РЕШЕНИЕ

   № 260 057

               гр.Варна, 19.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 06.10.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело №376 по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от А.Д.А., с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна, м. „Розмарин“ № 159, срещу решение № 160/19.02.2020 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 238/19 г., с което е отхвърен искът му срещу „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - гр. София, ЕИК *********, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение първо от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради невъзможен предмет на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт Х ХХ, т. І, д. 27/2008 г. от 21.01.2008 г., на Нотариус № 124, с район на действие ВРС, сключен между страните, досежно жилище – тип „мезонет“ № 15, находящо се в гр. Варна, ул. Р ХХ, на пети жилищен етаж и в подпокривното пространство, с площ от 144.24 кв.м., включващо ателие № 3, на пети етаж, с площ от 72.12 кв.в., и жилище в подпокривното пространство, с площ от 72.12 кв.м., при граници: ап. № 14, ап. № 13, стълбище и околоблоково пространство, ведно с принадлежащото му избено помещение № 14, с площ от 4.93 кв.м., както и 6.1276 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата. Въззивникът моли съдът да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови друго, с което да уважи предявеният иск за прогласяване нищожността на горепосочения договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, поради невъзможен предмет.

Ответникът по жалбата – Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Процесният недвижим имот – жилище - тип „мезонет“ №15 е бил предмет на две прехвърлителни сделки, съответно по нотариален акт №ХХХ, том І, рег.№4029, дело №290/2006 г. от 16.05.2006 г. и по нотариален акт №ХХ, том І, рег.№884, дело №ХХ/2008 г. от 21.01.2008 г., като с втората от тях е бил придобит от ищеца, който го е заплатил на продавачите със средствата от отпуснатия му от ответната банка банков кредит, като за обезпечаване на същия е учредил договорна ипотека върху същия придобит имот с процесния нотариален акт №27, том І, рег.№885, дело №27/2008 г. от 21.01.2008 г. След като имотът е бил на два пъти прехвърлен и чрез прехвърлителна сделка е бил придобит от ищеца, е очевидно, че той е съществувал, бил обособен и индивидуализиран и не са съществували нормативни пречки за изключването му от гражданския оборот, към датата на подписване на договора за ипотека. Напълно неприемливо е твърдението в исковата молба, че този договор бил нищожен поради невъзможен предмет, тъй като предметът му е имот, който по-рано на същата дата, когато е била учредена договорната ипотека, е прехвърлен по нотариален ред на ипотекарния длъжник – ищец, т.е. той е могъл да го обремени с вещна тежест, именно защото го е придобил по силата на разпоредителна сделка. Щом един имот може да бъде предмет на разпоредителна сделка, той може да бъде предмет и на сделка за учредяване върху него на договорна ипотека за обезпечаване на вземане, в случая - в полза на ответника по договор за кредит. Без значение е дали част от имота е незаконен строеж, в случая – надстроеното второ ниво в подпокривното пространство. Този въпрос няма отношение към собствеността и точно поради това е могло имотът да бъде прехвърлен на ищеца. Незаконността на част от имота има отношение към друг въпрос - за евентуалното му премахване като незаконен строеж. Договорът за ипотека, обективиран в процесния нотариален акт, не е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като имотът върху който е учредена ипотеката, е съществуващ, не е погинал и не е бил изваден от гражданския оборот, към датата на сделката. Договор за ипотека би бил нищожен, ако при сключване на договора ипотекираният имот не принадлежи на лицето, което я учредява – чл.167, ал.2 – ЗЗД. Ищецът може да се позовава на незаконност на строителството, само ако същевременно е искал неговото премахване. Това разбира се би обезсмислило изцяло самата придобивна сделка на ищеца, така че такъв интерес той няма.  Евентуално последващо премахване на незаконния строеж в подпокривното пространство, от една страна не би довело до изцяло погиване на имота, а от друга не би направило нито придобивната сделка, нито договора за ипотека нищожни поради невъзможен предмет, тъй като договорът за продажба е нищожен, само ако вещта е била погинала при сключването на договора – чл.184, ал.1 - ЗЗД.

 Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 160/19.02.2020 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 238/19 г.

   ОСЪЖДА А.Д.А.,  с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна, м. „Розмарин“ № 159, да заплати на  „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - гр. София, ЕИК *********, сумата 300 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.