№ 513
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500455 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 17 от 27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 849/2024 г. по
описа на Районен съд – Ихтиман Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена
да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от 14 598.00 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение на собственика на
моторно превозно средство с рег. № РВ 8533 СХ, във връзка с настъпило
пътнотранспортно произшествие на 07.12.2019 г. на автомагистрала Тракия,
км. 18.400, ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата
молба – 15.03.2022 г., до окончателно й изплащане.
Със същото решение Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да
заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сторените по делото
разноски /съобразно постановено по делото и влязло в сила Определение №
278/08.04.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските/ в размер
на 583.94 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за изготвяне на експертиза и
967 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Със същото решение „Автомагистрали“ ЕАД е осъдено да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обратен иск сумата от 14 598.00 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение на собственика на моторно превозно средство с
рег. № РВ 8533 СХ, във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие
на 07.12.2019 г. на автомагистрала Тракия, км. 18.400, което обезщетение
следва да се възстанови на Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със
1
законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба – 15.03.2022 г.,
до датата на която Агенция „Пътна инфраструктура“ заплати на „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД главницата от 14 598.60 лева, като посочените
суми са дължими при условие, че Агенция „Пътна инфраструктура“ заплати
същите на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Със същото решение „Автомагистрали“ ЕАД е осъдено да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сторените по делото разноски във връзка с
главния иск, а именно 1267.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, 583.94 лв. –
внесена държавна такса и 350 лв. – внесен депозит за изготвяне на експертиза,
като посочените суми са дължими при условие, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ заплати същите на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Също „Автомагистрали“ ЕАД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД в частта, с която е уважен
предявения срещу него обратен иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ с
оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че в
действителност между него и ищеца по обратния иск е сключен Договор за
възлагане на обществена поръчка № РД - 38 - 1/30.08.2019 г., но в самия
договор дейностите които въззивникът е длъжен да изпълнява не са
предварително определени, а се възлагат отделно на база годишни, месечни,
допълнителни и извънредни задания. Отделно излага, че дейностите по зимно
поддържане се изпълняват в съответствие с „План за зимно поддържане“,
изготвен в случая от ОПУ София и „Оперативен план за зимно поддържане“,
изготвен от изпълнителя и одобрен от възложителя. На база изложеното
намира, че само договора за обществена поръчка, който счита за рамков такъв,
не може самостоятелно да породи отговорността на изпълнителя без
конкретно възлагане по реда на чл. 5 от него, поради което не е налице
неизпълнение на конкретно задължение, възложено от АПИ на въззивника.
Посочва, че от представените по делото сертификат № 7 по месечно задание
за м.декември 2019 г. и месечен отчет за същия период е видно, че АПИ е
приела извършеното зимно поддържане за м.декември 2019 г. без забележки,
включително и за процесния ден, през който се твърди да е настъпило ПТП.
Излага подробни съображения за това, че е изпълнил в пълнота възложените
му задължения за зимно поддържане в участъкът, в който е настъпило ПТП за
дата 07.12.2019 г. Счита, че изводите на първоинстанционния съд, в частта по
обратния иск са неправилни. Последните са направени в резултат на смесване
на отговорността към ищеца по главния иск, имащ регресно вземане, с
договорната отговорност за неизпълнение на задължения по договора за
обществена поръчка. Посочва съдебна практика в подкрепа на изводите си. С
оглед изложените съображения моли съда да отмени решението е частта, с
която е уважен предявения обратен иск. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е изложено становище за
нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
2
част. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба и от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, в който е изложено
становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По негова
правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е първоначален иск от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
срещу Агенция „Пътна Инфраструктура“ с правно основание съответно чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, както и обратен иск от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД с правно
основание съответно чл. 82 ЗЗД.
Решението не е обжалвано в частта, с която е уважен предявения от
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Агенция „Пътна
Инфраструктура“ главен иск, съответно не е предмет на настоящата въззивна
проверка в посочената част и е влязло в законна сила.
Предмет на настоящата проверка е единствено решението в частта, с
която е уважен предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от ответника по
главния иск - Агенция „Пътна Инфраструктура“ срещу третото лице – помагач
- „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск.
За да уважи обратните искове, първоинстанционният съд е приел, че
доколкото Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител по сключения с
„Автомагистрали“ ЕАД договор за възлагане на обществена поръчка е
възложил на изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД извършването на
дейностите по поддържане /вкл. зимно/ на участъка от АМ „Тракия“, в който е
настъпило ПТП, а по делото е установено, че ПТП е настъпило вследствие
необезопасен заледен пътен участък от служителите на „Автомагистрали“
ЕАД и липса на сигнализация за наличие на такъв участък, поради което
лекият автомобил, навлизайки в този участък, станал неуправляем, както и е
установена причинно-следствената връзка между вредите и поведението на
служителите на „Автомагистрали“ ЕАД, на които е било възложено зимното
поддържане на пътя съгласно сключения договор, то следва да се ангажира
отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД към Агенция „Пътна
инфраструктура“ за неизпълнение на поетите договорни задължения. Като
3
неоснователни първоинстанционният съд е преценил възраженията на
„Автомагистрали“ ЕАД, че договорът за възлагане на обществена поръчка е
рамков и Агенция „Пътна инфраструктура“ не е прехвърлила на
„Автомагистрали“ ЕАД всички свои задължения, произтичащи от закона, по
поддържане на съответните участъци от републиканската пътна мрежа, а
дейностите по поддържане следвало да бъдат извършвани въз основа на
задания, като в случая имало месечно задание за м. декември 2019 г. и в
изпълнение на същото дейностите по поддържане на съответния участък от
пътя, извършени от „Автомагистрали“ ЕАД, изцяло били съобразени с
договорения план за зимно поддържане, което се установявало и от
сертификат № 7 по месечно задание за м. декември 2019 г., подписан от
страните по договора, и месечен отчет за зимно поддържане, подписан от
страните по договора, от които било видно, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ е приела извършеното от „Автомагистрали“ ЕАД зимно
поддържане за м. декември 2019 г. без забележки, като няма наложени
неустойки за лошо, частично и/или пълно неизпълнение, вкл. за деня, в който
настъпило ПТП. Първоинстанционният съд е приел, че представените
доказателства за извършени от „Автомагистрали“ ЕАД дейности по
поддържане на пътния участък и тяхното приемане от Агенция „Пътна
инфраструктура“ по никакъв начин не опровергават безспорно установените
по делото факти относно настъпването на ПТП, неговия механизъм и
причините за настъпването му, времето и мястото на настъпването му и
причинените в причинна връзка с ПТП имуществени вреди. Съдът е изложил,
че доколкото са налични доказателства за възлагане на конкретни дейности по
зимно поддържане, то обстоятелството е настъпило ПТП, води до извод, че
извършените от изпълнителя дейности не са били достатъчно ефикасни.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД в тежест на
ответника (ищец по обратния иск) е да докаже сключване на договор с
твърдения предмет с третото лице помагач, по силата на който ответникът по
обратния иск е имал задължението да извършва зимно поддържане в пътния
участък, на който е настъпило процесното ПТП.
Няма спор по делото, а и от приетия като доказателство договор за
обществена поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г. се установява, че между
ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството на възложител, и
третото лице - помагач – „Автомагистрали“ ЕАД в качеството на изпълнител,
е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет извършване
на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни
работи при аварийни ситуации) на конкретно посочени части от
републиканската пътна мрежа, включително и пътния участник, на който е
възникнало процесното пътнотранспортно произшествие.
Изводите на първоинстанционния съд са неправилни, направени в
резултат на смесване на отговорността към ищеца, имащ регресно вземане за
това, че е платил застрахователно обезщетение за репариране на причинените
при ПТП имуществени вреди, с договорната отговорност за неизпълнение на
задължения по сключения между Агенция „Пътна Инфраструктура“ и
„Автомагистрали“ ЕАД договор за възлагане на обществена поръчка.
4
Съгласно ЗП задължението за поддържане на пътищата от републиканската
пътна мрежа, на участък от какъвто път е настъпило ПТП с лекия автомобил
„Мерцедес спринтер“, е на Агенция „Пътна инфраструктура“ и именно
поради това агенцията носи отговорност спрямо ищеца по първоначалните
искове, който е платил застрахователно обезщетение за репариране на
имуществени вреди, настъпили в резултат на наличие на необезопасен заледен
пътен участък от пътя. Възлагането на задължения по поддръжка на
съответния участък от Агенция „Пътна инфраструктура“ на друго лице – в
случая „Автомагистрали“ ЕАД, по силата на договор и съответно
изпълнението или неизпълнението на задължения по този договор е
непротивопоставимо на ищеца по първоначалните искове и е от значение само
за вътрешните отношения между Агенция „Пътна инфраструктура“ и
„Автомагистрали“ ЕАД. В случая се установява, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ като възложител по договора е приела без забележки
работата на изпълнителя, т.е. признала е факта, че е налице надлежно
изпълнение на неговите договорни задължения, поради което не може да се
позове на твърдяното неизпълнение на задължения по договора, т.е. не са
налице основания за ангажиране на договорната отговорност на
„Автомагистрали“ ЕАД към Агенция „Пътна инфраструктура“.
С оглед всичко гореизложено решението следва да бъде отменено в
обжалваната част, с която са уважени обратните искове срещу настоящия
жалбоподател и същият е осъден да плати разноски на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ и вместо него следва да се постанови друго решение, с което
обратния иск да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, като в
негова полза следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и
такива за въззивното производство в общ размер на 391.97 лв. /291.97 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, които да се
възложат на Агенция „Пътна Инфраструктура“.
С оглед изхода на делото и уважаването на въззивната жалба изцяло
разноски не се дължат на ответника по жалбата Агенция „Пътна
Инфраструктура“ и „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17 от 27.01.2025 г., постановено по гр.д. №
849/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман в частта, в която
„Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да плати на Агенция
„Пътна Инфраструктура“ с ЕИК ********* следните суми: сумата от
14 598.00 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на
собственика на моторно превозно средство с рег. № РВ 8533 СХ, във връзка с
настъпило пътнотранспортно произшествие на 07.12.2019 г. на
5
автомагистрала Тракия, км. 18.400, което обезщетение следва да се възстанови
на Агенция "Пътна инфраструктура" ведно със законната лихва върху сумата
от депозиране на исковата молба – 15.03.2022 г., до датата на която Агенция
„Пътна инфраструктура“ заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
главницата от 14 598.60 лева, както и в частта, с която „Автомагистрали“ ЕАД
с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ с
ЕИК ********* сторените по делото разноски, а именно: 1267.00 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, 583.94 лв. – внесена държавна такса, 350 лв. –
внесен депозит за изготвяне на експертиза и 120.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Македония“
№ 3, представлявано от председателя на УС Ясен Йорданов срещу
„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4, представлявано от изпълнителния
директор Иван Станчев, обратен иск за заплащане на сумата от 14 598.00 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение на собственика на
моторно превозно средство с рег. № РВ 8533 СХ, във връзка с настъпило
пътнотранспортно произшествие на 07.12.2019 г. на автомагистрала Тракия,
км. 18.400, което обезщетение следва да се възстанови на Агенция "Пътна
инфраструктура" ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на
исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Македония“ № 3,
представлявано от председателя на УС Ясен Йорданов да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор Иван Станчев сторените по
делото разноски /в първоинстанционното и въззивно производство/ в общ
размер на 491.97 лв.
РЕШЕНИЕТО в останалата необжалвана част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6