РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Царево, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20242180100496 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
И. С. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П*************, тел.
************, чрез адвокат Е. Х. от БАК - съдебен адрес: гр.
Б*************** тел. **********, е-мейл **********, упълномощен
процесуален представител на ищеца, с адрес за призоваване, чрез
процесуалния представител, вкл. и на посочения електронен адрес, против: П.
на Р. Б.с адрес: гр. С**************** представлявана от Г.п. на Р. Б., с която
се иска от съда, да постанови решение, с което чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1- во от
ЗОДОВ да осъди ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
За незаконното обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 338,
ал. 1 от НК, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева.
За незаконното обвинение в тежко умишлено престъпление в съучастие
по чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000,00 лева.
Общо претенция за понесени неимуществени вреди в размер на 20
000,00 лева.
Претенция за понесени имуществени вреди- разходи за пътуване до
град София и обратно, след призоваване, общ размер /след направено
уточнение на исковата молба/ в размер от 2945,00 лева.
Главниците се претендират, ведно с законната лихва, от изискуемостта
на вземането, считано от 22.01.2020 година до окончателното изплащане на
1
сумите.
Ищецът твърди, че живее в град П. Б.област. Сочи, че е член на
Сдружение на ловците и риболовците „Л.“ град Б.- в частност е член на
ловната дружинка в село П. Според ищеца, на 29.01.2017 год. той и още
четирима ловци, вкл. ********* от Р.П.- Н., Г.Р. били на излет за законен лов
за бекаси, с надлежно разрешително, в землището на село П. в м. „К. п.“.
Ловците носели личните си законно притежавани оръжия ведно със
съответните боеприпаси. Сочи се, че на същата дата, ловците противозаконно
били задържани и санкционирани от служители на Охрана на горите към
ЮИДП- Сливен. Ищеца бил задържан за срок от 24 часа в ареста на РУ на
МВР- Приморско, след като било образувано ДП, била иззета и ловната му
пушка, както и 2 бр. ножове. На същата дата, срещу него и другите ловци,
било образувано ДП № ******* година по описа на Специализирано звено
„Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура, пор. № ********* г. по
описа на СЗА при СГП. Сочи се, че ищеца е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпления по чл. 338 ал. 1, от НК, по чл. 215 ал. 1 вр. с чл. 20
ал. 2 от НК. Взета му била и мярка за неотклонение „Подписка“. Според
исковата молба, Досъдебното производство продължило до 26.07.2017 год.
когато бил внесен обвинителен акт по възведените обвинения в Софийския
градски съд. Сочи се, че с Присъда № *****/ 04.02.2019 година по НОХД №
******** година, 2-ри състав на НО на СГС, ищеца е бил признат за
невиновен и оправдан изцяло и по двете обвинения. Твърди се, че по
образувано ВНОХД № ******* година е било постановено Решение № *****/
06.01.2020 година, влязло в сила на 22.01.2020 година, с което оправдателната
присъда на СГС била потвърдена изцяло. Ищеца твърди, че воденото
наказателно производство изцяло променило живота му и този на близките му.
Сочи, че през трите години, до приключване на делото, бил подложен на стрес,
унижения, душевни болки и страдания, страх от бъдещето, крайно униние.
Бил дискредитиран сред обкръжението и приятелите. Здравословното му
състояние се влошило. Бил лишен и от възможност да упражнява любимото
си хоби- лова. Сочи, че е пътувал множество пъти до гр. София за явяване по
ДП и съдебни производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът- П. на Р. Б.- е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи
се, че ищецът не е ангажирал доказателства за понесените от него вреди,
поради което не се и установява да има причинно-следствена връзка между
тях и воденото производство. Косвено се релевира възражение за
съпричиняване по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Ответникът застъпва становище, че
не следва да носи отговорност за извършените от полицейските органи
действия по задържането на ищеца за 24 часа. Претенцията за неимуществени
вреди се оспорва и по размер. В тази връзка се излага, че ДП и СП е протекло
в кратък срок, спрямо ищеца е налагана най- леката мярка за процесуална
принуда. Сочи се, че иска за имуществени вреди е недоказан като основание и
размер. Твърди се, че претенцията за лихви е погасена до 3- годишния срок за
2
давност по ЗЗД. По изложените съображения, ответникът моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан или алтернативно да бъде
присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично.
Представлява се от упълномощен представител- адвокат, който пледира за
уважаване на иска. Излага становище, че същият се доказва по безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от
прокурор при Р.П.- Б., която поддържа отговора на исковата молба като
оспорва исковата претенция и моли за отхвърлянето й.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след поотделна и
съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 от ГПК намира от фактическа страна следното:
По делото няма спор и се установява от приложеното ДП № *********
година по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска
градска прокуратура, пор. № *******г. по описа на СЗА при СГП, че същото е
образувано на 29.01.2017год. и водено срещу няколко лица, вкл. и ищеца, за
последния за извършени престъпления по за престъпления по чл. 338, ал. 1 от
НК и по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, т.е. тежки, умишлени
престъпления по смисъла на НК.
Не се спори, че на 29.01.2017 г. за времето от 14:50 часа до 00:10 часа
ищеца е бил задържан със Заповед по ЗМВР.
Не се спори, че по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Видно от приложените по делото ДП № ********година, НОХД №
******** година, 2-ри състав на НО на СГС и ВНОХД № ********** година,
ищеца се е явявал пред органите на ДП и съда, както следва: По ДП в СлО на
СГП: на 20.02.2017 г. на 23.05.2017 г. на 19.06.2017 г. По НОХД в СГС: на
06.102017 г. на 10.11.2017 г. на 04.12.2017 г. на 08.01.2018 г. на 14.02.2018 г. на
06.03.2018 г. на 02.05.2018 г. на 12.06.2018 г. на 23.07.2018 г. на 12.10.2018 г. на
14.11.2018 г. на 10.12.2018 г. на 04.02.2019 г. По НОХД в САС: на 24.10.2019 г.
или това са общо 17 пътувания от гр. П. до гр. София и обратно в гр. П..
Няма спор, че Досъдебното производство е продължило до 26.07.2017
год. когато бил внесен обвинителен акт по възведените обвинения в
Софийския градски съд.
Не се спори, че с Присъда № *****/ 04.02.2019 година по НОХД №
*******година, 2-ри състав на НО на СГС, ищеца е бил признат за невиновен
и оправдан изцяло и по двете обвинения.
Не се спори, че по ВНОХД № ******** година е било постановено
Решение № ******/ 06.01.2020 година, влязло в сила на 22.01.2020 година, с
което оправдателната присъда на СГС била потвърдена изцяло.
По делото са събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
3
Н.Т. (********на ищеца), която заявява, че ищеца е честен и отговорен човек,
поради което и повдигнатите му обвинения му донесли огромен стрес, срам,
причинили му и здравословен проблем- започнал да вдига кръвно. Свидетеля
заяви, че ищеца се затворим в себе си, не говорил с никой, бил унижен и беше
обиден, че го обвиняват в тежко престъпление. Страхувал се, че това може да
доведе и до ефективна присъда и да попадне в затвора на над 60 годишна
възраст. Свидетеля заяви, че ищеца е бил Председател на ловната дружинка 17
години, не се е занимавал с бракониерство. Заяви, че ищеца е бил лишен през
цялото време на производството от правото да ловува, което ми е било хоби.
Затворил се у дома си, срамувал се да излиза, за да не го разпитват и да се
налага да разказва. Сочи, че до гр. София ищеца е пътувал сам, с личният си
автомобил, като е направил разходи за гориво.
При така установеното от фактическа страна, съда прави следните
изводи:
Следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват установената
по делото фактическа обстановка - спорът между тях се свежда до въпроса
дали са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на П. на
Р. Б. да заплати обезщетение за нанесените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди, както и размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ: държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
На първо място тук следва да се посочи, че в трайната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение №
34/01.02.2010 г. постановено по гр. дело № 2007/2008 г., IV г. о., Решение №
4/24.01.2011 г., постановено по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о. и Решение №
310/29.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о. и др. се приема,
че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните
органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има
значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я
представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по
делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на
отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален
субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на
*********** като процесуален субституент на държавата по предявен от
пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези
вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно
досъдебно производство до окончателното му приключване, съответно до
признаване за невиновен на лицето. Следва да се съобрази и приетото в
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. постановено по тълкувателно дело
№ 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, в мотивите на което изрично се
посочва, че ********** е държавен орган, който проверява съставлява ли
4
деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията,
има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното
производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкрИ.е
на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение, цялото предприето срещу него наказателно преследване е
неправомерно, включително задържането му. В тези случаи е налице деликтът
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение.
Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата
приемат, че отговорността на ********** обхваща всички онези вреди, които
са търпени от момента на привличане на лицето като обвиняем до
окончателното му признаване за невиновен.
Следва да се посочи- във връзка с обстоятелството, че освен воденото
НП срещу него, ищеца е бил задържан и от органите на МВР по реда на
ЗМВР- че в мотивите на Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1961/2022 г., е даден отговор на въпроса, дали П. на Р.Б. отговаря по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените
принудителни мерки, каквито са "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗДМВР. В мотивите си върховната инстанция е изложила, че искът по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда
при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно
производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са
предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за
вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК).
Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и
когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност, искът
за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на
обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е
осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата
в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е
повдигнато обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по-
малкото. В заключение, върховната инстанция е обосновала извода, че П. на
Р.Б. отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за неимуществените вреди,
причинени от наложените принудителни мерки на органите на полицията,
каквато е "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР .
Горните правни изводи, мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че в настоящия случай п. е материалноправно легитимирана да
отговоря, както за незаконосъобразно воденото наказателно производство
спрямо ищеца- в неговата досъдебна и съдебна фаза- така и за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното му задържане по
ЗМВР за 24 часа, което е било осъществено в хода на вече образуваното
досъдебно производство.
По отношение иска за неимуществени вреди:
5
Безспорно е обстоятелството, че в понятието неимуществени вреди се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от
време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от
ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно
обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на
обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато
обвинение (съответно образувано наказателното производство),
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се
е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот,
среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Фактът на
незаконно обвинение (образувано досъдебно производство, при безспорен
извършител) е достатъчен да индицира, че лицето е претърпяло вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания както от
образуваните досъдебно и съдебно производства, така и от предприетите
мерки във връзка с тях- това ограничава възможността му да води обичайния
си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и
социалното му общуване. Още повече, в случая се касае за човек на възраст
над 60 години.
В настоящия случай, всички тези негативни последици от воденото
срещу ищеца наказателно производство, се доказват ясно и категорично, както
от изложеното в исковата молба, така и от показанията на разпитания
свидетел. Свидетелските показания на свидетеля, съда цени по реда на чл. 172
от ГПК с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора и наличните
роднински връзки между ищеца и свидетеля. От друга страна, нейните
показания относно състоянието на ищеца и негативните последици до които е
довело воденото срещу него наказателно производство, категорично се
6
подкрепят от събраните по делото доказателства. Анализът на тези показания,
съдът извърши с оглед на всички други събрани по делото доказателства, като
се съобрази с изложеното в исковата молба. Ето защо, съдът цени показанията
на този свидетел- досежно твърдяното, като поведение на ищеца и
психическото и физическото му състояние по време на воденото срещу него
наказателно производство- като подкрепящи се от останалите, събрани по
делото доказателства. Съдът дава вяра изцяло на изложеното от страна на
ищеца в исковата молба. Заявеното от него е логично, последователно
безпротиворечиво и искрено, като и кореспондира напълно с другите събрани
по делото доказателства.
Според съда, доказано бе, че ищеца понесъл тежко и болезнено
образуването и развитието на наказателното производство, чувствал се
несправедливо обвинен и преживявал изключително стресово извършваните
спрямо него процесуални действия. Живеел със страх и с ужас, че ще бъде
осъден и ще изтърпява наказание "лишаване от свобода" на напредналата си
възраст. Засегнати били самочувствието и начина му на живот, престижът му в
града бил силно уронен, чувствал се засрамен, унизен и застрашен от
наказателна репресия.
Описаното води до извод, за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта- повдигане на неоснователно обвинение и претърпени в
резултат от това вреди, изразяващи се в силни душевни страдания, страх от
налагане на наказание "лишаване от свобода", изживявания, довели до
влошаване на здравословното състояние, чувство за преживяна
несправедливост, унижение и срам от близки, приятели.
Налице е и третият елемент, а именно- пряка причинно-следствена
връзка между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато срещу ищеца.
При така изложеното, настоящият съд приема, че искът е доказан по
своето основание, относно претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. За пълнота следва да се посочи, че при хипотезата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът може да присъди обезщетение за претърпените
вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства, освен
тези за установяване на основанието за възникване на отговорността /Р. №
55/11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2012 г. 4-то г.о. ВКС „презумптивни вреди“ Р.
№ 227/15.04.2020 г. по гр.д. № 4674/2018 г. 4-то г.о. ВКС/.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на вредите следва
да бъде преценен с оглед общия критерий за справедливост /ТР № 3/2005 г.
ОСГК ВКС т. 11/. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още
7
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си има
ефект на репарация. В случая, чрез неоснователно упражнената принуда
срещу ищеца, са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са
били честта и достойнството му. Ищецът е изпитал чувство на срам пред
близки и приятели, страх от възможността да получи наказание, чувство за
несигурност, накърнено е било чувството му за справедливост. Срещу ищеца е
било повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление и спрямо него е
била взета мярка за неотклонение, заповедта за задържане под стража за 24
часа е била изпълнена. Преживените страдания са били изключително
интензивни, с оглед повдигнато обвинение. Ищеца е бил лишен от правото да
ловува, било е отнето ловното му оръжие. По този начин в голяма степен е
била засегната и ограничена възможността му за социални контакти, за отдих
и развлечения. Установено е по делото, че вследствие наказателното
преследване е настъпило влошаване на и на здравословното му състояние.
Общата продължителност на производството е доста продължително- 3
години. Установи се, че незаконното обвинение е затруднило личния и
социален живот на ищеца, в степен доста по-висока от обичайната. По
наказателното производство е бил привлечен към наказателна отговорност по
смисъла на КРБ, чрез внасяне на обвинителен акт в съда, което е довело и до
трайни негативни последици и отрицателно отражение в живота му занапред.
При тези обстоятелства, съдът намира, че е налице превес на обстоятелствата,
обуславящи значително по- висок размер на обезщетението за неимуществени
вреди като, следва да се определи такова в размер на 20000,00 лева. При това
положение, искът се явява предявен основателен и като размер, поради което
следва да бъде уважен изцяло. Отделно от това, съдът намира за
допълнително основание за уважаване на иска в пълен размер, изложените от
ищеца твърдения, че неправомерните действия на органи на ответника са
довели до разгласяване в обществото и злепоставянето му във връзка с
воденото наказателно производство. В тази връзка съда прецени, че особено
тежко се е отразило върху ищеца преживяването на случващото се с него,
заради обстоятелството, че живее в малко населено място- в гр. П.- където
всичко се научава и знае за жителите в т.ч. и за него самия. По подобен начин
стои и въпроса за отражението на наказателното преследване и пред
членовете на ловната дружинка, където е членувал ищеца. Едновременно с
това, случая е получил голяма популярност в регионален и държавен мащаб,
бил е разпространен, обсъждан и широко коментиран по форуми, по медиите
и в социалните мрежи, в резултат на което тези обстоятелства са станали
достояние на неограничен, изключително широк кръг от хора /справка Goole/.
Това разгласяване в медийното пространство, безспорно е довело до уронване
престижа на ищеца в обществото, накърняване на доброто му име, честта и
достойнството му. Ето защо, съда зачете неудобството пред обществото в
случая, като такова с много по-висок интензитет от типичния за подобни
8
случаи.
По отношение на релевираното от п. възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с правно основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Съгласно даденото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК /т. 3/, държавата не
отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. В този случай се изследва доколко
поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко
го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението
на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако с поведението си
пострадалият само е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
обезщетението се намалява, с оглед особеностите на всеки конкретен случай
/чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ/. В разглеждания случай не може да се приеме, че е
осъществен визирания в чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ фактически състав, какъвто довод
е изложен в отговора на исковата молба. Това е така, защото от събраните по
делото доказателства не се установява поведение на ищеца, което да е
каузален фактор или да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат
от незаконното действие на държавния орган. Ето защо, съдът намира
възражението за съпричиняване за недоказано, поради липса на
противоправно поведение на ищеца. С оглед на изложеното, съдът счита, че
предявения иск се явява основателен и доказан за сумата от 20000,00 лева,
съставляваща справедливия размер на действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнатото му
обвинение.
Върху тази сума следва да бъде и присъдена и дължимата законна
лихва от 21.11.2021 год. до окончателното й плащане / арг. в чл. 111, б. „в” от
ЗЗД/.
По отношение иска за имуществени вреди:
Съда намира, че претенцията за претърпени от ищеца имуществени
вреди, е изцяло доказана като основание. Така, по делото не се спори, че
ищеца е пътувал общо 17 пъти от гр. П., до гр. София и обратно. От
изложеното в исковата молба и от показанията на разпитания свидетел се
доказа, че за пътуване същия е използвал личният си автомобил „Д. Т.“. По
делото е приложено и свидетелство за регистрация на посоченото МПС, от
което е видно собствеността върху същото и разхода на гориво. При това
положение, съда намира за категорично установено, че ищеца е направил
разходи за пътуване /за гориво/ които безспорно представляват причинени
имуществени вреди, вследствие воденото срещу него НП.
Въпреки че е доказан като основание, иска следва да бъде отхвърлен,
тъй като същия не е доказан като размер. Така, на първо място, не се
установява по делото по какъв път е пътувал ищеца от гр. П., до гр. София- за
тази дестинация има няколко възможни маршрута, които са с различна
9
дължина, т.е. в случая не са доказани изминатите от ищеца километри при
всяко едно пътуване, на база на които и съобразено с разходната норма на
автомобила, да бъде изчислено необходимото за пътуването гориво. На
следващо място, видно от талона на автомобила, същия е с гориво бензин, но в
търговската мрежа се предлагат няколко различни вида бензин, всеки от които
е с различна цена. След като по делото не е доказано какъв бензин е ползвал
ищеца, то за съда е невъзможно да калкулира и съответната стойност, на
разходваното за всяко едно пътуване гориво. На следващо място, видно от
материалите по делото, пътуванията на ищеца са в периода от 2017 год. до
2019 год. За този период, цените на горивата са се променяли драстично.
Различни са били и цените на горивата през един и същ момент, но на
различни бензиностанции. След като по делото не са представени касови
бележки, фактури или др. разходно оправдателни документи, за съда е
невъзможно да определи, какви точно разходи е сторил ищеца за всяко едно от
пътуванията си. Ето защо, иска в тази му част следва да бъде отхвърлен,
поради недоказаност на размера на ищцовата претенция.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото и частичното уважаване на исковата
претенция следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
полза на ищеца, съобразно уважената част на иска. Същият претендира
заплащането на сторените по делото разноски в общ размер на 1021,50 лв. от
които 21,50 лв. държавна такса и 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение,
което адвокатско възнаграждение според съда, следва да се заплати от
ответника изцяло. Съда съобрази решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C- 438/22 и актуалната практика на ВКС, формирана
след постановяването на това задължително за съдилищата на основание чл.
633 ГПК решение. С посоченото решение е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС
във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. С оглед така даденото задължително тълкуване при преценката си за
10
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.
78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът
е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата
и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните
спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка,
ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията
на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в
което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В
съответствие с горното, съдът намира, че делото се отличава с фактическа и
правна сложност, същото е приключило в няколко съдебни заседания, със
събиране на нови доказателства и с оглед обема на осъщественото от
пълномощника на ищеца процесуално представителство, намерило израз в
подаване на искова молба и явяване в няколко съдебни заседания, съдът
намира, че претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
не е в завишен размер, поради което и на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в пълен размер.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. с адрес: гр. С*****************, представлявана
от Г.п.на Р. Б., да заплати на И. С. Т., ЕГН: **********, сумата от 20000,00
лева (двадесет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в хода на наказателното преследване срещу ищеца по ДП №
******** година по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при
Софийска градска прокуратура, пор. № ******* г. по описа на СЗА при СГП,
11
по НОХД № ********година, 2-ри състав на НО на СГС, по ВНОХД №
*********година, ведно със законната лихва върху сумата считано от
21.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан по размер, иска за имуществени вреди в
пълния претендиран размер от 3000,00 лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. с адрес: гр. С***********************
представлявана от Г.п. на Р. Б., да заплати на И. С. Т., ЕГН: **********,
сумата от 1021,50 съдебно -деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
12