображения настоящият
съд намира, че не е компетентен да се произнесе по така предявения иск.
Налице спор за подсъдност между
Административен съд-Враца и Районен съд-Враца.
Според чл. 135, ал. 6 АПК, когато съдът, на който делото е
изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4
или 5, за определяне на подсъдността. Съгласно чл. 135, ал. 5 АПК, споровете за подсъдност между общите
и административни съдилища се решават от състав, включващ трима представители
на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен
съд.
Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 вр. ал. 4 АПК, АдмС
Враца, втори състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – гр. Враца
и Районен съд – гр. Враца.
ИЗПРАЩА делото на петчленен състав, включващ трима
представители на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД и двама представители на ВЪРХОВНИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, за определяне на подсъдността.
ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело №
562/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението да се изпрати
на ищеца Т.Г. по реда на чл. 137 АПК.
АДМ. СЪДИЯ: