Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Силистра, 01 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесет и
девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 130 по описа за 2020 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Д.К.Д. с ЕГН – ********** ***, против заповед № 20-1099-000312 от 18. 05.
2020 година на Началника на група “Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171,
т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служителите на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Силистра на 15. 05. 2020 г., в резултат на която на
жалбоподателката е съставен АУАН № GA213758 / 15. 05. 2020 г. за това, че на
същата дата, около 03. 05 ч. в гр. Силистра, по ул. „***“ в посока ***“, е управлявала лек автомобил ***, след употреба на алкохол – 0.94
промила, отчетен с уред „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDN 0004 чрез измерване на
съдържанието на алкохол в издишания въздух.
В жалбата се изтъква, че при
издаването на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като предварително не са били
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая в съответствие с
изискването на чл. 35 от АПК и в съответствие с принципите за законност и за
служебно начало в административния процес. Акцентира се, че в заповедта е
посочено, че водачът управлява повторно МПС с концентрация на алкохол в кръвна
над допустимите стойности, без обаче да са изложени мотиви относно наличието на
повторност. По тези съображения се моли за отмяна на заповедта и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра, не е изразил
становище по делото.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка от
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Силистра на 15. 05. 2020 г. на
жалбоподателката Д.Д. е съставен АУАН № GA213758 / 15. 05. 2020 г. (л. 25) за
това, че на посочената дата, около 03. 05 часа в гр. Силистра по ул. ***в посока ***е управлявала лек автомобил ***, след употреба на алкохол – 0. 94
промила, отчетен с уред „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN-0004 чрез измерване на
съдържанието на алкохол в издишания въздух в уреда. В съответствие с
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, на жалбоподателката е издаден Талон за изследване (л. 26). Тъй като същата
е била съгласна с показанията на техническото средство, което е било отразено
саморъчно от нея в талона за изследване, не е било необходимо установяване на
концентрацията с доказателствен анализатор или с медицинско изследване съгласно чл. 3а от
цитираната наредба.
Въз основа на издадения АУАН № GA213758 / 15. 05. 2020 г. със заповед
№ 20-1099-000312 от 18. 05. 2020 г., издадена от началника на група МПСВАНД
при ОДМВР Силистра (л. 12
от делото) на основание чл. 22 от ЗАНН, на Д.Д. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че
концентрацията на алкохол е отчетена с уред
уред „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN-0004 чрез измерване на
съдържанието на алкохол в издишания въздух в уреда. Оспорването на посочената
заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1524 / 09. 12. 2016 г. (л. 30) на Министъра на вътрешните работи, е
обстоятелството, че Областните дирекции
на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи
контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД
на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-330 / 21. 04. 2017 г. (л. 29) е делегирал
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на
група МПСВАНД в сектор ПП при ОДМВР – Силистра (т. 4), какъвто от ответника по
делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна
мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за
издаването на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено
по надлежен ред управление на МПС и концентрация на алкохол в кръвта на
водача над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. В настоящия
случай не се спори, че при проверката на 15. 05. 2020 г. полицейските служители посредством техническо
средство са установили, че жалбоподателката е управлявала МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – конкретно с концентрация 0. 94 промила. След
като релевантните факти са били налице–управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по надлежния ред, то
административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 171, т. 1,
б. ”б” от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателката принудителна административна
мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността”. Следва да се има предвид, че при наличието на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест
той действа при условията на обвързана компетентност и издадената от него
заповед е законосъобразна.
Обстоятелството, че в заповедта за ПАМ погрешно е
отбелязано, че нарушението е извършено повторно, не обуславя желания от
жалбоподателката резултат, тъй като повторността не е елемент от фактическия
състав при прилагане на ПАМ. Повторността е квалифициращ признак на състава на
административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и има пряко отношение
към размера на санкцията съгласно чл. 174, ал. 2 от ЗДвП. Двете производства –
административнонаказателното и производството по налагане на ПАМ - са различни и се развиват независимо едно от друго, при
прилагането на различен процесуален ред - ЗАНН и АПК, като „повторността“ е ирелевантна за производството по прилагане
на ПАМ.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така,
с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171
от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след употреба на алкохол, тоест тя има и
преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът
за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения следва
да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателката
принудителна административна мярка, след като е установил наличието на
материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т. 1, б. ”б”
от ЗДвП, а оспорването на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Заповед №
20-1099-000312 от 18. 05. 2020 година на Началника на група “Моторни превозни
средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за
движението по пътищата на Д.К.Д. с ЕГН – ********** *** - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Решението
е окончателно - чл.172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: