№ 9996
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110125740 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен е осъдителен иск с правно основание
чл.49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да заплати
на ищеца сума в размер на 5 000 лева (частично предявена от 30 000 лева, след извършено
изменение размера на иска, направено в последното проведено по делото открито съдебно
заседание от 16.06.2022г.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в посегателство над репутацията, достойнството, доброто име и
положителната обществена оценка на ищеца, ведно със законната лихва от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът Р.А. твърди, че на 16.04.2021 г. ответникът на собствения си сайт – ....
публикувал статия „Похот и стонове в ....: Р.А. залюби Д.С.“, с която статия били отправени
обидни и клеветнически квалификации към ищеца. Излага се, че твърденията в статията
били разпространени още и в социалните мрежи и станали достояние до неограничен широк
кръг от лица. Сочи се, че в статията били изложени клеветнически твърдения, че ищецът се
намирал в интимни отношения с Д.С.. Ищецът твърди, че е познат в публичните среди като
председател на сдружение „Б. А З.“. Излага, че с клеветническите си твърдения ответникът
засегнал именно репутацията и доброто име на ищеца като представител на посоченото
сдружение в страната.
Освен това тези твърдения се отразили и на емоционалните отношение в
семейството. В резултат на разпространените твърдения познати на ищеца се свързали с
него и изразили възмущение от неоснователните нападки. Поради което ищецът се
почувствал обиден и злепоставен в публичното пространство. Сочи, че са му причинени
негативни емоции, изразяващи се в неприятни чувства, раздразнение, гняв, неудобство,
дълбоко притеснение. Твърди, че е изпаднал в състояние, което се характеризирало с
1
тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, чувство на
заплаха от загуба на личностно значими обекти – стабилни семейни отношения, както и
изградения позитивен образ, с който се идентифицирал сред представителите на бизнеса.
Твърди, че съдържанието на статията засягала честта и достойнството му и влияела
негативно на обществената му репутация и доброто име. При тези твърдения ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
По делото е приета справка с изх.№ 424309/06.06.2022г. от „ФИРМА“ ООД, от
което е видно, че в периода от 16.04.2021г. до 10.05.2021г. регистрант на Д. .... е ФИРМА
ЕООД, с ЕИК: .....
Приета е хартиена извадка на статия със заглавие : „Похот и стонове в ....: Р.А.
залюби Д.С.“, публикувана на сайта .... на 16.04.2021, в която е записано, че: „тарторът на
кръчмарите – Р.А. е покорил сърцето и спалнята на социалния министър Д.С., че в .... се
носят похотливи стонове от аферата; че А. е „лошо момче“, което карало краченцата на С. да
се подкосяват от възбуда, както и че уж невзрачната С. успяла да вкара в леглото си
знойния, дългокос мачо А.“.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитан е свидетелят К.П. – приятел
на ищеца. Заявява, че лично е прочел статията, касаеща ищеца на сайта ...., както и че тя му
била препратена и от други хора, за да я види, т.к. хората знаят, че е близък на ищеца.
Заявява, че статията се „завъртяла“ и по други сайтове , както и във Ф.. Свидетелят е близък
приятел на ищеца и му се обадил, след като прочел статията. Заявява, че ищецът
първоначално силно се афектирал щом разбрал за статията и написаното в нея, защото било
откровена неистина. Бил бесен и яростен първоначално, а след това възприел статията като
вид атака срещу себе си, доколкото е публична личност, т.к. е председател на Б.та А З. и
така се петни доброто му име и се подкопава авторитета му.
По делото е разпитан и свидетелят П.П., който също заявява, че е чел процесната
статия и е говорил за нея с ищеца, както и че написаното в нея е откровена лъжа. Твърди, че
познава ищеца отдавна и е негов редовен клиент в заведенията му „Р.“. Според него
статията, която станала много популярна за няколко дни след като излязла, имала негативен
ефект върху бизнеса на ищеца, т.к. според свидетелят в заведенията „Р.“ имало отлив от
хора и персонал.
Други доказателства, относими към предмета на делото, не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изнесени в
статията от 16.04.2021г. неверни, обидни и позорни фактически твърдения. Трайно
установена е съдебната практика във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно
произведение твърдения и оценки, обективирана и в постановените по реда на чл.290 ГПК
Решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 209
2
от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 581 от 30.09.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др., че когато не се касае за превратно
упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от КРБ (КРБ) и свободата на мнение не е
използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно
произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато
името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения
могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните
оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения
живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не
осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се
проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те
са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не
са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и
доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери
достоверността на разпространената информация.
Съгласно мотивите на решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009
г., III г. о., ГК е прието, че журналистът не носи отговорност за клевета при наличие на
проявена професионална добросъвестност - ако бъде извършена необходимата проверка
(практиката приема, че е достатъчна проверка в поне 2 независими източника, без обаче да
поставя изискване това да са официални регистри или държавно – ведомствени структури),
относно истинността на информацията, съгласно установената журналистическа практика,
вътрешните фактически правила на съответната колегия или издателство, чрез използване на
обективно съществуващите и възможни източници на информация, а така също и за описани
чужди твърдения, чийто източник е описан като авторът не е излязъл извън рамките на
информацията и оценката с начина, по който е поднесъл информацията, с начина на
структуриране на фактите или с използваните думи. Когато журналист изнася засягащи
честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност, преди да ги
разпространи. В решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., ГК,
е прието, че правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма.
Утвърдено е схващането, че за изнесените факти журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната
проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В
този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и
журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му деяние.
Настоящият състав на съда намира, че по делото не се установи авторът на статията
3
(посочен като А.), публикувана на 16.04.2021г. в сайта .... да е положил необходимата
грижа, съгласно добрата журналистическа практика, за да провери достоверността на самата
информацията преди публикуването й. От разпита на двамата свидетели по делото, се
установява, че ищецът А. няма никакви отношения, още по – малко пък от интимен
характер, с посочената в статията Д.С.. Излагането на неистини по адрес на лице, по начина,
по който е сторено с процесната статия е противоправно. Статията афишира факти от
категорично интимния свят на личността, които по презумпция е морално непремливо да
бъдат обект на широка обществена дискусия, доколкото е социално нездраво да бъдат
интересни на масата. Общият език, използван при написването й, жаргонната форма на
изнасяне на информацията и нескрито язвителните определения като „кръчмар“, „зноен
мачо“, „покори сърцето и спалнята на социалния министър“ нямат за цел обективно да
информират читателя за факти от обективната действителност, а са по – скоро насочени към
унижение на субекта на статията и представляват фейлетон, без никаква информационна
стойност или пък достоверност.
По делото се установи, че ответникът е собственик на Д. на електронния сайт .... и
предвид горните мотиви на съда следва, че са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната му отговорност като възложител на работата за причинените
на ищеца вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, съдът приема и, че ищецът е претърпял посочените в исковата молба
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, засегнали
чувството му на чест, достойнство и доброто му име, положителната обществена оценка и
репутация. Тези негативни изживявания се отразили отрицателно и на личния му живот.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост –
чл.52 ЗЗД. Съдът ръководейки се от този принцип и съобразявайки изложените по-горе
обстоятелства свързани с характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди,
намира че обезщетение в размер на 3000 лева е достатъчно да репарира ищеца за
претърпените вреди от процесната публикация, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен до този размер. Ищецът не доказа да е претърпял вреди обуславящи
присъждането на по-високо обезщетение, поради което искът за разликата над 3000 лева до
пълния предявен размер от 5000 лева (частично от 30 000 лева) следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от иска. Същият е представил доказателство за извършени разноски
заплатена сума за държавна така в размер на 200 лева, поради което следва да му бъде
присъдена сумата от 120 лева.
4
Ответникът не е поискал присъждане и не е доказал разноски, поради което такива
не му се дължат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ....
да заплати на Р. Г. АЛ. с ЕГН: ********** сумата от 3000 лева (частично предявен от 30 000
лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални преживявания, засегнали чувството на чест, достойнство и доброто име,
положителната обществена оценка и репутация на ищеца, в следствие на публикувана на
16.04.2021г. на собствения на ответника сайт – .... статия : „Похот и стонове в ....: Р.А.
залюби Д.С.“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3000 лева до предявения
размер от 5000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да заплати
Р. Г. АЛ. с ЕГН: ********** сумата 120 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5