№ 2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ХVІ-ти състав в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Кипров
при секретаря Елена
Воденичарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2506 по описа
за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на “Деа 2011 БГ” ЕООД,представлявано от управителя Б.Г.Й., против Ревизионен
акт /РА/ № Р-03000317007041-091-001/29.03.2018 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходи
/ТД на НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение /Р/ № 175/31.07.2018 г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр. Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/,в частта му с която за дружеството-жалбоподател са
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в
размер на главницата от 31 331,78 лв. лв.
и размер на лихвата от 3 159,54 лв.,както и задължения за ДДС
по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2016 г.,м.09.2016 г. ,м.03.2017 г.,м.04.2017
г., м.06.2017 г. и м.07.2017 г. в общ размер на главницата от 4 830 лв. и
общ размер на лихвата от 1407,33 лв. С жалбата са релевирани доводи за необоснованост на оспорения РА –
неправилно било прието от приходните органи,че кредитно известие № 3/30.12.2016
г. е издадено без основание,поради което неправилно счетоводния финансов
резултат за 2016 г. бил увеличен със сумата от 339 923 лв. ; като
несъответстващи на събраните доказателства се оспорват изводите на приходните
органи ,че разхода в размер на 10 725 лв. по 3 бр. фактури с доставчик „Фиора БГ” ЕООД бил направен за услуги неизползвани за
дейността на дружеството-жалбоподател и несвързани с облагаеми доставки за
целите на ДДС,поради което неправилно счетоводния финансов резултат за 2016 г.
бил увеличен със сума в същият размер ; неправилно не било признато на
жалбоподателя правото на данъчен кредит в общ размер на 4830 лв. за получени от
него в периода 12.06.2016 г. – 30.07.2017 г. услуги по 12 бр. фактури с доставчкик „Фиора БГ” ЕООД,тъй
като получените услуги били използвани за изграждане на умения за съвременни
подходи в работата на персонала и управлението на същия,както от
управителя,така и от лицата назначени в дружеството през 2017 г. С тези мотиви се иска
постановяване на съдебно решение за отмяна на ревизионния акт в оспорената част.
В съдебно заседание и чрез представената писмена защита с.д.7428/8.05.2019 г. жалбата
се поддържа от упълномощения адвокат Д.П.-Т.,включително
с искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП”-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт К. оспорва
жалбата,моли за отхвърлянето й като неоснователа с присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер,като в предоставения от съда срок не
представя исканата от него писмена защита.
След преценка на
събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи,съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
І. По допустимостта на
жалбата :
РА № Р-03000317007041-091-001/29.03.2018 г. е бил обжалван по административен ред в гореспоменатата част и потвърден в същата
част с решение № 175/31.07.2018 г. на директора на дирекция “ОДОП”- Варна.
Последното е било съобщено на дружеството-жалбоподател на 13.08.2018 г. /л.11/
,а жалбата до АС-Варна е подадена по пощата на 24.08.2018 г. – л.10 от делото.
Видно е спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за
обжалване. Същевременно,установява се,че жалбата е подадена от адресат на оспорения
РА и
при наличието на правен интерес от съдебно обжалване,поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
ІІ.
По валидността,формата и процесуалната
законосъобразност на РА :
Ревизията на “Деа 2011 БГ” ЕООД обхваща
задължения за данък върху добавената
стойност за периода от 01.01.2016г. до
31.08.2017
г. и корпоративен данък за периода от 1.01.2016
г. до 31.12.2016 г.,като същата е започнала със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-03000317007041-020-001/17.10.2017 г. /л.2/, издадена от Мима Александрова Вутова на
длъжност “Началник сектор Ревизии”. Вутова е
оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-153/29.01.2015 г. /л.5-6/. С така издадената ЗВР е определен срок за
извършване на ревизията до 26.02.2018 г. ,а ревизиращият екип е определен в
състав : главен инспектор по приходите Н.К.И./ръководител на ревизията/ и
инспектора по приходите М.А.А.. От страна на последните е съставен в срока по чл.117,ал.1 от ДОПК ревизионен доклад /РД/ № Р-03000317007041-092-001/9.03.2018г.,който
е връчен на РЛ на 12.03.2018 г. След
изтичане на срока по чл.117,ал.5 от ДОПК,в който не е
подадено от ревизираното лице възражение
срещу ревизионния доклад,е издаден в срока по чл.119,ал.2 от ДОПК ревизионен акт
№ Р-03000317007041-091-001/29.03.2018 г. от органа възложил ревизията началник сектора М.Вутова и ръководителя на ревизията Н.И.. В хода на съдебното
производство не е повдиган спор относно електронните подписи на ревизиращите органи.
Видно е от гореизложеното,че оспореният РА е издаден от органи по приходите
разполагащи с материалната компетентност по чл.119,ал.2 от ДОПК,поради което
съдът намира същият за валиден.
Установява се ,че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата
на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание,а представляващия неразделна част от него
ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на
което съдът приема за спазена установената от закона форма.
Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове,независимо
от което, оспореният ревизионен акт съдържа според съда нарушения на
процесуалния закон,които обаче не са съществени,тъй като отсъствието им не би довело
до различно приложение на материалния закон.Увеличаването на счетоводния
финансов резултат със сумата от 10725 лв. по 3 бр. фактури с доставчик „Фиора БГ” ЕООД е обосновано в РА с цитираните в него
разпоредби на чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО /стр.3/ – посочено е,че разходът не е
свързан с дейността на дружеството-получател на услугата и не е документално
доказан по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗКПО.Изложението се отличава с липсата на
прецизност ,тъй като недоказването на разхода сочи на неизвършването му,а не на
това,че не е свързан с дейността на получателя на услугата.По сходен
начин,решение № 175/31.07.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП”-Варна цитира
за разлика от РА единствено т.1 на чл.26 от ЗКПО,но пресъздава фактическа
обстановка сочеща на липсата на извършване на разхода в размер на 10725 лв. и
на извършване на разхода в общ размер на
4830 лв.,във връзка с който е отказано право на данъчен кредит.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
ІІІ.1 - По приложението на ЗКПО :
Прието е с оспорения РА,че кредитно известие /КИ/ № 3/30.12.2016
г. към фактура № 120/21.09.2016 г. на стойност 339 923,00 лв. е издадено от
„Деа 2011 БГ” ЕООД без основание. При липсата на
основание за издаване на КИ,органите по приходите приемат, че РЛ е следвало да
отчете приход в размер на същата стойност,поради което на основание чл.78 от ЗКПО коригират декларирания от него счетоводен финансов резултат за 2016 г.
увеличавайки го със сумата от 339 923 лв. – увеличението е показано в
таблицата на стр.9 от РД /л.323 от преписката/.
В решение № 175/31.07.2018 г. на директора на дирекция
„ОДОП”-Варна при същите изложени в РА факти е прието ,че е налице даващо
основание за коригиране на счетоводния финансов резултат отклонение от данъчно
облагане по смисъла на чл.15 и чл.16 от ЗКПО – приема се,че чрез поредица от
сделки се заобикаля директна продажба на плата от „Деа
2011 БГ” ЕООД към свързаното дружество „Дамар Текстилна компания” ЕООД,при
която РЛ не би издало процесното кредитно известие,поради което правилно
счетоводния финансов резултат е увеличен със посочената в него сума.
Изложените от приходните органи фактически установявания и изведените въз
основа на тях изводи са следните :
Налице е договор от
20.07.2016 г. /л.125 от преписката/ с изпълнител „Деа 2011 БГ” ЕООД и
възложител италианското дружество „Мода Фешън” за доставка на плат арт.АВ 1991 в състав 30 %
вискоза и 70 % синтетични влакна. Издадена е от „Деа
2011 БГ” фактура № 120/21.09.2016 г. /гръб на л.135/ с
данъчна основа 500 024,22 лв. и нулева ставка на ДДС на основание
чл.53,ал.1 от ЗДДС за вътреобщностна доставка към
„Мода Фешън” на 60154 линейни метра плат арт.АВ 1991.
Доставката на стоката е проверена в хода на ревизионното производство чрез
подробно изследване на относимите документи /ЧМР и др.транспортни
такива/,като е прието наличието на реално движение на стоката от българското към
италианското дружество. Не е спорен
факта,че плащане по доставката няма.
Спорен е въпросът за издаване на КИ на
стойност 339 923 лв. – в РА е
прието,че издаването му не е обосновано,тъй като не е посочено
основание,количество,единична цена на вида артикул,а единствено е посочена
стойност. Извършени са насрещни проверки
на „Дамар Текстилна компания” ЕООД и на „П.
и С.И.Е.” ООД и е получен отговор от
данъчната администрация на Италия / протокол от 7.09.2017г.,присъединен в
ревизионното производство с протокол от 20.02.2018 г. – от л.75 до л.80/ ,въз
основа на които е отхвърлено даденото от РЛ възражение с мотива за изключителна
противоречивост на обстоятелствата по издаване на КИ.
Не са приети като обосноваващи наличието на основание за
издаването на КИ дадените от РЛ обяснения,които са : доставката по фактура №
120/21.09.2016 г. е в изпълнение на
договор от 20.07.2016 г. между „Деа 2011 БГ” ЕООД и
„Мода Фешън” и
касае доставката на плат арт.АВ1991,необходим за изработване на надзирателски
униформи по договор между „Мода Фешън” и италианското
министерство на правосъдието; по доставката е направена рекламация от страна
на „Мода Фешън” въз основа на доклад от 23.09.2016 г.
/представен с подадената по адм.ред жалба/ ,установяващ
дефекти в доставения плат – мокри зони с образувани петна,които не могат да
бъдат премахнати ; изискано е от „Деа 2011 БГ” ЕООД връщане на стоката и фактурираното й от „Мода Фешън” на друго управлявано от същото лице дружество,а
именно „Дамар Текстилна компания” ЕООД ;
издадена е от „Мода Фешън” на „Дамар Текстилна компания” ЕООД фактура № 227/30.09.2016
г. /л.233/ на стойност 255 658,32 евро /500 024,22 лв./ ,като платът е
върнат и получен обратно в РБ на същата дата ; водени са преговори между „Деа 2011 БГ” ЕООД и „Мода Фешън”
за реализация на плата с отстъпка,по повод на които е съставен протокол от 20.10.2016
г. /л.52/,с който страните се договарят за издаване на КИ за 68 % от цялата
стойност на закупения плат,а именно 173 847,66 евро ; на 20.12.2016г. „Мода
Фешън” отказва
/отговор, приложен към подадената
по адм.ред жалба/ да удовлетвори искането на „Деа 2011 БГ” ЕООД за
издаване на КИ към „ Дамар текстилна компания” ЕООД с мотива,че по този начин
ще компенсира загубите си ; на 28.12.2016 г. „Мода Фешън”
прави изявление /същото приложение/,с което отново настоява за издаване на КИ
за сумата от 173 800 евро,съгласно протокола от 20.10.2016 г. ; с
издаването от „Деа 2011 БГ” ЕООД на КИ № 3/30.12.2016
г. на стойност 339 923,25 лв. и от „Мода Фешън” към
„Дамар Текстилна компания” ЕООД на фактура № 227/30.09.2016 г. на стойност
500 024,22 лв. /еднаква със стойността по фактура № 120/21.09.2016 г./, се
компенсират загубите претърпени от „Мода Фешън” от
доставката на некачествения плат ; протокола за изпитване № 3518-17/6.10.2017
г. не е сочен от „Деа
2011 БГ” ЕООД като основание за издаване
на КИ,а е изготвен впоследствие и е представен за да удостовери пред
ревизиращите органи действителното наличие на дефекти в доставения плат.
Прието е от приходните органи въз основа на надлежно извършени
проверки,че стоката действително е върната в РБ и е получена от „Дамар
Текстилна компания” ЕООД,който факт не елиминира констатираните противоречия,които са : според дадените от
управителя на „Мода Фешън” обяснения, фирмата има сключен договор с
италианското министерство на правосъдието за предоставяне на 30000 бр. надзирателски
униформи,като с организацията на целия производствен процес били натоварени
българските фирми „ Деа 2011 БГ” ЕООД и „Дамар
текстилна компания” ЕООД,които от своя страна наели за подизпълнител друга
българска фирма – „П. и С.И.Е” ООД ; пак според същите обяснения,подизпълнителя
работел с материали изпратени му от „Мода Фешън”,на
която фирма те били доставяни от „Деа 2011 БГ” ЕООД и
„Дамар Текстилна компания”ЕООД,като част от тези доставки била и доставката по
издадената от „ Деа 2011 БГ” ЕООД фактура № 120/21.09.2016 г. на стойност
255 658,33 евро ; извършената насрещна проверка на „П. и С.И.Е.” ООД
установява,че униформите са ушити преди м.септември 2016 г.,но не от плат
арт.АВ 1991,какъвто не е доставян в това дружество,като 15 500 бр. са изпратени на „Мода Фешън”,а
останалите са върнати и са на склад в същото дружество.
Така приетите от приходните органи факти,съдът намира за правилно
установени въз основа на надлежно събраните доказателства. Доказателствената
тежест за установяване на спорния
положителен юр.факт за наличието на основание за
издаване на процесното КИ е за жалбоподателя,съответно доказателствената тежест
за установяване наличието на отклонение от данъчно облагане е за ответника.Освен
доказателствата представени в хода на ревизионното производство,единственото
наведено от жалбоподателя в съдебното
производство доказателство в релевантната за него насока, се състои в извършената
по негово искане съдебно-техническа експертиза. Целта на последната е да
установи действителното наличие на дефекти в плата предмет на доставката по
фактура №120/21.09.2016 г., даващи основанието за рекламация от страна на „Мода
Фешън” ,съответно за издаването от РЛ на спорното КИ
№ 3/30.12.2016 г. Възлагането на задачата по експертизата е обвързано от
жалбоподателя с договора от 20.07.2016 г. между „Мода Фешън”
и „Деа 2011 БГ” ЕООД /л.125/,което поставя
констатацията за наличието или липсата на дефекти в зависимост от регламентираните
с този договор изисквания към предмета на доставката. Видно е от даденото
заключение на вещото лице,че независимо от констатираните дефекти върху плата
вследствие на тъкането,петна,мачкане,омокряне и
изцапвания с механични замърсители,несъответствието между поръчания и
доставения плат е определено на база различното съдържанието на вискоза и
синтетични влакна в плата. Така даденото заключение не подкрепя представеният
от жалбоподателя като писмено доказателство протокол от 20.10.2016 г. /л.52/,който не определя различното
съдържание на плата като причина за рекламация,а посочва като дефект единствено наличието на участъци с алаи от омокряне и последвало изсъхване. Потвърждават се и
другите посочени от приходните органи противоречия във връзка с издаването на
процесното КИ – както управителя на „Мода Фешън”
/протокол от 7.09.2017 г. на л.75-78/,така и жалбоподателя обясняват
рекламацията като основание за издаване на КИ с невъзможността дефектният плат
да бъде използван за изработката на надзирателските униформи по договора между
„Мода Фешън” и италианското министерство на правосъдието,без
обаче да има по делото убедителни доказателства,че доставката на плат по
договора от 20.07.2016 г. между „Мода Фешън” и „Деа 2011 БГ” ЕООД има отношение към изработването на същите
униформи. Нещо повече,установява се от насрещната проверка на „П. и С.И.Е.” ООД
и дадените от управителя обяснения /л.283-287/ факта,че плат с арт. АВ1991
никога е бил използван за изработване на поръчаните от „Мода Фешън”
надзирателски униформи. При така установеният факт и след като договорът от 20.07.2016 г. има за
предмет именно доставката на плат с арт.АВ1991,то налага се извода,че
доставката на този плат,за която е издадена от „Деа
2011 БГ” ЕООД фактура № 120/21.09.2016
г., не може да има отношение към доставката на плат,необходим за изработването
на въпросните надзирателски униформи по договора между „Мода Фешън” и италианското министерство на правосъдието,т.е.соченото
от жалбоподателя основание на процесната доставка е невъзможно. По аргумент на
обратното,невъзможно е и соченото основание за разваляне на същата доставка и
за издаване от жалбоподателя на кредитно известие № 3/30.12.2016 г., т.е.
обективно невъзможно е дефектите на плата да възпрепятстват изпълнението от страна
на „Мода Фешън” на сключения с италианското
министерство на правосъдието договор за изработка на надзирателски униформи и
да генерират за това дружество подлежащи
на обезщетение материални вреди. Представените от жалбоподателя доказателства
за последното,съдът намира по-гореизложените съображения за недостоверни по
съдържание – кореспонденцията между „Деа 2011 БГ” ЕООД и
„Мода Фешън”,както и съставеният протокол от
20.10.2016 г. представляват частни писмени документи,чието съдържание не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила,поради което при съвкупната преценка на същите заедно с всички останали доказателства съдът приема,че съгласно чл.180
от ГПК достоверно е единствено тяхното авторство. Съществуващата за
жалбоподателя доказателствена тежест предполага установяване на основанието за
издаване на спорното КИ в условията на
пълно и главно доказване,което в случая не е постигнато, предвид успешното
оборване на представените от него доказателства чрез събраните от ревизиращите
органи горепосочени доказателства.
При така установената липса на основание за издаване на КИ № 3/30.12.2016
г.,на обсъждане подлежи тезата на приходните органи,че доставката по фактура №
120/21.09.2016 г. и следващата такава по
издадената от „Мода Фешън” към „Дамар Текстилна
компания” ЕООД фактура № 227/30.09.2016 г. /л.233/, заобикалят действителната директна
доставка между „Деа 2011 БГ” ЕООД и „Дамар текстилна компания” ЕООД /свързани
дружества/, по който начин не се отчита реалния финансов резултат от тази
сделка, съответно постига се ефекта на отклонение от данъчно облагане. Не е
налице спор по делото,че „Деа 2011 БГ” ЕООД и „Дамар Текстилна компания” ЕООД са свързани
лица по смисъла на пар.1,т.3,б.”д” от ДР на ДОПК,както и че с издаването на КИ
№3/30.12.2016 г. „Деа 2011 БГ” ЕООД намалява
декларирания финансов резултат за 2016 г. със сумата от 339 923,00 лв. При
изложените в оспорения РА факти и дадената с решение № 175/31.07.2018 г.
квалификация по чл.15 и чл.16 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане,направеното
с жалбата и писмената защита на пълномощника на жалбоподателя сравнение между
двете сделки е обосновано с приложението на чл.16,ал.1 от ЗКПО –именно с тази
цел е изтъкнато различието в риска при отделните сделки. Така изложената от
жалбоподателя теза за неправилно приложение от страна на приходните органи на
нормата на чл.16,ал.1 от ЗКПО е погрешна,тъй като според приетите за установени
факти,приложима е разпоредбата на чл.16,ал.3 от ЗКПО – цитираното в решението
на директора на дирекция „ОДОП” заобикаляне на директната продажба има предвид
конструкцията на привидна и прикрита сделка,при която данъчната основа не се
определя по правилата на чл.16,ал.1 от ЗКПО. Привидността на сделката между
„Мода Фешън” и
„ Дамар текстилна компания” ЕООД по фактура № 227/30.09.2016 г. се признава от
самият жалбоподател с дадените от управителя
обяснения в които се твърди,че действителното икономическо съдържание на
тази сделка няма предвид продажба на стока,както сделката привидно е оформена,а
има предвид задължение за плащане от „Деа 2011 БГ”
ЕООД на „Мода Фешън” на неустойка и на обезщетение за
вреди по повод частично развалената доставка по фактура № 120/21.09.2016г. Видна
е от гореизложените съображения липсата на основание за издаване на КИ
№3/30.12.2016 г., което от своя страна в достатъчна степен сочи и на липсата на
основание за възникване за „Деа 2011 БГ” ЕООД на
задължение към „Мода Фешън” за плащане на неустойка и
на обезщетение за вреди. Независимо от последното,от страна на жалбоподателя не
са представени каквито и да било доказателства,че действителното икономическо
съдържание на фактура № 227/30.09.2016 г. има предвид задължение за неустойка и
обезщетение за вреди – представените доказателства касаят единствено въпросът
за основанието за издаване на КИ № 3/30.12.2016 г. без да обхващат въпроса за определяне
точния размер на вредите и обезщетението за тях,а по отношение на твърдяната
неустойка не са установени каквито и да било договорни клаузи,още повече като
се имат предвид дадените по линия на международното сътрудничество обяснения на
управителя на „Мода Фешън”,според които отношенията
му с „Дея 2011 БГ” ЕООД и „Дамар Текстилна компания”
ЕООД били уредени в устен договор. При така установените факти за липсата на
основания за издаване на КИ №3/30.12.2016 г. във връзка с фактура №
120/21.09.2016 г. ,за привидност на доставката по фактура № 227/30.09.2016 г. и
за недоказаност на съществуващо за „Деа 2001 БГ” ЕООД
задължение към „Мода Фешън” за плащане на неустойка и
на обезщетение за вреди,то съпоставката на тези факти с останалите безспорно
установени такива за липсата на извършени плащания и по двете фактури и за еднаквата
тяхна стойност / 500 024,22 лв./,навежда на извода за доказаност на възприетата от приходните органи теза за
привидно участие на „Мода Фешън” в посочените в
същите две фактури правоотношения,при което и съгласно чл.16,ал.3 от ЗКПО,
данъчното задължение следва да бъде определено при условията на прикритата
сделка за директна доставка от „ Деа 2011 БГ” към „
Дамар Текстилна компания” ЕООД на стойност 500 024,22 лв. Доколкото по
гореизложените съображения не са налице основания за издаване на КИ
№3/30.12.2016 г.,то не са налице и основания за
намаляване със сумата от 339 923,25 лв. на прихода на „Деа 2011 БГ” ЕООД,реализиран от така посочената прикрита
сделка със свързаното дружество „Дамар Текстилна компания” ЕООД,поради което правилно с оспорения РА е извършено увеличение
на декларирания за 2016 г. счетоводен финансов резултат със сума в същият размер.
Декларираният от дружеството-жалбоподател финансов резултат за
2016 г. е преобразуван с РА на основание чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО в посока
увеличение със сумата от 10 725 лв.,поради непризнаването за данъчни цели
на разходи за услуги по фактури № 352/12.06.2016 г. на ст-ст
1333,33 лв. и ДДС 266,67 лв. , № 356/3.07.2016 г. на ст-ст
416,67 лв. и ДДС 83,33 лв. и № 397/20.09.2016 г. на ст-ст
8975 лв. и ДДС 1795 лв., всички с доставчик „Фиора БГ
„ЕООД. Предмета на услугата е доставка на информационен продукт за обучение на
персонала на „ Деа 2011 БГ” ЕООД,като при извършените
от приходните органи проверки са установени липсата на начислени през 2016 г.
разходи за работна заплата и персонал ,съответно липсата на назначени лица през
2016 г. и до 8.08.2017 г. по трудови и извън трудови правоотношения,поради
което е прието,че разхода в размер на 10 725 лв. не е свързан с дейността
на дружеството и не е документално доказан и обоснован според изискванията на чл.10,ал.1 от ЗКПО. На това основание
счетоводния финансов резултат за 2016 г. е увеличен със сумата от 10 725
лв.,показано в таблицата на стр.9 от РД /л.323 от преписката/.
Възражението на жалбоподателя е обосновано с доводи за реално
получаване на услугата,която включвала обучение както на управителя,така и на
ръководения от него персонал,който включвал назначената на 2.06.2017 г. П.
Красимирова С. и още 4 лица назначени от 9.08.2017 г.
След дадените от съда указания по доказателствената тежест, по
искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства – показанията на Б.С.С.–
управител на „Фиора БГ” ЕООД. Тъй като преди
събирането на тези показания жалбоподателят се отказва от първото си доказателствено
искане за разпит като свидетели на неговите служители П.С. и С.Х.,то дадените от
свидетеля С.показания са пряко относими
към фактите по реалността на доставките на услуги,а не към фактите за
използване на последните за целите на извършваната от получателя на услугата икономическа
дейност. Извън процесните фактури,останалите събрани писмени доказателства се
състоят в предоставените от „Фиора БГ” ЕООД фирмена
визитка, описание на информационен продукт и договор за предоставяне на
информационен маркетингов продукт от 4.06.2016 г. между възложителя „Деа 2011 БГ” ЕООД и изпълнителя „Фиора
БГ” ЕООД / л.224-232/. Доказателствата представени от двете страни за
установяване на персонала на „Деа 2011 БГ” ЕООД не са
противоречиви – според представената от ответника в съдебно заседание справка
актуално състояние на всички трудови договори /л.126 от съд.дело/, трудовия
договор с П. Красимирова С. е сключен на 9.06.2017 г. и е прекратен на
30.08.2017 г. ,а по отношение на останалите 4 лица самият жалбоподател
твърди,че са назначени от 9.08.2017 г.,т.е. след посочената в РА крайна дата
8.08.2017 г.
Осчетоводяването и движението на парични средства по процесните
фактури не представляват факти достатъчни за документалната обоснованост на
разходите по тях,т.е. в смисъл,че не са
достатъчни за извод за вярно отразяване на стопанската операция,каквото е
изискването на чл.10,ал.1 от ЗКПО.
Съвкупната преценка на всички доказателства събрани в ревизионното и съдебното
производства също не сочи на такъв извод – няма доказателства съдържащи
необходимите за вярното отразяване на стопанската операция конкретни и точни
данни удостоверяващи реалното извършване
на услугата,каквито биха били тези относно мястото, времето и съдържанието на проведените обучения.
Данните са релевантни ,тъй като са пряко относими към
фактите за получаване на услугата,установяването на които доказва реалното
извършване на самата доставка – в това отношение няма нито един двустранен
протокол или друг документ отразяващ мястото,времето на провеждане на
обученията,кои са обучителите и кои са
обучаваните,какво е съдържанието на проведеното обучение,нито пък има
практикуваното при провеждането на подобни обучения видеозаснемане
на самия обучителен процес. Единствените посочени в това отношение
доказателства са гласните такива –показанията на свид.С..
Анализа на последните сочи,че те не дават никаква конкретна и точна информация
относно място ,време и съдържание на обученията.Конкретни данни се излагат
единствено по отношение личността на обучителя и
обучаваните,част от които са недостоверни. В показанията си свид.С.твърди,че
П.С. била обучавана в продължение на 36 седмици,което очевидно е недостоверно,тъй като от
представената от ответника справка се установява по категоричен начин,че тази
служителка е работила в „Деа 2011 БГ” ЕООД през
период значително по-кратък от 36 седмици – от 9.06.2017 г. до 30.08.2017 г. Недостоверни
са и показанията на свид.С.в частта им,че през периода от м.08.2016 г. до м.07.2017 г. бил
обучавал освен Б.Й. и П.С.,още и лицата Кина и
Даниела – несъмнено установен е факта ,че през 2016 г. не е имало назначени
служители в „Деа 2011 БГ” ЕООД. Конкретни данни
относно съдържанието на обучението не се съдържат и в събраните писмени
доказателства – предмета на договора от 4.01.2016 г. и описанието на
информационния продукт се отличават с изложение на общи фрази без
характеризиращи продукта данни.
Реалното извършване на доставката представлява положителен и
благоприятен за жалбоподателя юр.факт,установяването
на който е в негова доказателствена тежест. Доказателства в тази насока са изискани
при извършваните проверки на „Деа 2011 БГ”
ЕООД,протоколите от които са надлежно приобщени в ревизионното производство. В
същата насока приходните органи са изискали доказателства и от доставчика „Фиора БГ” ЕООД с искане от 4.12.2017 г. /л.231-232/. Представените
доказателства не са достатъчни според съда, за установят в условията на съществуващото за
жалбоподателя пълно и главно доказване факта
за реално извършване на доставките по трите фактури – в хода на съд.процес за
съда не съществува процесуално задължение за даване на указания дали едни или
други представени от страните доказателства са достатъчни за установяване на
спорните обстоятелства,тъй като този въпрос подлежи на обсъждане при
постановяване на съдебния акт. Недоказаното по гореизложените съображения извършване
на доставките по процесните 3 бр. фактури налага извода,че последните не отразяват вярно посочената в тях стопанска
операция. Този извод налага следващият такъв,а именно,че разхода на РЛ по
същите фактури не е документално обоснован
по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗКПО. При тези обстоятелства,правилно с
оспореният РА разхода по трите фактури в общ размер на данъчните им основи от
10 725 лв. не е признат за данъчни цели на основание чл.26,т.2 от ЗКПО. Тази
е правилната според съда и съответстваща на установените факти правна
квалификация на извършеното с РА увеличение на финансовия резултат за 2016 г. със
сумата от 10 725 лв. Независимо от допуснатото в РА смесване на правните
основания по т.1 и т.2 на чл.26 на ЗКПО и приетото с решение № 175/31.07.2018
г. основание по чл.26,т.1 от ЗКПО, решавайки въпроса по същество /чл.160,ал.4
от ДОПК/ съдът намира,че правилно с РА е извършено увеличение на финансовия
резултат за 2016 г. със сумата от 10 725 лв.
Наред с извършеното с РА увеличение на финансовия резултат със
сумите 339 923,00 лв.+ 10725,00 лв. ,с РА е приспадната формираната към
31.12.2015 г. данъчна загуба в размер на 44 383,88 лв.,като декларираната
такава от РЛ е била в размер на 7053,73 лв. Сумата от 44 383,88 лв. е включена заедно
със сумата от 534,40 лв. /годишни данъчни амортизации по чл.54,ал.1 от ЗКПО/ в извършеното с РА намаление на финансовия
резултат,поради което съгласно чл.160,ал.5 от ДОПК същата не подлежи на
обсъждане. Тези са промените спрямо декларирания от РЛ финансов резултат по
годишна данъчна декларация с вх.№ 0300И0378541/3.03.2017 г.,показана на стр.3
от РД /л.326 от преписката/. При така извършеното от приходните органи
увеличение със сумата от 350 648 лв. и намаление със сумата от 44 918,28
лв., установеният данъчен финансов резултат е в размер на 312 783,32 лв.,при
което съобразно ставката от 10 % по чл.20 от ЗКПО,дължимият за 2016 г.
корпоративен данък е в размер на 31 278,33 лв.
С оспорения РА задължението е неправилно определено в размер на
главницата от 31 331,78 лв., т.е. РА е материално незаконосъобразен за
разликата от 31 278,33 лв. до размера от 31 331,78 лв. Съответстващата
на правилният размер на главницата лихва за периода от 1.04.2017 г. до
29.03.2018 г./датата на издаване на РА/ е в размер на 3 153,90 лв. ,т.е.
за разликата до установената с РА лихва в размер на 3 159,54 лв., същият е
материално незаконосъобразен.
По изложените съображения
за валидност,обоснованост,процесуална и материална законосъобразност на РА в
частта му за установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в
размер на главницата от 31 278,33 лв. и размер на лихвата от 3 153,90
лв. ,жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна в тази й част.
По отношение на материално незаконосъобразната част на РА,касаеща разликата за главницата от 31 278,33 лв. до
31 331,78 лв. и разликата за лихвата от 3 153,90 лв. до 3 159,54
лв. ,жалбата е основателна,поради което РА подлежи на отмяна в тази му част.
ІІІ.2 – По приложението на ЗДДС :
С оспореният РА е отказано на жалбоподателя право на данъчен
кредит по следните фактури с доставчик „Фиора БГ”
ЕООД :
-№ 352/12.06.2016 г. на ст-ст 1333,33
лв. и ДДС 266,67 лв. -№
356/3.07.2016 г. на ст-ст 416,67 лв. и ДДС 83,33 лв. -№ 397/20.09.2016г. на ст-ст
8975,00 лв. и ДДС 1795,00 лв. -№ 391/31.03.2017г. на ст-ст
483,33 лв. и ДДС 96,67 лв. -№
393/31.03.2017г. на ст-ст 1083,33 лв. и ДДС 216,67
лв. -№
418/14.05.2017 г. на ст-ст 666,67 лв. и ДДС 133,33
лв. -№ 419/14.05.2017г. на ст-ст 483,33 лв. и ДДС 96,67 лв. -№
423/26.05.2017г. на ст-ст 483,33 лв. и ДДС 96,67 лв. -№
426/13.06.2017 г. на ст-ст 8741,67 лв. и ДДС 1748,33
лв. -№
428/23.06.2017 г. на ст-ст 666,67 лв. и ДДС 133,33
лв. -№ 430/30.06.2017 г. на ст-ст 400,00 лв. и ДДС 80,00 лв. -№
438/30.07.2017 г. на ст-ст 416,67 лв. и ДДС 83,33 лв.
Прието е с РА,че за жалбоподателя не е налице правото на данъчен
кредит по чл.68,ал.1,т.1 и чл.69,ал.1 от ЗДДС по всичките 12 бр. фактури общо в
размер на 4 830 лв.,тъй като разработените от „Фиора
БГ” ЕООД информационни /маркетингови/ продукти не са свързани и не са
използвани за дейността на дружеството и не са свързани с облагаеми доставки.
Не е спорно по делото,че съгласно представените доказателства
предмета на доставките и тяхното основание са същите като при фактурите във
връзка с които е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със
сумата от 10 725 лв.
Прието е с РА,че от РЛ е
подадена справка-декларация с вх.№ 03002685655/14.09.2016 г. с резултат 201,60
лв. за възстановяване,като поради непризнатото право на данъчен кредит по
фактури № 352/12.06.2016 г. и № 356/3.07.2016 г. е установено задължение за ДДС
за данъчен период м.08.2016 г. в размер на 350 лв. ,равен на сбора от начисления
ДДС по двете фактури. Съответно установено е задължение за лихва в размер на
45,89 лв.
Прието е с РА,че от РЛ е подадена справка-декларация с вх.№
03002700533/14.10.2016 г. с резултат 941,76 лв. за възстановяване,като поради
непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 397/20.09.2016 г. е
установено задължение за ДДС за данъчен период м.09.2016 г. в размер на 1795
лв. ,равен на начисленият с фактурата
размер на ДДС. Съответно установено е задължение за лихва в размер на 235,36
лв.
Прието е с РА ,че от РЛ е
подадена справка-декларация с вх.№ 03002825873/18.04.2017 г. с резултат
14 715,66 лв. за внасяне,като поради непризнатото право на данъчен кредит
по фактура № 391/31.03.2017 г. е установено задължение за ДДС за данъчен период
м.03.2017 г. в размер на 96,67 лв.,равен на начисленият с фактурата размер на
ДДС. Останалата част до установената с РА главница на задължението от 2041,20
лв. не е предмет на спора ,а дължимата лихва е
установена в размер на 692,48 лв.
Прието е с РА,че от РЛ е подадена справка-декларация с вх.№ 03002845920/15.05.2017
г. с резултат 3207,81 лв. за внасяне,като поради непризнатото право на данъчен
кредит по фактура № 393/31.03.2017 г. е установено задължение за ДДС за данъчен
период м.04.2017 г. в размер на 216,67 лв.,равен на начисления с фактурата
размер на ДДС. Останалата част до установената с РА главница на задължението от
3424,48 лв. не е предмет на спора,а дължимата лихва е установена в размер на
302,52 лв.
Прието е с РА,че от РЛ е подадена справка-декларация с вх.№
03002884351/14.07.2017г. с резултат 1556,65 лв. за възстановяване,като поради
непризнатото право на данъчен кредит по фактури № 426/13.06.2017 г., №
428/23.06.2017 г., № 430/30.06.2017 г., № 418/14.05.2017 г, № 419/14.05.2017 г.
и № 423/26.05.2017 г. е установено задължение за ДДС за данъчен период
м.06.2017 г. в размер на 2 288,33 лв.,равен на сбора от начисления ДДС по
шестте фактури. Съответно установено е задължение за лихва в размер на 125,87
лв.
Прието е с РА,че от РЛ е подадена справка-декларация с вх.№
03002906188/14.08.2017г. с резултат 1382,94 лв. за внасяне,като поради
непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 438/30.07.2017 г. е
установено задължение за ДДС за данъчен период м.07.2017 г. в размер на 83,33
лв. ,равен на начисления с фактурата размер на ДДС. Съответно ,установено е
задължение за лихва в размер на 5,25 лв.
Три от процесните фактури са издадени през данъчен период 2016 г. ,за който при
установяване на задължението за корпоративен данък ,приходните органи са приели
липсата на назначен персонал в „Деа 2011
БГ”,съответно липсата на разходи за работни заплати и осигуровки. Останалите
фактури са издадени през 2017 г. ,но в периода преди датата 8.08.2017 г. ,за който
е безспорно установена липсата на назначени в „Деа
2011 БГ” ЕООД лица по трудови и извън трудови правоотношения – назначението
според представените от жалбоподателя доказателства е от 9.08.2017 г. с
изключение на лицето П.С.. С изключение на самите представени като писмени
доказателства 12 бр. фактури,събраните доказателства са абсолютно същите като
вече обсъдените по повод извършеното увеличение на счетоводния резултат за 2016
г. със сумата от 10 725 лв. Тази еднаквост налага същите фактически
изводи,а именно,че нито една от доставките на услуги по процесните 12 бр.
фактури не е реално извършена. Следващият от тази фактическа констатация правен
извод е за неправомерно начисляване на
ДДС по смисъла на чл.70,ал.5 от ЗДДС ,чийто общ размер по въпросните 12 бр.
фактури е 4830 лв. По тези съображения,съдът намира,че за
дружеството-жалбоподател правото на данъчен кредит следва да бъде отказано на
основание чл.70,ал.5 от ЗДДС. Установеното на различно от посоченото в РА
правно основание задължение за ДДС в същият
общ размер на главницата от 4830 лв. и същият общ размер на лихвата от 1407,33
лв.,предполага не отмяна на РА,а отхвърляне на жалбата като неоснователна в
тази й част.
При тази изход от делото и съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1
от ДОПК ,ответникът дължи на жалбоподателя заплащане на сторените от него
разноски съобразно уважената част от жалбата,а жалбоподателят дължи на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на жалбата. Според
целия спорен материален интерес /главница + лихва/,който е в размер на
6 237,33 лв., уважената част на жалбата е в размер на 59,09 лв. /53,45 лв.
главница + 5,64лв. лихва/,съответно отхвърлената част е в размер на
6 178,24 лв. Представените по делото доказателства установяват сторени от
жалбоподателя разноски в общ размер на 3250лв. - 50 лв. платена държавна такса ,
800 платени за експертиза и 2400 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от жалбата,ответникът дължи на жалбоподателя
възстановяване на разноските до размера от 30,78 лв. Съобразно отхвърлената
част от жалбата,жалбоподателят дължи на ответника разноски на основание
чл.8,ал.1,т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 635,77 лв. След извършване на
компенсация,жалбоподателят дължи на ответника разноски в размер на 604,99 лв.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03000317007041-091-001/29.03.2018 г., в частта му за установеното задължение за корпоративен
данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г.,конкретно по отношение на разликата от 31 278,33 лв. до 31 331,78 лв. за
главницата и по отношение на разликата от 3153,90 лв. до 3159,54 лв. за
лихвата,а по отношение на останалата част,с която е установено задължение за
корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата от
31 278,33 лв. и размер на лихвата
от 3 153,90 лв. ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Деа 2011 БГ
„ ЕООД като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на “Деа 2011 БГ” ЕООД
срещу същият ревизионен акт в частта му,с която за данъчни периоди м.08.2016г.,
м.09.2016 г., м.03.2017 г., м.04.2017 г., м.06.2017 г. и м.07.2017 г. са
установени задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер на главницата от 4830 лв. и
общ размер на лихвата от 1407,33 лв.
ОСЪЖДА “Деа 2011 БГ” ЕООД, ЕИК *********,представлявано
от управителя Б.Г.Й.,с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция” Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при ЦУ на НАП за разноски по делото
сумата от 604,99 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :