РЕШЕНИЕ
№842
гр. Пловдив, 05.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на втори март, през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Стефка Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3908 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3
от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на
Ж.А.Н. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. Ч., против Решение №
2153-15-312 от 27.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена
без уважение жалбата й против Разпореждане №**********/ Протокол
№2140-15-595/06.08.2019г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ — Пловдив, с което на Н. й е отказано отпускане на
лична пенсия за ОСВ на основание чл.68, ал.1, 2 от КСО.
Според жалбоподателката решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се,
че неправилно е игнорирана доказателствената стойност на представените
удостоверения, за които разпоредбата на чл. 39 и сл. от НПОС, придава
качеството на официални документи които удостоверяват трудов стаж за периодите
01.01.1980г. - 31.12.1989г. и 01.01.19990г. - 01.08.1995г. Сочи се, че неправилно
от административния орган е кредитирано становище на пенсионния орган за
наличие или не на „компрометирани” документи.
В с.з. адв.Ч., поддържа жалбата, като изтъква, че по никакъв начин
не са отменени записите в трудовата книжка и издадените удостоверения УП.
Претендират се сторените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в
постъпило по делото писмено становище.
Ответната по жалбата
страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище се обсъждат събраните по делото доказателства, като се
сочи, че правилно периодите отразени в трудовата книжка и образци УП-30№ XIV-242/17.06.1990г. и УП-3 №203-3/23.07.2001г. не са
зачетени за осигурителен стаж при преценяване правото на пенсия за ОСВ на Ж.Н..***,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от
лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика
потвърждава постановен отказ и поради това с правен интерес от обжалването му.
Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на
оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от известие за
доставяне, и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
съдът намира жалбата за основателна.
От фактическа страна от
събраните по делото доказателства се установява следното:
Със заявление вх.
№1030-15-544/21.02.2019 г. (лист 175) подадено по електронен път до Директора
на ТП на НОИ Пловдив, Ж.А.Н., чрез адв.Ч. е поискала
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като изрично в
заявлението е посочено при определяне на
индивидуалния коефициент да бъдат ползвани наличните оригинални документи,
находящи се в пенсионна преписка № **********, но без да е посочено правното
основание.
С Разпореждане
№ 2144-15-16/ 01.04.2019 г. (лист 210), Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив, прекратил поради недопустимост производството по заявление вх. №
1030-15-544/21.02.2019 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ на Н., като е
приел, че е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни, поради което производството по второто подадено заявление е
недопустимо. Така постановеното разпореждане е оспорено по съдебен ред (жалбата
лист 213) и с Определение № 1055 от 22.05.2019г. по адм. дело № 1209/2019г. по
описа на Пловдивски административен съд (лист 279), разпореждането е отменено,
а преписката е изпратена на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив за
произнасяне по същество.
С разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-595/06.08.2019г. (лист 285-286) Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ — Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание
чл.68, ал.1, 2 от КСО на Ж.А.Н., като в мотивите на разпореждането е посочено,
че към
датата на заявлението - 21.02.2019 г., Н. има навършена възраст 55 г. 04 м 03
дни и придобит осигурителен стаж от трета категория за периода 20.08.1980 г. -
20.02.2019 г., 27 г. 00 м. 18 дни. Изрично органът е посочил, че не се зачита
осигурителен стаж за периодите от 01.01.1980г. до 01.01.1981г. с продължителност
01 година на длъжност ”общ работник” и от 01.01.1981г. до 31.12.1989г. с
продължителност 09 години на длъжност ”оператор на автоматична формовъчна линия
в леярен цех”, с вписано предложение за зачитане на осигурителния стаж от първа
категория по т. 4, буква ”н” от отм. ПКТП при осигурител Железопътен завод
”Георги Димитров” София, като в разпореждането е посочено, че образецът е
подпечатен с печата на ДСО БДЖ - ЖПЗ ”Георги Димитров”- София. Изтъкнато е, че
създаването на новата буква ”н” в т. 4 на отменения правилник влиза в сила от
30.06.1990 г., а образец УП-30 № XIV-242 е издаден на 17.06.1990г., т.е.
цитираната разпоредба не е съществувала към вписаната дата на издаване на
документа, което според ръководителя на ПО категорично компрометира неговата
достоверност. Посочено е още, че Железопътен завод ”Георги Димитров” - София е
съставно предприятие на “Транстехника” и преминава на подчинение към БДЖ
съгласно заповед №348 от 31.08.1990 г., така органът е направил извод, че е налице
антидатиране, тъй като към датата на издаване на документа същият не е
подпечатен от легитимния към този момент осигурител. В допълнение е посочено,
че съгласно писмо изх. № УП-505#1 от 16.03.2015 г., издадено от ТП на НОИ —
София град, фирма ”Рейлком” ЕАД, съхранител
на разплащателните ведомости на Железопътен завод ”Георги Димитров”-София, е
представила протокол от 14.05.2009г., съгласно който се съхраняват документи за
периода от 01.01.1992 г. до 30.06.2009 г., с изключение на месец юни 1992 г., а
в допълнително предоставена информация от ТП на НОИ - София -град ставало ясно,
че осигурителят ”Рейлком” ЕАД гр. София е представил
протокол от 14.12.1999г., с който е констатирано, че след възникнал пожар,
станал на 09.12.1999г. срещу 10.12.1999г. напълно са унищожени ведомостите на
цех ”Леярен” на завода за периода 1953г. — 1999г. и проверка не може да бъде
извършена.
Със същото
разпореждане пенсионния орган не е зачел и осигурителен стаж и за периода от 01.01.1990г.-01.08.1995г. с
продължителност 05г. 07м. на длъжност ”оператор на автоматична формовъчна линия
в леярен цех”, с предложение за зачитане на стаж от първа категория по т. 4,
буква н от отм. ПКТП по обр.УП-З № 203-3/23.07.2001
г., издаден от ДФ ”Строймашинженеринг” - София, с вписан БУЛСТАТ *********, тъй като
след извършена служебна справка в Търговския регистър е установено, че ДФ ”Строймашинженеринг” е пререгистрирана служебно по Закона за
търговския регистър на 15.06.2011 г. При тази служебна пререгистрация е
получила ЕИК *********, според органа този ЕИК (а не БУЛСТАТ) съществува от
датата на служебната пререгистрация 15.06.2011 г. но не и към вписаната дата на
издаване на образеца, тъй като до тази дата фирмата има ЕФН **********, получен
през 1990г. и под този номер е регистрирана в единния класификатор на фирмите.
Изрично в разпореждането е посочено, че до ТП на НОИ — Кюстендил, съхранител на разплащателните документи на цитирания
осигурител е изпратено писмо с изх. № МП-20947#6 от 25.08.2015 г. (лист 70), в
отговор на което с писмо изх. № 1042-09-205#l/08.09.2015 г. (лист 66) ООА при
ТП на НОИ — Кюстендил е уведомил, че съгласно приетата документация на
осигурителя с различни приемо-предавателни протоколи, името на лицето не
фигурира в разплащателните ведомости на ДФ ”Строймашинженеринг”
— София за посочения период, поради което не следва зачитане на осигурителен
стаж по обр.УП-З № 20З-З/2З.07.2001г., издаден от ДФ
”Строймашинженеринг” — София. Отделно от това е
посочено, че съгласно предоставена от Дирекция ”Бюро по труда” -гр. Първомай
информация за Ж.Н. има данни за регистрация като безработно лице за периода
02.09.1994г.
- 31.08.1995г., като
от електронното досие на лицето в Д ”БТ” — гр. Първомай е видно, че същото е
освободено от работа от ТКЗС с. Караджалово на 01.09.1994г., където е работило
на длъжност ”завеждащ личен състав”. Изложено е, че от отдел ”Обединен
осигурителен архив” при ТП на НОИ – Пловдив е изискана проверка относно полаган
от Ж.Н. ***, която проверка е установила, че за Н. има данни за положен труд,
поради което е издаден официален удостоверителен документ удостоверение, обр.
УП-1З № 2175-15-6549/12.10.2018г. за отработени дни и получен доход с обща продължителност
02 г. 06 м. и 11 дни, като за м. 12.1983 г. -3 дни и от 01.06.1992г. до
01.11.1994г. - 01 г. 05 м. и 29 дни. Въз основа на това пенсионния орган е
направил извод, че част от посочения в удостоверение обр.УП-3 №
203-3/23.07.2001г. период на полагане на труда 01.01.1990г. -31.07.1995г. на длъжност ”оператор на
автоматична формовъчна линия в лепен цех”, се припокрива с полагането на труд
при друг осигурител - ТКЗС с.Караджалово/, както и че част от посочения в
удостоверение обр. УП-30 № 242/ 17.06.1990г. стаж за периода 01.01.1980г.
31.12.1989г. на длъжност ”общ работник” и ”оператор на автоматична формовъчна
линия в леярен цех” се припокрива със стаж, положен при друг осигурител, както
и че не е надлежно оформен с печат на действащ и легитимен към момента на издаване
на документа осигурител — ДФ ”Транстехника”.
Така ПО приел, че право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО за 2019г. жените
придобиват при навършена възраст 61 години 4 месеца и придобит осигурителния
стаж — 35 години и 08 месеца, а Н. не отговаря на условието за навършена
възраст 61г. и 4 месеца, а има възраст към дата на заявлението 55 г. 04 м. и 03
дни.
Разпореждането било оспорено от Н. и
с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-15-312 от 27.11.2019г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, жалбата й е оставена без уважение.
За пълнота следва да се отбележи, че
с предходно заявление вх.№ МП- 20947/19.03.2015 г. (лист
6-7) Ж.А.Н. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
до условията на § 4
ал.1 от ПЗР на КСО, като към заявлението били приложени коментираните
по-горе документи: 2 бр. трудова книжка, 4 бр. обр
УП-30/ УП-З, 1 бр. обр. УП-2. С разпореждане № **********/17.07.2015г. на
основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно производството по заявление вх. № МП-
20947/19.03.2015 г. във връзка със зачитане на стажа на Н. положен в ДФ ”Строймашинженеринг” гр. София до приключване на проверката
извършвана от МВР гр. Кюстендил. С определение №1991/07.09.2015г. (лист 72) Административен
съд гр. Пловдив отменил разпореждане№**********
по Протокол №2146-1535 от 17.07.2015г. на началник отдел Пенсии при ТП на НОИ –
Пловдив, с което е спряно производството по отпускане на лична пенсия на Ж.Н.
по заявлението й от 19.03.2015г. и върнал административната преписка за
продължаване на административното производство по подаденото заявление.
С разпореждане
№ **********/28.01.2016 г. (лист 81), на Н. е отказано отпускането на лична
пенсия за ОСВ на основание § 4 ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като е прието, че Н. няма изискуемите 10г. от първа категория труд
и 15 г. от втора категория труд, а има само 18г. 11м. 18дни от трета категория
труд, като стажа в Железопътен завод ”Г.Димитров” гр. София и ДФ ”Строймашинженеринг” гр. София не е зачетен. Разпореждането
е оспорено по административен ред и с Решение № 2153-15-107/22.04.2016г. (лист 96-97) директора на ТП на НОИ - Пловдив,
оставил без уважение жалбата на Н..
С
решение №2130/10.11.2016г. по адм. дело№ 1148/2016г.
по описа на Административен съд — гр. Пловдив (лист 112-115) решението на
директора било отменено и преписката върната на длъжностното лице по чл. 98 от КСО за ново произнасяне. Съдебно решение е потвърдено с решение №
3177/13.03.2018г. на Върховен административен съд, постановено по административно
дело № 312/2017г. (лист 102-105).
В хода на административното производство от страна на ТП на
НОИ — Пловдив е подаден сигнал изх. № 1006-15-34#1/09.0З.2016г. (лист 85-86) относно
установяване истинността на представени от лицето Ж.А.Н., документи за стаж и
доход, като с Постановление № 2450/2016г. от 15.03.2016г. на РП - Пловдив на
началника на отдел ”ИП” при ОД на МВР гр. Пловдив е възложено извършването на
предварителна проверка за установяване на достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер по смисъла на чл. 308 и сл. от НК. 
С Постановление № 2450/2016г. от 26.09.2016г. на РП гр. Пловдив
е образувано досъдебно производство срещу Ж. А. Н. за престъпление по чл. 316
във връзка с чл. 308 ал. 1 от НК. С Постановление № 2450/2016г. от 07.11.2017г. на РП — гр.
Пловдив (лист 130 и сл.) е прекратено досъдебното производство, водено срещу Ж.Н..
Със същото постановление е разпоредено представените
от ТП на НОИ — Пловдив оригинални документи — Трудова книжка № 831, Удостоверение
обр. УП-2/2З.07.2001г. с посочен издател ДФ ”Строймашинжинеринг”,
Удостоверение обр. УП-З/23.07.2001г. с посочен
издател ДФ ”Стройнашинжинеринг” и Удостоверение обр. УП-З0/17.06.1990г. с посочен издател ЖЗ ”Георги
Димитров”, гр. София - да се върнат на Ж.А.Н..
Постановлението на РП е обжалвано от страна на ТП на НОИ,
като с определение № 1082/19.07.2018г. (лист 138) РС-Пловдив е оставил жалбата
без разглеждане. От страна на ТП на НОИ е подадена жалба и до Окръжна
прокуратура – Пловдив, като с разпореждане № 11064 от 08.01.2019г. на ОП -
Пловдив е прекратена преписката по жалбата на ТП на НОИ — Пловдив срещу
Постановление № 2450/2016г. от 07.11.2017г. на РП — гр. Пловдив за прекратяване
на наказателно производство по ДП № 168/2016г. на сектор ”ИП” при ОДМВР
Пловдив.
С Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-16/29.01.2019г.
(лист 168) е възобновено административното производство по изпълнение на влязло
в сила съдебно решение на ВАС № 3177/13.03.2018г., по административно дело № 312/2017г..
Административния орган предприел действия за установяване на всички факти и
обстоятелства, които имат значение за правилното произнасяне по подаденото от Ж.Н.
заявление за пенсия вх. № МП-2О947/19.03.2015 г., а с Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-61/29.01.2019г. (лист 166) на Н. е отказано отпускането на лична
пенсия за ОСВ. В резултат на установеното от началник сектор ОП е издаден Доклад, относно
установяване истинността на обр. УП – 30 № XIV-242/17.06.1990г., обр. УП 30№
203-3/23.07.2001г., обр. УП-2 № 2032/23.07.2001г. и трудова книжка №
831/01.01.1980г. (лист 172-173). След разглеждане на доклада Директора на ТП на
НОИ Пловдив е изпратил молба до Районна прокуратура – Пловдив (лист 170-171) за
извършване на проверка и за изясняване на случая.
На лист 273-274 по делото е
представено Постановление на ОП – Пловдив № 1576/19г. от 10.05.2019г., с което е потвърдено
Постановление от 14.02.2019г. на Районна прокуратура – Пловдив за отказ да се
образува наказателно производство по преписка № 1139/2019г. като е изменено
основанието за това от чл.143 ал.1 о ЗСВ на чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
Постановлението е оспорено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив и с
Постановление № 1510/2019г. от 05.06.2019г. на Апелативна прокуратура Пловдив е
прието, че няма предпоставки за отмяна или изменение на постановлението от
10.05.2019г. по преписка 1576/19г. на ОП – Пловдив (лист 276-277).
Видно от съдържанието на приложеното
на лист 277 по делото писмо от Върховна касационна прокуратура, съгласно
резолюция на главния прокурор на Република България от 28.12.2018г. не са
налице предпоставки за отмяна на постановлението на РП – Пловдив за
прекратяване на наказателно производство ДП № 168/2016г. на ОД на МВР Пловдив,
образувано срещу Ж.А.Н..
От ответния административен орган по
делото са представени още: жалба на Н. против мълчалив отказ на Ръководител на
ПО към ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по заявление от 21.02.2019г. (лист
291); Доклад за необжалване от 15.10.2019г. (лист 292); Определение № 2002 от
09.10.2019г. по адм. дело № 2991/2019г. по описа на Пловдивски административен
съд, с което е прекратено производството и делото е изпратено на Директора на
ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по жалбата на Н. против мълчаливия отказ
(лист 294).
По делото съдът изиска и
прие за послужване по настоящото дело адм. дело № 1209/2019 и адм. дело №
1148/2016г. и двете по описа на Пловдивски административен съд, както и ДП №
168/2016г. на сектор ИП към ОД на МВР – Пловдив. От данните по ДП се
установява, че в
хода на разследването е изискана справка от Обединен осигурителен архив - с.
Невестино за предоставяне на копия от документи, от които да се установи дали
през 2001г. в ДФ ”Строймашинжинеринг”-София са
работили като главен счетоводител лице с имена Е. В. и ръководител на 
предприятието-И.
Р., които лица са посочени като издатели на удостоверенията обр. УП-2 и УП-3. В
писмен отговор на архива е посочено, че при тях е на съхранение документацията
на Железопътен завод ”Георги Димитров“ -София и ДФ ”Строймашинженеринг”-София
за периода 1953-1999г. В хода на разследването е установено още, че ДФ ”Строймашинженеринг” е обявена за неплатежоспособна и е
открито производство по несъстоятелност, а на 11.10.2012г. предприятието е
заличено. Била е извършена проверка на известния адрес на управление на ДФ ”Строймашинженеринг”-гр. София, ул.”Аксаков” № 21, но не се
установило представителство на предприятието. От справка в информационните
масиви на МВР било констатирано, че управителят на ДФ ”Строймашинженеринг”
Добри Коцев е починал през 1996г. В хода на разследването е изготвена съдебно-техническа експертиза която
установила, че отпечатъците от печат в УП-2 с № 203-2/23.07.2001г. и УП-З с №
203-3/23.07.2001г. не са технически пренесени, а са оставени от кръгъл мокър
печат с намастилена повърхност. В Постановление № 2450/2016г. от 07.11.2017г. на РП — гр.
Пловдив е посочено, че правоприемник
на разплащателните ведомости на Железопътен завод Георги Димитров”-София е ”Рейлком” ЕАД, които представили протокол от 14.12.1999г.,
от който се установява, че след възникнал пожар на 09.12 срещу 10.12.1999г. в
архива на ЖПЗ ”Георги Димитров”-София са напълно 
унищожени
ведомости и документи на цех ”Леярен” за периода 1953-1999г. където е работила Ж.Н.
и така е невъзможно да бъдат събрани сравнителни образци от подписите на
длъжностните лица и печатите на държавните предприятия за нуждите на документна
експертиза. Изрично в постановлението е посочено, че по делото се намира в
оригинал трудова книжка на Н., която е прономерована,
а удостоверяването на стажа й в Железопътен завод ”Георги Димитров”-София и ДФ
”Строймашинженеринг”-София е предхождано и следвано
от удостоверявания и на други осигурители, както и че стажът, отразен в
трудовата книжка съответства на този отразен в УП-2 с № 203-2/23,07.2001г. и УП
– 3 с № 203-3/23.07.2001г.
По повод заявено
изрично оспорване на документи от страна на представителя на административния
орган, в съдебно заседание на 30.01.2020г. на осн. чл.193
от ГПК вр. с чл.144 от АПК съдът е открил
производство по оспорване на автентичността и истинността на удостоверение
обр.УП-30 № XIV-242/17.06.1990г., УП-3 № 203-3/23.07.2001г. и
трудова книжка № 831 в частта съдържаща записи за периодите от януари 1980г. до
декември 1989г. и от януари 1990г. до юли 1995г. Доказателства във връзка с
оспорването не са представени.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Оспореното
решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно
нормата на чл.117, ал. 3 вр. ал.1, т.2, б.„ а” от КСО. Процесният акт е издаден
в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени в
чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, вкл. изрични фактически
и правни основания за постановяването. Разпореждане
също е издадено от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ по смисъла на чл.98,
ал.1, т.1 от КСО. Като в тази насока по делото е представена Заповед №
1015-15-50 от 01.02.2017г. на Директора на ТО н НОИ – Пловдив (лист 287), с
която са определени лицата които да издават разпореждания за отпускане,
изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсиите и добавките към тях, сред които е и П. П. – издател
на процесното разпореждане.
Съдът обаче намира, че при
постановяването на оспорения административен акт са допуснати съществени
нарушения на административно- производствените правила.
Няма спор, че производството за отпускане
на пенсия се образува въз основа на сезиране от заинтересуваното лице, чрез
подаване на заявление до осигурителния орган, като със заявлението лицето
заявява желанието си да упражни правото си на определен вид пенсия в определен
размер, каквото претендира, че има. След подаване на заявлението пенсионният
орган следва да извърши проверка на редовността на същото и на приложените към
него документи и когато заявлението за отпускане на пенсия и документите са
редовни, се пристъпва към отпускане на пенсията. Т. е. началото на
производството настъпва по искане на гражданин, но административният орган на
общо основание по чл.35 от АПК следва служебно да изясни фактите, значими за
предявеното право.
В конкретния случай жалбоподателката
Н. е подала заявление за отпускане на пенсия, в което е отразено само, че се
иска отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. В тази
връзка и доколкото съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.11 от ДР на КСО „пенсия
за осигурителен стаж и възраст“ по раздел III от глава четвърта е пенсия по
чл.68, чл.69, чл.69а, чл.69б, чл.69в и §4 и 5 от ПЗР на КСО, административният
орган е бил длъжен, преди да се произнесе, да изясни фактите, значими за
предявеното право. Като не е сторил това, а се е произнесъл по подаденото
заявление като е приел, че Н. не отговаря на условието за навършена
възраст по чл.68 ал.1-2 от КСО, без преди
това да уточни каква точно пенсия тя претендира да й бъде отпусната,
административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените
правила.
Само за пълнота
следва да се отбележи, че в действителност Н. не отговаря на условието за
навършена възраст 61г. и 4 месеца по
чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението е на 55г. 04м. и дни. Но
административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере
служебно всички доказателства, относими към конкретния случай за да прецени
дали не са изпълнени предпоставките на чл.69, чл.69а, чл.69б, чл.69в или §4 и 5
от ПЗР на КСО, а само се е задоволил да изследва предпоставките на чл.68 от КСО. С оглед на това основният
спор в настоящото производство се свежда до това дали представените пред
пенсионния орган удостоверения обр.УП-30 № XIV-242/17.06.1990г.,
УП-3 № 203-3/23.07.2001г. се ползват с определената им от закона формална
доказателствена сила и дали същите следва да се вземат в предвид от органа.
Цитираните
удостоверения са представени в предишни административни производства при
подаване на заявление за пенсиониране още от 19.03.2015г. Удостоверение обр.
УП-30 № XIV-242 е издадено на 17.06.1990г. от Железопътен завод „Георги
Димитров“ София, с което се удостоверява, че Ж.А.Н. е заемала длъжността „общ
работник“ за периода 01.01.1980г. – 31.12.1980г. и длъжността „оператор на
автоматична формовъчна линия в леярен цех“ за периода 01.01.1981г. –
31.12.1989г. или всичко 10 години, както и че трудът е от първа категория,
съгласно т.4 „н“ от ПКТП. Удостоверение обр. УП-3 № 203-3 е издадено на 23.07.2001г.
от ДФ ”Строймашинженеринг” — София (правоприемник на
СО „Вагоностроене“), с което се удостоверява, че Ж.А.Н. е заемала длъжността „оператор
на автоматична формовъчна линия в леярен цех“ за периода 01.01.1990г. – 31.07.1995г. или
всичко 05 години и 07 месеца, както и че трудът е от първа категория, съгласно
т.4 „н“ от ПКТП. В случай, че тези удостоверителни документи се зачетат, то в
конкретния случай по отношение на Н. ще са налице всички предпоставки,
предвидено в §4, ал.1 от ПЗР на КСО и на същата ще се следва да бъде
отпусната ЛПОСВ по този ред.
Истинността
на удостоверение обр.УП-30 № XIV-242/17.06.1990г.,
УП-3 № 203-3/23.07.2001г. и трудова книжка № 831 в частта съдържаща записи за
периодите от януари 1980г. до декември 1989г. и от януари 1990г. до юли 1995г. бе
оспорена по настоящото дело от процесуалния представител на ответника и съдът
откри производство на основание чл.193 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК, но както бе посочено и по-горе в мотивите на настоящото решение
от оспорващата ги страна по делото обаче не се
ангажираха доказателства, въз основа на които съдът да достигне до
заключение, че документите са неистински вкл., че са с невярно съдържание. Отделно
от това следва да се вземе предвид и изготвена
съдебно-техническа експертиза по ДП № 168/2016г. на сектор ИП към ОД на МВР
– Пловдив, която
установила, че отпечатъците от печат в УП-2 с № 203-2/23.07.2001г. и УП-З с №
203-3/23.07.2001г. не са технически пренесени, а са оставени от кръгъл мокър
печат с намастилена повърхност.
Що се отнася до
удостоверение обр.УП-30 № XIV-242/17.06.1990г.,
съдът не споделя изводите на органа, че е компрометирана неговата достоверност.
Дори и фактът, че документът няма как да е издаден на посочената в него дата 17.06.1990г.,
тъй като към тази дата точка 4, буква „н“ от ПКТП /нова/ все още не
е влязла в сила – 30.06.1990г. /обн. ДВ, бр.49 от 1990 г./, не води до извод,
че документът е неистински /с невярно съдържание/. Отразяването на текста за
първа категория труд и новата разпоредба може да се дължи на попълване, без да
се издава ново удостоверение, а да се преиздаде старо такова. Същото се отнася
и до обр. УП-3 № 203-3/23.07.2001г. и твърдението
на органа за пререгистрация и
получаването на ЕИК на ДФ „Строймашинженеринг“, което
е посочено в издаденото удостоверение, което може да е преиздадено старо такова
и да е попълнено ЕИК, а не ЕФН. Тук е мястото да се посочи, че в Постановление № 2450/2016г. от 07.11.2017г. на РП — гр.
Пловдив (лист 130 и сл.), с което е прекратено досъдебното производство, водено
срещу Ж.Н. изрично
е посочено, че по делото се намира в оригинал трудова книжка на Н., която е прономерована, а удостоверяването на стажа й в Железопътен
завод ”Георги Димитров”-София и ДФ ”Строймашинженеринг”-София
е предхождано и следвано от удостоверявания и на други осигурители, както и че
стажът, отразен в трудовата книжка съответства на този отразен в УП-2 с №
203-2/23,07.2001г. и УП – 3 с № 203-3/23.07.2001г.
Съгласно чл.40,
ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. А според чл.347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в
нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от
съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се
съдържат в нея. При наличие на надлежно водена и оформена трудова книжка,
същата се ползва с придадената й от чл.347 от КТ официална
удостоверителна сила относно вписванията в нея. Тази удостоверителна сила не е
опровергана по делото и от представените в хода на административното
производство информация за Ж.Н. от Дирекция ”Бюро по труда” — гр. Първомай, че
за нея има данни за регистрация като безработно лице за периода 02.09.1994г.
-31.08.1995г.,
нито от предоставените данни отдел ”Обединен осигурителен архив” при ТП на НОИ
– Пловдив, че е издаден официален удостоверителен документ удостоверение, обр.
УП-13 № 2175-15-6549/12.10.2018г. за отработени дни и получен доход за периода
м. 01.1980г. — м. 10.1994г. с продължителност 02 г. 06 м. и 11 дни, за м.
12.1983г. — 3 дни и от 01.06.1992г. до 01.11.1994г. с продължителност 01 г. 05
м. и 29 дни в ТКЗС с.Караджалово, тъй като в трудовата книжка няма вписан такъв
стаж, а органът безкритично го е приел като действителен. Отделно от това дори
и да се приеме този стаж, той се припокрива с посочения в обр.УП-30 № XIV-242/17.06.1990г. и УП-3 № 203-3/23.07.2001г. но
само в една част. В останалата част в която стажа не се припокрива изобщо
органът не е изложил мотиви.
Трудова книжка №831
е била част от пенсионната преписка на жалбоподателката,
при което на основание чл.40, ал.1 от НПОС пенсионният орган е длъжен да
съобрази обвързващата го доказателствена сила на вписаните в нея обстоятелства
относно полагането на труд, периода и длъжността на жалбоподателката
и да зачете същия за трудов, респ. осигурителен стаж.
С оглед на
горните съображения съдът счита, че неправилно длъжностното лице по
"ПО" при ТП на НОИ Пловдив, не е зачело спорните периоди от време на жалбоподателката. Оспореното пред съда Решение на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, с което се потвърждава това незаконосъобразно
разпореждане, също се явява незаконосъобразно и поради това следва да се
отмени.
Тъй като
естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, на основание
чл.173, ал.2 от АПК, административната преписка следва да се върне на
административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за
отпускане на ЛПОСВ, при съобразяване със задължителните указания по прилагане
на закона, дадени с настоящото решение, като прецени налице ли са
предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда
на § 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя направените и своевременно претендирани разноски,
които се доказаха в размер на 500 лева (уговорено и заплатено в брой
възнаграждение за един адвокат).
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по искане
на Ж.А.Н. с ЕГН
**********,***, Решение № 2153-15-312 от 27.11.2019г. на Директора на ТП на
НОИ- Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане №********** Протокол
№2140-15-595/06.08.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ — Пловдив.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за ново
произнасяне по подаденото от Ж.А.Н. Заявление
вх. №1030-15-544/21.02.2019 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив
да заплати на Ж.А.Н. с ЕГН
**********,***
разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: