Р Е Ш Е Н И Е № 27
гр.Стара Загора, 19.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА кас.адм.д. №
687 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за
изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба
от Кмета на Община Стара Загора чрез пълномощника мл.експерт правно обслужване М.П.против
Решение № 296/ 01.09.2021г, постановено по адм.д.№ 20215530101847/ 2021г на
Районен съд Стара Загора, с което е отменена Заповед № 10-00-471/ 24.02.2020г
на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ
във връзка с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е отказано на И.Х.И. да придобие право на
собственост върху имот в землището на с.Малка Верея. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и
необосновано. Според касатора съдът неправилно се е произнесъл по същество на
спора като е отказал да признае право на собственост на ползвателя на процесния имот, изземвайки
функциите от изричната компетентност на кмета. Направено искане за отмяна на
решението и връщане на делото за ново произнасяне при изчерпване на възможностите
за събиране на доказателства относно статута на имота към момента на подаване
на заявлението за ползване преписката за ново произнасяне от административния
орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Р.Т. *** и С.Т. ***
чрез пълномощника си адвокат К.Н. намират жалбата за неоснователна. Поддържат,
че обжалваната заповед е издадена при липса на доказателства за съществуване
на изискванията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
и правилно е отменена като незаконосъобразна. Молят жалбата да бъде оставена
без уважение и да им бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът И.Х.И. ***, редовно
призован, не се явява и представлява, както и не изразява становище по
подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебния акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
С обжалваното решение №296/ 01.09.2021г Старозагорският районен съд в
производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ е отменил по жалба от Р.Т.Т. и С.Т.Т.- Димова Заповед № 10-00-471/ 24.02.2020г
на Кмета на Община Стара Загора, с която на
И.Х.И. е признато правото да
придобие собствеността върху имот № 330.235
с площ 500кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Бащиноното“
- , в землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора.
За да
постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че административното
производство е започнало по заявление вх. № 0905078 подадено на 03.06.1992г от
ползвателя И.Х.И. с което е поискал да придобие предоставения за ползване имот от
0,5 м. "Бобоолу“ / „ Юнаците“/ община Стара Загора, представляващ овощна
градина. Имотът е предоставен за ползване по реда на ПМС № 11/1982 г. и удостоверение №499/03.07.1985 г . на ИК на ОБНС гр. Стара
Загора, представено по преписката като дубликат. По заявлението се е
произнесла назначената със заповед на кмета на община Стара Загора комисия по §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като с Протокол от 04.05.2018г е приела, че по
отношение на имот № 330.235 по неодобрен план на новообразуваните имоти с площ 500кв.м.,
местност „Бобоолу“ / Юнаците“/, в
землището на с.Малка Верея са налице основанията на § 4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ за
придобиване на правото на собственост /към момента на подаване на заявлението
имотът е представлявал овощна градина/ и предложила на Кмета на общината да
издаде заповед, с която да признае правото на ползвателя И.Х.И. да придобие
собствеността върху този имот. На наследниците на Р.Т. М. – Р.Т.Т. и С.Т.Т.-
Димова с Решение № 253345 от 16.04.1999г на Поземлена комисия в гр.Стара
Загора е признато правото на
собственост върху нива с площ 2 дка в м.”Бобоолу“, нива с площ 2,5 дка в м.“Бобоолу“,
всички в землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора, находящи се в терен по §
4.
Заключението на назначената по делото експертиза сочи, че предоставеният за
ползване на И. Х. имот № 330.235 по неодобрения кадастрален план/ попада върху
югоизточната част от имот № 830.67, собствеността върху който е възстановена на
наследодателя на Р.Т. и СТ. Т. – Р.Т. М. и като такъв е отразен в кадастралния
план на имоти на бивши собственици. От заключението се установява също наличие
в имота на един орех. Според вещото лице в плана от 1992 година и в плана на
новообразуваните имоти не са отразени с условен знак наличието на трайни насаждения
в имота и няма данни за наличието на такива през 1992 година.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че
оспорената Заповед № 10-00-471/ 24.02.2020г на Кмета на Община Стара Загора е
незаконосъобразна поради липса на всички предпоставки на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не
се споделя становището на първоинстанционния съд, че правото на ползване не е предоставено
на И.Х.И. по силата на предвиден от закона акт. По преписката е налично Удостоверение
№ 499 от 03.07.1985г на Общински народен
съвет Стара Загора, което е прието като доказателство по делото без оспорване
от страните, т.е. материалната доказателствена сила на този официален
свидетелстващ документ не е оборена по надлежния ред.
Правилно е прието от съда, че не е налице посоченото в заповедта фактическо обстоятелство
за издаване на административния акт, кореспондиращо с правното основание на §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно имотът да е представлявал овощна градина към момента
на подаване на заявлението от ползвателя за трансформиране на правото му в право
на собственост. Обоснован със събраните доказателства е и изводът на
съда, че в имота няма сграда, която да е била построена преди 01.03.1991г и да
отговаря на критериите за сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с
§1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
В съответствие с материалния закон Старозагорският
районен съд е постановил отмяна на оспорената заповед и с оглед липсата на материалноправни
предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4 а
или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказал да бъде признато на ползвателя И.Х.И. правото
да придобие собственост върху идеални части от имот № 330.235, местност „бащиното“,
в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти.
Доколкото преценката дали са налице законовите изисквания за трансформация
правото на ползване в право да се придобие собственост върху имота е свързана с
прякото прилагане на закона, т. е. въпросът не е предоставен на преценката на
административния орган, нито актът е от естество, непозволяващо решаването на
въпроса по същество, в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.173,
ал.2 от АПК за връщане на преписката на Кмета на Община Стара Загора за ново
разглеждане и произнасяне, нито на районния съд , който е събрал всички относими
по спора доказателства Ето защо правилно съдът е решил спора по същество при
условията на чл. 173, ал. 1 АПК, а наведеното в тази насока оплакване от
касатора е неоснователно.
По тези съображения обжалваното решение като валидно,
допустимо, обосновано и постановено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответниците Р.Т.Т. и С.Т.Т.
- Димова за присъждане на разноски е основателно, поради което Община Стара
Загора следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 300 лева на представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
съдебното производство пред касационната инстанция.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА № 296/ 01.09.2021г,
постановено по адм.д.№ 20215530101847/ 2021г на Районен съд Стара Загора .
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Р.Т.Т. *** и на С.Т.
Т. - Димова ЕГН ********** *** сумата 300 /триста/лв. за направени
разноски.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.