РЕШЕНИЕ
№ 109 / 1.7.2020 г., град Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: Веска
Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско
дело номер 521 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Оборище, ул. Московска № 19, представлявано от Юрий Благоев Генов – изпълнителен
директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез
пълномощника Г.Й.П., съдебен адрес: ***, срещу Г.К.Д., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***, с което е предявен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415
от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на банката -ищец сумата
в общ размер от 4573,16 лева, включваща главница
-3876.22 (три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и 22 ст.) лева; договорна
лихва - 467.34 (четиристотин шестдесет и седем лева и 34 ст.) лева за периода
от 05.09.2017 г. до 26.09.2018 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) - 109.60 (сто и девет лева и 60 ст.) лева за периода от 06.09.2017 г.
до 26.09.2018г.; дължими заемни такси и разноски - 120 (сто и двадесет) лева
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018 г. до
изплащане на вземането, за които ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от назначения на основание чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, който счита иска за допустим,
но го оспорва като неоснователен. Излага твърдения за липса на ясни критерии и
методология за определяне на възнаградителната лихва и промяната на ГПР, в
протирочеие с разпоредбите на чл.58 от ЗКИ. Посочва се в отговора, че ответникът
е физическо лице и като такова се ползва от защитата предвидена в ЗЗП. В
отговора се излагат твърдения, че Раздел III, от т.7 до
т.9 от ОУ на
договора в частта, с която се формира ГПР, възнаградителната лихва, преференциалната надбавка, променлив
лихвен процент и промените на същите, както и разноските по обслужване на
кредитния договор са в противоречие с императивни правила, не
отговарят на изискването за добросъвестност, поради което на
основание чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП са нищожни. Посочените клаузи от
договора дават правото на банката едностранно да
променя съществени елементи като годишния лихвен процент. Според
особения представител предсрочната изискуемост не настъпила тъй като волеизявлението
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до
ответника и не са правени опити за установяване местоработата на ответника.
В
съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от юрисконсулт Г.П.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на претенциите. Ответникът,
представляван от назначения особен представител–адв.С., оспорва иска по
съображения изложени в отговора на исковата молба.
Карнобатският районен съд, като взе
предвид исковата претенци,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
По
заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********/понастоящем на „Банка ДСК“АД/ за
издаване на заповед по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни
книги, е образувано ч.гр.д. № 1049/2018 г. на КбРС,
и e издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 668/01.10.2018 г., с която е разпоредено
длъжникът Г.К.Д., ЕГН **********, да заплати сумите: - 3876,22 лв., дължима главница,
ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.09.2018 г. до окончателното
изплащане; договорна лихва –
467,34 лева, за периода 05.09.2017
г. - 26.09.2018 г.; обезщетение за забава – 109,60, за
периода 06.09.2017
г.- 26.09.2018
г.; дължими такси и разноски по кредита -
120.00 лв., дължими по Договор за текущо потребление от 19.12.2016 г.
Длъжникът е осъден за разноските в заповедното производство. В резултат на
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, е издаден и изпълнителен лист. От
приложеното ч.гр.дело № 1049/2018г. е видно, че преди иницииране на прозиводството
по чл.417 от ГПК, банката е изпратила до ответника нотариална покана рег. № 1419/14.04.2018 г.,
на Нотариус № 570, с район на действие – КбРС, с която ищецът е направил
изявление, че поради забава в плащанията за погасяване на задълженията по
Договора, обявява кредита за предсрочно изискуем€ ответнникът –длъжник е
уведомен за начина на олихвяване на главницата, считано от получаване на
поканата. Поканата е приета за редовно връчена след залепено уведомление, по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Представена
по делото е разпечатка от разплащателната сметка на ответника, по която е
усвоен отпуснатия кредит. Представено е приложение №2 за условията по кредита
програма ДСК Практика за предоставяне на преференциални условия по кредити, по
които на ответника по преференциални условия е отпуснат кредит, както и
Приложение № 3 за таксите по кредити за текущо потребление.
По
делото съдът допусна ССчЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
договора за потребителски кредит, сключен на 19.12.2016г. между Банка ДСК"
ЕАД и ответника Г.К.Д., Банката е предоставила на
ответника Г.Д., кредит за текущо потребление в размер на 5 000 (пет хиляди)
лева. Срокът за издължаване на кредита
е 36 (тридесет и шест) месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка на ответника IBAN №
BG76STSA93000022216475 и е погасяван чрез същата разплащателна сметка
с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план, подписан от страните, представен от БДСК с допълнителна молба –лист 60 от делото. Падежната
дата за издължаване на месечните вноски била 5 -то число на месеца – чл.7 от договора. Съгласно
чл. 8 от договора кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит е 8,85 % (осем
цяло осемдесет и пет стотни процента)
годишно или 0.02 % (нула цяло и две стотни процента) на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR
0,331% (нула цяло триста тридесет
и еднашест хилядни процента), който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,519 % (осем
цяло петстотин и деветнадесет хилядни
процента) при изпълнение на Условията по програма ДСК Практика/Условията/,
подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката,
съгласно т.7.6 от общите условия на договора. Максималният размер, който може
да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в
размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13.114 %. Лихвеният процент се променя с промяната на
6-месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в чл.
7.1 от ОУ. В чл.9 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по
кредита е 10,58 и може да бъде променян при предпоставките предвидени в общите
условия – чл.9.1. Кредитът е обезпечен със залог на вземания в левове.
Кредитополучателят приел и подписал общите условия
на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, в които са
посочени начинът и срокът за усвояване на кредита, олихвяването и разходите по
кредита, погасяването на кредита и задълженията на страните.
В приложения погасителен план, подписан от
страните, е посочен размерът на отпуснатия кредит, посочена е дължимата лихва,
крайният срок на издължаване на общата сума –сбор от главница и договорна
лихва, както и месечните вноски дължими от ответника, във всяка от които е
посочен общият размер на месечната вноска, включваща размера на главницата
и лихвата. В погасителния план сащо е
посочена лихвата по договора в размер на 8,85%.
От представеното извлечение от счетоводните книги
на банката е видно, че кредитът
е разрешен на 19.12.2016. и е усвоен на същата дата. От
представеното извлечение от счетоводните книги на банката се установява, че към 05.09.2017г. ответникът
дължи на банката главница в размер на 3876,22 лева, договорна лихва в размер на
467,34 лева за периода от 05.09.2017г. до 26.09.2018г. и обезщетение за забава
/лихвена надбавка за забава – 109,60 лева, за периода от 06.09.2017г. до
26.09.2018г.
Съгласно заключението на назначената по делото
ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно, за периода от 05.01.2017г. до 05.07.2017г., ответникът е
погасявял задълженията съгласно погасителния план. На 05.08.2017г. е отразена
вноска 0,52 лева. Последната вноска постъпила по разплащателната сметка за
погасяване на кредита е направена на дата 05.09.2017г. в размер на 237,05 лева, като с постъпилата сума са
погасени дължимата вноска за м.август 2017г. -157,57 лева от които
127,90-главница и 29,67 лихва. Частично е погасена вноската за м.септеври
2017г. – 142,06 лева от която 109,14 главница и 31,83 лева –лихва и е останала неиздължена главница в
размер на 17,92 лева.
От
последната вноска, по кредита - 05.09.2017г. до датата на депозиране от БДСК на
заявлението по чл.417 от ГПК забавата на вноските по кредита е 386 дни. Установява
се от заключението на ССчЕ, че към датата на обявяването на кредита за
предсрочно изискуем дължимата договорна лихва е 392,98 лева, а на санкционната
е 64,24 лева/изчислена като 10% по размера на просрочената главница/, т.е.
ответникът дължи на БДСК сумата от 3876,22 лева-главница, 392,98 лева – договорна
лихва, 64,24 лева и такси в размер на 120 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на
предявението искове е по чл.422 във вр. чл.430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
С
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, като същият плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От
представените доказателства се установява, че между страните е сключен валиден договор
за потребителски кредит, по силата на който ищецът –„Банка ДСК“ ЕАД, сега на
„Банка ДСК“ АД е предоставило на ответника кредит за текущо потребление „ДСК
Практика“ в размер на 5000 лева. Не се спори от страните, че кредитът е усвоен.
Не се представиха доказателства от ответната страна, че след обявяването на
кредита за предсрочно изикуем са извършвани погашения по кредита, което беше
установено и от заключението на ССчЕ.
В
настоящото производство съдът следи служебно за валидността на сключения между
страните договор, включително относно уговорените клаузи за лихвен процент и
ГПР.
В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и неизчерпателно
са изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за
такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и
логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при всеки един от
случаите, изброени в точки от точки от 1 до 19, са налице предпоставките за
определяне на клаузата като неравноправна или законът презумира, че във всеки
един от изброените случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
задълженията на страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат
предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това
дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, от което следва изводът, че индивидуално уговорените клаузи не са
нищожни, дори и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално
уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Според чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12
и т. 18 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е тази,
която поставя изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля (т.
3); налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора (т.9); клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание (т.10); клауза, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора (т.12); не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора (т. 18).
В
настоящия казус позоваването на особения представител на ответника на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП е неотносимо към спорното правоотношение. Визираните
разпоредби на Раздел III, включващ от т.7 до т.9 от ОУ на
Договор за текущо потребление, касаещ формирането на годишния лихвен процент,
възнаградителна лихва, преференциална надбавка, променлив лихвен процент и
промените на същите включително и т.7.6 от Общите условия на договора са ясни и
конкретни.
От
съдържанието и начина на оформяне на процесния договор за кредит, погасителния план, подписан от
ответника/влючително на всяка страница от договора/ и от изричното изявление,
съдържащо се на в чл. т.12 от договора за кредит, може да се направи
категоричен извод, че той е имал възможност да се запознае с цялостното им
съдържание, преди да сключи договора и да го подпише. Липсва и неравноправност на клаузите на договора по чл.
143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, с които е предвидена възможността на Банката
едностранно да променя лихвения процент, както и таксите по кредита. Законодателят
е предвидил в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключение от правилата на чл.143, т.10
и т.12. Според посоченото изключение, разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 не
се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимост на изключението е изменението да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се
счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като изменението не зависи от неговата
воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение
от общия принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин,
като в тях следва да са посочени външни причини, независещи от банката, които
биха могли да доведат до едностранната им промяна. В т. 8 от договора за кредит са предвидени условията за едностранна промяна от страна
на банката на месечните погасителни вноски в случай на промяна на референтния
лихвен процент и едностранна промяна на размера на лихвата.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП се
налага изводът, че е допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, ако тази уговорка
отговаря на следните кумулативни условия: изрично уговаряне на обстоятелствата
в договора или в общите условия, при чието настъпване може да се измени
лихвата; обективност на обстоятелствата, т.е. същите да са независими от волята
на кредитора; подробно и ясно описана в договора или в общите условия, методика
за промяна на лихвата; възможност, при настъпване на обективните обстоятелства,
за изменение на първоначално уговорената лихва в интерес и на двете страни,
т.е. както повишаване, така и понижаване на БЛП, съответно на годишния лихвен
процент. Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира, че в случая са
налице всички кумулативни условия за едностранна промяна на първоначално
уговорения от страните лихвен процент, изключващи неравноправността на
посочените клаузи. Нещо повече видно от приетата по делото ССчЕ се установява,
че уговореният лихвен процент от 8,5% в периода от 15.01.2017г. до 15.07.2017г.
е билв по-нисък размер от 8,45% поради промяна на шестмесечия индекс SOFIBOR, т.е.
уговорката в полза и на двете страните по договора е била изпълнена от банката,
която се е съобразила с намаляването на лихвения процен, съобразно намаляването
на индекса SOFIBOR.
В договора за кредит т. 9, страните са уговорили и размерът на ГПР и периодът,
за който той ще действа. В т.8 от договора и Раздел III от ОУ, „Олихвяване. Разходи по кредита“ е
описана конкретната методика, при която кредиторът може да извърши промяната. В
Общите условия по договора не е предвидена възможност при увеличаване на
лихвения процент при промяна на SOFIBOR към увеличение, кретиполучателят да може да се откаже от договора. Но в Раздел V т.30 б.Б от ОУ е предвидена клауза, даваща
възможност да кредитополучателя да прекрати договора преди неговото изтичането,
което води на извод, че ответникът –кредитополучател в случай, че счита увеличението
на годишния лихвен процент, въз основа на изменението на SOFIBOR, за прекомерно, той може да
погаси задължението си и договорът да се прекрати.
При
така изложените мотиви, следва да се приеме, че налице договор за банков
кредит, по който банката е изпълнила задължението и е предоставила сумата по
договора на ответника, който не е изпълнявал задължението си и е спрял
плащането на 05.09.2017 г., банката е уведомила длъжника, че обявява кредита за
предсрочно изискуем, поради което ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
3876,22 лева –дължимата
непогасена главница,
ведно със законната лихва, така както е претендирана от ищеца от подаване на
азявлението по чл.417 от ГПК в съда -27.09.2018г. до окончателно опращане.
По
отношение на претендираните договорна и санкционна лихва, то същите се дължат
до дата на която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и изявлението
е достигнало да ответника/в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27
март 2019 год. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
По
изложените съображения в полза на банката следва да се присъди договорна лихва
в размер на 392,98 лева, сумата
от 64,24 лева –санкционна лихва от 10%, дължима от датата на забавата до датата
на обявавне на кредита за предсрочно изискуем, както и сумата от 120 лева
такса разходи по изискуем кредит,
като претенциите за договорна и санкционна лихва над уважения до претендирания
размер да се отхвърлят като неоснователни.
Ищецът
претендира разноски по настоящото производство, в общ размер от 1313,71 лева,
от които 213,59 лева –държавна такса, 550,12лева –възнаграждение за особен
представител, 250лева –възнаграждение на вещо лице и 300 лева –юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1279,30 лева по исковото производство и сумата от
136,33 лева разноски в заповедното производство.
Водим от горното съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на
ответника Г.К.Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: ***, че дължи на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Оборище, ул. Московска № 19, представлявано от Юрий Благоев Генов – изпълнителен
директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор сумите както следва: 3876,22 лева, представляваща
главница договор за кредит за текущо
потребление от 19.12.2016г., 392,98 лева - договорна лихва за периода от
05.09.2017г. до 15.08.2018г., като отвъхвърля претенция за договорна лихва над
уважения размер до претендирания от 467,34 лева, като неоснователна; 64,24 лева
- обезщетение за забава за периода от 05.09.2017г. до 15.08.2018г., като
отхвърля претенцията за обезщетение над уважения размер до претендирания от
109,60 лева, 120 лева дължими заемни таски и разноски, ведно със законната
лихва върху главницата от от 27.09.2018г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за незабавно от
ГПК, по ч.гр.дело №1049/2018г. по описа
на Районен съд -Карнобат.
ОСЪЖДА Г.К.Д.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** да плати на "Банка ДСК" ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
"Оборище", ул. "Московска" № 19 съдебно деловодни разноски за исковото производство
1279,30 лева и сумата от 136,33 лева.
На особения представител на ответника адв. С. да
се изплати възнаграждение в размер на 550,12 лева от внесения депозит по
набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: