РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Бургас, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. Й.ОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.ОВА Гражданско дело №
20242120100236 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на П. В. П., ЕГН **********,
........................................, срещу Й. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
..................................., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди претърпени
вследствие на извършено от ответника престъпление на 01.01.2022 година, в двора на къща
в ..........................., за което е влязло в сила споразумение № 573 от 28.11.2023 година,
постановено по НОХД 4410/2023 година по описа на БРС, а именно ответникът
противозаконно пречил на ищеца, като орган на властта - заемащ длъжността
................................... при ........................... - да изпълни служебните си задължения, не
преустановил противоправното си поведение и се съпротивлявал при задържането, като
нанесъл удар в областта на дясната скула, причинил лека телесна повреда на ...........................
Претендира се заплащане и лихва за забава върху главницата от датата на увреждането –
01.01.2022 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Излагат се доводи, че вследствие на
извършеното престъпление ищецът претърпял болки и страдания. Представени са писмени
доказателства и се претендират направените по делото разноски. Моли се за допускане до
разпит на един свидетел при режим на довеждане.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В
съдебно заседание посочва, че е в затруднено финансово състояние и не може да плати
обезщетение, оспорва иска, както по основание, така и по размер. Не ангажира
доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 вр. 51 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното по делото споразумение по
НОХД 4410/2023 г. на БРС, че на 01.01.2022 година ответникът Й. В. В., причинил на П. В.
П. – ..................., лека телесна повреда, изразяваща се в удар с юмрук в лицето.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Б.С. се установява, че с ищеца са
били дежурни на нова година, когато се случил инцидента и след това П. изпитвал силна
болка в областта на челюстта и главата, имал доста сериозен оток. Свидетелят го придружил
до болницата. Посочва, че няколко дни след инцидента все още П. имал оплаквания от
главоболие.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест в настоящото производство ищецът следва да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно извършване на твърдяното деяние от ответника,
неговата противоправност, причинените вреди и причинната връзка между вредите и
деянието. По отношение на противоправността на деянието, вината и причинната връзка
между двете е налице влязло в сила споразумение по НОХД 4410/2023 г. на БРС, което по
силата на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд. По делото е безспорно, че
извършеното от ответника престъпление е противоправно и виновно, като описаните вреди
са в резултат на неговото поведение. Твърдяните от ищците факти за понесени болки от
причинената средна телесна повреда, с оглед представената влязла в сила присъда, са
установени несъмнено. Ето защо съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение на основание непозволено
увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици настъпили за ищеца в резултат
на престъплението. Затова в тежест на последния е да установи претърпените от него болки
и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички
доказателствени средства предвидени в ГПК. Съдът кредитира показанията на свид. С.
относно степента и интензитета на понесените болки и страдания, поради което намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД,
възлиза на 500 лв.. За да достигне до този извод, съдът съобрази възрастта на пострадалия,
качеството му на ....................... изпълняващ своята служба по време на инцидента,
необходимия възстановителен период и претърпения стрес от създадената конфликтна
ситуация, изпитаните болки в главата, както и продължителността на оздравителния период
от няколко дни.
С оглед изложеното съдът приема искът за основателен до размера от 500лв., като за
горницата над тази сума до пълния заявен размер от 2000лв. – претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Доводът, че се касае за .................................. по
време на работа не предполага по-голям размер на обезщетението за претърпените от лицето
болки и страдания, още повече, че този квалифициращ деянието признак е бил отчетен в
наказателното производство.
По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът съобрази разпоредбата на чл.
84, ал.3 ЗЗД, според която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята за
изпаднал в забава и без покана. Следователно мораторната лихва се дължи от деня на
увреждането, тъй като деецът е нарушил всеобщата забрана да не вреди другиму. С оглед
датата на предявяване на иска, съдът приема, че претенцията за лихва е основателна и
доказана за периода от 01.01.2022г. до 15.01.2024 г. и по правилата на чл. 162 ГПК съдът
приема, че същата възлиза на 116 лева, определен върху главницата от 500 лв.
2
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест
на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от 200 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 100 лв. държавни такси по сметка на
Бургаски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
..................................., да заплати на П. В. П., ЕГН **********, ........................................,
сумата от 500 лв. (петстотин лева) – неимуществени вреди от претърпени болки и страдания
в резултат от причинена от ответника лека телесна повреда – оток в областта на дясната
скула и главоболие от нанесен удар с юмрук, за което е влязло в сила споразумение от
28.11.2023 г. по НОХД 4410/2023 г. на БРС, ведно с лихва за забава в размер на 116 лева.
(сто и шестнадесет лева), начислена за периода от датата на увреждането 01.01.2022 г. до
15.01.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.01.2024г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 200 лв. (двеста лева) – адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за горницата над 500 лв. (петстотин
лева) до пълния претендиран размер от 2000 лв. (две хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
..................................., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Бургаски районен съд сумата от 100 лв. (сто лева) - държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3