№ 210
гр. Враца, 31.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420103994 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба Т. Д. Н. против „ УниКредит
Булбанк“ АД. Ищецът е предявил иск с правно основание чл.422, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с
който се иска признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 1 600
лева, част от общата сума от 2987 лева, надвзети от ответника по договор за банков кредит
№ 1611 от 27.09.2007 г., в периода от м.01.2016 г. до м.11.2017 г.
С определение № 889/23.11.2022 г. производството по делото е спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
гр. дело № 78062/2018 г., I ГО, 173-ти състав по описа на Софийски районен съд.
По делото е постъпила молба вх. № 14825/11.10.2022 г., депозирана от адвокат К. Б.,
процесуален представител на ищеца, с която посочва, че по гр. дело № 78062/2018 г., I ГО,
173-ти състав по описа на Софийски районен съд е налице влязло в сила решение, поради
което е отправила искане производството по настоящото дело да бъде възобновено. След
извършена служебна проверка и от писмо вх. № 17186 / 24.11.2022 г. се установи, че по гр.д
№ 78062/2018 г., I ГО, 173-ти състав по описа на Софийски районен съд е налице влязло в
сила решение.В тази връзка с определение № 1823 / 01.12.2022 г. производството по делото
е възобновено на основание чл.230, ал.1 ГПК.
С определение № 33 / 05.01.2023 г., постановено по реда на чл.140 ГПК съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Постъпила е молба от ответника по делото с вх. № 1156 / 27.01.2023 г., с която отправя
искане за прекратяване на производството като процесуално недопустимо и присъждане
сторените от ответника разноски. Посочва се, че с решение № 2472/1609.2022г., постановено
по гр. д. № 20211100508656, Софийски градски съд,II-Д въззивен състав е отменил решение
№ 263062/01.11.2019г. на СРС, 173 състав по гр. д. № 78062/2018г. След отмяна на
първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил изцяло искът за сумата 1250 лв.
(част от претенция в общ размер на 2666.53 лв.), представляваща надвзети за периода
1
м.01.2016г. - м.11.2017г. възнаградителни лихви по Договор за банков кредит №
1611/27.09.2007г., сключен между страните. Решението е влязло в сила.Установявало се от
диспозитива на решението, че претенцията по настоящото дело съвпада като период с
периода по цитираното дело.
Съдът, като съобрази изложеното, намира:
Липсата на сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл. 299, ал. 2
ГПК. Съдът, след като се увери, че претенцията по настоящото дело съвпада като период с
периода по гр. д. № 78062/2018г., по което е налице влязла в сила присъда намира, че
производството следва да се прекрати като недопустимо.
Следва да се има предвид, че при исковете за правоотношение, включително за
парично вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са
накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то произтича –
тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички правопораждащи факти са
се осъществили, както и въпреки че някои от правопораждащите факти не са се
осъществили. Материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически
състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои – не. Силата на пресъдено
нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства
последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на
ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че
вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение.
Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от
съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му
квалификация. При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл
успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в
сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.
Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по
отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите
факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - „обективните предели на СПН, когато правото е
отречено, обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило
или погасило към момента на приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено
нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за
непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на
част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на
твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на
разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. В хипотезата на уважен
2
изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно
и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира
нова – различна СПН.
Предвид изложеното на основание чл.253 ГПК, определение № 33 / 05.01.2023 г., в
частта, в която делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.02.2023
г. от 09.55 часа следва да бъде отменено, а производството по делото прекратено.
След като ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да
подаде отговор, то за него възниква и правото да бъде обезщетен за тези разноски при
прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Причината за прекратяване на производството е
без значение, като може да е поради отказ, оттегляне на иска или служебно прекратяване от
съда. Тъй като за ответника е налице задължение с отговора да изчерпи доводите и
възраженията си срещу подадената срещу него искова молба, то за него е необходимото
използването на адвокатска помощ с оглед на предвидените в процесуалния закон
преклузии. За да възникне в полза на ответника правото му на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК
е достатъчно той да е направил разходите, след като е получил препис от исковата молба с
указанията по чл. 131 ГПК и преди да е уведомен за прекратяване на производството. Тези
предпоставки са налице в случая. Представено е и доказателство, че адвокатското
възнаграждение действително е платено, но на двама процесуални представители /договори
за правна защита и съдействие с отбелязване за платена сума в размер на 196,00 лв./, както и
списък на разноските по чл. 80 ГПК.Съдът намира, че адвокатско възнаграждение на
ответника се дължи само за един адвокат, поради което следва да му бъде присъдена сума в
размер на 196.00 лева, а не както е посочено в списъка по чл.80 ГПК към отговора на
исковата молба в размер на 392.00 лева.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определение № 33 / 05.01.2023 г., в частта, в
която делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.02.2023 г. от
09.55 часа.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3994 по описа на Районен съд гр. Враца
за 2021 г.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН: ********** да заплати на „ УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК:
********* сумата от 196,00 лв. /сто деветдесет и шест лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, съобразно чл.7, ал.2 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца с частна
3
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4