Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в
състав:
Председател: МАРИЯ РАЙКИНСКА
Членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 450 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 3830/13.01.2020 по описа на
СГС на А.Б.Б. ООД, срещу постановление на ЧСИ В.М.по изп. д. № 20198600401988, с
което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар на
взискателя до размер на сумата от 200 лева – минимума на сумата по чл.10 от
Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че единственото
извършено от пълномощника на взискателя действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство, а самото плащане е било извършено в
срока за доброволно плащане.
Взискателят
Т.И.оспорва искането.
Частният
съдебен изпълнител В.М.е изложила мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело д. № 20198600401988 е образувано на 18.11.2019 г. по молба на Т.И.чрез
адв. Н. срещу А.Б.Б. ООД въз основа на изп. лист по гр.д. №3215/2018 г. по
описа на РС-Добрич. С молбата е възложено на ЧСИ да направи пълно проучване на
длъжника, да се направи сметка за дълга, да се изпрати ПДИ и други подлежащи на
връчване актове. На ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително определяне
начина на изпълнение.
Към
молбата са приложени пълномощно за адв. Н. и договор за правна помощ и
съдействие, според който на адвокат Н. са платени в брой 350 лева – адвокатско
възнаграждение.
По
изпълнителното дело е изготвена разпореждане за образуване на изпълнително
производство и за включване на сумата от 350 лева– адвокатско възнаграждение
(стр. 9 по изпълнителното дело) и справка за размера на дълга от 19.11.2019
година.
На
19.11.2019 г. е постъпила молба от адв. Н. с искане за справка по наличните банкови
сметки на длъжника в БНБ и да се наложи запор върху същите и втора молба от
същата дата за справка от КАТ и НАП и за налагане на запори върху МПС.
На
длъжника е връчена ПДИ на 19.11.2019 г., в която са посочени сумите от изготвената
сметка за дълга.
На
02.12.2019 г. е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с твърдения за недължимост
на адвокатския хонорар и уведомяване съдебния изпълнител за пълно погасяване на
дълга.
С
ръкописно постановление от същата дата върху възражението, ЧСИ го е оставила
без уважение. Длъжникът е уведомен за произнасянето на ЧСИ на 06.12.2019
година.
При
така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от
правна страна:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има постановление за приети по делото
разноски от 02.12.2019 г.,
с което е оставено без уважение възражение от 02.12.2019 г. по делото на длъжника за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя (аргумент
от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата за сумата над 200 до пълния присъден размер
от 360 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т.
2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение в конкретния случай
е 200 лева за образуване и 30 лева, ако бе поискано извършване на друго
изпълнително действие, освен посоченото в молбата за образуване по
изпълнителното дело.
Възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е
прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК.
В посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната
разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния
изпълнител, т.е. се налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена
чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за исковия
процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също
има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като
неговият акт подлежи на обжалване.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира, че същото е основателно. Взискателят е представляван от адвокат, като същият
е депозирал молба за образуване на изпълнително производство, в която ЧСИ е
оправомощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ, както и две други молби, подадени на
19.11.2019 г., непосредствено след образуване на изпълнителното дело.
По
делото е постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че с оглед действително предприетите действия от
взискателя, съотв. от неговия процесуален представител по делото по образуване
на делото на 18.11.2019 г. и депозиране на две допълнителни молби на 19.11.2019
г. за извършване на други конкретни действия от ЧСИ, не може да се обоснове, че
по конкретното делото пълномощникът на взискателя е извършил действия извън
образуване на делото. Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело.
В тази връзка, следва да се отбележи, че Съдът е обвързан от обхвата на
жалбата, поради което няма да обосновава допълнителни аргументи досежно
приложимостта на Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като самият жалбоподател се позовава на
минимума по наредбата, което Съдът възприема като определяне на частта от
присъденото възнаграждение, което се оспорва – между 200 и 350 лева.
Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия
по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя
възнаграждение за такова не следва да се възлага на длъжника. Това налага да
бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в
ръкописно постановление от 02.12.2019 върху възражението на длъжника от 02.12.2019
г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 350 лева на 200 лева.