Решение по дело №14929/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ от 12.12.2024г. по НАХД № 14 929/2024г.
по описа на 9-ти състав на Софийски Районен съд, Наказателно
отделение.

I.). ОБВИНЕНИЕТО Е ПОВДИГНАТО ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА (СРП) ПРОТИВ ОБВИНЯЕМИЯT Т. В. Р., с ЕГН:
********** (и с установена по делото самоличност) за това, че на
28.09.2024г., около 16:35 часа, в гр.София, ул. „Георги Софийски“ № 3, в
сградата на Военно медицинска академия, противозаконно си служил с
официален документ - лична карта № ********, издадена на 26.05.2023г. от
МВР-София, със срок на валидност до 26.05.2033г., издаден на друго лице - на
Г., с ЕГН: **********, с цел да заблуди длъжностно лице - младши разузнавач
В. - служител на 06 Сектор „Спешни центрове, транспортно и техническо
осигуряване“ към Отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление от общ
характер по състава на чл.318 от НК
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, не
изпраща представител, който да вземе цялостно участие в производството
пред съда.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т. В. Р., редовно призован, се явява в съдебно
заседание пред съда. Представлява се от надлежен процесуален представител
– oт ЗАЩИТНИКА АДВОКАТ Л. Н., с пълномощно по делото.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ОБВИНЯЕМИЯ Р. - АДВОКАТ Н. инвокира
доводи, от които съдът следва да приеме, че за подзащитния му са налице
материално-правните предпоставки на института на чл.78а, ал.1 от НК, като
съдът следвало да му наложи минимално по размер наказание. Изложено е, че
обвиняемия Р. изразява съжаление за извършеното; искал е да помогне на свой
близък родственик, воден от житейски мотиви да стори добро, и е оказал
съдействал на органите на разследването, като обективната истина е разкрита.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т. В. Р. в правото си на последна дума по чл.297, ал.1
от НПК релевира искане за налагане на минимално по размер наказание.
Изразява съжаление за случилото се инцидентно събитие в живота му.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Обвиняемият Т. В. Р. е роден на .........г. в гр. С., българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, живеещ на семейни начала, с
едно дете на три години, трудово ангажиран, с адрес гр.С............., с ЕГН:
**********.
Същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание към 28.09.2024г. и след тази дата до настоящия
1

момент.
На 28.09.2024г. свидетелят Г., придружен от своя баща Т., управлявал
лек автомобил. В същия ден свидетелят Г. бил спрян за проверка по ЗДвП,
като пред автоконтрольорите на СДВР-ОПП отказал да му бъде извършен тест
за наркотици. На свидетеля Г. бил съставен талон за медицинско изследване
под № ...........с обективирано административно предписание същият да
предостави кръвна проба за изследване в рамките на указано време (от 45
минути) в лечебното заведение на ВМА гр.София. Свидетелят Г., обаче, не
искал лично да предостави кръвна проба за изследване (за да не се самоуличи
евентуално в престъпление). Същият помолил обвиняемият Т. В. Р. да
предостави кръвна проба вместо него, ползвайки личната му карта (тази на
свидетеля Г.). Обвиняемият Р. се съгласил и взел личната карта на свидетеля
Г., като се явил на същата дата - 28.09.2024г., около 16:35 часа в сградата на
ВМА в гр.София, ул. „Георги Софийски“ № 3. По същото време, свидетелят
В. работела в спешното отделение на ВМА като младши разузнавач в 06
сектор от ОДП - СДВР. Свидетелят Б. е била уведомена, че в лечебното лице се
регистрирало лице (което е било обвиняемият Р., ползвайки личната карта на
свидетеля Г.) за предоставянето на кръвна проба за изследване (и за да се
извърши въз основа на токсикологична експертиза проверка за употребата на
наркотични вещества от водач на МПС). Свидетелят Б. придружила
обвиняемият Р. до лабораторията на ВМА за вземане на кръвна проба. Около
16:35 часа на 28.09.2024г. обвиняемият Р. показал пред свидетеля Б. личната
карта на свидетеля Г., легитимирайки се с нея и представяйки се за
физическото лице Г. Свидетелят Б. огледала снимката върху документа и
установила фактически разминавания между външните белези на обвиняемия
Р. и лицето от снимката от документа за самоличност. Същата задала редица
контролни въпроси към обвиняемия Р. относно ЕГН-то му, адреса му,
рождената му дата, имената на родителите му и близки родственици.
Обвиняемият Р. не могъл да отговори на въпросите, като обяснил, че е много
притеснен и че има дъщеря. При извършената проверка е било установено, че
свидетеля Г., на когото е бил издаден визирания талон за изследване, има син.
Зададените от свидетеля Б. въпроси и невъзможността на обвиняемия Р. да
даде пълни, точни и ясни отговори на същите, били възприети и от свидетеля
В. - лекар в клиниката по токсикология във ВМА, който също видял
представената от обвиняемия Р. лична карта, издадена на свидетеля Г.в и
констатирал, че лицето на снимката в картата не прилича на лицето, което се
легитимирало с нея физически. Свидетелят Б. уведомила за случващото се
събитие свидетелите И. и С. - служители на СДВР. Свидетелите Г. и И.
пристигнали на място, като те самостоятелно възприели лично наличието на
татуировка на шията на лицето, чиято снимка била в личната карта на
свидетеля Г., докато върху шията на мъжът пред тях - обвиняемият Р., такава
липсвала. В присъствие на свидетелите Г. и И., обвиняемият Р. извадил от
джоб на дрехата си друга лична карта - издадена за него и се представил се
като Т. В. Р.. Последният самопризнал, че се е съгласил да се яви във ВМА с
личната карта, представяйки се за Г., за да предостави кръвна проба за
изследване вместо него (такава реално не била взета от обвиняемия Р.). С
2

протокол за доброволно предаване от 28.09.2019г. е била предадена по делото
инкриминираната лична карта. Съгласно заключението на съдебната
техническа документна експертиза личната карта, издадена на свидетеля Г., е
била изготвена в съответствие с установените законови изисквания за
изработка на този вид документи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен начин, ясно, пълно и непротиворечиво въз основа събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а именно -
от справка за съдимост; протокол за доброволно предаване (разписка); талон
за кръвно изследване със стикери към него; заповед за налагане на ПАМ за
отнемане на СУМПС; протокол за изследване; заповед за задържане за срок от
24 часа; протокол за обиск по ЗМВР; от изпълнена съдебна документно-
техническа експертиза; от протокол за разпознаване с фотоалбум към него; от
извършено самопризнание, което се подкрепя от събраните доказателства и
доказателствени средства; от показанията на разпитания под надзора на
прокурора свидетели В.; В.; И.; С. и Г.
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства в
мотивите на постановеното решение не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан
Павлов „Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е
Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО –
„Делото Белнейски“.
Съдебният състав намира, че показанията на разпитаните свидетели
********, както и от обясненията на обвиняемия Р. са пълни, последователни,
изчерпателни, кореспондиращи, взаимодопълващи, добросъвестни и детайлни
на изложената фактическа обстановка. Съдът възприе и кредитира събраните
по делото гласни доказателствени средства от показанията на свидетелите и
обясненията на обвиняемия Р., приетите по делото писмени доказателства,
от данните от писмените доказателствени средства и от изпълнената
експертиза. Същите корелират изцяло помежду си и преценени в съвкупност
описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и
несъмнен начин. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално всеки от разпитаните свидетели и разпитан обвиняем да описват
някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна
точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
3

първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също
така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от
значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели.
Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия
са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно
съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само въз основа
на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото
доказателствено средство – събрани са и писмени и веществени
доказателства, изпълнени са и съдебни експертизи в ДП, които са мотивирани,
обосновани и професионално защитени пред ръководно-решаващия орган на
ДП и съда. Налице е редовност и законосъобразност във формата и
съдържанието на извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК
процесуално-следствени действия чрез способите на доказване за събраните
по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът счита показанията
на разпитаните свидетели, посочени по-горе за добросъвестно дадени,
логични и хронологически, а също и за подкрепящи се от писмените
доказателства и доказателствени средства, и от приетата експертиза.
Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на
доказване по НПК доказателства и доказателствени средства и изпълнена
експертиза в цялост обосновават възприетата от ръководно-решаващия орган
на наказателно производство фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се взаимодопълват
помежду си при изясняване на обективната истина, кореспондирайки на
установените факти и връзките между тях. Съдът не би могъл да изследва,
установи, изясни и обоснове фактите по делото и съответстващата им
настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно и в съвкупност по
реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с принципите на
наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК всички събрани
доказателства и доказателствени средства, както и изпълнените експертизи.
Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия Р., доказателствата
за неговите положителни личностни характеристики; семейно положение,
трудова ангажираност и други, и останалите доказателства, които бяха
приобщени към доказателствения материал по делото и преценени по реда на
чл. 378, ал. 2 от НПК. Тези доводи и съображения са дали основание съдът да
процедира спрямо обвиняемия Р. по реда на глава XXVIII от НПК. Съдът
кредитира съдебната документно-техническа експертиза като правилна,
обоснована и неоспорена от страните. Доколкото по делото няма друг
противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да
обсъжда поотделно събраните доказателства – “per argumentum a
contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото
доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от обвиняемия деяние, за което същият следва да бъде освободен
4

от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по
чл.78а НК.
IV.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
НАСТОЯЩИЯТ СЪД НАМИРА, ЧЕ обвиняемия Т. В. Р. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл.318 от НК, за което му е
било повдигнато обвинение от Софийска Районна прокуратура. Аргументите
на настоящия съд са следните:
Безспорно е установено, че на 28.09.2024г., около 16:35 часа, в гр.София,
ул. „Георги Софийски“ № 3, в сградата на Военно медицинска академия,
противозаконно си служил с официален документ - лична карта №********,
издадена на 26.05.2023г. от МВР-София, със срок на валидност до
26.05.2033г., издаден на друго лице - на Г. с ЕГН: **********, с цел да заблуди
длъжностно лице - младши разузнавач В. - служител на 06 Сектор „Спешни
центрове, транспортно и техническо осигуряване“ към Отдел „Оперативен
дежурен център“ при СДВР, като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление.
Съдът намира, че всички елементи от обективната страна на деянието са
налице.
Въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото,
личността на обвиняемия Р., обществената опасност на извършеното
престъпление, с оглед на преценката на подбудите и мотивите на субекта на
престъплението, както и съобразявайки се обществената опасност на
личността на дееца, правилно и законосъобразно случаят е квалифициран от
прокурора по състава на чл.318 от НК.
При преценката си за интензитета на наказателната принуда настоящият
съдебен състав съобрази - личността на обвиняемия Р., който е с положителни
характеристични данни, имащ семейство и своя трудова ангажираност, като
същият изразява чистосърдечно съжаление за стореното; като спрямо него не
се установяват други протовообществени прояви; не е настъпил съставомерен
резултат от проявили се вредни последици от престъплението (което е
формално); отчита се оказаното фактическо съдействие и непротивостоене на
лицето по време на извършените от разследващите органи процесуално-
следствени действия; съобразява се обществената опасност на извършеното
престъпление, която се очертава да е обичайна за деянията от същия вид,
както и инцидентността на извършената от обвиняемия Р. противообществена
проява, подбудите и мотивите на лицето и на обществената опасност на
личността на дееца, която е сравнително ниска.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Обвиняемият Р. е съзнавал, че представената от него лична карта е официален
документ и е издадена за друго лице и служейки си с негоя пред свидетеля Б.
при извършената му във ВМА, е искал да формира у последната представа, че
е лицето, което е заснето на снимката в представения паспорт с имената Г.
5

Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за
приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на
обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по
целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен; не е осъждан; не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК; за деянието е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две години; пробация или
глоба от 100.00 до 300.00 лева, а от извършеното престъпление няма
причинени имуществени вреди.
Обвиняемият Р. не представлява голяма обществена опасност, а целите на
наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на
административно наказание.
Съдът се позова на цялостна преценка на доказателствата по делото, на
личността на обществената опасност на дееца, на „обичайната“ степен на
обществена опасност на извършеното престъпление от същия вид и при
същите последици, както и с оглед на преценката на подбудите и мотивите на
обвиняемия при съобразяване и на занижената степен на обществената
опасност на личността на дееца.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът
отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства –
положителни характеристични данни; имащ семейство и трудова
ангажираност; че не е бил освобождаван от наказателна отговорност;
съдействал е на органите на разследването.
Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез
налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като
административно наказание се определя в съответствие с целите на
административното наказание по ЗАНН.
В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на административното
наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели следва да бъде
определено и наказанието на обвиняемия Р..
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 (хиляда) лева. Така определено и в
тези предели индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за
постигане на целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй
като се явява да е отговарящо на конкретната обществена опасност на
извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Чрез него ще
отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо наказателното
преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването
или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. Т.е. все пак наказание
трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на престъпленията, дори
това наказание да е по правната си природа административно такова, а в
случая е глоба в размер на 1000.00 лева.
Съдът не се е произнесъл по сторените по делото разноски, като няма
6

пречка този пропуск да бъде отстранен в производство по чл.306, ал.1, т.4 от
НПК.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ.
7

Номер на акта:	5372
Дата:	12 декември 2024 г. (в сила от 28 декември 2024 г.)
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20241110214929
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 октомври 2024 г.

Решение по дело №14929/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите