ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
гр. Търговище, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.ОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500240 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София,
чрез пълномощник юриск. Н., против разпореждане № 1878/30.09.22г., постановено по
ч.гр.д. № 1240/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено частично
заявлението на „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
А. Р. М. за сумата 120.46 лв.- обезщетение за забава.
С оплаквания, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния Договор за
потребителски кредит, поради нарушени императивни изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10
от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, по изложени съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на този извод на съда, частният жалбоподател моли разпореждането да бъде
отменено и постановено уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК изцяло.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София е депозирал
заявление по чл. 410 ГПК, уважено частично с издадената Заповед № 562/30.09.22 г. за
сумата от 2389.83 лв.- главница по ДПК № CARU-15842612 от 29.03.2018 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България и длъжника А. Р. М., което вземане е
прехвърлено в полза на заявителя по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземане (цесия) от 19.08.2019 г., Приложение № 1/24.01.22 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението 29.09.22 г. до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл.
410 от ГПК, присъдил е разноски.
1
С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, САМО В ЧАСТТА за
сумата 120.46 лв.- обезщетение за забава, считано от 06.05.21г. до подаване на заявлението
29.09.22 г., на осн.чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
По фактите: Не са спорни параметрите на процесния ДПК, с обща стойност на
плащанията 9084.60 лв., при размер на кредита 5100 лв.; месечна погасителна вноска 151.41
лв., брой вноски: 60 (в погасителния план- 58), с посочен ГПР 21.70 %, лихвен процент 18.85
%, такса ангажимент 102 лв., застрахователна премия 1147.20 лв.
За да постанови частичния отказ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 вр. с чл. 23 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК)
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя“.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3
ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз
основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение
на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е
категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК, ДПК трябва да съдържа ГПР
и общата сума, дължима от потребителя - сборът от общия размер на кредита и общите
2
разходи по кредита - §1, т 1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му,
като се посочат взетите предвид допускания.
От формална страна това изискване е спазено, посочен е ГПР, общата стойност на
кредита, но се установява, че сключването на договор за застраховка на плащанията е
условие за сключване на потребителския договор, поради което ГПР следва да отчита и
предвидените плащания за дължимата застрахователна премия, които са включени в
месечната погасителна вноска. В настоящото производство съдът не е в състояние да посочи
какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания за застраховка. Очевидно е
обаче, че така посочения годишен процент на разходите, не отчита цялата финансова
тежест за длъжника, за да се приеме, че е налице яснота у потребителя да прецени обхвата на
цялото свое задължение, съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което и стойностното
изражение на посочения процент на ГПР не покрива изискването на ЗПК и ЗПП за
добросъвестност и преценка на равновесие между правата на потребителя и задълженията
на търговеца.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е
и изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО: „…посочват се
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“.
Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е договорът да е
сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. Клаузите на договора и съответните
конкретни данни относно неговото задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат
разписани по такъв „ясен и разбираем начин“, че потребителят да е във възможност да
разбере икономическите последици от сключения договор още при подписването му; да
прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с приетото в ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити, и в частност чл. 10, параграф 2, във връзка със съображение 31 от
Директивата.
За клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч. застрахователни премии, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес
за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава (съображения и от Решение
от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС).
3
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Като не е
включил разноските за „Застрахователна премия“ при изчисляване на процесния ГПР,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона. Следва да се приеме, че процесният
договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да
понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна
информация в договора, поради което потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита и не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК).
Тъй като претенцията, за която е постановен отказ, е търсена лихва за забава, при
недействителност на договора, лихвата за забава не може да се търси на договорно
основание, поради което е дължима от датата на поискване, обуславящо неоснователност на
тази претенция.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона
и частната жалба против разпореждането следва да се остави без уважение, поради което
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юриск. Н., против разпореждане
№ 1878/30.09.22г., постановено по ч.гр.д. № 1240/2022 г. по описа на РС - Търговище, с
което е отхвърлено частично заявлението на „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Р. М. за сумата 120.46 лв.- обезщетение за забава,
считано от 06.05.2021г. до 29.09.2022 (датата на подаване на заявлението в съда).
Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4