П Р О Т О К О Л
№ 592/10.7.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Наказателно
отделение
На десети юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА ПАНЕВА
Секретар Д. ВЪЛЧЕВА
Прокурор АНТОНИЯ ИВАНОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Панева
ЧНД
№ 712 по
описа за 2019 г.
На именното повикване в 14.30 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Х.Б.Х. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна.
ЗА ЗАТВОРА – Варна – явява се Началника на затвора-Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Да се даде ход на делото.
Л.СВ.Х.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на осъденото лице и приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за допустима и основателна, няма да соча доказателства.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Няма да соча други доказателства.Намирам молбата за допустима и основателна.
Съдът, предвид поведението на страните намира, че делото е изяснено и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
НАЧ. НА ЗАТВОРА – Считам молбата за допустима и основателна. Спрямо лишеният от свобода в цялост е приложена прогресивната система във връзка с изпълнението на присъдата и на този етап можем да счетем, че целите на наказанието са постигнати и затова предлагаме, ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване, да бъде наложена мярка за пробационен надзор „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките до три години. Може да се твърди, че изискуемата промяна в съзнанието и поведението на лишения от свобода е стабилна. Проявена е в един продължителен период от време, т.е. тя е необратима и с оглед на това, правим извод, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че подадената молба от лишения от свобода е основателна. Аргументите ми за това са следните:
Намирам, че са налице и двете законови предпоставки по чл.70 от НК за УПО. От една страна е изтърпяно наказание в размер на ½, изискуемо с оглед наложеното наказание и извършеното престъпление, а с досието на лицето са представени достатъчно по обем убедителни доказателства за това, че следствие на пенитенциарното третиране на лишения от свобода са постигнати положителни резултати. Същият е с утвърдени трудови навици и е изпълнявал разпорежданията надзорно-охранителния състав и се отнася с уважени към администрацията. Показал е положително сериозно отношение към плана за изпълнение на присъдата и следствие на това същият му е смекчен режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ, последствие е изведен за изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода в общежитие от открит тип, и след това режима е променен от общ в лек. С оглед на това считам, че в цялост е приложена в действителност прогресивната система в пенитенциарното заведение и лишеният от свобода може успешно да бъде ресоциализиран в обществото. Не са налице никакви индикации за криминогенни нагласи и вероятност, каквато и да е, за тяхното повтаряне отново в обществото.
С оглед на затвърждаване на положителните резултати от корекционната работа с него, моля в рамките на максимално допустимия от закона три годишен срок, да бъде постановена и адекватната мярка за пробационен надзор, предложена от администрацията на затвора-Варна.
Л.СВ.Х. – Моля да бъда условно предсрочно освободен. Смятам, че съм се поправил. Вие ще решите.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, материалите в личното досие на осъденото лице и писмените материали, приложени по делото, намира за установено следното:
Постъпилa е молба от осъденото лице Х.Б.Х., с което същият моли да бъде условно предсрочно освободен. В съдебно заседание осъденият поддържа искането си, като счита, че се е поправил.
Началникът на Затвора – Варна изразява становище за основателност на искането на осъдения, като твърди, че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна излага, че искането е допустимо и основателно, като се мотивира, че осъденият изпълва критериите на закона за условно предсрочно освобождаване, поправил се е и не са налице никакви индикации за криминогенни нагласи и вероятност за тяхното повтаряне отново в обществото.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото, въпреки становището на страните намира, че искането за условно предсрочно освобождаване е неоснователно по следните съображения:
Осъденият Х. търпи наложено му по ЧНД № 458/2012 г. на Окръжен съд – Шумен общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 години. Неоспорим факт е, че към момента осъденият е изтърпял всичко 11 години, 6 месеца и 24 дни лишаване от свобода, от които фактически 10 години, 3 месеца и 20 дни и от работа 1 година, 3 месеца и 4 дни, което е повече от законно изискуемия срок от ½ фактически изтърпяна от наложеното му наказание. Към днешна дата остатъкът му е 5 години, 5 месеца и 6 дни т.е. налице е първата от предпоставките визирани в закона за УПО.
На следващо място за съда съществува задължението да обсъди дали са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК.
Видно от приложеното по делото досие на осъдения същия се е включвал в реалния трудов процес в затвора.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода същият е награждаван, а по отношение на миналите наказания са настъпили сроковете по чл.109 от ЗИНЗС.
Първоначалната оценка на риска от
рецидив по отношение на осъдения Х. бележи високи стойности – 82 точки, като
постепенно се отчита спад в тези стойности и последната оценка достига стойност
29 точки,ниски са стойностите и на риска от вреди по отношение на социума.
От приложения по делото бюлетин за съдимост на осъдения се установява, че същият е многократно осъждан /седем пъти/ за извършени от него различни престъпления – по чл. 343в, ал. 2 от НК, по чл. 195 от НК, по чл. 198 от НК и най-тежкото от които е по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК, за което и му е наложено наказанието от 17 години лишаване от свобода, като наложените му наказания са групирани.
Л.св. Х. търпи наказание в размер на 17 години. От първоначалната оценка на риска от рецидив – 03.05.2012г., до актуалната такава – 13.05.2019г., е отчетен значителен спад. Това свидетелства за започнал процес на поправяне, но за да бъде постановено предсрочно освобождаване, е необходимо лицето със своето поведение, да е показало съзнателно и активно, трайно, положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността - ППВС 7/1975 година. Доказателствата по делото акцентират към промени в част от първоначално изведените проблемни зони - настоящо правонарушение, нагласи, умения за мислене. За да са налице положителните процесуални предпоставки за предсрочно освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен. Категоричен трябва да бъде и извода за успешна реинтеграция в обществото, както и липсата на заплахи по отношение на членовете му. Л.св. Х. е бил неколкократно осъждан. Чрез своите действия, молителят Х. е засягал различни обществени отношения и права на гражданите. Бюлетинът за съдимост – л.48 от ЗД, съдържа доказателството, че осъденото лице е било освобождавано и по реда на чл.78а НК, което не го е възпряло да продължи да извършва престъпления.
Съдът намира, че въпреки доброто поведение на молителят Х., неговите награди и заниженият риск от рецидив, не без значение е, че остатъкът на неизтърпяната част от наложеното наказание не е в нисък размер, напротив същият възлиза на 5 години, 5 месеца и 6 дни. Това на практика означава, че вероятността да бъде постигнат необходимия превъзпитателен ефект е силно занижена и това е логично, защото размерът на наложеното наказание е справедлив и ответен на извършеното.
Съдът намира, че процесът на поправяне и ресоциализация в обществото не е завършен, като на настоящият етап са развити просоциални умения подпомагащи процеса на ресоциализация и гарантиращи успешното вграждане в обществото. На този етап добрата дисциплина от страна на осъдения при спазване на вътрешните правила не е изключителен аргумент по своя характер, доколкото това поведение се явява задължение за всички лица, лишени от свобода.
Съдът
счита, че в настоящия случай не са налице категорични доказателства за трайни и
цялостни положителни промени в съзнанието на осъденото лице, в неговия характер
и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. В този
смисъл съдът приема, че осъденият не се е поправил трайно след осъждането му за
извършените от него множество престъпления, някои от тях тежки умишлени / с
едното от които е причинена смърт на лице /, като не са изпълнени целите на чл.
36 от НК, поради което счита, че не са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, а доколкото законодателят е предвидил
именно кумулативно наличие на визираните предпоставки, липсата им обосновава
отказ на искането за условно предсрочно освобождаване на осъдения.
На основание изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от НПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х.Б.Х. с ЕГН: ********** за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част от наложено му с Определение № 563/07.11.2012 г. по ЧНД № 458/2012 г. на Окръжен съд – Шумен наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 години.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан
в съдебно заседание, което приключи в 14.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: