№ 1112
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100506655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца “Д.З.” АД срещу
решение № 4407/22.03.2023 г. по гр.д. № 43079/2022 г. на Софийски районен
съд, 151 с-в, с което предявеният от него срещу “ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, за
заплащане на сумата 232.98 лева - изплатено на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “каско” за вредите,
причинени на л.а. „Пежо 308“ с рег. № СВ **** ВТ от настъпило на
22.05.2017 г. в гр. Варна, на бул."Владислав Варненчик", ПТП, по вина на
водач на л. а. "Ивеко Дейли" с ДК № В **** РК, чиято гражданската
отговорност е застрахована по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /09.08.2022 г./ до
окончателното й погасяване, е отхвърлен като погасен по давност.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Без да се оспорва приетата за установена по
делото фактическа обстановка, въззивникът счита, че съдът е достигнал до
неправилен правен извод за погасяване на претенцията на ищеца по давност
/в който смисъл съдът е приел направеното в отговора на исковата молба
оспорване от страна на ответника, позовал се на разпоредбата на чл. 378 КЗ/.
Счита за неоснователно направеното от ответника възражение, че
изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице,
1
изпълнено след давностния срок по чл. 378 КЗ, се явява недължимо платено,
поради което за ищцовото дружество не е възникнало регресно право да търси
платената сума от застрахователя по гражданска отговорност на виновния
водач. Моли за отмяна на първоинстанционно решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна - ответник по иска,
подава отговор на въззивната жалба с аргументи за правилност на
обжалваното съдебно решение и искане същото да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При извършването на служебна проверка, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не са налице и
двете визирани изключения.
С оглед на това, въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ , предявен от ищеца “Д.З.” АД срещу ответника “ЗАД
Д.Б.: Ж. и З.” АД за заплащане на сумата от 232.98 лева.
В исковата молба се сочи, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско+” е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 217,98 лв., като в този размер
е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение, както и 15 лв. - ликвидационни разноски. Твърди, че
към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, което, след изпращането на извънсъдебна покана, е отказало
плащане, позовавайки се на разпоредбата на чл. 378 КЗ.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, предпоставките за
предвидената суброгация са: 1./ наличие на вреди, настъпили в резултат на
виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения
е възникнало вземане на деликтно основание - т.е. осъществяване на общия
състав на чл. 45 ЗЗД; 2./ наличие на действително застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по силата на
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3. /
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение; 4./ наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, по
силата на което последният носи на договорно основание риска за неговата
гражданска отговорност.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния
фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на
онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно -
наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В конкретния случай, фактическата обстановка по делото е правилно
установена от първоинстанционния съд и не е спорна между страните.
Установява се от събраните по делото доказателства, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка "Каско" на
моторни превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива
риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
имущество щети в размер на 217,98 лв., поради което е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден
има такива права.
Не е спорно обстоятелството, а и се установява от събраните
писмени доказателства и от допуснатата САТЕ, че виновен за процесното
ПТП е водачът на лек автомобил “Ивеко дейли”, чиято гражданска
отговорност е била застрахована към момента на събитието от ответното
дружество.
За установяване на действителния размер на вредите, изчислен на
база средни пазарни цени към датата на събитието, пред СРС е приета
неоспорена съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно извършена от лице, разполагащо с необходимите специални
знания. Съгласно представеното заключение, вредите възлизат на сумата от
254,28 лева, т.е. надвишават реално заплатеното от застрахователя
обезщетение по имуществената застрахова, която се претендира по делото, а
именно - сумата от 232.98 лева.
Спорен между страните пред въззивната инстанция е единствено
въпросът относно основателността на направеното от ответника възражение
3
за липса на регресно право у ищеца, произтичащо от обстоятелството, че
застрахователното обезщетение е било недължимо изплатено от ищеца след
погасяването му по давност съгласно чл. 378 КЗ.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски
съд, IV-Г състав, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 1 КЗ правата и задълженията
по застрахователния договор за имуществена застраховка във връзка със
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Горната разпоредба безспорно визира погасяването по давност на
насрещните права на страните по сключения застрахователен договор, в чиято
правна сфера единствено стои възможността законосъобразно да релевират
възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност, даваща им
основание да откажат изплащане на паричното си задължение по договора
/било задължението на застрахования за застрахователна премия, било
задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение при настъпването на събитие - покрит риск по договора./ Такова
възражение е недопустимо да бъде извършвано от трето за договора лице,
независимо дали извършеното плащане се явява основание за пораждане на
регресни права спрямо него.
В случай, че страната по облигационната връзка, в чиято правна
сфера се е породила възможността да откаже плащане поради изтичане на
предвидената в закона 3-годишна давност, не се е възползвала от това свое
право, плащането е извършено валидно и не подлежи на връщане - в този
смисъл, изрично разпоредбата на чл. 118 ЗЗД сочи, че ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла.
С оглед на това и предвид обстоятелството, че по делото не се
твърди, а и не се установява, ищецът - застраховател по имуществената
застраховка, да се е възползвал от правото си да откаже плащане по
настъпилата щета /а такова възражение би било и направомерно с оглед
своевременно предявената претенция от застрахования/, напълно
неоснователно се явява възражението на ответника по иска, че извършеното
плащане към увреденото лице представлява недължимо платено, а от там - че
за ищеца не е възникнало регресно право към застрахователя по гражданската
отговорност на виновния водач.
Следва да бъде посочено на последно място, че ответникът по така
предявения в настоящото производство иск би могъл валидно да наведе в
процеса възражение за изтекла петгодишна погасителна давност /чл. 378, ал. 5
КЗ/, но единствено по отношение на предявеното срещу регресно право.
Такова възражение в случая не е направено, а за съда съществува забрана да
се произнася служебно.
С оглед на това, въззивният съд намира, че по делото е доказан в
цялост фактическият състав на регресната отговорност по чл. 411 КЗ. За
4
ищеца се е породило право на вземане от ответника в размер на заплатеното
към увреденото лице застрахователно обезщетение, ведно с обичайните
ликвидационни разноски, общо - 232.98 лева, поради което предявеният иск
се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предвид достигането до противоположни изводи по отношение на
основателността на предявения иск с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение, с което претенцията е отхвърлена като погасена по
давност, следва да бъде отменено изцяло, а вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният осъдителен иск да бъде уважен като основателен и
доказан.
По отговорността за разноски:
С оглед цялостното уважаване на въззивната жалба, право на
разноски във въззивното производство има само въззивникът “Д.З.” АД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за юрисконсултксо възнаграждение
/които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, изчислява на сумата от 100
лева/, както и разноските за заплатена държавна такса за въззивно обжалване
в размер на 25 лева - общо 125 лева.
С оглед изхода на спора и отмяната на първоинстанционното
решение, съдът дължи произнасяне и по претендираните разноски пред СРС.
Предвид уважаването изцяло на предявената искова претенция,
право на разноски има само ищецът е производството. Същият своевременно
е претендирал и доказал извършването на такива в размер на: 50 лева -
държавна такса, 200 лева - депозит за САТЕ, като съдът определя размера на
дължимото възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 100 лева
/съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 25 НЗПП/, т.е. общият
дължим размер на разноските пред СРС възлиза на сумата от 350 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV -
Г въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 4407/22.03.2023 г. по гр. д. №
43079/2022 г. На Софийски районен съд, 151 с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и
З.” АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, на “Д.З.” АД,
ЕИК ****, сумата от 232,98 лева - регресна претенция за платено на
застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
5
“каско” за вредите, причинени на л.а. „Пежо 308“ с рег. № СВ **** ВТ от
настъпило на 22.05.2017 г. в гр. Варна, на бул."Владислав Варненчик", ПТП,
по вина на водач на л. а. "Ивеко Дейли" с ДК № В **** РК, чиято
гражданската отговорност е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
/09.08.2022 г./ до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и
З.” АД, ЕИК ****, да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК ****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 350 лева - разноски в първоинстанционното
производство, както и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125 лева -
сторени разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6