Определение по дело №66/2010 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 52

гр. Пазарджик, 20.01.2020 г.

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:                      

                                      

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 66/2010 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Синдикът е представил подробен доклад вх. № 259/10.01.2020 г. по изрично указание на съда, видно от който се излагат твърдения за следното:

Налице са три групи движими вещи: 1/ тези по т. д. № 63/2012 г. на ОС – Пазарджик с влязло в сила решение от 09.02.2017 г.; 2/ тези по т. д. № 64/2012 г. на ОС – Пазарджик с влязло в сила решение от 04.06.2019 г.; и 3/ 1 бр. магнитен сепаратор, 1 бр. магнитен детектор и 1 бр. газова горелка, за които нямало водени дела.

Втори ответник по отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по т. д. № 63/2012 г. е „Б.И.“ АД, като приобретател по оспорваната сделка. Твърди се наложен 2012 г. обезпечителен запор върху движимите вещи.

Втори ответник по отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по т. д. № 64/2012 г. е „Г.“ АД, като приобретател по оспорваните сделки. Твърди се наложен 2012 г. обезпечителен запор върху движимите вещи.

На 07.12.2015 г. синдикът на несъстоятелния длъжник С.Ж. сключва договор за наем с „В.Х.“ АД, с който предоставя за временно и възмездно ползване ПИ № 000680 с площ от 35 000 кв. м., находящите се в него сгради (вкл. сграда „М.“), както и машини и съоръжения под опис, като движимите вещи, предмет на двете описани по-горе търговски дела, не са част от отдаденото имущество понеже до влизане в сила на решенията по отменителните искове сделките са действителни (вкл. спрямо кредиторите), респ. тези вещи не са били собствени на длъжника, който преди това се е разпоредил с тях.

Към датата на договора за наем, част от трите групи движими вещи са се намирали в сграда „М.“ (с площ от 882 кв. м.), а друга част - силози и филтри са били монтирани върху конструкции и фундаменти на земята в близост до сградата.

След проведен таен търг, на 13.07.2016 г. съдът е издал в полза на купувача „С.“ ЕООД постановление за възлагане на ПИ № 000680, с площ от 35 000 кв. м., както и на осем сгради и строителни съоръжения.

С нотариална покана синдик Н.В. прекратява договора за наем от 07.12.2015 г., считано от изтичане на 15 дни от получаването на поканата, като насрочва за 15.09.2016 г. връщането от наемателя „В.Х.“ АД на наетото имущество на наемодателя. На посочената дата се твърди, че наемателят е отказал да върне наетото имущество, като бил съставен протокол (който обаче не е представен от синдика с доклада му).

В доклада се сочи, че след 22.08.2016 г. (дата на връчване на нот. покана за прекратяване на договора за наем) „Б.И.“ АД започва изграждането (без строително разрешение и книжа) на сграда в източната част на ПИ № 000680, в която наемателят „В.Х.“ АД започва да премества наетото движимо имущество, като за тази цел част от сграда „М.“ била разрушена от наемателя. След това – на 01.09.2016 г. „Б.И.“ АД и „Г.“ АД продават на „В.Х.“ АД движимите вещи, предмет на т. д. № 63/2012 г. и т. д. № 64/2012 г. на ОС – Пазарджик, видно от приложените към доклада фактури. Преместването на вещите, вкл. тези по водените дела, приключва за период от средата на октомври 2016 г. до началото на декември 2016 г. В заключение, всичките три групи движими вещи се намират в новопостроената сграда.

За установяване незаконността на новопостроената в източната част на ПИ № 000680 сграда синдикът твърди, че е налице висящо производство пред Административен съд – Пазарджик. Твърди се още, че във връзка със самоуправните действия на служители на наемателя „В.Х.“ АД синдикът В. и след това синдикът К. са подавали сигнали до МВР и РП – Панагюрище, като преписките, образувани по сигналите досежно вещите, предмет на двете търговски дела, са били прекратени, но поради липса на средства тези постановления не били обжалвани.

Излага се, че е предявен иск за заплащане на обезщетение от разрушената частично сграда „М.“ срещу „В.Х.“ АД, като образуваното гр. д. № 2616/2018 г. на СГС е висящо към този момент на първа инстанция.

След извършване на въвода във владение на купувача „С.“ ЕООД - на 05.01.2017 г. по влязлото в сила постановление за възлагане достъпът до имота, вкл. новопостроената сграда, където се намират движимите вещи, е бил ограничен. На 02.02.2017 г. е издадена обезпечителна заповед по гр. д. № 92/2017 г. на РС – Панагюрище в полза на „Б.И.“ АД по бъдещ владелчески иск по чл. 75 от ЗС за осигуряване на достъп до част от 4 733 кв. м. от ПИ № 000680, където се намира новопостроената сграда и монтираните в нея машини. Така достъпът до имота отново е възобновен. Производството по владелческия иск е висящо.

Синдикът излага, че не може да прецени кой реално упражнява фактическа власт върху процесните три групи движими вещи, тъй като от една страна обезпечителната заповед е в полза на „Б.И.“ АД, а от друга - в новопостроената сграда се забелязват служители и транспортни средства на „В.Х.“ АД.

Синдикът прави извод, че новопостроената сграда е собственост на „С.“ ЕООД, тъй като строителството и въвеждането в експлотация на сградата е извършено през 2017 г. - след влизане в сила на постановлението за възлагане и въвода. През юни 2017 г. „С.“ ЕООД кани синдика да изнесе машините от новопосторената сграда и монтираните върху терена силози и филтри. Искането на синдика за съдействие от МВР – Панагюрище било отказано.

От изложеното може да се обобщи следното:

Видно от Решение № 352 от 26.11.2019 г. по т. д. № 543/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 93 от 12.07.2019 г. по настоящото дело за спиране на производството, е указано продължаване на производството във фазата на осребряването, тъй като дружеството имало налично имущество. Съдът констатира, че към този момент производството във фазата по осребряването не се развива с необходимите темпове, тъй като са налице редица пречки от правно и фактическо естество, които следва да бъдат преодолени.

Издаденото постановление за възлагане по чл. 717з от ТЗ легитимира „С.“ ЕООД като собственик на имот № 000680, с площ от 35 000 кв. м. от датата на издаването му (а не от влизането му в сила – срв. чл. 717з, ал. 2 от ТЗ и чл. 496, ал. 2 от ГПК). Новопостроената сграда върху терена от 4 733 кв. м. е с неустановен титуляр на правото на собственост, доколкото е спорно кой е собственик на земята, върху която е изпълнено строителството, респ. има ли законно основание за държането на чужда постройка въру земята – право на строеж или приложение намира правилото на чл. 92 от ЗС.

На настоящия състав на съда е служебно известно, че производството по предявения иск за делба на съсобствен имот от „Б.И.“ АД срещу „С.“ ЕООД е висящо (на първа и втора инстанция искът е отхвърлен), като съдебните състави по тези дела са направили извод за публична общинска собственост на частта от имота с площ 4 733 кв. м. Искът за делба би разрешил със сила на пресъдено нещо има ли съсобственост между страните по делото, но не и кой е титуляр на въпросната реална част от 4 733 кв. м. при отхвърлянето му (напр. че е общината). Този въпрос би се решил при воден иск за собственост от претендиращия за това „С.“ ЕООД – напр. срещу Община С.. В случай, че се установи, че тези 4 733 кв. м. са част от имота, закупен от „С.“ ЕООД с постановлението за възлагане, едва тогава може да се прави преценка дали е прехвърлена и сградата, построена върху този терен или не, като приложение ще намерят и постановките в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС.

На следващо място, установява се, че всички движими вещи на длъжника се държат в новопостроената сграда от неуточнено лице - „Б.И.“ АД или „В.Х.“ АД.

Установява се също така, че „В.Х.“ АД е закупило вещите, предмет на двете търговски дела (63/12 г. и 64/12 г.), най-вероятно, след наложените обезпечителни запори върху процесните вещи, което би довело до относителна недйствителност на прехвърлителните сделки от „Б.И.“ АД и „Г.“ АД на „В.Х.“ АД спрямо кредиторите на насъстоятелността, за което не е нужно водене на отделни искове – така т. 4 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Респективно, за кредиторите на несъстоятелността, вещите, които са предмет на двете търговски дела (63/12 г. и 64/12 г.), са непрехвърлени от „Б.И.“ АД, съответно от „Г.“ АД на „В.Х.“ АД, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС.  

Подробно становище за необходимостта от водене на обусловените искове след уважени отменителни такива, съдът е изразил в определение от 02.05.2019 г., което запазва своето значение. Пасивно легитимиран обаче по тези искове, които са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, евентуално чл. 108 от ЗС, е ответникът по отменителния иск или неговия правоприемник. В случаите, когато реституция е невъзможна, съдът следва да присъди парично обезщетение според правилата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД (така Решение № 89 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 720/2015 г., I т. о.).

Следователно вариантите на синдика за издирване и уточняване имуществото на длъжника, респ. за реално попълване на масата на несъстоятелността, са следните:

Досежно движимите вещи, предмет на двете търговски дела, следва да се предявят обусловените искове по чл. 648 от ТЗ срещу съответния ответник по отменителния иск - „Б.И.“ АД, респ. „Г.“ АД, а при невъзможна реституция – да се иска присъждане на стойността им по правилата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Принципно е възможна и хипотеза на конституиране на евентуален ответник – правоприемника на „Б.И.“ АД, респ. на „Г.“ АД, а именно „В.Х.“ АД, в случай, че съдът не възприеме тезата за относителна недействителност на сделките от 01.09.2016 г. след наложените запори.

Досежно вещите, които са били предмет на договора за наем от 07.12.2015 г., за тях следва да се предяви облигационният иск на наемодателя срещу наемателя за реалното им връщане по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, респ. при невъзможно реално връщане – да се иска присъждане на стойността им по правилата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

 Досежно вещите от третата, формално посочена от съда, група, за които няма водени съдебни производства, доколкото същите са в държане на лица, които нямат основание за това, синдикът би могъл да иска връщането им чрез ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС.

Настоящият състав на съда намира, че по този начин реално ще бъде установено кои имущества принадлежат на длъжника и кои не, респ. с влезли в сила съдебни актове ще се решат наличните спорове, като в масата на несъстоятелността реално ще постъпят излезлите от държане на длъжника вещи или на тяхно място би постъпила сумата от тяхната равностойност.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

УКАЗВА на синдика К. в разумен срок да предприеме действия във връзка със заложените му в чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ и чл. 649, ал. 2 от ТЗ правомощия по издирване и уточняване имуществото на длъжника, респ. за реално попълване на масата на несъстоятелността съобразно мотивите в настоящото определение и конкретните фактически обстоятелства.

УКАЗВА на синдика К. да проследи образуваните, респ. прекратени наказателни производства във връзка с отправените сигнали за самоуправство, обсебване и т. н., като по прекратените преписки защити правата на несъстоятелния длъжник до изчерпване на прокурорския инстанционен контрол.

Определението да се съобщи на синдика.

Определението е окончателно.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: