Р Е Ш Е Н И Е
№………/20.05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18311 по описа за 2018
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба
от „Е.М.” ЕООД със седалище и адрес
на управление:***-6 за
приемане за установено по отношение на К.С.К.
ЕГН ********** *** съществуването на вземане за сумата 517,32
лева, представляваща неиздължена главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREH 11279095, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, сумата от 112.13 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
14.05.2015г. до 12.01.2016г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№10805/2018г. на ВРС, 30 - ми състав, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.07.2018 г.
до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът излага, че по
силата на сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREH
11279095/14.05.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД на ответника е предоставена в заем сумата от 517,32 лева. Съгл.
договореностите между страните предоставената в заем сума е подлежала на
връщане на 12 месечни погасителни вноски, при краен срок на договора
-20.05.2016г. и договорена
възнаградителна лихва. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал надлежно
задълженията си по договора за връщане на предоставените в заем средства, като
не е погасил нито една вноска от дълга.
Позовава
се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца е сключен договор за
цесия от 12.01.2016г., по силата на който вземанията по договора са придобити
възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор
/цедент/ представителна власт относно правото да уведомява длъжника за
извършената цесия, както и на извършено на 20.04.2018г. уведомление за
цесията.Като се позовава, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. С депозираното от длъжника / настоящ ответник/ в
срока по чл. 414, ал.1 ГПК възражение срещу заповедта ищецът мотивира интереса
си от иска.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва съществуването на
облигационна връзка по договора кредит. Евентуално оспорва действителността на
договора по съображения, че същия противоречи на императивни правила, уреждащи
защитата на потребителя. Оспорва да е настъпил падежа на дълга, както и размера
на вземанията. В заключение ответникът настоява за отхвърляне на иска.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Съдът е сезиран със
специален установителен иск с правно осн.чл. 422, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземането по оспорена заповед за изпълнение, издадена по
гр.д.№10805/2018 на ВРС. Срокът за предявяване на иска по чл. 422, ал.1 ГПК е
спазен, поради което учреденото исково производство е допустимо.
Ищецът извежда
материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 12.01.2016г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане.
От заключението на назначената по делото
съдебно-графологична експертиза, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че подписите,
положени за „кредитополучател“, за „Подпис на застрахован“, за „Декларатор“
срещу подпис в „Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-11279095/14.05.2015 г.“, „Декларация за предоставяне на лични данни“,
„Сертификат № CREX-11279095“, „Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на „Джет кредит“, „Уведомително писмо“, и „Фактура № ********** от 14.05.2015 г.“ не са изпълнени от К.С.К..
С оглед на установяване
неистиността на оспорените писмени документи, следва да се счита оборена
формалната доказателствена сила на същите, съответно да се приеме, че
материално правоотношение не възникнало между ответника и праводателя на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След като прехвърленият дълг не съществува, то цесията се явява и нищожна
и поради липса на предмет, на осн.чл. 26, ал.1 ЗЗД.
По изложените
съображения исковата претенция следва да се отхвърли.
На осн.чл. 78, ал.3 ГПК
ищецът следва да понесе сторените по делото разноски от ответника.
Своевременно ищцовото
дружество е направило възражение за прекомерното на претендираното от ответника
адв. възнаграждение в размера на 600 лева.
Съдът намира, че
предвид общия размер на исковете / 629,45
лева/, заплатеното възнаграждение в
размер на 600 лева се явява прекомерно, на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Производството не се характеризира с особена фактическа и правна сложност,
приключило е в две съдебни заседания, като само на едно
странта е била представлявана. От друга страна проведената от ответника защита
се свежда предимно в опровергаване формалната доказателствена сила на
доказателствата, удостоверяващи задължаването му по договора за кредит.
На следващо място следва
да се посочи, че че адвокатското възнаграждение се определя
върху сбора от предявените искове, а не поотделно по всеки кумулативно предявен
иск. /определение
№366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №95/03.04.2017г.
по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №292/13.06.2017г. по ч.
гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о./.
Ето защо, съдът намира
дължимото на ответника адв. възнаграждение следва да се редуцира до сумата на
400 лева.
В заключение на ответника
се следва сумата от 800 лева за разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „Е.М.”
ЕООД със седалище и адрес на управление:***-6 за
приемане за установено по отношение на ответника К.С.К. ЕГН ********** ***
съществуването на вземане за сумата 517,32 лева, представляваща
неиздължена главница по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREH 11279095, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, сумата от 112.13 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
14.05.2015г. до 12.01.2016г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№10805/2018г. на ВРС, 30 - ми състав, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.07.2018 г.
до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД със седалище и адрес на
управление:***-6 ДА ЗАПЛАТИ
на К.С.К. ЕГН **********
*** 800 лева, представляваща сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 73, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: