Р
Е Ш Е
Н И Е № 260034
гр.Хасково, 19.01.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на единадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2914 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „Московска“ № 19
против С.Е.А.,***.
В исковата молба се твърди, че на
14.02.2019 год. между страните по делото бил сключен Договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който ищецът отпуснал кредит на ответника в
размер на 5000 лева със срок на
погасяване 60 месеца, считано от датата на усвояването на отпуснатата сума.
Изготвен бил погасителен план, като датата, на която следвало да се правят
погасителните вноски, била 28-мо число на съответния месец. Кредитът бил усвоен
изцяло на 14.02.2019 год. За обезпечаването на вземането на банката по така
отпуснатия кредит е бил учреден залог от 14.02.2019 год. върху вземанията на
кредитополучателя по банкова сметка, *** „Банка ДСК“. При подписването на
договора ответникът се запознал и подписал и ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД и се съгласил със същите. Според
разпоредбите на ОУ, при забава в плащанията на главницата и лихвата за повече
от 90 дни, Банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуем
/чл. 19. от ОУ/. Ищецът твърди още, че като страна по договора е изпълнил
своите задължения и е отпуснал договорения размер на кредита за текущо
потребление, като е отпусната сумата 5000 лева и е усвоена изцяло от ответника
на 14.02.2019 год. Последният обаче от своя страна не изпълнил основното си
задължение, произтичащо от договора и нормата на чл. 30 от ТЗ да върне заетата
сума в уговорения срок. Ответникът заплатил само първата вноска, след което преустановил плащанията по
кредита.Към датата на подаването на исковата молба не били платени 7 поредни
месечни вноски с падеж 28-мо число на съответния месец от м.март 2019 год. до
м.септември 2019 год. вкл. Това неизпълнение от страна на ответника давало
основание на ищеца в качеството му на кредитор да упражни правото си да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем, считано от връчването на исковата молба на
ответника. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумите, както следва: 4913.20 лева - главница; 285 лева
договорна лихва за периода от 28.02.2019г. до 01.10.2019г.; 7.03 лева –
обезщетение за забава за периода от 28.03.2019г. до 01.10.2019г.; сумата 120
лева - дължими разходи за изискуем кредит.Ищецът претендира ответника да бъде
осъден да му заплати и направените по Ч.гр.д.№ 2404/2019 год. по описа на
РС-Хасково разноски,тъй като видно от същото било, че се ползвал от реда на
чл.417 от ГПК и направил разноски в заповедното производство, по което обаче
заявлението е било отхвърлено. Претендира разноски и за настоящото
производство.
Ответникът първоначално признава
иска с Молба, вх. № 3250/17.02.2020г. Впоследствие, в проведено на 02.07.2020г.
съдебно заседание, оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че между „Банка
ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника С.Е.А. в качеството на
кредитополучател са възникнали договорни отношения, по силата на Договор за кредит
за текущо потребление от 14.02.2019г., според който
първият е поел задължение да предостави на ответника сума
в размер на 5000 лева, със срок на издължаване 60 месеца, считано от датата на
първото усвояване. Изготвен
е бил Погасителен план, като датата, на която следвало да се правят
погасителните вноски, е била 28-мо число на съответния месец. Кредитът е бил
усвоен изцяло на 14.02.2019г. За обезпечаването на вземането на банката по така
отпуснатия кредит е бил учреден залог от същата дата - 14.02.2019г. върху
вземанията на кредитополучателя по банкова сметка, *** „Банка ДСК“. Няма спор
по делото още, че при подписването на договора ответникът се е запознал и е подписал
и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка
ДСК“ ЕАД и се е съгласил със същите. Съгласно чл.19 от ОУ, при забава в
плащанията на главницата и лихвата за повече от 90 дни, банката има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем, което право е упражнила с исковата молба. Същата има характер на връчване на изявлението на кредитора, което е достигнало
до знанието на длъжника, тъй като в случая препис от исковата молба и приложенията са връчени лично на ответника по делото.
По делото, по искане на ищеца, бе
назначена съдебно-счетоводна експртиза, заключението по която съдът възприема
изцяло като обективно и безпристрастно дадено. От същото е видно, че за периода
от датата на сключване на договора за кредит – 14.02.2019г. до 12.11.2020г. по
кредитното задължение са постъпили общо суми в размер на 4564.38 лева, с които
са погасени, както следва: - възнаградителна лихва в размер на 373.55 лева; -
главница в размер на 3486.87 лева ; - санкционираща лихва в размер на 7.03
лева; - присъдена лихва в размер на 229.93 лева; - такса изискуемост в размер
на 120 лева; - съдебни такси в размер на 347 лева. По кредитното задължение е
извършено редовно погасяване на 28.02.2019г. в размер на 106.24 лева. На
следващите седем поредни дати на падеж: 28.03.2019г., 28.04.2019г.,
28.05.2019г., 28.06.2019г., 28.07.2019г., 28.08.2019г. и 28.09.2019г., не са
постъпвали суми за погасяване. Общото закъснение е 187 дни. След като банката е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
21.08.2019г., считано от 19.11.2019г. ответникът е внесъл общо сумата от 4050
лева. Към датата на подаване на исковата молба – 02.10.2019г. размерът на дълга
е: главница – 4913.20 лева; възнаградителна лихва – 281.79 лева; санкционираща
лихва – 7.03 лева; такса изискуемост – 120 лева и съдебни разноски – 105.40
лева. В заключението вещото лице сочи също, че към 03.12.2020г. размерът на
дълга е: главница – 1513.13 лева и законна лихва – 29.85 лева.
Следва да се отбележи,
че по делото съдът намира за безспорно обстоятелството, че ответникът С.Е.А., в
качеството си на кредитополучател, е подписал договора за кредит за текущо
потребление, което не се и оспорва от него. Установено по несъмнен начин е и
обстоятелството, че сумата, предмет на договора за кредит – 5000 лева, е била
реално преведена по сметка на кредитополучателя - № ************, в какъвто смисъл е и заключението на назначеното вещо лице по делото. Установи
се също от заключението на вещото лице, че не са били изпълнявани своевременно
задълженията по така сключения договор за кредит за текущо потребление, а
именно да се заплащат редовни погасителни месечни вноски по главница и лихва,
като е допуснато общо закъснение от 187 дни. Това именно е дало основание на
банката – ищецът по делото, да обяви кредита за предсрочно изискуем и предяви
претенцията си към кредитополучателя. В тази насока съдът счита, че е била спазена
процедурата за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, от което се е породило
правото на банката да търси отговорност за неговия пълен размер, който към
момента на приключване на устните състезания по делото е в общ размер от
1542.98 лева. Както вече бе посочено, ответникът не оспорва
сключения договор за кредит, но твърди, че е платил изцяло дължимите суми. Тези
му твърдения обаче се оборват от изготвеното по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза. В изложения смисъл съдът намира, че
ответникът в настоящото производство следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1513.13 лева – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 14.02.2019г. и законна лихва в размер на 29.85 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 1513.13 лева, считано от датата на
предявяване на иска – 02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата част иска до пълния предявен размер за главница от 4 913.20
лева, както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 285 лева договорна лихва за периода
от 28.02.2019г. до 01.10.2019г.; 7.03 лева – обезщетение за забава за периода
от 28.03.2019г. до 01.10.20119г.; 120 лева - дължими разходи за изискуем кредит,
следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част на претенцията, произтекли
от внесена държавна такса както в исковото, така и в заповедното производство,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, които, определени съразмерно с уважените вземания, възлизат на 216
лева. Разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство не
следва да бъдат присъждани, доколкото подаденото заявление по чл.417 от ГПК по
Ч.гр.д. № 2404/2019г. по описа на РС-Хасково е било отхвърлено.
При този изход на делото ответникът
също има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани поради
липсата на твърдения и доказателства за извършването им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Е.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, ул.”Московска“ № 19, сумата 1542.98 лева, от
които 1513.13 лева – главница и 29.85 лева - законна лихва, дължими по Договор
за кредит за текущо потребление от 14.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1513.13 лева, считано от датата на предявяване на иска –
02.10.2019г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част иска до
пълния предявен размер за главница от 4 913.20 лева, както и иска за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 285 лева договорна лихва за
периода от 28.02.2019г. до 01.10.2019г.; 7.03 лева – обезщетение за забава за
периода от 28.03.2019г. до 01.10.2019г.; 120 лева - дължими разходи за изискуем
кредит, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Е.А., ЕГН **********,***, да
заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ул.”Московска“ № 19, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски в
размер на 216 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.