РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 114/14.2.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 991 по описа на
съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ,
Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
2. Образувано по Жалба на Й.В.Ч., ЕГН ********** ***,
с посочен съдебен адрес ***, кантора № 21, адв. П.Г., срещу Решение №
1012-12-183#3 от 10.08.2021г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик
на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане
1012-12-57#5 от 15.06.2021 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, с което e отказано по Заявление вх.
№1012-12-57 от 11.03.2021 г. да бъде изменена, отпуснатата с Разпореждане
№18/прот. №N1МИН от
12.09.2012 г., лична пенсия на Й.В.Ч. за осигурителен стаж и възраст
3. Счита се, че оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане са незаконосъобразни, неправилни и постановени при нарушение
на материалния закон.
Твърденията на жалбоподателката са, че с въпросното
заявление е поискала отпускане на добавка по чл.69в, ал. 3 от КСО от учителския
пенсионен фонд, като счита, че към датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсията е отговаряла на изискванията на чл. 68, ал.1 от КСО.
Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението
за пенсиониране учителския стаж на Ч. е 17 години 8 месеца и 27 дни, положен на
учителска длъжност, като в него не е включен като учителски, положения от нея
стаж като „дружинен ръководител” в ОК ДКМС Смолян и ОК ДКМС гр. Пазарджик за
периодите : от 15.01.1979 г. до 31.08.1979г. равняващ се на седем месеца и
шестнадесет дни, като
дружинен ръководител в НОУ „Христо Ботев“, гр. Лъки и от 01.09.1979 г. до
01.03.1990 г., равняващ се на около 11 години един месец и 16 дни, като дружинен ръководител в НОУ .„Васил Априлов „ с. Синитово
, обл. Пазарджик.
Според жалбоподателката, дейността на дружинния
ръководител към Детска пионерска организация „Септемврийче” се е изпълнявала от
лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание
на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Счита се, че положеният
труд при ненормиран 8 часов работен ден на учебно-възпитателните и
организационно- педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните
ръководители от ОК на ДКМС, полаган в основните училища, се зачита за учителски
стаж на основание чл.15, Раздел „Извънучилищни учреждения и форми на
извънкласна и извън училищна работа“ от Указ № 330 за народната просвета(обн, Изв. бр. 90 от 1954 г.).
Ч. твърди, че през посочените периоди, като дружинен
ръководител е работила на пълен 8 часов работен ден при 6 дневна работна
седмица, участвала е в мероприятия, тържества и други дейности, всички свързано
с учебно- възпитателния процес на децата от 1 до 8 клас.
Иска се решението и потвърденото с него разпореждане
да бъдат отменени, като преписката се върне на административния орган за ново
произнасяне по заявлението на Ч.. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски
по производството.
4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, чрез процесуалния представител гл. юрк. Б. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се фактическите констатации
и правните изводи, изложени в оспореното решение.
Счита се, че стажът който Ч. е положила като дружинен
ръководител, не може да бъде приравнен на учителски. Сочи се, че според т. 24,
б.“а“ от ПЗР на Указ № 33 за народната просвета(обн, Изв. бр. 90 от 1954 г.), до утвърждаване на нови норми за преподавателската и
извънкласната работа членовете 47, 52, 73, 117 и 118 от Закона за народната
просвета от 1948 г. остават в сила, като тези именно текстове се отнасят до
задължителния брои преподавателски часове, които Ч. не е доказала, че са били
отработени. Счита се, че работата на
жалбоподателката, като дружинен ръководител е била предимно организационна, доколкото
тя се е занимавала с ученици, но организирайки ги и спомагайки за провеждането
на определен тип събития, без да им е преподавала.
Възразява се също така, че срокът за претендираното от
Ч. право, е преклудиран, защото на нея е отпусната вече лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и доколкото не е изпълнила
кумулативните изисквания на чл. 69в, ал. 1 от КСО, към която пенсия не е
предвидена добавка от Учителски пенсионен фонд. Ч. е имала възможност да
обжалва , като тя не е обжалвала в срок Разпореждане №18/прот. №N01060 от 13.07.2012
г. по отношение на вида пенсия, който ѝ е отпуснат, но не се е възползвала от това свое
право, поради което въпросното разпореждане е влязло в законна сила.
Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза
на администрацията се присъдят сторените разноски по производството.
II. За допустимостта :
5. Според представеното по делото известие за
доставяне(л. 44), решението на контролния в йерархията на
администрацията орган, е връчено на неговия адресат на 17.08.2021г. Жалбата
срещу му е регистрирана в деловодството на съда на 25.08.2021г.
При това положение, следва да се приеме, че
оспорването е предприето в рамките на предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За фактите :
6. Със Заявление вх. №МП-14577 от 27.06.2012 г.(л.139), Ч. е поискала да ѝ бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка. Според Заповед
№ 491-294 от 01.06.2012 г. на Директора на ОУ „ Св. Климент Охридски“(л. 157), с. Алеко Константиново, последното трудово
правоотношение на Ч. е било прекратено, считано от 04.06.2012 г. Към този
момент, жалбоподателката е имала навършена възраст 60 години 6 месеца и 10 дни.
Съобразно данните в приложените към заявлението документи(л. 141), за периода от 29.09.1969 г. до 04.06.2012 г.,
административния орган е изчислил осигурителен стаж от трета категория труд общо
37 години, 03 месеца и 12 дни, както следва:
- по удостоверение УП-3 №1638 от 12.03.2009 г. е
зачетен осигурителен стаж от осигурител Община, с. Баните на длъжност „учител“
в НУ с. Вишнево за периода от 29.09.1969 г. до 01.09.1970 г. с продължителност
00 г. 11 м. 02 дни учителски стаж;
- по удостоверение УП-3 №328 от 08.10.2009 г. е
зачетен осигурителен стаж от осигурител ОУ „П. Славейков“, с. Белащица на
длъжност „учител“ в НОУ с. Лилково за периода от 01.05.1971 г. до 01.09.1971 г.
с продължителност 00 г. 04 м. 00 дни
учителски стаж;
- по удостоверение УП-3 №54 от 19.03.2009 г. е зачетен
осигурителен стаж от осигурител Община Лъки, на длъжност „възпитател“ за
периода от 01.09.1974 г. до 16.01.1979 г. с продължителност 04 г. 04 м. 15 дни
учителски стаж;
- по трудова
книжка № 2 от 1969 г.(л.276 и
сл.) е зачетен
осигурителен стаж от осигурител ОК на ДКМС гр.Смолян на длъжност „дружинен
ръководител“ за периода от 16.01.1979 г. до 01.09.1979 г. с продължителност 00
г. 07 м. 15 дни;
- по трудова книжка № 2 от 1969 г. е зачетен
осигурителен стаж от осигурител ОК на ДКМС гр. Пазарджик на длъжност „дружинен
ръководител“ за периода от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г. с продължителност 10
г. 09 м. 00 дни;
- по трудова книжка № 2 от 1969 г. е зачетен
осигурителен стаж от осигурител „Център за работа с деца“ гр. Пазарджик на
длъжност „специалист-ръководител“ за
периода от 01.06.1990 г. до 13.04.1992 г. с продължителност 01 г. 10 м. 12 дни;
- по трудова книжка № 2 от 1969 г. е зачетен
осигурителен стаж от осигурител „Център за работа с деца“ гр. Пазарджик -
обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от
13.04.1992 г. до 13.05.1992 г. с продължителност 00 г. 01 м. 00 дни;
- по трудова
книжка № 2 от 1969 г. е зачетен осигурителен стаж от Бюро по труда за период на
получавано обезщетение за безработица за времето от 13.05.1992 г. до 13.12.1992
г. с продължителност 00 г. 07 м. 00 дни;
- по трудова книжка №38 от 2009 г.(л. 279 и сл.) е зачетен осигурителен стаж от осигурител ОУ „Климент
Охридски“ с. Алеко Константиново, на длъжност „начална учителка“ за периода от 06.09.1994 г.
до 04.06.2012 г. с продължителност 17 г. 08 м. 28 дни учителски стаж;
Въз основа на тези данни, с Разпореждане № 8, прот. № N01060
от 13.07.2012 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ,
Пазарджик, на Ч. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 1-2 КСО, считано от 04.06.2012 г. в минимален размер 145,00лв.
С Разпореждане №18, прот. № N1МИН от 12.09.2012 г., на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6, от КСО е определена пожизнено, лична
пенсия на Й.В.Ч. за осигурителен стаж и възраст в размер на 294,51 лв., считано
от 04.06.2012 г.
7. Въз основа на представени справки от Регистъра на
осигурените лица за допълнително положен трудов стаж(л. 170 и сл), като учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Мало
Конаре в периодите от 07.01.2013 г. до 01.06.2013 г.; от 01.10.2013 г. до
01.06.2014 г.; от 15.09.2014 г. до 31.05.2015 г.; от 15.09.2015 г. до 31.05.2016
г.; от 14.09.2016 г. до 01.06.2017 г.; от 15.09.2017 г. до 01.06.2018 г.; от 15.09.2018 г. до 31.05.2019 г.; пенсията
на Ч. е преизчислявана с Разпореждане № 50, прот. № 01114 от 30.08.2013 г. в
размер на 304,19лв.; с Разпореждане № 12, прот. № N01248 от 01.07.2014 г. в размер на 317,79лв.;
с
Разпореждане № 6, прот. № N01354 от 23.09.2015
г. в размер на 329,27лв.; с
Разпореждане № 12, прот. № N01358 от 17.09.2016
г. в размер на 344,15лв.; с
Разпореждане № 10, прот. № N01398 от 13.10.2017
г. в размер на 357,66лв.; с
Разпореждане № 3, прот. № N01344 от 10.09.2018
г. в размер на 377,43лв.; с
Разпореждане № 4, прот. № N01366 от
10.09.2019 г. в размер на 408,05лв.; с Разпореждане № 16, прот. № Y01088 от 04.03.2019 г. в размер на 436,26лв. и
добавка по чл. 84 от КСО в размер на 99,38 лв. или общо 535,64 лв.
8. Със Заявление вх. №1012-12-57 от 11.03.2021 г., на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.“д“ от КСО, Ч. е поискала да се измени
влязлото в сила Разпореждане №18, прот. № N1МИН от 12.09.2012 г., с което ѝ е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като бъде отпусната добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО от Учителския пенсионен
фонд. Посочено в заявлението е, че към датата на подаване на заявлението за
пенсиониране учителския стаж на Ч. е 17 години 8 месеца и 27 дни положен на
учителска длъжност , като в него не е включен като учителски положения от нея
стаж като „дружинен ръководител” в ОК ДКМС Смолян и ОК ДКМС гр. Пазарджик за
периодите : от 15.01.1979 г. до 31.08.1979г. равняващ се на седем месеца и
шестнадесет дни, като дружинен ръководител в НОУ „Христо Ботев“, гр. Лъки и от
01.09.1979 г. до 01.03.1990 г., равняващ се на около 11 години един месец и 16
дни, като дружинен ръководител в НОУ .„Васил Априлов „ с. Синитово , обл.
Пазарджик. Към заявлението са приложени копия от трудови книжки № 2 от 1969 г.
и № 38 от 209 г.; Диплома за полувисше образование и учителска правоспособност
№ П1400 от 1974 г.; Свидетелство за допълнителна квалификация на пионерски
ръководители от 30.06.1980 г.; Служебна бележка изх. № 38 от 28.01.2021 г. от
ОУ „Васил Априлов“, с. Синитово, в която е посочено, че в периода 01.09.1979 г.
до 01.03.1990 г., Ч. е работила на пълен работен ден(л.244), копие от
летописна книга на ОУ „Васил Априлов“, с. Синитово.
По преписката е приложена, Служебна бележка изх. № 58
от 24.03.2021 г. от директора на ОУ
„Васил Априлов“, с. Синитово, в която е посочено, че в периода 01.09.1979 г. до
01.03.1990 г., Й.В. Найденова(Ч.) не се е водила на щат в училището в с.
Синитово, като в същото не се съхраняват ведомости за посочения период, а Служебна
бележка изх. № 38 от 28.01.2021 г. от ОУ „Васил Априлов“, с. Синитово е обявена
за невалидна.
9. В рамките на тази хронология, с Разпореждане
1012-12-57#5 от 15.06.2021 г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ към Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт, e отказано по Заявление вх. №1012-12-57 от 11.03.2021 г.
да бъде изменена, отпуснатата с Разпореждане №18/прот. №N1МИН от 12.09.2012 г.,
лична пенсия на Й.В.Ч. за осигурителен стаж и възраст.
Относно допустимостта на искането, административния
орган е посочил, че съобразно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО, влязлото в
сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа,
който го е издал по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е
определена в неправилен размер.
Съображенията на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ по същество на искането са, че при отпускане на
пенсията на Ч., стажът за периода от 15.01.1979 г. до 31.08.1979 г. и от 01.09.1978
г. до 01.03.1990 г. е съобразен въз основа на данните от трудова книжка №2 от
29.09.1969 г. Същият не е зачетен като учителски стаж, тъй като е положен на
длъжност „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС. Счетено е, че длъжността
„дружинен ръководител"“ е включена в списък от длъжности, утвърден от
министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, но в
случая не може да се приеме, че през периода от 15.01.1979 г. до 31.08.1979 г.
и от 01.09.1979 г. до 01.03.1990 г., Й.Ч. е заемала учителска длъжност, тъй
като няма данни да е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска
работа като „дружинен ръководител“, а и организацията, към която е работила не
е създадена по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за
предучилищното и училищното образование. В тази насока е цитирана служебна
бележка №58 от 24.03.2021 г., съставена от директора на ОУ „Васил Априлов“ с.
Синитово. Крайният извод е бил, че в случая не е изпълнено условието за наличие
на 25 години и 8 месеца учителски стаж, към началната дата на пенсията, поради
което не следва да се изплаща добавка от учителския пенсионен фонд на основание
§69в, ал. 3 от КСО.
10. Срещу разпореждането е подадена жалба по административен
ред, като с процесното Решение № 1012-12-183#3 от 10.08.2021г., Директора на ТП
Пазарджик на НОИ е потвърдил изцяло същото. Съображенията на горе стоящият в
йерархията на администрацията орган да постанови този резултат, са идентични с
тези развити в обжалваното пред него разпореждане.
11. В съдебно заседание на 29.10.2021 г. са разпитани
свидетелите Грозена Тодорова В. и В. Н. К..
Свидетелката В., твърди да познава жалбоподателката от
студентските години, когато били състудентки в Смолян. Заявява, че е работила в
ОУ „Васил Априлов“ с. Синитово, като Ч. работила там като дружинен ръководител
от 1979 г. до 1990 г. Според В., дружинните ръководители имали повече от
учителите натоварване със занятия. В. била плътно до Ч. като преподавател по
музика и двете организирали извънкласните мероприятия. Най-вече, това вършела Ч.,
защото тя била главен организатор – всички спортни, културни мероприятия,
тържества, започвали с пионерски сбор, който се командвал от дружинен
председател. В. твърди, че Ч. е работила на
8-часов работен ден, дори и след
пет часа някой път е работила, също и събота, доколкото тогава работната
седмица била 6-дневна. Заявява, че Ч. задължително участвала в педагогическите
съвети, давало ѝ се думата
от директора, след като приключи педагогическият съвет за да постави
пионерските задачи на класните ръководители. Ч. била главен организатор на
всички спортни мероприятия, екскурзии с автобуси на цялото училище, приемане на
чавдарчета и пионерчета в местността „Оборище“. Сочи, че в Пазарджик, на моста
на Марица, на паметника са приемали „чавдарчета“. В училището имало две пионерски
стаи, като едната била най-напред в допълнителна сграда към училището, след
това имало друга пионерска стая, които се ползвала от жалбоподателката. Според В.,
жалбоподателката не е влизала редовно да преподава в часовете. Преподавала по
заместване дисциплина „математика“.
Свидетелката К., твърди да познава Ч. още от
ученическите години. Ч. *** през 79 г., където била дружинен ръководител, на
пълен работен ден, 8-часов работен ден, като тогава работната седмица била 6-дневна.
Работа на Ч. се изразявала в извънкласни форми, провеждала с учениците дружинни
сборове, отрядни сборове, чавдарска организация, пионерска организация,
кръжочни форми имала много извънкласни. Организирала спортни празници на
училището и екскурзии. К. твърди, че Ч. преподавала на учениците, когато някой
учител липсва. Нейната специалност била математика, но тогава нямало лекторски
и нямало заплащане. Ч. задължително присъствала на педагогически съвети, защото
тя давала отчет за това, което е направено. Имало учебен план за занятията като
дружинен ръководител, които трябва да се провеждат с учениците – план на
дружинния ръководител, тогава дружинен председател, отрядни председатели.
12. В хода на съдебното производство бе прието без заявени
резерви от страните, заключение по назначена съдебно икономическа експертиза. В
изпълнение на поставената задача, вещото лице Н. е съобразил представените по
делото документи и е извършил проверка на място в с. Синитово, в архива на НОУ
„Васил Априлов”; проверка на място в Осигурителен архив при ТП но НОИ,
Пазарджик; проверка на място в Обединен осигурителен архив гр. Пловдив;
проверка на място в гр. Лъки, в архива на НОУ „Христо Ботев.
Според вещото лице, през периода от м. януари 1979г.
до месец май 1990г. включително, Ч. е работила на пълно работно време, като
трудовото и възнаграждение през годините е било, както следва : от 15.01.1979г.
до 31.08.1979г. в размер на 115.00лв.;
от 01.09.1979г. до 31.10.1979г. в размер на 115.00лв.; от 01.11.1979г. до 31.08.1984г. в размер на 140.00лв.
; от 01.09.1984г. до 28.02.1989г. в размер на 180.00лв.; от 01.03.1989г. до 31.05.1990г. в размер на 200.00лв. През посочените периоди от време, жалбоподателката Ч.
фигурирала във ведомостите на ОК на ДКМС, гр.Смолян и ОК на ДКМС, гр. Пазарджик.
При преглед на ведомостите за работни заплати в средно
училище Христо Ботев”, гр. Лъки за периода месец януари 1979г. до месец август
1979г. и на ведомостите за работни заплати в НОУ „Васил Априлов”, с. Синитово за
периода месец септември 1979г. до месец май 1990г., експерта не е открил
доказателства, Ч. да е била назначавана на пълно работно време, при пълна
работна седмица и да ѝ е било заплащано месечно възнаграждение за пълно
работно време при условията на пълна работна седмица като учител във въпросните
учебни заведения.
Според вещото лице, през въпросните периоди от 15.01.1979г.
до 01.06.0990г., Ч. е била на подчинение,
била е член на колектива и е получавала трудово възнаграждение от друга
структура - Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС). През въпросните периоди,
Ч. е имала изнесено работно място в съответните училища, но е изпълнявала
заповедите и задачите спуснати и от нейния работодател – ДКМС.
Според вещото лице, основните заплати на учителите в
средно училище „Христо Ботев”, гр. Лъки за периода месец януари 1979г. до месец
август 1979г. са в диапазона от 110,00лв. до 155,00лв., а основните заплати на
учителите в НОУ „Васил Априлов”, с. Синитово за периода месец септември 1979г. до
месец май 1990г. са били в диапазона от 110.00лв. до 160,00лв., като постепенно
са се увеличавали, достигайки стойности от 170,00лв. – 180,00лв. до 200,00лв.-220,00лв.
в периода 1988 – 1990 г., което според експертизата води до заключение, че основната заплата на Ч. е
съпоставима със заплатите на учителите във въпросните училища .
Вещото лице е изчислило, че общия осигурителен
учителски стаж на Ч. като „учител“ в НУ с.Вишнево, Община Баните (на длъжност
учител) ; НОУ с. Лилково, осигурител ОУ „П,Славейков”, Белащица (на длъжност
учител) ; Община Лъки (на длъжност възпитател); ОУ „Климент Охридски”, с. Алеко
Константиново (на длъжност начална учителка“ е 23 години 04 месеца 15 дни.
Според данните по трудова книжка от 1969г. на
жалбоподателката, осигурителния стаж с осигурител ОК на ДКМС гр. Смолян, на
длъжност „дружинен ръководител“ за периода от 16.01.1979г. до 01.09.1979г. е с
продължителност 00 години 07 месеца 15дни,
а осигурителния стаж с осигурител ОК на ДКМС, гр. Пазарджик, на длъжност „дружинен
ръководител“ за периода от 01.09.1979г. до 01.06.1990г. е с продължителност 10 години 09 месеца 00 дни.
Общия осигурителен стаж на длъжността „дружинен ръководител е 11 години 04
месеца 15 дни.
Общия осигурителен стаж на Ч. от друга дейност е 02 години
06 месеца 13 дни.
Осигурителния стаж на Ч. от всички упражнявани
дейности е 37 години 03 месеца 13 дни.
IV. За правото :
13. Отговор на направеното едва с писмената защита по
същество на текущия правен спор, възражение за принципна недопустимост на
искането на Ч. по Заявление
вх. №1012-12-57 от 11.03.2021 г., поради наличието на влязло в сила Разпореждане №18/прот. №N01060 от 13.07.2012
г. е даден от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт. Каза се, в оспореното
Разпореждане 1012-12-57#5 от 15.06.2021 г.
е указано, че съобразно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО, влязлото
в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа,
който го е издал по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е
определена в неправилен размер. Това изключва необходимостта, този въпрос да
бъде обсъждан отново.
14. Според чл. 69в, ал. 3 от КСО (редакция
ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) На учителите, които са придобили право на пенсия при
условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се
изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от
Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за
който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по чл.
69в, ал. 1 от КСО.
Съобразно чл. 69в, ал. 5 от КСО, лицата, които заемат
учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла
на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106 он КСО. Последно посочената
норма, делегира на Министерски съвет, компетентността да уреди с акт, правилата
за прилагане на Глава Шеста от КСО и реда за изплащането на пенсиите.
Въз основа на тази делегация(съответно и на чл. 9, ал.
11 и чл. 70, ал. 10, т. 1 от КСО) е приета Наредба за пенсиите и осигурителния
стаж, като в чл. 19, ал. 2 от същата е указано, че учителски стаж е и
осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни
заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на
длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска работа.
Това е нормативната основа на разрешението на
процесния административен въпрос, дадено с Решение № 1012-12-183#3 от
10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него
Разпореждане 1012-12-57#5 от 15.06.2021 г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ, Пазарджик,
като е прието, че няма данни, Ч. да е изпълнила норма за задължителна
преподавателска работа като дружинен ръководител и съответно, организацията към
която е работила не е създадена по реда на отменения Закон за народната
просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование .
Това становище не може да бъде споделено.
15. В случая, няма съмнение и спор, че през процесните
периоди от време от 15.01.1979 г. до 31.08.1979 г. и от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г., Ч. е
работила към
ОК на ДКМС, гр.Смолян и ОК на ДКМС, гр. Пазарджик. на длъжност „дружинен
ръководител“.
Според представеното по делото копие от трудова книжка
№ 2 от 1969 г. (л. 327 и
сл.), макар и да
е била назначена към ОК на ДКМС, Ч. е осъществявала длъжността „дружинен
ръководител в НОУ „Христо Ботев“, гр. Лъки през периода от 15.01.1979 г. до
31.08.1979 г., като и в НОУ .„Васил Априлов“ с. Синитово , обл. Пазарджик, през
периода 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г.
Съобразно, правилото на чл. 347 от КТ, трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя, поради което прежде посочените
данни следва да бъдат приети за истинни.
Все в тази насока, трябва да се добави, че липсата на
данни за Ч. във ведомостите за изплатени заплати на двете училища е логично
обяснима с обстоятелството, че тя е била назначена не пряко в съответните
училища, а в ОК на ДКМС.
16. В този контекст, трябва да се съобрази, че според
§ 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31
декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби.
Необходимо с оглед поддържаното становище на
административния орган е да се отбележи, че правилото на чл. 19, ал. 3 от НПОС,
според което учебни и възпитателни заведения по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
Наредбата са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ,
бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование, няма
придадено ретроактивно действие по отношение на трудовите правоотношения на
лицата, възникнали и приключили преди влизането й в сила.
17. В чл. 11, ал. 1 от Указ № ЗЗ0 за народната
просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86 от 1991 г.) е
предвидено, че за подготовка на учители и дружинни ръководители на
Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ се откриват педагогически
учебни заведения - педагогически училища и учителски институти, а според чл. 12
от Указа, на завършилите педагогическите учебни заведения за
подготовка на дружинни ръководители, се дават права на дружинни ръководители на
Димитровската пионерска организация „Септемврийче“.
Дружинния ръководител е осъществявал своята длъжност в
съответното учебно заведение, в случая НОУ „Христо Ботев“, гр. Лъки и НОУ
.„Васил Априлов“ с. Синитово , обл. Пазарджик.
Несъмнено е, че
нормативната уредба в сила до 1990г. е регулирала статуса на дружинните
ръководители като учителски кадри. Така например според, чл. 1 от ПМС № 50 от
2.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната
просвета - Началните основни заплати на учителите, възпитателите и дружинните ръководители/курсивът мой/ с
полувисше образование се определят в размер 90 на сто спрямо началните основни
заплати на учителите с висше образование в съответните квалификационни степени.
Началната основна заплата на учителите, възпитателите и дружинните ръководители
/курсивът мой/ със средно специално и
средно общо образование се определя съответно в размер 80 на сто и 70 на сто от
началната основна заплата на учителите с висше образование за първа
квалификационна степен.
18. С оглед становището на административния орган,
необходимо е също така да се добави, че съобразно действалите в периода 1977г.
– 1985г., Закон за народната просвета (обн. ДВ,
бр. 218 от 1948 г., отм. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. изв.
бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г.), няма изрично възведен норматив за задължителна
преподавателска работа на дружинните ръководители. Дейността на дружинния
ръководител (според текста на закона – „ръководител на организацията „Септемврийче“)
е включвала учителски функции за възпитание на деца от първи до осми клас в
различни учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо
образование, каквото жалбоподателката очевидно притежава.
19. Въз основа на изложеното до тук от фактическа и
правна страна, следва да се приеме, че административния орган, необосновано не
е преценил данните, удостоверени в трудова книжка № 2 от 1969 г. на Й.В. Найденова (Ч.), която му е била
представена със заявлението за отпускане на добавка към пенсията и неправилно е
приложил материалния закон, като не е съобразил правилата, възведени в § 9, ал.
1 от ПЗР на КСО ; Закон за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г.,
отм. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № ЗЗ0 за народната просвета.
В този смисъл са Решение № 1782 от 9.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 14023/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев ;
Решение № 1670 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2017 г., VI о.,
докладчик председателят Румяна Папазова ; Решение № 5921 от 26.04.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 1105/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева и
др.
20. Крайният извод е, че положеният от Ч. труд на
длъжността „дружинен ръководител“ в
периодите от 15.01.1979 г. до 31.08.1979 г. в НОУ „Христо Ботев“, гр. Лъки и от 01.09.1979 г. до
01.06.1990 г. в НОУ .„Васил Априлов“ с. Синитово , обл. Пазарджик, следва да
бъде зачетен като учителски.
При това положение, оспореното Решение № 1012-12-183#3
от 10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него
Разпореждане 1012-12-57#5 от 15.06.2021 г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ, Пазарджик,
следва да бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да
бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
при ТП Пазарджик на НОИ, за ново произнасяне по Заявление вх. №1012-12-57 от
11.03.2021 г., подадено от Й.В.Ч., при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
V. За
разноските :
21.
Констатираната незаконосъобразност на административния акт, предполага на
жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 910,00лв., съобразно представения в тази насока
списък.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-183#3 от
10.08.2021г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт с което и потвърденото с него Разпореждане 1012-12-57#5
от 15.06.2021 г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ към Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт, с което e отказано по Заявление вх. №1012-12-57 от
11.03.2021 г. на Й.В.Ч., да бъде
изменена, отпуснатата с Разпореждане №18/прот. №N1МИН от 12.09.2012 г., лична
пенсия на Й.В.Ч. за осигурителен стаж и възраст
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, за ново произнасяне
по Заявление вх. №1012-12-57 от 11.03.2021 г. на Й.В.Ч., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ 62, да заплати на Й.В.Ч., ЕГН ********** *** сумата от
910,00(деветстотин и десет) лева, представляващи извършени от последната разноски
по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия : /п/