Р Е Ш
Е Н И Е
№ 259/11.06.2020 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 169 по описа за 2020г. на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба от И.Д.И. *** против Решение №
30/12.03.2020 г. издадено от директор на ТД на НАП гр. Велико Търново,
постановено на основание чл.267, ал.2,т.5 от ДОПК с което е оставена без
уважение като неоснователна жалбата против Разпореждане за разпределение на
постъпили суми с изх. № С190012-125-0373224/18.12.2019 г., издадено от старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ
Монтана и същото е потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Твърди се в жалбата, че решението и потвърденото с него Разпореждане
за разпределение на постъпили суми с изх. № С190012-125-0373224/18.12.2019 г.,
издадено от старши публичен изпълнител е незаконосъобразно. Според
жалбоподателя финансовите средства постъпващи по сметката му в „И*** А*** Б*** “
АД са такива свързани с дейността му като регистриран земеделски производител,
като целта на получените средства е за земеделска дейност и представляват
целева финансова помощ от европейските структурни фондове, а също така и от
републиканския бюджет, поради което същите са несеквестируеми, като счита, че
върху тях не може да се насочи разпределение на постъпващите суми. Цитира
разпоредбите на норми
от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета и Регламент № 1306/
2013 г.,чл.43, ал.1 от ЗПФ, както и че плащанията по сметката му са получени от
ДФЗ чрез СЕБРА, поради което съставляват публично финансиране. Позовава се и на
решение по в.гр.дело №375/2019год. на ОС – Варна и решения на АС – Варна, АС –
Габрово и АС – Ямбол. В тази връзка моли да се отмени, като незаконосъобразното
решението на директора на ТД на НАП както и разпореждането за разпределение на
постъпили суми на публичния изпълнител и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът
- директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Б*** Д*** намира жалбата за неоснователна, а решението с което
жалбата е оставена без уважение и е потвърдено разпореждането за разпределение
за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. В
писмено становище развива конкретни доводи в тази насока. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като представя списък с разноски.
Административен съд – гр. Монтана в настоящия си
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе
предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 268 от ДОПК, прие за установено следното.
Жалбата
е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в
преклузивния седемдневен срок по чл. 268, ал.
1 от ДОПК на 23.03.2020г. чрез ТД на НАП – В.Търново, офис Монтана,
заведена с вх.№7118/23.03.2020г., като обжалваното решение е изпратено по
пощата до лицето и е получено лично на 18.03.2020 г. видно от известие за
доставяне на л.12 от делото, което налага извода за нейната допустимост.
От
фактическа страна съобразно приетите и приобщени по делото писмени
доказателствени средства, намира за установено следното:
По
отношение на жалбоподателя, първоначално са предприети обезпечителни мерки на
основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал.1 във връзка с чл. 195, ал.1-3 ДОПК с
постановление с изх.№ С170012-022-0027016 от 04.04.2019г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана, с което е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление от И.Д.И. ***, находящи се в "И*** А*** Б*** " АД.
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е обжалвано пред Директора
на ТД на НАП – В.Търново, като с Решение №291/27.12.2019год. издадено от Директора
на ТД на НАП – В.Търново жалбата е оставена без разглеждане и производството е
прекратено, поради което същото е влязло в законна сила. Постановлението е издадено въз
основа на обстоятелството, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично задължение по изп.дело № 12100005948/2010г. по описа на ТД
на НАП – В. Търново, офис Монтана в размер на 1366,98 лв. в т.ч. лихва от 6,98
лв., главница 1360,00 лв.
По
делото е приложено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с
изх.№С1900012-029-0014484/10.04.2019год. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Монтана на л.28 от делото адресирано до "И*** А*** Б*** "
АД, в което изрично е посочено, че на основание Закона за държавния бюджет на
РБ за 2019г. и съгласно чл.94, ал.1 и ал.2 от закона – целево предоставените
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги
не могат да се използват за обезпечения и средствата не могат да се използват и
за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица.
Предвид
издаденото разпореждане на 17.12.2019г. по сметката за принудително изпълнение
на НАП е постъпило плащане от банката в размер на 1367,00лева. С Разпореждане
изх. №
С190012-125-0373224/18.12.2019 г., издадено от старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана, предмет на
настоящето производство е извършено разпределение на постъпилата по
изпълнителното дело сума, като всички задължения са били погасени.
Видно
от приложеното Постановление за отмяна на обезпечителните мерки изх.№ С190012-024-0048120/18.12.2019 г.
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико
Търново, ИРМ Монтана на л.23 от делото запора е отменен тъй като сумата за
която е наложен е изцяло платена.
Против
разпореждането за разпределение на постъпилата сума е подадена жалба в която са
изложени доводи за несеквестируемост на средствата получени от Държавен фонд
„Земеделие“ по Европейски програми и същите не подлежат на принудително
изпълнение. По тази жалба е издадено и оспореното решение, предмет на
настоящото дело, в което директорът на Териториалната дирекция на НАП град Велико
Търново е приел, че издаденото Разпореждане изх. № С190012-125-0373224/18.12.2019
г., от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико
Търново, ИРМ Монтана, с което е извършено разпределение на постъпилата по
изпълнителното дело сума е законосъобразно. Приел, е че същото е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на
материалните и процесуални изисквания, както и че сумата е постъпила по
банковата сметка на жалбоподателя в "И*** А*** Б*** " АД след
наложено обезпечение. Административният орган е посочил, че по банковата сметка
могат да постъпват парични средства от всякакъв характер и произход, както
секвестируеми, така и несеквестируеми. В случая публичният изпълнител е
уведомил третото задължено лице /банката/ да не налага запор на несеквестируеми
доходи. Приел е, че плащанията от ДФ "Земеделие" не съставляват
несеквестируеми доходи по смисъла на чл. 94, ал.2 от ЗДБ на РБ във връзка с чл.
94, ал.1 от ЗДБ на РБ в каквато връзка са и указанията дадени в писмо
изх.№М-24-36-9 от 22.04.2019год. на ЦУ на НАП на л.88-91 от делото.
Съдът,
намира за установено от правна страна следното.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган и в кръга на законоустановените му
правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено в производство по обжалване
на Разпореждане за
разпределение на постъпили суми с изх. № С190012-125-0373224/18.12.2019 г.,
издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП –
Велико Търново, ИРМ Монтана, във връзка с изпълнително дело №
12100005948/2010г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, офис Монтана. Решението
е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Обжалваното по административен ред разпореждане също е издадено от компетентен
орган - публичен изпълнител в компетентната Териториална дирекция на НАП офис
Монтана, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на
правомощията му по чл. 215, ал. 3 във вр. с ал.1,т.1 от ДОПК. Същото е издадено
и в предвидената писмена форма и съдържа задължителни реквизити.
Няма
спор, че жалбоподателят като длъжник по изпълнението има качеството на
земеделски стопанин по смисъла на чл. 7 от ЗПЗП. В това му качество
ДФ"Земеделие" като разплащателна агенция по чл. 11, ал.2, т.4 от ЗПЗП
следва да преведе, при наличието на съответните предпоставки, по посочената от
жалбоподателя банкова сметка ***то заявление по схемите за директни плащания.
Касае се за запор на банкова сметка *** "Земеделие" средства,
съставляващи помощи по мярка за подпомагане на земеделски производител със
средства на Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
Разпоредбата
на чл. 213, ал.1 от ДОПК, аналогично чл. 444 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват
принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Действително,
нормата на чл. 444 от ГПК не е приложима, доколкото несеквестируемостта е
уредена със специалната норма на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо.
Когато
се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена
изрично в закон или общностен документ, като тези правни норми се явяват
императивни.
Нормата
на чл. 213, ал.1 ДОПК предвижда принудителното изпълнение да се насочва върху
цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна
употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо,
работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен
от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е
повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му
поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално
поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от
семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не
по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото
семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. трудовото
възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или
стипендията - в размер до 250 лв. месечно. Съгласно ал.2 - не се допуска
принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване,
включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или
общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.)
сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни
увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане
над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4.
вземанията за издръжка, определени от съда.
Подпомагането
на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските
производители. Според чл. 17, ал.4 от ЗПЗП за средствата на фонда от
европейските фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат
сметки за средства от европейския съюз съгласно чл. 8, ал.2 от Закона за
публичните финанси, а според чл. 17а от ЗПЗП средствата, отпуснати от
европейските фондове, са публични финансови средства. От своя страна §1, т.50
от ДР на ЗПЗП определя понятието "Публично финансиране" – това са
средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския
съюз, независимо от органа, който ги предоставя. Съгласно чл. 3 от Регламент №
1306/2013 г. европейските земеделски фондове са: Европейски земеделски фонд, за
гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на селските
райони, като средствата от тези фондове не са част от държавния бюджет.
Съгласно чл. 141 от Закона за публичните финанси сметките за средствата от ЕС
не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети,
нито пък в бюджетите на бюджетните организации – чл. 6 от ЗПФ. Средствата на ЕС
и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от
бюджетните организации. Бюджетните организации администрират и управляват
средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за
получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално
съфинансиране съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗПФ.
С
чл. 11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд "Земеделие" - юридическо лице на
бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и
опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл.
7 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите
членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1
/разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки
акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна
организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че
плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Подобни разпоредби
се съдържат и в отменения Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005
година относно финансирането на Общата селскостопанска политика от 21.06.2005
г. - чл. 11 "Освен ако не е предвидено друго в законодателството на
Общността, плащанията във връзка с финансирането, предвидено по силата на
настоящия регламент, или със сумите, съответстващи на публичното финансово участие
по програмите за развитие на селските райони, се изплаща в пълен размер на
бенефициерите.". От цитираните норми от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 от
21.06.2005 г. на Съвета и Регламент № 1306/2013 г. е видно, че същите са
диспозитивни и никъде в тях не се съдържа изрична забрана за насочване на
принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу
когото са предприети действия по принудително изпълнение.
Плащанията
от ДФ "Земеделие" не съставляват несеквестируеми доходи и по смисъла
на чл. 94, ал. 2 от ЗДБ на РБ във връзка с чл. 94, ал. 1 от ЗДБ на РБ, тъй като
в обсега на предвидената в тази нормативна разпоредба защита са само и
единствено целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги, т. е в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДБ на РБ
са регламентирани три кумулативни условия: наличие на целево предоставени
средства от държавен бюджет; същите да са предоставени на нефинансови
предприятия за субсидии, компенсации или капиталови трансфери и тези средства
да са предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности. В
процесния случай няма данни да са налице предпоставките на чл. 94, ал. 1 от ЗДБ
на РБ, т. е. няма данни за целево предоставяне на средства от държавния бюджет
за изпълнение на възложени /делегирани/ от държавата дейности. Юридически лица,
еднолични търговци, както и земеделски производители, на които се отпускат
средства от ДФ "Земеделие" за други цели извън регламентираните в чл.
94, ал. 1 от ЗДБРБ не са натоварени с извършване на дейности и функции по
делегация на държавата, поради което същите не са сред субектите, ползващи се с
регламентираната в чл. 94, ал. 2 от ЗДБРБ защита. Същите не получават бюджетна
субсидия, а предоставените им от Държавен фонд "Земеделие" средства
по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители представляват на
общо основание секвестируемо имущество на длъжника, като същите не се явяват
"нефинансови предприятия" по смисъла на ЗДБ на РБ, доколкото не са
натоварени с извършване на дейности и функции по делегация на държавата.
Дейностите, за които законодателят е предвидил подпомагане на земеделските
производители са най-общо описани в чл. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители. Този нормативен акт предвижда държавно подпомагане,
но не предвижда средства, отпускани на земеделците за дейности, които принципно
се извършват от държавата, но са делегирани на земеделските производители, нито
придава на тези производители качеството на нефинансово предприятие.
С
оглед на горното съдът намира, че посочените нормативни актове, Регламент 1306/
2013 г., Регламент 1307/2013 г., а и отменения такъв, не въвеждат допълнително
основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл.
213 от ДОПК. Освен това нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл.
94 от Закона за държавния бюджет на РБ е предвидено изрично, че тези средства
са несеквестируеми. Съдът намира, че разпоредбите на българското
законодателство не са в противоречие с общностното право. При липсата на
изрична законова разпоредба, изключваща възможността за разпределение на суми
по наложен запор върху банковата сметка на длъжника, по която постъпва плащане
от Държавен фонд "Земеделие", съдът намира, че действията на
публичния изпълнител по разпределение на плащането във връзка с влязло в
законна сила постановление за налагане на обезпечителни мерки са
законосъобразни. След превеждане на средства по банковата сметка на жалбоподателя
от ДФ"Земеделие" тези средства загубват публичния си характер и върху
същите може да се насочи принудително изпълнение, доколкото не е предвидена в
нормативен акт забрана за това или възможността същите да бъдат
несеквестируеми, както например това е сторил законодателят в чл. 520 от ГПК.
Съдът
счита, че възраженията на жалбоподателя за несеквестируемост на постъпленията
по процесната банкова сметка ***, тъй като съгласно чл. 213 от ДОПК
принудителното изпълнение може да се насочи срещу цялото имущество на длъжника,
а посочените от жалбоподателя постъпления по банковата сметка не са сред
изключенията предвидени с разпоредбата. Освен това, за жалбоподателя съществува
и правната възможност, установена с чл. 229 от ДОПК, при която публичният
изпълнител с разпореждане до банката може са разреши определена част от
постъпилите или постъпващите по сметките суми да се оставят на негово временно
разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. ДОПК предвижда и
замяна на наложените обезпечителни мерки с друго равностойно обезпечение.
Според чл. 199, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът могат да
допуснат такава замяна на обезпечителните мерки по искане на длъжника, а според
ал. 2 на същата разпоредба, без съгласието на публичният взискател, длъжникът
винаги може да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа.
Наред
с това в настоящето производство Постановлението за налагане на обезпечителни
мерки чрез налагане на запор върху постъпващите суми по банковата сметка на жалбоподателя
в „И*** Асен Б*** “АД е влязло в законна сила и извършеното разпределение на
сумата от 1367,00лева за погасяване на публични вземания е именно вследствие на
тези обезпечителни мерки. В тази връзка приложената съдебна практика не е
относима към настоящето производство, тъй като същата касае обжалване на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки.
От
друга страна, видно от приложеното банково извлечение от сметката на
жалбоподателя за периода от 01.12.2018г. до 18.12.2019год. е видно, че освен от
ДФ „Земеделие“ по сметката на жалбоподателя са постъпили суми от физически лица
на 01.02.2019г. и на 05.02.2019г. от З*** П*** , които са в размер по-голям от
дължимите по запора суми, поради което не би могъл да се обоснове извода, че
именно сумата постъпила от ДФ „Земеделие“ е била предмет на издаденото
разпореждане за разпределение. В каквато връзка са неоснователни и твърденията
в жалбата.
С
оглед на изложеното, като издадено от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, процесното решение с което е оставена без уважение като неоснователна
жалбата на И. и е потвърдено Разпореждане за разпределение на постъпили суми с
изх. № С190012-125-0373224/18.12.2019 г., издадено от старши публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Монтана е
законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски от ответника по приложен списък, без
възражения по размера му, то на същия се дължи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 500.00 лева /петстотин/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И. *** против Решение №
30/12.03.2020 г. издадено от директор на ТД на НАП гр. Велико Търново,
постановено на основание чл.267, ал.2,т.5 от ДОПК с което е оставена без
уважение като неоснователна жалбата му против Разпореждане за разпределение на
постъпили суми с изх. № С190012-125-0373224/18.12.2019 г., издадено от старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ
Монтана и същото е
потвърдено, като правилно и законосъобразно, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН * *** да заплати на ТД
на НАП гр.Велико Търново, сумата от 500.00 лева /петстотин/, сторени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл.268, ал.2 от ДОПК.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: