№ 328
гр. Варна, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900792 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. И., ЕГН
**********, с адрес: *****************, срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от същата
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни
психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на
25.01.2021г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Георги Пеячевич“,
при което ищцата, като пешеходец била блъсната от л.а. „********“ с рег. No *******,
управляван от П. А. Х., чиято отговорност към момента на инцидента била застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, и в резултат на което
ищцата получила фрактура на кост от десния горен крайник, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ вр. чл. 51 ал.2 от ЗЗД, доколкото се
твърди, че ищцата внезапно навлязла на платното за движение, на място, на което
пресичането не е било разрешено, без да се съобрази с интензивния към този момент
трафик, като по този начин сама била поставила водача на МПС в невъзможност да я види и
да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност на пътя, с което е допринесла за
1
своето увреждане.
ИЩЦАТА твърди, че на 25.01.2021г. около 11: 00ч. пресичала отдясно наляво ул.
„Пиячевич“, преди кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ посока ул. „Девня“, като
при пресичането била блъсната от л.а. „********“ с рег. No *******, управляван от П. А.
Х.. При падането на пътното платно след сблъсъка с автомобила ищцата получила фрактура
на кост от десния горен крайник. За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № 85 от 25.01.2021г., изготвен от дежурен по ПТП при ОД на МВР -
Варна К.Г.И.. Сочи, че било образувано и НОХД №1213/22г. по описа на Районен съд
Варна, водено срещу П. А. Х. за това, че на 25.01.2021 г. около 11:00 ч. в гр.Варна, на
кръстовището на бул. Левски" и ул. „Георги Пеячевич" като водач на л.а. „********" с per.
№ *******, е причинила телесни повреди на ищцата, а именно многофрагментно счупване
на дясната раменна кост. С Протокол № 1969 от 28.04.2022г. наказателното производство
било прекратено по желание на ищцата, въпреки категорично доказаната вина на водача П.
А. Х.. Твърди, че била налице причинно -следствена връзка между настъпилото ПТП и
телесните повреди.Наложило се болнично лечение, заради уврежданията. При престоя в
болницата се редували роднини и приятели, като придружители, тъй като ищцата не могла
да се справя сама с физиологичните си нужди. Изпитвала силни болки, не можела да спи и
приемала допълнително болкоуспокояващи, извън назначените й. След изписването от
болницата, продължила лечението – постепенно започнала да координира движенията си и
да движи рамото си. Твърди, че първите месеци, заради болките, избягвала да води
разговори, тъй като я натоварвали физически и психически –коствало много усилия и
главоболие. Получила психическо разстройство от преживения ужас и в резултат и
безсъние. Не можела да се съсредоточи и да върши ежедневните си задължения. Сочи, че
често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника, когато минавали коли. А ако се
наложело да се качи в автомобил изпитвала чувство на безпокойство, тревога и уплаха.
Отключило се паническо разстройство, както при наличието на повече хора, така и когато
преминавала по пешеходни пътеки и пресичала на светофари. Описаните психически
травми допълнително и неминуемо рефлектирали върху пълноценния й начин на живот.
Тези симптоми не съществували преди инцидента. Повече от година от настъпването на
събитието не можела да се възстанови напълно. Към момента все още не можела свободно и
безпроблемно да движи дясното си рамо, като болките не били отшумели напълно. Твърди,
че след допълнителни консултации с лекар, последният й казал, че настъпилите вследствие
на инцидента физически промени били невъзможни за отстраняване по какъвто и да било
начин. Управляваният от П. А. Х. л.а. „********" с per. № ******* имал сключен валиден
договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност в ЗАД „Далл Богт Живот и
Здраве" АД с полица № BG/30/*********** със срок на действие 05.08.2021г., която полица
била действаща към датата на ПТП. Застрахователят ЗАД ,Далл Богт Живот и Здраве" АД е
бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 10.06.2022г. На
01.07.2022г. ищцата получила отговор от дружеството, с който те отказвали да изплатят
обезщетение за неимуществени вреди.
2
С уточнителна молба пояснява, че водачът на процесния автомобил П. А. Х. е
нарушила чл. 20 ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и чл. 116 от същия и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на ищцата, която се изразява в
счупване в долна трета на дясната раменна кост.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Не оспорва, че при ответника е застрахована гражданската
отговорност на водача на автомобила марка „****", модел „***" с per. № *******. Оспорва
твърденията, че процесното произшествие е настъпило по причина от действията на водача
П. А. Х., като оспорва соченият механизъм на процесното произшествие, както и че
транспортен инцидент въобще бил настъпвал. При условията на евентуалност поддържа, че
същият не се бил осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна
на водача Х.. Сочи, че нямало категорични данни да е имало съприкосновение между лекия
автомобил и пешеходката. Отделно същата била предприела внезапно навлизане на
платното за движение на място, на което пресичането не е било разрешено, без да се
съобрази с интензивния към този момент трафик, като по този начин сама била поставила
водача на МПС в невъзможност да я види и да реагира своевременно на внезапно появилата
се опасност на пътя. ПТП било предотвратимо за пешеходката и до инцидент не би се
стигнало, ако същата не била предприела пресичане на необозначено за целта място и по
технически небезопасен за нея начин, или спряла, когато забележела навлизащия автомобил
по кръга на кръстовището. Поддържа, че ищцата като пешеходец била създала
предпоставките за настъпване на произшествието и била станала в по-голяма степен спрямо
поведението на водача Х., причина за осъществяването му. Твърди, че ищцата била
нарушила чл. 113 ал.1 и чл. 114 т.1 от ЗДвП. Алтернативно, прави възражение за
съпричиняване от страна на М. А. И. на база гореизложените факти. Оспорва твърденията,
че ищцата е претърпяла посоченото счупване. По делото нямало данни пострадалата да е
била приемана за лечение в болница, нито да е било провеждано такова, от което можело да
се направи изводът, че същата или не е била увреждана вследствие на ПТП, или се била
възстановила без да е било нужно да търси допълнителна лекарска помощ. Оспорва и
ищцата да е претърпяла и да търпи описаните от нея неимуществени вреди, както и в
евентуалност размера на същите. Отново в евентуалност прави възражение за
съпричиняване. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на
главния иск. На самостоятелно основание, съобразно действащият към момента на
настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция Кодекс за застраховането,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение не
от момента на настъпване на застрахователното събитие, а след заявяване на извънсъдебна
претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането, определен от
практиката на ВКС като рекламационен и който срок поддържа, че не бил започнал да тече
предвид произнасянето на застрахователя по предявената претенция.
3
В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЦАТА депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа предявения главен, респ. акцесорен иск по основание и размер. Оспорва
твърденията на ищеца. Сочи, че инцидентът бил настъпил и съприкосновение е имало, като
ищцата не била навлязла внезапно на пътното платно. Настъпили са вредите, като имало и
причинно-следствена връзка с ПТП-то.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в
него фактически и правни доводи и доказателствени искания.
В насроченото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
процесуален представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и
за присъждане на разноски по представен списък. За ответника се явява процесуален
представител, който моли за отхвърляне на исковете, в евентуалност – за определяне на
обезщетение в справедлив размер, отчитащ и твърдяното съпричиняване, както и за
присъждане на разноски по представен списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 25.01.2021г. лек
автомобил с марка „********“, рег. № ******* е бил застрахован от ответното дружество
по Полица № BG/30/*********** за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
валидност до 05.08.2021г.
Ищцата е отправила писмена застрахователна претенция към ответника на 10.06.2022г.
за изплащане на претендираните и в настоящото производство неимуществените вреди. С
писмо от 01.07.2022г. застрахователят отказал изплащането на обезщетение с мотив, че не
са ангажирани безспорни доказателства относно вината на застрахования при ответника
водач.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП, от ищеца са
ангажирани: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица No 85 /25.01.2021г. /л.6/, част
от материалите по ДП No 22 / 2021г. по описа на ПП ОД – МВР – Варна, сред които две
СМЕ, САТЕ и КСМАТЕ/л.8-л.48/, постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание /л. 162 – л. 165/,
протокол за оглед на местопроизшествие от 25.01.2021г. / л. 185 – л. 187/, протокол за
разпит на обвиняем от 21.05.2021г. и от 26.02.2021г./л.202 – л.205/.
С протоколно определение No 1969 / 28.04.2022г., постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 28.04.2022г. по НАХД No 1213 / 2022г. по описа на ВРС, 45 състав,
е прекратено наказателното производство срещу П. А. Х. за престъпление по чл.343а ал.1
б.“а“ вр. чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2, вр. чл. 342 ал.1 от НК. Производството е прекратено по
искане на пострадалата М. И. в хипотезата на чл. 343а ал.2 от НК.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица No 85 /25.01.2021г. се установява,
че на 25.01.2021г. около 11: 00ч. на бул. Васил Левски, на кръстовище с ул. Георги Пеячевич
4
е настъпило ПТП, с участието на П. А. Х. – водач на л.а. ******** с рег. No ******* и
пешеходката М. А. И., която е посочено, че е пострадала и същата била получила „фрактура
на десен лакът“. В протокола е записано, че обстоятелствата и причините за настъпилото
ПТП са в процес на изясняване и че е образувано и досъдебно производство.
Разпитана по искане на ответника в рамките на проведеното на 29.05.2023г. открито
съдебно заседание е свидетелката П. А. Х. – водачът на процесното МПС. Същата обяснява,
че непосредствено преди навлизане в кръговото кръстовище, в което движението е отляво
надясно в посока „Аспарухово“, при което се е намирала с автомобила в крайна дясна лента,
ищцата излязла от дясната страна на свидетелката, иззад гърба й. Самата свидетелка била в
позиция преди потегляне, докато изчаквала възможност да влезе в кръговото движение и
гледала наляво. В момента на отпускането на съединителя и подаването на газта, докато
вниманието й било към движението, видяла ищцата пред десния си фар на автомобила.
Непосредствено след това ищцата паднала пред колата. Свидетелката излязла от колата и
пуснала аварийни светлини, помогнала на ищцата да стане и да седне на тротоара, дала й
вода да пие. След което свидетелката направила някаква превръзка за обездвижване на
ръката на ищцата и се обадили на 112, за да извикат линейка. Свидетелката пояснява, че на
мястото, където ищцата е пресякла няма пешеходна пътека или светофар. Твърди още, че не
е усетила удар , а ищцата просто паднала пред колата, след като си вдигнала ръката и
извикала. Свидетелката твърди, че колата е била в покой, но готова за потегляне, когато
ищцата била паднала.
Показанията на свидетелката са оспорени от ищеца, като противоречащи с вече
изложеното от нея пред органите на досъдебното производство. В тази връзка, не се
констатира разминаването, което ищецът твърди, след като съдът съобрази протокол за
разпит на обвиняем от 21.05.2021г. и от 26.02.2021г./л.202 – л.205/.
По искане на ищцата е разпитан свидетелят Н.И.И. за установяване на обстоятелствата,
свързани с претърпените от нея неимуществени вреди. Свидетелят е съпруг на ищцата, като
съдът кредитира показанията му, в частта по отношение на случилото се след инцидента, на
което свидетелят е станал пряк очевидец и доколкото свидетелят не е допуснат за
установяване на механизма на настъпване на ПТП-то, съдът не кредитира показанията му в
тази част. Ибрямов твърди, че ищцата е претърпяла инцидент, вследствие на което си
счупила ръката. Откарана била в спешното отделение, където искали да й направят
операция, но тя отказала и си тръгнала. Наложило се повторно посещение в болницата,
защото ръката й прокървила, като там я превързали и я освободили. Свидетелят твърди, че
тя не можела да си движи ръката и към настоящия момент, като е надута и я боли.
По делото е изслушано и прието заключението на инж. Й. М. по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ) – л. 166-л. 170. Вещото лице заключава, че нa
25.01.2021г., около 11.00 часа, в гр.Варна, при кръговото кръстовище на бул.„В.Левски" и
ул.„Георги Пеячевич" е настъпило ПТП между лек автомобил „********", с рег.№*****, с
водач П. А. Х., движеща се/потегляща в лява пътна лента от две съпосочни, за навлизане в
кръговото, в посока от „Автогара Варна" към ул.„Девня" и пешеходката М. А. И.,
5
ЕГН**********, пресичаща от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила от ул.
„Георги Пеячевич" към ул.„Девня", спрямо ширината на дясното пътно платно на бул.
„В.Левски". В резултат на ПТП-то настъпило с незначителна скорост, при около 2.4 метра
преди достигане на левия бордюр, пешеходката пада спрямо подлежащата асфалтова
настилка и получава травма на горен крайник - счупване на дясна раменна кост. От стоп
линията на пътното платно обект на ПТП, разположена преди пешеходно управлявания
светофар, до вероятната пресечна точка на траекториите на движение на автомобила и
пешеходката, автомобилът е изминал около 57 метра. От стоп линията до края на
пешеходната пътека, разстоянието е 6 метра. Преди преминаване на стоп линията,
автомобилът е следвало да се съобрази с разпоредбите на знак указващ максимална
позволена скорост на движение от 30 км/ч и предстоящо кръгово движение, пътното платно
преди светофара е било съставено от 3 пътни ленти, като крайна дясна лента е била
транзитна за навлизане към ул.„Георги Пеячевич". Пътните ленти са били разделени от
единична прекъсната бяла линия, а в ляво и дясно пътното платно е било отделено от
тротоара в дясно и разделителната ивица в ляво с метални и бетонни заграждения. В зоната
на пешеходната пътека, загражденията прекъсват, като в дясно от посоката на движение на
автомобила, металния парапет продължава до следващата пешеходна пътека на ул.„Георги
Пеячевич", от където може да се предположи, че пешеходката технически не се е съобразила
и с тази пешеходна пътека. В случай, че в дясно от процесния автомобил е нямало
успореден автомобил, пешеходката е следвало да бъде видима от значително разстояние
(над 20 м, изследвано спрямо дясна част на автомобила). Пешеходката е следвало да
използва наличните пешеходни пътеки, разположени на около 50 метра от точката на ПТП
за булеварда и около 33 метра за улицата. Спрямо точката на ПТП и траекторията на
движение на пешеходката при пресичане на същата от автомобила, в тази зона е нямало
пешеходна пътека. Скоростта на съприкосновение е била минимална, като няма установени
находки по автомобила и пътното платно за настъпилия удар. Максимално разрешената
скорост за движение в района на ПТП е била 30 км/ч. Съприкосновение между пешеходката
и автомобила следва да е настъпило с предна част за МПС-то и лява странична част за
тялото на пешеходката. Пешеходката е следвало да се движи и пресича спрямо
регламентиранитеаа това места, а водачката да наблюдава непрекъснато обстановката на
пътното платно.
При изслушване на вещото лице в рамките на проведеното осз на 29.05.2023г., инж. М.
уточнява във връзка със свидетелските показания на св. П. Х., че технически, за да падне
пешеходец е необходимо да бъде преведен макар и в малко съприкосновение с автомобил и
оттам заключава, че автомобилът трябва да е бил в движение, за да настъпи
съприкосновение. Изрично сочи, че е възможно пешеходката да бъде стресната от
изфорсирането на автомобила преди потегляне, като това изфорсиране може да настъпи
единствено, когато левият крак е на съединителя на водачката, а съответно десният е
преместен към педала за подаване на газ. Инж. М. заявява, че по делото няма данни, че има
осъществен удар, както и няма данни за категорична скорост, която да може да се отчете
достоверно. Ако е имало скорост, то е била минимална, тъй като няма данни нито за описано
6
зачистване на прах, нито за деформации по автомобила.
По делото е прието и изслушано заключението на д-р Д. Д. по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), което съдът кредита като обективно, пълно, компетентно
дадено и неоспорено от страните. Според него ищцата в резултат на ПТП-то е получила
счупване на дясната раменна кост в долна трета със значително разместване на фрагментите,
проведено е лечение с гипсова имобилизация, поради отказ на пострадалата не е извършено
оперативно лечение. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет реализиран в областта на десния горен крайник, като същото е получено
след съприкосновение с лекия автомобил, последващо падане и удар в подлежащата
настилка. Същото е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник
за период не по-малък от 5 месеца, като към настоящия момент е налице видима деформация
в областта на дясната раменна кост в долна трета, ограничения в разгъването на дясната
лакътна става, които вещото лице счита, че ще останат завинаги. Д-р Д. заявява, че при
правилно проведено оперативно лечение обичайно функцията на крайника се възстановява
без дефицит. В заключението се посочва, че непосредствено след получаване на
травматичните увреждания не е извършван преглед на пострадалата от съдебен лекар, който
да установи липсата или наличието на травматични увреждания в резултат на
съприкосновението на същата с лекия автомобил. При изслушване в открито съдебно
заседание, вещото лице пояснява че увредата, която е получила ищцата, би могла да се
получи и само при падане от собствен ръст без съприкосновение с автомобила, а от падане и
удар върху настилката.
По делото е прието и изслушано заключението на вещото лице Ч. М., по допуснатата
съдебно-психологична експертиза (СПЕ). Според него вследствие на претърпяното ПТП
ищцата се намира в състояние на фрустрация, породено от настъпилата неспособност да
полага труд срещу заплащане и да полага грижи за себе си и домакинството. У ищцата се
наблюдават страхови изживявания от повторен инцидент, които силно ограничават
самостоятелността . Вследствие на събитието са настъпили личностни промени - тя се
чувства непълноценна, зависима от близките си, изпитва постоянен дискомфорт. Тези
постоянно изпитвани негативни чувства у ищцата водят до повишена вербална агресивност,
несвойствена за личността й преди ПТП. Вещото лице завява, че ищцата и нейният съпруг
описват при интервюто нормално емоционално и психическо състояние преди процесното
ПТП. Не е правено обследване преди настоящата експертиза. Не е посещавала психолог или
психиатър. Не съобщава и няма данни да се води на отчет в психодиспансер. Не е склонна
към самонараняване. Не са й изписвани успокоителни и/или антидепресанти.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 от КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
7
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 от КЗ е предвидено
изтичането на определен период от време от сезирането на застрахователя за доброволно
уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след изтичането на който са
допустими за разглеждане съдебните претенции; втора хипотеза – в случай, че
застрахователят е отказал да изплати и трета хипотеза – когато увреденото лице не е
съгласно с определения или изплатения размер. В този смисъл на първо място съдът следва
да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва да представи надлежни
доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, както и че е налице някоя от хипотезите, визирани в чл. 498 ал. 3 от КЗ. В
настоящия случай, по отправената от ищеца застрахователна претенция, застрахователят е
постановил отказ, което налага извод за допустимост на исковата претенция /втората
хипотеза на чл. 498 ал.3 от КЗ/.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество и покриваща
отговорността на водача на лек автомобил „********“ с рег. № *******, и настъпилото
застрахователно събитие в срока на действие на застраховката; 2/ П. А. Х. - водачът на лек
автомобил „********“, с рег. № ******* да е нарушил правилата за движение по пътищата,
управлявайки застрахования автомобил и е предизвикала ПТП-то; 3/ именно в резултат на
ПТП-то са настъпили вредите, т.е причинно -следствената връзка и конкретния вид и размер
на вредите.
Част от обстоятелствата по т.1 са приети от съда за безспорни и ненуждаещи се от
доказване. По отношение на част от обстоятелствата по т.1 – настъпилото застрахователно
събитие и за тези по т.2, обаче, съдът приема, че не се установява противоправното
поведение на водача на лек автомобил „********“, с рег. № ******* - П. А. Х.. Не се
установява, водачът на автомобила да е нарушил правилата за движение по пътищата,
управлявайки застрахования автомобил и да е предизвикала ПТП-то. От събраните писмени
и гласни доказателства, вкл. от приетите по делото САТЕ и СМЕ, съдът не може да
заключи, че се е осъществил сблъсък между МПС-то, управлявано от П. А. Х. и
пешеходката. П. Х. е спряла на обозначаното място при опита си да се включи в кръгово
движение на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Георги Пеячевич“. Установено е,
че на мястото, на което се твърди да е настъпило ПТП-то не е имало пешеходна пътека, като
предвид и интензивния трафик на мястото, не се очаква преминаване на пешеходци. Не се
8
установи автомобилът да е бил в движение, дори напротив. Данни за удар – дори и косвени,
липсват. Както св. Х. сочи, така и косвените данни /липса на следи от удар, липсата на
зачистен прах по автомобила и др./ са в насока, че съприкосновение не е имало. От своя
страна, ищцата не ангажира други доказателства, които безспорно да установят удар.
Всички експертизи са изготвени на база хипотези, а гласни доказателства на преки очевидци
на инцидента не са ангажирани. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че при
внезапната поява на пострадалата ищца, на място, на което не е разрешено пресичането и
при създадената ситуация, П. Х. не е извършила противоправно Д.ие и не е станала причина
за падането на ищцата, а действията са й съобразени с изискванията на ЗДвП. Същата, дори
и да се приеме, че е била в процес на потегляне, то тя го е преустановила незабавно при
внезапната поява на пешеходката, като действията й са съобразно конкретната ситуация и не
могат да бъдат квалифицирани като противоправни. Налице са именно редица косвени
доказателства, от които може да се направи обосновано заключение, че ищцата е станала
причина за уврежданията, които е претърпяла единствено и само въз основа на собственото
си противоправно поведение.
В този смисъл и въз основа на гореизложеното се изключва отговорността на
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. На това основание искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се
дължат разноски, за които се представя и списък с разноски /л. 207/. Претендират се
разноски за депозити за свидетел, както и депозити за заплатени СМЕ и САТЕ, както и
заплатеното адвокатско възнаграждение или общо размерът на установените дължими
разноски е 1440 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. И., ЕГН **********, с адрес: *****************,
срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №
1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
от същата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания,
негативни психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило
на 25.01.2021г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Георги
Пеячевич“, при което ищцата, като пешеходец била блъсната от л.а. „********“ с рег. No
*******, управляван от П. А. Х., чиято отговорност към момента на инцидента била
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, и в
резултат на което ищцата получила фрактура на кост от десния горен крайник, ведно със
9
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, с адрес: *****************, ДА ЗАПЛАТИ
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №
1, сумата от общо 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща
сторените от ответника разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10