ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3514
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208076 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от жалбоподателят „Г***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез
процесуален представител адв. Й. Л. от АК – Х***, с която се иска на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното Решение № 4323/30.09.2024 г. по
н.а.х.д. № 8076/2024 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в да бъде изменено в частта
досежно присъдените разноски в полза на жалбоподателя като същите бъдат
увеличени от сумата в размер на общо 780. 00 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, алтернативно – общо на 660 . 00 лева с ДДС.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответната страна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 7 с-в, след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
С решение № 4323/30.09.2024 г. по н.а.х.д. № 8076/2014 г. по описа на
СРС, НО, 7 с-в е отменен ЕФ № **********, издаден от АПИ против „Г*** за
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за което на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 3б
ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
С решението съдът е осъдил АПИ да заплати на жалбоподателя
сумата от 450 лв. – представляващи разноски за адвокат, като е приел по
възражението за прекомерност на насрещната страна, че такова се дължи в
минимално предвидения размер в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения ( чл. 7, ал.2, т. 2) в редакцията на ДВ бр. 68/31.07.2020г.
Съдът намира, че е налице основание да измени решението в частта за
разноските, доколкото е следвало да изчисли размера посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата към датата на изготвяне на договора за защита и съдействие, а
именно – сумата от 660, 00 лв. с ДДС, съобразявайки мотивите си за
основателност на възражението за прекомерност на насрещната страна.
1
Само за пълнота следва да се каже, че този съдебен състав не споделя
мнението да жалбоподателя, че възражението за прекомерност следва да е
мотивирано като предпоставка за произнасянето. Съдът намира, че такова
действително е заявено, от процесуално легитимирана страна и в срок, поради
което дължи произнасяне, каквото в случая е налице. Следва да се каже още,
че делото е приключило в едно съдебно заседание, не са събирани
допълнително доказателства, а противоречивата и обемиста практика на която
жалбоподателя се основава е въпрос свързан с приложимото право, не и с
размера на разноските.
Предвид посочените мотиви, първоинстанционното решение следва
да се измени в частта за разноските по следния начин: по отношение на
присъдените в полза на жалбоподателя разноски, същите следва да бъдат
увеличени на сумата от 660. 00 лева.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, НО, 7 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК Решение № 4323/30.19.2024 г. по
н.а.х.д № 8076/2024 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Г*** Г“
ЕООД, ЕИК **** сумата в размер на 660, 00 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2