qР Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Козлодуй, 28 май
2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
първи състав в публично заседание на 25.04.2018г. /двадесет и пети април две
хиляди и осемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при
секретаря Мартин Марков, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо
Трифонов гражданско дело № 1552 по
описа за 2017г. на Козлодуйския
районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за причинени
неимуществени вреди, с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Ищцата П.И.Б., ЕГН **********
с адрес *** е предявила против ответника Л.Т.К., ЕГН ********** с адрес ***
обективно съединени искове с посочено правно основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД за
обезщетение за нанесени страдания и заплаха за убийство за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в процеса
разноски и адвокатско възнаграждение.
Към молбата са приложени заверени ксерокопия от
следните писмени доказателства: протокол
от проведено открито съдебно заседание на 05.10.2017г. и споразумение по НОХД №
402 по описа на РС – Козлодуй за 2017г.; протокол от проведено открито съдебно
заседание на 14.09.2017г. по ЧНД № 382 по описа на РС – Козлодуй за 2017г.;
амбулаторен лист № 000086/27.03.2017г. от извършен преглед от д-р Румяна
Димова; медицинско направление от 31.03.2017г. от психиатър д-р Людмила
Божикова – АСИМП град Козлодуй; справка за нарушител/водач на ответника;
свидетелство за съдимост на ответника; банкова сметка ***; адвокатско
пълномощно; препис от исковата молба ведно с приложените доказателства за
ответната страна.
Допълнително в първото по делото съдебно заседание е
представено копие от жалба от ищеца П.Б. против ответника К. ***/15.03.2018г.
Служебно е изискан и приложен заверен препис от протокол за разпит на свидетел
– настоящия ответник, по ДП № 63/2017г. по НОХД № 402/2017г.
По делото е изискана и приложена справка от ОД на МВР –
Враца с изх.№ 369000-4163/28.03.2018г. за задгранични пътувания на ответника за
периода от 01.03.2017г. до 01.04.2017г.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът
е представил писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че предявените
искове са неоснователни и недоказани и оспорва същите по основание и по размер.
Сочи, че претендираният размер на обезщетението е прекалено завишен, не
съответства на принципа на справедливост и би довел до нейното неоснователно
обогатяване. Твърди, че в исковата молба не се съдържат аргументирани доводи за
претърпените неимуществени вреди на ищеца П.Б.. По никакъв начин не са
обосновани твърденията на ищеца за претърпените стрес, уплаха и унижение.
Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на стреса е получил анормално
маточно и вагинално кръвотечение, тъй като в издадения амбулаторен лист е
описано, че ищецът е родилка от началото на 2017г. и, че кървенето е започнало
след физическо натоварване и стрес. Не счита също, че с деянието си е повлиял
върху кариерата на ищеца, тъй като тя е била преди и след деянието в отпуск по
майчинство и никъде не сочи каква кариера развива. Ответникът счита също, че
съдебното му минало е напълно неотносимо към спора обстоятелство, тъй като е
било взето в предвид от наказателния съд при постановяване на осъдителният си
акт и не може да бъде наказван повторно за предишните му осъждания.
Съдът приема
от фактическа страна следното.
От приложените към настоящето дело протокол от
проведено открито съдебно заседание на 05.10.2017г. и споразумение по НОХД №
402 по описа на РС – Козлодуй за 2017г. се установява, че с влязло в сила споразумение
№92/05.10.2017г., ответникът Л.К. е признат за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.
325, ал.3, вр. ал.2, пр.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, че на
25.03.2017г., в условията на продължавано престъпление за времето от 20.00 часа
до 22.40 часа е извършил две деяния против реда и общественото спокойствие,
които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна продължение на предходното както следва:
На
25.03.2017г. , около 20.00ч. на път II-11 в района на КПП-24 АЕЦ Козлодуй,
землището на гр. Козлодуй при управление на МПС – л.а. Марка „Мерцедес” с рег.
№ ВР 2592 ВТ е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред
изразяващи се в действия с които принудително е спрял л.а. марка „Тойота”,
модел „Аиго” с рег. № СА 4260 ТТ, управляван и собственост на Н. И.Б. ***, като е причинил щети на
автомобила посредством ритници и удари с юмрук, а именно деформация на предна
лява врата, счупване на страничното ляво огледало и счупване на предно
панорамно стъкло, с което е нанесъл щети на обща стойност от 659,60лв. и нанася
удари с ръка в областта на лицето и тялото на Н. Б., като й е причинил лека
телесна повреда изразяваща се в кръвоизлив под външната обвивка на дясна очна
ябълка, оток и кръвонасядане на двата десни клепача, кръвонасядане на дясна
лицева половина, оток на устните с разкъсване на лигавицата на горна
устна, кръвонасядане на дясна мишница –
временно разстройство на здравето не опасно за живота - лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 НК, като по
своето съдържание действията се
отличават с изключителна дързост.
На
25.03.2017г., около 22.40ч. в гр. Козлодуй в Ж.К. 1, бл. 8, вх. А е извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред като е счупил стъклото на
входната врата с размери 110/40 см. на
стойност 17.00лв., собственост на живущите в ж.к. 1 , бл.8, вх.А и е преследвал
с нож по стълбището П.И.Б. и Д. Руменова К.и двете от гр. Козлодуй, като
деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм.
Ответникът -
обвиняем Л.Т.К. се признал за виновен и в умишлено извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, а именно, че на 25.03. 2017г. в гр.
Козлодуй, в 22,40 часа се е заканил с убийство спрямо лицата П.И.Б. и Д.
Руменова К.и двете от гр.Козлодуй , като ги е гонил с нож по стълбището на бл.
8 , вх. А, на ж.к. 1 и чрез съобщение по
мобилно приложение „Месинджър“,
изпратено на мобилния телефон на П.И.Б.
в 22,50 часа със съдържание „ ooo
ludata kaji na onaq da si vkl tela I da mi zvamne shto sha vlezna u vaze I sha umrete ka spite“ е
заплашвал лицата П.И.Б., Д. Руменова К.и Н. И.Б. ***, че ще ги убие, като
заканата е възбудила основателен страх у същите за осъществяването й.
На основание
чл.23, ал.1 НК на ответникът - обвиняем Л.Т.К. е наложено за изтърпяване
най-тежкото наказание измежду наложените с настоящето определение, а именно пробация,
изразяващо се в следните пробационни мерки
от влизане на определението в законна сила, а именно: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест
месеца с периодичност два пъти
седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца, по чл. 42а, ал.2,т. 6 НК безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от две години, по чл. 42а, ал.2 ,т.3 вр. чл. 42б ,
ал.3 , т.1, т.2 и т.3 НК - се забранява на
Л.Т.К. за срок от две години да посещава заведение „Зеления капан“ в
гр.Козлодуй, детска площадка в междублоково пространство на бл. 14, бл.15, бл.
16 и бл. 18 и парк за отдих „Дигата“, намиращ се на брега на река Дунав до
бившата сграда на РУ – Козлодуй, ул. „Стефан Караджа“ № 1. Да не напуска
гр.Козлодуй за повече от 24 часа, без
разрешение на прокурора или пробационния служител за срок от една година и да не напуска
жилището си, находящо се в гр.Козлодуй, ж.к.1 бл. 11, вх. А, ап.11, за времето
от 00,00 часа до 05,00 часа за срок от една година.
Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на
чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая споразумение/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата
се ползва със силата на пресъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до
всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема
обстоятелствата, установени със споразумението, а именно – факта на причиняване
на ищеца П.И.Б. на лека телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив под външната обвивка на дясна очна ябълка,
оток и кръвонасядане на двата десни клепача, кръвонасядане на дясна лицева
половина, оток на устните с разкъсване на лигавицата на горна устна, кръвонасядане на дясна мишница – временно
разстройство на здравето не опасно за живота - лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 НК. Установено е и
второто престъпление, а именно – факта на закана с убийство спрямо лицата П.И.Б.
- ищец и Д. Руменова К.и двете от гр.Козлодуй, като ги е гонил с нож по
стълбището на бл. 8 , вх. А, на ж.к. 1 и
чрез съобщение по мобилно приложение „Месинджър“, изпратено на мобилния телефон на П.И.Б. в 22,50 часа
със съдържание „ ooo ludata kaji na onaq da si vkl tela I da mi zvamne
shto sha vlezna u vaze I sha umrete ka
spite“ е заплашвал лицата П.И.Б., Д. Руменова К.и Н. И.Б. ***, че ще ги убие,
като заканата е възбудила основателен страх у същите за осъществяването й.
Безспорно са установени виновността на ответника,
претърпените вреди и причинно-следствената връзка.
От приложения към настоящето дело протокол от
проведено открито съдебно заседание на 14.09.2017г. по НЧД № 382 по описа на РС
– Козлодуй за 2017г. се установява, че производството е по чл.67 от НПК и по
предложение на прокурора при РП – Козлодуй със съгласието на ищеца П.Б. на
ответника са наложени мерки за защита, изразяващи се в забрана същия да
доближава непосредствено ищеца П.И.Б., да осъществява контакт с нея под каквато
и да е форма включително по телефон, през електронна поща, обикновена поща или
факс, да посещава местата, отстоящи на 50 метра от мястото, където живее
пострадалата ищца П.И.Б. ***, както и местата които тя обичайно и често
посещава - Кафе аператив „Зеления капан“, находящо се в централната част на
гр.Козлодуй, детска площадка разположена в междублоковото пространство на ж.к.1
в гр.Козлодуй бл.14, бл.15, бл.16 и бл.18, където пострадалата извежда децата
си, както и градски парк „Дигата“ намиращ се на брега на река Дунав до бившата
сграда на РУ“Козлодуй –ул. „Стефан Караджа“ № 1, където пострадалата води
децата си и домашния си любимец.
От приетите като доказателства по делото копие на
амбулаторен лист № 000086/27.03.2017г. от извършен преглед от д-р Румяна Димова
се установява, че ищцата получила умерено кървене и загуба на кърмата. Тъй като
ищцата съобщавала за нервност, безпокойство, безсъние и напрегнатост й било
препоръчана консултация с психиатър. От приетото копие на медицинско
направление от 31.03.2017г. от психиатър д-р Людмила Божикова – АСИМП град
Козлодуй се установява, че на ищцата Б. е поставена диагноза „остра реакция при
стрес“ в следствие деянието на ответника. Това причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Това доказателство не е оспорено от страните,
поради което съдът възприема като достоверни данните, изложени в същото.
С оглед пълното изясняване на делото от фактическа
страна е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение съдът
възприема, като изготвено добросъвестно и компетентно. Видно от същото е, че ищцата П.Б. е направила остра психогенна
реакция, която продължава обикновено 3-4 дни много силно, след това започва да
отшумява. Всички психологични тестове са в норма, няма психично заболяване,
което да има причинно следствена връзка със стреса, който тя е преминала. Стресът
отшумява с времето. Експертизата не установява, че вагиналното кръвотечение е в
следствие на преживения стрес.
След обсъждането на така събраните доказателства и
изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че е
налице телесно увреждане на ищцата, което се изразява в остра психогенна реакция,
която продължава обикновено 3-4 дни много силно, след това започва да отшумява.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по
делото са събрани и гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля Ж. Х. М.се установява, че живее с ищцата на съпружеска начала от около
осем години, като от съвместното си съжителство имат дете на около година. На 25.03.2017
г. застъпил на смяна като младши
автоконтрольор в РУ Козлодуй от 20:00 до 08:00 часа на 26.03.2017г.. Около
20:00 часа, по време на инструктаж,
получил обаждане от сестрата на ищцата П.Б., Н. Б., която му съобщила, че е
била нападната на околовръстен път на гр. Козлодуй, била е бита и автомобилът й
бил счупен, като мястото, на което се намира е тъмно и неосветено и поради това
ще се придвижи до бензиностанция „Лукойл” в гр.Козлодуй, където го помоли да
отиде да установи съобщеното от нея. Свидетелят отишъл с колегата си Светослав И.
на бензиностанцията и установили, че сестрата на ищцата, Н. Б., е с лек
автомобил „Тойота” със счупено предно панорамно стъкло и огледало, а самата Н.
имала белези под окото. Малко по-късно, към 22:40 часа получил обаждане на
мобилният си телефон от ищцата от П.Б., като същата му съобщила, че е била
нападната от ответника Л.К.. Когато пристигнал в семейното им жилище, намерил
ищцата, сестра й и приятелка на сестра й уплашени, треперещи и заеквайки му
обяснили, че ищцата слязла на входната
врата на блока, за да отвори на приятелката си и от гаражи намиращи се срещу
блока им излязъл К., който тичайки се е насочил към тях и започнал да вика. Ищцата
и момичето влезли във входа и побягнали
към апартамента. К., стигайки до вратата на входа на блока, след като не можел
да отвори автоматично заключващата се врата, счупел стъклото и я отворил,
продължил да ги гони по стълбите, като викал след тях да спрат и им отправял
заплахи и закани за убийство. Тичайки по стъпалата П. се обърнала и видяла нож в ръцете му. П. и
приятелката й влезли в апартамента и
заключили вратата, К. започнал да тропа
по вратата и да вика, но съсед го чул и
го прогонил. Поведението на К. и
случилото се свидетелят обяснява, че К. е имал някаква краткотрайна връзка със
сестрата на П., Н. Б.. След като се разделили, той започнал да я тормози по
телефон и със заплахи. След завършване на смяната си свидетелят се прибрал в
къщи, където заварил трите момичета все още уплашени и неспокойни. Показали му
съобщения със заплахи, изпратени по „месинджър” на телефона на П. от К., които гласяли, че ще влезе и ще ги убие както
си спят. Ищцата П. била родила тогава,
преди около два месеца с операция, съобщила на свидетеля М. , че е изкървяла,
заради което я завел в болницата. След този случай П. много се променила
емоционално и психически. Станала
избухлива, често променяла настроенията си. Двамата с ищцата отглеждат две
деца, едното от предишен брак на П.. Започнала по трудно да се справя с
отглеждането на децата и с домашните си задължения, станала недоверчива, спряла
да излиза от вкъщи за известно време, след което излизала само с придружител.
Отношенията им се променили, поради което се наложило да посещават семеен
терапевт. След случая ищцата се
страхувала да остане сама в дома си, а също така и на тъмно.
От показанията на свидетеля Т. Д. Т. се установява, че
същият от няколко години работи по ремонт на къщата на ищцата в гр. Козлодуй, а
и по апартамента й, но ответника К. не
познава. Обадил й се в тази връзка в
периода месец март – април на 2017г., а тя, както никога до тогава, му казала
да отиде да я вземе от апартамента, като в последствие му обяснила, че се
страхува сама да отиде до къщата, където имал работа свидетелят. Свидетелят
твърди, че преди това не е имало проблем да иде с колата си сама до къщата. Тя била много уплашена и му разказала случилото се с ответника. Била
уплашена и когато свидетелят я питал за нещо свързано с ремонта тя била
объркана и не можела да отговаря адекватно. Преди била усмихната, весела,
излизала да си работи в двора докато работниците работят вътре в къщата, приготвяла им храна, но от случката, не излизала сама, стола
близо до работниците и не излизала сама. Във връзка с работата си свидетелят
получавал много обаждания по телефона, като след всяко позвъняване ищцата се
стряскала. Стряскала се и когато пред къщата спре някоя кола.
От показанията на свидетеля С. М.И. се установява, че познава
ищцата П.Б., тъй като живее с колегата му, свидетеля Ж. М. . Свидетелят
разказва случая и потвърждава казаното от свидетеля М. . Като служители на МВР
отишли по подадения от сестрата на ищцата сигнал до бензиностанция „Лукойл“ в
град Козлодуй. По време на изясняване на
случая и за да установят местонахождението на ответника К., сестрата на ищцата - Н. Б. набрала по телефона си К. и го оставила на
високоговорител. Тогава в разговора по между им К. заявил, че ще съсипе племето
Б.и, защото е виновно за раздялата им. Свидетелят
И. видял малко по-късно ищцата П.Б. в сградата на полицията след случая. Била по домашни чехли и с домашни дрехи, видимо
притеснена от случилото се. След този случай П. отказвала да извежда сама
кучето на разходка и отказвала за излиза навън сама, а само с приятели, за да
не остава сама. Това й състояние било продължило
дълго време. От колегата си, свидетелят Ж. М. , който живее с ищцата знае, че
са имали период на обостреност в отношенията си и даже по едно време били и
разделени, като мисли, че една от причините за това е случая с ответника К..
Запознат е с личните им отношения, тъй като са семейни приятели.
От показанията на свидетеля И. Д. Б. се установява, че
същият е баща на ищцата П. и нейната сестра Н. Б.и. Свидетелят не е присъствал
на случая, но разбрал това от свидетеля Ж. М. , който живее с голямата му
дъщеря, ищцата П.. Ищцата разказала
случая на баща си, как К. ги е преследвал по стъпалата на входа на блока им с нещо
в ръка, както и случилото се след инцидента, когато е получавала заплахи по
телефона от К., как е извикала на помощ съсед да стои през цялата нощ с нея и с
малката дъщеря и със сина й и с бебето. Първо й спряла кърмата. Бебето, което не
било навършило 3 месеца непрекъснато плачело, защото нямало от къде да се
храни. Повече от 3 месеца не успяло да свикне да се храни със хуманизирано
мляко. Свидетелят Б., който е лекар, както и негови колеги не успели да възстановят лактацията. След няколко дни П.
получила кръвоизлив. Той насочил дъщеря си П. да бъде лекувана от негов колега
- гинеколог. Това кървене продължило около 2 седмици, като кръвоизливът бил
овладян с лекарства. След този случай ищцата многократно викала баща си,
свидетеля Б., когато мъжът, с когото живее е на работа, да я вози с колата ако
трябва да отиде някъде, защото се страхувала от К.. Случвало се поне по два пъти
седмично му се обажда, защото ответникът
стоял до заведението „Зеления капан” в град Козлодуй и когато тя излизала там, той
я заплашвал.Свидетелят е на мнение, че К. имал забрана да посещава заведение „Зеления капан”, която не спазвал.
Свидетелят Б., заедно с мъжа на ищцата, свидетелят М. я пазели докато била в заведението, за да не й
налети на бой. След случая, свидетелят посъветвал дъщеря си да се обърне към
психиатър, защото според него спиране на кармата и този тежък кръвоизлив, който
направила, се дължат на психически стрес.
На основание чл. 176 от ГПК съдът е изслушал ищцата П.Б.
лично. От показанията на същата се установява, че на 25.03.2017 г. изпратила
мъжа си на работа и останала сама с бебето. Малко след това получила обаждане
от сестра си в 20,00 часа, като чула писъци и връзката прекъснала. Притеснила
се, защото знаела, че сестра й е в София и не следва да се прибира. Опитала да се
свърже с нея, но телефона й давал заето. В последствие се чули с нея, както и с
мъжа си, който вече бил пристигнал при нея и разбрал и от двамата, че ответникът
К. е настигнал с колата нейната сестра Н.,
препречил й е пътя, потрошил колата и я набил. Ищцата оставила една жена при
двумесечното си бебе и отишла на бегом в полицията, където видяла сестра си
уплашена. При нея имало около 4 човека полицаи. Тя говорела на високоговорител
с К.. Ищцата слушала как ответникът обижда сестра й, как се интересува къде е
скрита колата, как казва, че ако е скрита в къщата на ищцата, ще запали къщата.
Ищцата прибрала сестра си в своя апартамент, където започнал да й звъни по телефоните. Изключили
телефоните, за да се потушат емоциите. Малко след това момиче, което е пътувало
със сестрата на ищцата в колата, звъннала на телефона на ищцата и помолила, тъй
като и нейните родители били извън града, да остане в дома на ищцата при тях,
защото я е страх да остава в нейното жилище сама. Извикала си такси, като през
цялото време, до момента, в който се качила в таксито говорела с ищцата по
телефона от страх. Ищцата слязла на входа на входната врата, за да отвори на
момичето и в момента, в който таксито тръгнало, чула стъпки и закани. Видяла К.,
след което няма спомен как се качили по стълбите. Видяла, че той счупил
стъклото на вратата с ръка. Излязъл съседът, който живеел в отсрещен апартамент.
Ищцата успяла да се обади на мъжа си, който дошъл с патрулен екип, но не успели да хванат К., защото
избягал. Свидетелят Ж. М. им наредил да
стоят в къщи и да не отварят вратата. За трите момичета нощта била изключително
тежка. Малкото момиче Д. се притеснявала, че К. ще се покатери по терасата. На
сутринта, след като бащата на ищцата взел сестра й, ищцата опитала да поспи, но
не успяла. Започнали силни болки в главата, които продължили и в следващите
дни, многобройните и продължителни разпити в полицията допълнително я
изнервили, както и факта, че има малко бебе, което трябва да обгрижва, което се
храни на определени часове. Не искала да излиза от вкъщи и отказвала да напуска
апартамента, както и да остава в къщи сама с децата. Колега от съседен блок я бил
чакал пред входа и тогава отивала на работа. Повече от една година ответникът К.
не спрял да е около апартамента, да търси конфронтации и да се навърта около
жилището и районите, които знае, че посещава ищцата. Дори когато прекратила майчинството
и тръгнала на работа, той с лек автомобил „Шкода“ я изчакал в „Матеев геран”, за да й показва неприлични
знаци с ръце. Ищцата разказва, че К. имал кратка връзка с нейната сестра, която
била пазена в тайна. Тя посъветвала сестра си да я прекрати. Счита, че
ответникът проявява агресия и спрямо нея, тъй като знае нейното мнение за него,
за деянията му, както и че вижда ищцата в града, а не вижда сестра й. Мъжът й е
полицай и тя знае за престъпното досие на ответника. Това е причината да се
страхува от него. След случая получила кръвоизлив и кърмата й спряла. Била
изнервена, бебето й не искало да седи при нея, усещало, че е изнервена. Било й
трудно да полага грижи за децата си. В
нощта на инцидента ищцата изпитвала чувство на безсилие и притеснение, че не
може да опази близките си, тъй като била сама в апартамента с двете си деца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
имат преки впечатления от събитията, за които свидетелстват, а също така
показанията им се потвърждават от останалите доказателства по делото.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено
по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на
деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така
предявените искове за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явяват основателни. Безспорно се установи
извършването на противоправното деяние от ответника Л.К..
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС -
т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и
даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г.
о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009
г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III
г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно
трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
морални вреди.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира, че на ищцата е причинено увреждане, имащо характер на лека телесна повреда. Това увреждане е
свързано с значителни неудобства и физически неразположения за ищцата. След
инцидента е нарушен нейният нормален ритъм на живот. Според свидетелите, П.Б.
започнала да се страхува да напуска дома си без придружител, както и да остава
сама в него само с децата. Това се случвало в продължителен период от време. Тя
се страхувала да отиде на работното си място сама. Според заключението на съдебно
- психиатричната експертиза е налице телесно увреждане на ищеца, което се
изразява в остра психогенна реакция, която продължава обикновено 3-4 дни много
силно, след това започва да отшумява.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне
на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства, като
определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в
обществото, което да бъде в размер на 4000
лв. В останала му част до претендирания размер от 10 000 лева искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Върху уважения иск следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на увреждането - 25.03.2017г. до окончателното
заплащане на сумата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
възнаграждение за адвокат съразмерно с
уважената част. По реда на чл.80 от ГПК ищецът е представил списък от
разноските си, които са в размер на 1100 лева. Уважената част от иска за 10000
лева е в размер на 4000 лева, от което следва, че ответникът следва да заплати
на ищеца 440,00 лв. разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение
за адвокат съразмерно с отхвърлената
част от иска. Отхвърлената част от иска от 10000 лева е в размер на 6000 лева.
По реда на чл.80 от ГПК ответникът е представил списък на разноските си, които
са в размер на 1000 лева. Следователно ищецът следва да заплати на ответника 600,00
лв. разноски.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
внесе държавна такса по сметка на Районен съд град Козлодуй върху уважената
част от иска в размер на 160,00 лева, както и възнаграждение за вещо лице в
размер на 200 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда Л.Т.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.И.Б., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени на 25.03.2017г., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 25.03.2012г.
до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 440,00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокат
съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата му част до размера на 10
000 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъжда П.И.Б.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Л.Т.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 600,00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокат съразмерно с отвърлената част от иска.
Осъжда Л.Т.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати държавна
такса по сметка на Районен съд град Козлодуй 4 % върху уважената част от иска в
размер на 160,00 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 200
лева.
Решението
може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2
ВПОПСА в КРС.
Районен
съдия:
/Цветанчо Трифонов/