РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. ХАСКОВО, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора П. Й. Ж.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245600600423 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 23/18.04.2024 год. по нохд № 653/2023 год. РС– Хасково е признал
подс.Е. Р. Х. от гр.Х. за виновен в това, че в периода от 16.11.2021 до 17.11.2021 год. в
гр.Хасково при условията на продължавано престъпление се заканил на другиго – Н. Р. Х. от
същия град с престъпление против неговата личност – убийство и това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, като на 16.11.2021 год. се заканил, като
казал: „******“ „******“ „******“ „******“ „******“, нанасяйки удар с юмрук в областта
на дясното слепоочие на Н. Р. Х. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, а на 17.11.2021 год. се заканил на Н. Р. Х. с престъпление против
неговата личност – убийство с думите „“*****“ „******“ „****“ „******“ „********“ и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.144 ал.3 вр. ал.1 и вр.
чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК му наложил наказание „пробация“ при двете задължителни
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от по 1 /една/ година
всяка.
1
С присъдата подс.Е. Р. Х. е признат за виновен и в това, че на същото място и през
същия период при условията на продължавано престъпление се заканил на другиго – Е. Н. Р.
с престъпление против неговата личност – убийство и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като на 16.11.2021 год. се заканил, като казал:
„******“, „******“, „******“, „******“, „******“, удряйки с юмрук Е. Н. Р. в областта на
носа и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, а на
17.11.2021 год. се заканил на Е. Н. Р. с престъпление против неговата личност – убийство с
думите: „********“, „*********“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на осн.
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му наложил същото наказание, както по-
горе.
На осн. чл.23 ал.1 от НК определил на подс.Е. Р. Х. едно общо наказание - „пробация“
при двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“
с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ за
срок от по 1 /една/ година.
Със същата присъда съдът уважил всеки от предявените от Н. Р. Х. и Е. Н. Р.
граждански искове за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от престъплението
до размер от по 1500 лв. всеки един, като ги отхвърлил за разликата да пълните им
предявени размери от по 5000 лв. всеки един, ведно със законните последици, вкл.
направените по делото разноски в размер на по 600 лв. за всеки от пострадалите –
граждански ищци.
В съответствие с така постановеното, съдът поставил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез своя
защитник адв.И. М. от АК - Х. в законния срок я обжалва с бланкетни оплаквания, че
неправилна, необоснована и незаконосъобразна. В подробно допълнително изложение
навежда няколко групи доводи и аргументи. Внимателният анализ на свидетелските
показания по делото сочел, че никой, освен двамата пострадали, които са заинтересовани, не
е възприел нанасяне на удари от страна на подсъдимия спрямо някой от тях нито на 16.11.,
нито на 17.11.2021 год. Никой, освен тях двамата, не потвърдил и на същите дати да са били
произнесени инкриминираните фрази, чрез които да е била осъществена заканата с убийство,
както и че през нощта на 16.11.2021 год. подсъдимият да е държал нож в ръкава си. В тази
насока присъдата била необоснована. За събитията на 17.11.2021 год. пред Съдебна
медицина при МБАЛ АД – Х. били събрани твърде противоречиви доказателства, но
решаващият съд мотивирал, че кредитира показанията на двамата свидетели като
еднопосочни и достоверни въпреки липсата на подкрепа в останалия доказателствен
материал. Поради това се отправя искане да се отмени обжалваната присъда и вместо нея се
постанови нова – оправдателна, с която да се отхвърлят и предявените граждански искове
изцяло.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
2
По въззивната жалба не са направени доказателствени искания, такива страните
нямат и на въззивното производство.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата по изложените оплаквания и отправени искания. В пледоарията си защитникът
обръща внимание, че установените по делото факти дават в същата степен основание
процесуалните роли на страните да се разменят, като обвинения за същото престъпление се
повдигнат на двамата пострадали, а подсъдимият се яви в ролята на пострадал.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а обжалваната присъда –
правилна и законосъобразна. Намира за неоснователен упрекът за превратно интерпретиране
на доказателствата и необоснованост на изводите на първостепенния съд, който мотивирал
защо приема за правдиви показанията на пострадалите. Дава заключение да бъде
потвърдена.
Частният обвинител и граждански ищец Н. Р. Х. не се явява, а частният обвинител и
граждански ищец Е. Н. Р. заявява, че и след образуване на делото подсъдимият и неговите
синове продължават да отправят закани.
Повереникът им адв.Т. изразява становище за неоснователност на жалбата и се
присъединява към това на прокурора. На свой ред намира, че тъкмо в допълнителното
изложение към въззивната жалба доказателствата се интерпретират едностранчиво и
превратно, докато анализът на съда е бил обективен. Отправя искане да се потвърди
присъдата изцяло.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на постановената присъда по
посочените по жалбата оплаквания и изтъкнати в с.з. пред въззивната инстанция доводи, а
така също служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна с правен интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Преценена по същество е основателна, макар не на основание изложените по нея
оплаквания, тъй като настоящата инстанция констатира допуснати при разглеждане на
делото съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстраними и са
засегнали съществено правото на защита на подсъдимия.
С внесения обвинителен акт против подсъдимия са били повдигнати обвинения в
извършването на две отделни престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, всяко от които и
при условията на продължавано престъпление, т.е. и във вр. чл.26 ал.1 от НК. Пострадал,
сиреч адресат на заканата с убийство, която е могла да възбуди основателен страх за
осъществяването по едното обвинение е Н. Р. Х., а по другото – Е. Н. Р..
Този подход на прокурора е правилен и законосъобразен, тъй като независимо, че за
инкриминираните деяния, извършени на датите 16.11.2021 год. и 17.11.2021 год. се
поддържа, че са били осъществени едновременно спрямо двамата подсъдими – по едно и
3
също време и на едно и също място, на което са присъствали и двамата, и в
непродължителен период от време, разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК запрещава приложение
на института на продължаваното престъпление против личността на различни граждани.
Съответно такава забрана липсва, когато продължавано престъпление е било извършено
спрямо личността на един и същи гражданин. Ето защо правилно против подс.Е. Х. са били
повдигнати обвинения- веднъж за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 и вр. чл.26 ал.1 от
НК, извършено на 16.11. и на 17.11.2021 год. спрямо Н. Р. Х. и втори път – пак за
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 и вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено на 16.11. и на
17.11.2021 год., но спрямо Е. Н. Р..
В съответствие с тази конструкция на обвинението, в диспозитивната част на
обвинителния акт словесно са описани и разграничени заканителните изрази, които
прокурорът поддържа, че са били изречени от подсъдимия – веднъж по адрес на Н. Р. Х. на
всяка от датите 16.11. и 17.11.2021 год. и втори път – по адрес на Е. Н. Р. на същите дати и
места.
Като е приел обвинението за доказано, районният съд с обжалваната присъда се е
произнесъл с два отделни осъдителни диспозитива по всяко едно от двете обвинения, както е
било и редно, след което е приложил чл.23 ал.1 от НК и определил на подсъдимия едно
общо наказание. При това словесно е възпроизвел диспозитива на обвинителния акт, като е
посочил, че и двете деяния са осъществени при условията на продължавано престъпление.
Изписвайки правната квалификация цифром обаче, съдът е признал подсъдимия за
виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 и вр. чл.26 ал.1 от НК
спрямо Н. Р. Х. и в престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК - спрямо Е. Н. Р.. За това
второ престъпление не е посочено цифром да е било извършено във вр. чл.26 ал.1 от НК.
Същевременно в мотивите съдът ясно е посочил, че са били извършени две отделни
престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, всяко от които при условията на продължавано
престъпление, което обосновава и правна квалификация и по чл.26 ал.1 от НК и за двете.
Предвид изложеното, констатира се противоречие между мотиви и диспозитив на
присъдата от една страна, а от друга - вътрешно противоречие в рамките на диспозитива.
Това създава пречки да се установи действителната воля на съда и е съществено нарушение
на процесуалните правила, засегнало процесуалните права на подсъдимия, тъй като поражда
за него затруднение да разбере за какво е признат за виновен и осъден. Същото затруднение
впрочем е налице и относно пострадалите, от които обаче не е подадена жалба против
присъдата.
Така допуснатото нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция, която не
може да подмени и замести вътрешното убеждение, мотивите и съображенията на първата
инстанция. От друга страна то е отстранимо при повторно разглеждане на делото от
районния съд.
Предвид гореизложеното, атакуваната присъда следва да се отмени и делото да се
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
4
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 23 от 18.04.2024 год. по нохд № 653/2023 год. по описа
на РС – Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Хасково за
отстраняване на указаните съществени процесуални нарушения.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5