№ 4509
гр. С., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110126666 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Д. – О. З.“ ЕАД срещу С.
О. осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 1336,69 лв., представляваща изплатено по застраховка „Автокаско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 18.06.2020 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 18.06.2020 г. ПТП е
изплатил по застраховка “Автокаско” на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 1321,69 лв. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи
ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Навежда, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума и обичайните разноски за определяне на
обезщетението, поради което претендира същите.
Ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че
застрахователното обезщетение е изплатено без валидно правно основание,
защото не е съставен протокол за ПТП. Оспорва описания механизъм на ПТП
и щетите. Твърди като недоказани причинно-следствената връзка между
евентуалните щети и твърдяното ПТП и наличието на дупка или неравност на
пътното платно. Сочи, че два месеца преди настъпване на твърдяното ПТП е
извършен ремонт на процесния пътен участък.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
1
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За
възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено З., в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
По делото е представена застрахователна полица по сключена
застраховка „Каско+” между ищеца и „У. Л.“ ЕАД с предмет увредения
автомобил със срок на валидност за периода 25.09.2019 г. – 24.09.2020 г. С
анекс № 01/07.10.2019 г. правата по застрахователната полица са прехвърлени
в полза на Ивайло Пенков Пенчев. Установява се от представения
регистрационен картон по застрахователната полица, че на падежните дати са
платени три от дължимите застрахователни премии. Ето защо, съдът намира,
че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца-
застраховател и застрахования.
За установяване на процесното събитие е разпитан свидетелят Д.Г.,
чиито показания съдът изцяло кредитира като логични, последователни,
вътрешнонепротиворечиви, от които се установява, че през 2020 г. при
управление на процесния автомобил на пресечка на ул. „Инж. Б.“ свидетелят
е попаднал в необезопасена дупка пълна с вода, в резултат на което се е
увредила бронята на колата. Свидетелят излага, че на следващия ден посетил
пътния участък отново и видял поставен пътен знак за ремонт на пътя, както
и че асфалтът бил изрязан и подготвен за асфалтиране. Този механизъм се
потвърждава от подаденото към застрахователя уведомление за щета, както и
от заключението на изготвената САТЕ.
Възражението на ответника за липса на съставен протокол за ПТП
съдът намира за неоснователно. Следва да се отбележи, че в настоящия
случай на основание чл.6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, КФН и ГФ не е задължително съставянето
на протокол за ПТП, респ. ищецът разполага с възможността да установи
настъпване на произшествието с всички допустими средства по реда на ГПК.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е била налице неравност на пътя – дупка, необозначена по начин,
позволяващ избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
отразени в описа на застрахователя и впоследствие отстранени, се намират в
2
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в уведомлението за
щета. Действителната стойност на ремонтно-възстановителните дейности
вещото лице е определило на 1388,18 лв. с ДДС. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като логично и компетентно изготвено.
От представения доклад по щета и извлечение от счетоводните
записвания на ищеца /л.29 от делото/ се установява, че ищецът е заплатил на
доверен сервиз за отстраняване на щетите по автомобила сумата в размер О.
на 1321,69 лв., имаща характера на застрахователно обезщетение.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е
заплатил за възстановяване на увреденото имущество обезщетение в размер
на действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната изпъкналата шахта с необходимите пътни значи с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. О.та
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. Поставянето на пътен знак А23 „Участък от пътя в ремонт“, в каквато
насока са показанията на свидетеля, само по себе си не е достатъчно, за да се
приеме, че ответникът е изпълнил изискванията на чл. 13 ЗДвП, тъй като
освен необходимите пътни знаци следва да е обозначено конкретното
препятствие по начин, позволяващ избягването му /напр. чрез допълнителни
знаци, указващи заобикаляне на препятствието отляво или отдясно, поставяне
на конуси и др., каквито доказателства по делото не са ангажирани/.
Следователно, налице е основание за суброгация срещу ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно
плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на
заплатеното обезщетение от 1321,69 лв., ведно с ликвидационните разноски
3
за определянето му /15 лв./, или вземане в общ размер от 1336,69 лв.
Доколкото ответникът не установява погасяване на дълга, предявеният иск се
явява изцяло основателен.
За пълнота следва да се отбележи, че представените от ответника
възлагателно писмо за ремонтни дейности на пътната настилка в участъка на
ул. „Жечо Гюмюшев“ и протокол за приемане на извършени СМР касаят
период, преди настъпване на процесното ПТП, респ. имат отношение за
евентуалното ангажиране отговорността на изпълнителя за извършените
СМР, но не се отразяват на крайния извод за основателност на предявения
иск.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на
разноски разполага ищецът „Д. – О. З.“ ЕАД. Видно от ангажираните
доказателства ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 53,48
лв., депозит за съдебно-автотехническа експертиза в размер на 300 лв.,
депозит за свидетел в размер на 25 лв. и уговорено и платено, съгласно
платежно нареждане /л.78-79 по делото/ адвокатско възнаграждение в размер
на 323,59 лв. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на установения в
НМРАВ минимален размер. Ето защо, в ползва на ищеца се следват разноски
в общ размер на 702,07 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., БУЛСТАТ ...., с адрес гр. С., ул. “М.” №.. да заплати
на „Д. – О. З.“ ЕАД, ЕИК ....., на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от 1336,69
лв., представляваща изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 18.06.2020 г.
ОСЪЖДА С. О., с адрес гр. С., БУЛСТАТ ...., ул. “М.” №.., да заплати
на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Д. – О. З.“ ЕАД, ЕИК ....., сумата в размер от
702,07 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4