Р Е Ш Е Н И Е
№ 113 / 7.11.2019г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ГАЛИНА МИЛКОВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ……….…………
А Н Х дело номер.........244............по описа
за...............2019................година
Производството
по настоящото дело е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН, образувано по повод подадената жалба от П.К.П. ЕГН **********,*** против
наказателно постановление № 6268 / 31. 07. 2019 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на
УС на АПИ, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
му е наложено административно наказание– глоба
в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят е
останал недоволен от така наложеното му административно наказание, счита, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и го обжалва в
законовия срок пред РС- Карнобат, като желае съдът да постанови решение с което
да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично и и не изпраща
представител.
Процесуалният представител на АНО счита жалбата за
неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Свидетелят Х.И.Г. потвърждава изцяло обстоятелствата
посочени в АУАН и придружаващите го документи.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна:
Административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 0007109
от 08. 07. 2019 г., съставен от Х.И.Г. на длъжност главен инспектор контрол РПМ
при АПИ за това, че на 08. 07. 2019 г.
в 15, 40 часа на път I-6, км. 445+400, на 100 м.
преди гр. Карнобат в посока гр. София-
гр. Бургас, П.К.П. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет
оси -МПС с две оси марка „Волво“, модел ФХ12 4х2Т с рег. № В 4884НК и полуремарке с три оси с рег. №
В0937ЕС и е превозвал пшеница.
В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС (Наредбата), както следва: 1.
Измереното натоварване на задвижващата (втора) единична ос на
ППС- 13, 700 т. при максимално допустимо натоварване 11,5 т. съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4, б. „А“ на Наредбата. 2. При
измерено разстояние между осите 1, 32 м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 28, 650 т., при максимално допустимо натоварване
24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ на Наредбата. Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите
по чл. 7, ППС е тежко.
Измерването е извършено с
техническо средство ел. везна РW-10 № К0200007 и ролетка
1306/18 (5м.). Измервателните уреди, с които е извършено измерването на ППС, попадат в обхвата на средство за
измерване, чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с §1, т. 27 от ДР
на Закон за измерванията, и за които измервателни средства по делото бяха представени
и съответните сертификати за калибриране и съответствие.
При проверката измерените параметри
на ППС сочат, че същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на
Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
При извършената проверка на
документи, жалбоподателят не представил валидно разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, поради което и срещу жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 0007109 от 08. 07. 2019
г., в който актосъставителят квалифицирал описаното по-горе нарушение като
такова по чл. 26, ал. 2, т.1, б.”а” от ЗП във връзка с чл. 37, ал.1 т.1 от
Наредба №11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля по акта и нарушителя, който не е вписал възражения и такива не са
постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На нарушителя е бил представен
протокол за измерване на превозно средство № 0000026/2019, с който същия е бил
запознат видно от положения от него подпис. С разписка от датата на съставяне
на АУАН -08. 07. 2019 г. жалбоподателят е декларирал, че е получил препис от
същия, както и за това, че е уведомен че съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата
движението на извънгабаритното и/или тежко ППС
може да продължи движение след получаване на разрешително или квитанция
за платени пътни такси по реда на раздел IV от Наредбата съответстващи
на констатираните при проверката параметри на ППС, както и за това, че
изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата се отчита за смекчаващо
вината обстоятелство.
Въз основа на съставения акт
наказващият орган е издал обжалваното НП № 6268 / 31. 07. 2019 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, в което фактическата обстановка установяваща нарушението е
пресъздадена така като е описана в АУАН и нарушението е квалифицирано по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП. С наказателното постановление, на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. ”а” и във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв.
При определяне размера на
наказанието наказващият орган е изложил мотиви, в които е отразил, че при
определяне на размера на наказанието са взети в предвид всички отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства, а
именно към отегчаващите- повторяемостта на нарушението- налице са данни, че жалбоподателя
е бил наказван за същото нарушение с НП 6023/15. 03. 2019 г., влязло в законна
сила на 01. 04. 2019 г.; степента на надвишаване на нормите на наредба № 11 от
03. 07. 2011 г. на МРРБ, към
смекчаващите е посочено изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от
Наредбата, след акта, което се счита за смекчаващо вината обстоятелство.
Предвид така изложените
мотиви за индивидуализация на наложеното наказание, съдът счита, че АНО е
изследвал в необходимата степен всички критерии и е взел в предвид всички
обстоятелства посочени в чл. 27 от ЗАНН и правилно е определил размера на наказанието
глоба, който е минималния предвиден в закона, а именно в чл. 53, ал. 2 от ЗП,
където е посочено, че при повторно
нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 7000 лв..
По делото не се събраха други
доказателства, които да сочат, че жалбоподателят не е извършил горепосоченото адм.
нарушение, напротив събраха се само доказателства водещи до несъмнен извод, че
същият е извършител на адм. нарушение, което му се приписва.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в
жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно
постановление, съдът намира че същата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
административен орган с териториална и материална компетентност, в предписаната
от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на АУАН
съставен по предписаната форма, съдържание и от компетентен за това орган.
Както в АУАН, така и обжалваното наказателно постановление правилно са посочени
мястото на извършване на нарушението, начина на извършването му, както и
законовите норми, които са нарушени.
Съдът намира за
неоснователно искането направено в жалбата относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради следните причини- налице е повторяемост на нарушението, като явно
предходното наказание не е изиграло ролята си да стимулира жалбоподателя към спазването на закона, с
въпросното нарушение са засягат обществени отношения свързани с безопасността
на движение по пътищата, които са съществени за функционирането на държавата и
засягането им в подобна степен следва да бъде санкционирано с предвидената в
закона строгост.
Предвид, че при издаване на процесното наказателно
постановление и АУАН въз основа, на който е издадено същото, са спазени нормите
на ЗАНН и ЗП и поднормативните а актове, жалбоподателят е извършил процесното
адм. нарушение и то виновно, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление като напълно законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският
районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 6268 / 31. 07. 2019 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на
УС на АПИ издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 0007109 от 08. 07. 2019 г. срещу П.К.П. ЕГН **********,***, с което за
извършено от него адм. нарушение на 08.
07. 2019 г. в 15, 40 часа на път I-6, км. 445+400, на 100 м.
преди гр. Карнобат в посока гр. София-
гр. Бургас на разпоредбите на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” и във
връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН – глоба в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: