№ 153
гр. Перник, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/, депозирана от А. М. С.- лично и като законен
представител на малолетното дете М. М. С., с искане за издаване на заповед за защита
против М. ******* С., поради осъществени от него акт на домашно насилие на
20.09.2022г. и 23.09.2022г. съгласно представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и
дата 19.09.2022 г., посочена в молбата.
В молбата се посочва, че молителката и ответникът са бивши съпрузи като през
време на брака си имат едно малолетно дете – М. М. С., като в момента детето живее с
майката. Твърди се, че ответникът е демонстрирал агресивно поведение както спрямо
молителката, така и по отношение на детето им, съответно на 20.09.2022г. в гр.
Перник, на ул. „******“ ответникът пресрещал молителката и детето им и започнал да
ги тормози, психически и физически, като е отправил заплаха срещу молителката, че
ще я запали, че ще отвлече детето в *******, като я обиждал и унижавал. Детето се
изплашило, започнало да плаче и да бяха от ответника.
На 23.09.2022г. молителката водела детето на детска градина по ул. „******“ в
гр. Перник, когато ответникът я пресрещнал с бус, от който слязъл, приближил я,
започнал да блъсна нея и дето и отново отправил заплахи, че ще запали молителката и
родителите й, започнал да я обижда и унижава. Молителката сочи, че е обект на
непрестанни обиди в посочения период, осъществени вербално спрямо нея. Допълва,
че поведението на ответника разстроили детето, което непрестанно плачело и дори се
криело. С молбата уточнява, че не се чувства в безопасност, че живота на детето й е
изложен на опасност, както и че има опасност детето й да бъде отвлечено в ******* от
ответника.
По делото е постъпило становище от ответната страна М. ******* С., с който се
оспорват изцяло фактическите обстоятелства, изложени в молбата по чл. 8 ЗЗДН.
Изложени са подробни твърдения в посока, че са налице множество противоречия в
1
депозираната от молителката молба, относно изложените в нея твърдения. Твърди, че е
във фактическа раздяла с молителката повече от година и не споделят общо
домакинство. Твърди, че не извършвал актове на насилие срещу двамата молители, а
детето е привързано към него. Излага доводи, че детето е плачело защото е било
гладно, както и че молителката не полага грижи за детето им. Оспорва твърденията на
молителката за осъществен спрямо нея акт на насилие, както и по отношение на детето,
още повече на посочените дати 20.09.2022г. и 23.09.2022г..
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка. За насилие спрямо дете
се счита и всеки такъв акт, извършен в негово присъствие.
В молбата са изложени твърдения за системно извършвани актове на насилие
като се акцентира на 20.09.2022г. и на 23.09.2022г., за осъществени актове на насилие-
физическо и психическо и отправяне на заплахи за живота и здравето на молителката и
нейните родители, отправяне на заплахи, че ще отвлече детето им в *******, както и
блъскане на молителката и детето им. Твърди се, че от това поведение на ответника
детето е разстроено, плачело и се е криело.
По аргумент от чл. 2 ЗЗДН и чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да
се изследва не абстрактното поведение на ответника, а конкретният акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита. Конкретно в декларацията се описват два акта на
домашно насилие, осъществени на 20.09.2022г. и на 23.09.2022г.
Твърди се, че на 20.09.2022г. молителката и детето били в гр. Перник, на ул.
„******“ когато ответникът ги пресрещал и започнал да ги тормози, психически и
физически, като е отправил заплаха срещу молителката, че ще я запали, че ще отвлече
детето в *******, като я обиждал и унижавал. Детето се изплашило, започнало да плаче
и да бяха от ответника.
На 23.09.2022г. молителката водела детето на детска градина по ул. „******“ в
гр.Перник, когато ответникът я пресрещнал с бус, от който слязъл, приближил я,
започнал да блъска нея и дето и отново отправил заплахи, че ще запали молителката и
родителите й, започнал да я обижда и унижава. Молителката сочи, че е обект на
непрестанни обиди в посочения период, осъществени вербално спрямо нея. Допълва,
че поведението на ответника разстроили детето, което непрестанно плачело и дори се
криело. С молбата уточнява, че не се чувства в безопасност, че живота на детето й е
изложен на опасност, както и че има опасност детето й да бъде отвлечено в ******* от
ответника.
Посочените в молбата актове на насилие са описани по идентичен начин и в
2
депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 18.10.2022 г., подписана от
молителката А. М. С. в лично качество, че спрямо нея е извършен акт на домашно
насилие от страна на М. ******* С.. Декларацията, подадена от А. М. С., съставлява
годно доказателство за установяване конкретните актове на психическо и емоционално
насилие и неговото авторство, като детайлно се описват времето, осъществените
действия и използваните изразни средства, по начина, описан и в молбата за защита.
Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация, но при наличие на други доказателства, ангажирани в
производството, съдът следва да ги обсъди в тяхната съвкупност и пълнота – арг. чл.
13, ал. 3 ГПК.
За опровергаване тезата на молителя, ответникът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит свидетели. Така свид. *******- С., понастоящем съпруга на
ответника, св. ******* С. М., племенник на ответника са описали обичайното
ежедневие на ответника, както и че той не преминава по ул. „******“. Свидетелстват,
че по указания на процесуалния му представител той избягва да комуникира с
молителката, тъй като между тях е налице висящ спор за родителски права над детето.
Относно 23.09.2022 г. в детайли описват къде и защо ответникът е бил, тъй като
свързват това с традиционно посещение на джамия.
При анализа на събраните гласни доказателства съдът съобрази възможната
заинтересованост на свидетелите да изложат факти и обстоятелства, които да
съвпаднат максимално на тезата, поддържана от ответника, предвид близката им
връзка и взаимоотношенията между самите свидетели. При изложените съображения
съдът прецени изнесените от тях факти, при условията на чл. 172 ГПК, при анализ и
преценка на останалите доказателствени източници и в каква степен същите ги
подкрепят или опровергават, включително с оглед тяхната задълбоченост,
последователност и житейска логичност. Съдът дава вяра на тези показания, доколкото
същите излагат обичайно поведение, свързано с трудовите ангажименти на ответника.
Конкретно от показанията на свид. ****** – С. се установява, че всеки петък
/включително и 23.09.2022г./ ответникът, брат му и племенника му се събират в 10,30
часа в магазина, след което отпътуват за гр. Благоевград, с цел посещение на джамия,
предвид религиозната им принадлежност. Свидетелката е категорична, че ответника
през седмицата става много ранно около 6,00-6,30 часа, за да излезе или около 09,00
часа излиза от нас ул. „*****“. Маршрутът му минава от нас, отивайки към склада,
който е в близост до магазин „Гризли“, който се намира на кР. на кв.“Дараци“ след VI-
то ******“. Съпругът ми или отива направо към склада или отива към магазина, който
се намира на ул. „*******“ № 45А. От своя страна посочва, че входът на градината в
VI-то ******“ е от към ул. „*******“, а не от към ул. „******“. Св. С. посочва, че
детето М. М. С. не се страхува от баща му, не е искало искаше да напуска дома на
баща си, когато му е гостувало.
Свид. ******* М. споделя, че на 23.09.2022г. /петък/ с ответника около 7,30 часа
се събират с ответника в склада за дрехи, след което към 10,30 часа се придвижват към
магазина на ул. „*******“ и около 11,30-12,00 часа тръгват към гр.Благоевград, за да
посетят джамия. На 23.09.2022г. не е имало изключение. Свидетелят посочва, че са се
върнали в същия ден към 15,30-16,00 часа. Изяснява, че ответникът не му е споменавал
да желае да вземе децата си и да се върне в *******. Напротив той има семейство в
Република България и в момента живее с жена си в страната.
Видно от служебно изисканата справка, в РС Перник няма заведени дела по реда
на ЗЗДН срещу М. ******* С., както и същият не се води на отчет към Психиатрично
отделение с диспансерни функции при МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр. Перник.
Установените обективни данни не дават основание съдът да приеме, че на
3
20.09.2022г. и на 23.09.2022г. от страна на ответника М. ******* С. е бил осъществен
акт на домашно насилие – физическо, психическо или емоционално, спрямо който и да
е от двамата молители, което опровергава доказателствената стойност на
представената по делото декларация. Безпротиворечиво се установява, че между
ответника и молителката е имало фактическо съжителство и отношенията между тях за
динамични, но от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства, които съдът кредитира изцяло не се установи по безспорен начин на
сочените дати да са реализирани от ответника актове на насилие спрямо молителите.
Напротив показанията и на двамата свидетели си кореспондират, взаимно допълват и
развиват действията на ответника на 23.09.2022г., изразяващи се в такива обслужващи
религиозните му нужди- посещение на джамия в гр. Благоевград.
Съдът приема, че ответникът е спокойна личност, която не е склонна към проява
на агресивно поведение или незачитане на авторитета на другия като в тази поска са
показанията на св. ******- С.. Те се подкрепят и от заключението на неоспорената и
приета по делото съдебно психологичната експертиза, която съдът кредитира изцяло.
Молителката е отказала да участва в изследването, независимо, че това е
разпоредено от съда като е предупредена за възможната санкция. Разбира се това е
неин избор и не може пряко да се заключи, че излага неистини, но поведението през
целия процес (неоказване на съдействие на вещото лице), акцентиране върху твърдяно
поведение на ответника, което е извън предмета на делото (опити за самоубийство),
тенденциозно излагане на конкретни факти от личния живот на ответника е с
единствената цел молбата за защита от домашно насилие да бъде уважена и
представена по делото за родителски права в нейна полза. Молителката е оспорила
показанията на свидетелите и изложеното от служителите на ДСП Перник, като съдът
приема, че това поведение е продиктувано единствено от желанието да повлияе върху
изхода по спора. Житейски нелогично е проявата на агресия от страна на родител
спрямо детето си и същевременно същият да бъде ищец, претендиращ родителски
права, след като неговият родителски капацитет подлежи на задължително изследване
от социални работници и вещи лица. Не на последно място съдът (като първа
инстанция) и проведени редица открити съдебни заседания лично възприе поведението
на страните и макар че за ответника не може да се установи нищо категорично (съдът
не разполага с такива задълбочени умения), то относно молителката за съда е ясно, че
тя не може да преодолее раздялата и най вече факта, че бащата на детето е сключил
граждански брак с друга жена и имат общо дете. Това бе целта и да назначената от съда
СПсЕ, но молителката осуети с поведението си евентуалното установяване или
опровергаване изводите на съда.
За поведението данни са изложени от социалния работник, който макар и да не
е разпитван като свидетел, изложи възприятията си относно поведението на
молителката и отказа да осигури детето за изготвяне на експертиза по гр. д. 694/2022
г., за което настоящият съд изрично даде разрешение, независимо от наложената мярка
за незабавна защита.
По делото са приети и редица други доказателства, но поради тяхната
неотносимост съдът не ги коментира. По делото е изискано информация от Фондация
„ПУЛС“, но представеното такова не носи никакъв доказателствен материал, освен че
молителката е провеждала консултации.
Поради изложените съображения съдът намира, че по делото се опроверга
изложеното с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че на 20.09.2022 г. и на 23.09.2022 г.
ответникът да е осъществил актове на домашно насилие спрямо молителката А. М. С.
и детето си М. М. С., поради което молбата по чл. 8 ЗЗДН следва да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна и съдът да откаже издаването на заповед за защита.
4
За пълнота, е необходимо да се добави следното. Събраните по делото
доказателства индицират, че двамата са в динамични взаимоотношения.
Неразбирателствата между страните не са изолирани и следва да се разглеждат в общия
контекст на влошени отношения, но не могат да се определят като домашно насилие.
Преследваната от Закона за защита от домашното насилие цел е да защити
действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и
своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в
риск.
Следва да се отбележи и, че мерките за защита от домашно насилие не могат да
служат за преуреждане на мерките относно упражняването на родителски права.
Въпросите в каква среда би се отглеждало детето и благоприятна ли е същата за
неговото развитие, биха били релевантни по отношение спор за упражняване на
родителските права, но не са предмет на настоящото решение. Целта на ЗЗДН е да се
защитят лица, които действително са пострадали от домашно насилие, а не да урежда
спорове между родители за родителски права, нито да се използва за уреждането на
други отношения между родителите.
По разноските:
С оглед изхода от спора молителката А. М. С. следва да бъде осъдена да заплати
дължимата държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Малолетният молител М. М. С. не дължи разноски, по арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. С. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 400 лева, включваща разноски за заплатено адв. възнаграждение
пред настоящата инстанция.
На основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба в седемдневен срок от връчването му на страните пред ОС Перник.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 20922/18.10.2022 г. по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН на А. М. С.
ЕГН **********, действаща лично и в качеството на законен представител на
малолетния М. М. С., ЕГН ********** за издаване на заповед за съдебна защита
срещу М. ******* С., ЕГН ********** по повод твърдени актове на домашно насилие,
осъществени на 20.09.2022 г. и на 23.09.2022 г., като неоснователна, като
ОТКАЗВА да издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по реда на Закона за защита от
домашно насилие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. С. ЕГН ********** да заплати
на М. ******* С., ЕГН ********** сумата от 400,00 лева – разноски пред РС Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН А. М. С. ЕГН ********** да заплати
по сметка на Районен съд Перник държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в седемдневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5