Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на
секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията АД № 118 по описа за
2021 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е въз основа на жалба, депозирана от М.Г.М. с ЕГН ********** *** против Заповед
№ 372з-859 от 26.03.2021г. на Директор на ОД на МВР-гр.Шумен, с която на
държавния служител, заемащ длъжността полицейски инспектор в група
"Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при
сектор „Пътна полиция, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Шумен е
наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от
3 месеца. В жалбата се твърди, че в хода на дисциплинарното производство не
било установено извършено дисциплинарно нарушение и служителят е наказан
несправедливо. Заповедта била издадена при съществени нарушения на
административно-производствените правила. След възлагането на работа по докладна
записка с рег.№ 869р-4335 от 08.09.2020г., служителят веднага започнал работа
по нея лично и чрез поверения му екип, като възложил задачи и точни инструкции.
Отправя се искане заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител- адв.К., като поддържа жалбата си и обяснява каква е процедурата
при установено нарушение на пътя. Твърди, че вмененото му дисциплинарно
нарушение, за което е наказан и неговият колега Г. И., че при съставянето на
АУАН на водач на автомобил не е била попълнена декларация от собственика на
превозното средство по чл.188 от ЗДвП, не е извършено виновно и наложеното му
наказание е несправедливо, понеже е свършил работата от началото до край, както
винаги. В писмена защита по делото се сочат допълнителни доводи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт, а именно липсва датата
на нарушението, както и ясен критерий относно разбирането на
административно-наказващия орган какво е „своевременно“ изпълнение на възложена
работа. Сочи още, че не следва да бъде санкциониран за същото деяние, за което
и друг служител, заповедта е немотивирана и същата не обсъжда обясненията и
възраженията му в хода на дисциплинарното производство, не е изяснена
фактическата обстановка по случая, липсват настъпили вредни последици и
наложеното наказание е несъразмерно тежко и в противоречие с целта на закона.
Претендират се сторените деловодни разноски.
Ответната
страна– Директор на ОД на МВР- град Шумен, представляван в съдебно заседание от
гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата,
при наличие на посоченото в него материалноправно основание и при съблюдаване
целта на закона. Отправя искане съдът да постанови решение, с което жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от кадрова справка, приложена на стр.52 по делото, М.Г.М., с висше образование-
специалност „Транспортна техника и технологии“ в ТУ-гр.София, заема длъжността полицейски
инспектор IV степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор
„Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- гр.Шумен. В
органите на МВР е назначен преди повече от двадесет години. Бил е награждаван многократно–
с „Благодарност“, „Писмена похвала“ и „Индивидуална парична награда“ и никога
не е бил наказван с дисциплинарно наказание.
До
Началника на сектор ПП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен била изготвена докладна
записка с рег.№ 869р-4335/08.09.2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-гр.Шумен (л.37) от свидетелите С.С. и Г. И.- младши автоконтрольори относно
посетен сигнал и извършена проверка на 04.09.2020г. за петнадесет неправилно
паркирали автомобили на ул.“Христо Ботев“ в гр.Шумен, сигнализирана с пътен
знак „В2“. Сред същите е посочен и лек автомобил „С г в“ с рег. № Н****ВХ,
собственост на И. Б. Н.. С резолюция на Началник група ОДПКПД в сектор „ПП“ при
ОДМВР-гр.Шумен, докладната записка била разпределена на инспектор М.М., който започнал работа по нея
лично като извършил проверка в АИС „КАТ“ и „БДС“ относно собствеността на
автомобилите и чрез своя екип- автоконтрольорите изготвили докладната записка,
които следвало да съставят актове за административни нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП.
На
14.09.2020г. в сектор „ПП“ бил извикан водача на един от неправилно паркираните
автомобили- Д.Д., който казал на инсп.М., че му е известно, че лек автомобил „С
г в“ с рег. № Н****ВХ се управлява от В. Ц./сведение на стр.41 по делото/. В
периодите 08.09.2020г.- 11.09.2020г., включително; 07.10.2020г.- 09.10.2020г.,
включително; 09.11.2020г.- 13.11.2020г., включително; 09.12.2020г.-
11.12.2020г., включително М.М. бил в платен годишен отпуск, като в периода
13.11..2020г.- 08.12.2020г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност с
хоспитализация, в следствие на заболяване от Covid-19, последван от карантина до
30.12.2020г., когато бил първият му работен ден. На този ден, докладната
записка била предадена от св.С., който приключвал нощна смяна на мл.инспектор
Г.И.. От инсп.М. били дадени общи указания за взимане на отношение спрямо
виновните водачи на останалите 3- 4 автомобила, без съставени АУАН за
нарушението към момента. Към докладната записка била прикачена справка за
собственост на лекия автомобил „С г в“ с рег.№ Н****ВХ със саморъчно записани
имена и телефонен номер на водача В. Ц.. В проведен телефонен разговор на св.
Г.И. с лицето била уговорена среща, на която Ц. потвърдил, че е управлявал
автомобила. На 30.12.2020г. му бил съставен АУАН серия АА № 266325, приложен по
делото на стр.48 за осъществено нарушение на 04.09.2020г. на чл.6 т.1 от ЗДвП,
подписан от нарушителя с възражения, сред които няма такива във връзка с
авторството на нарушението. Допълнителни възражения постъпили в срока по чл.44
от ЗАНН, в които лицето твърди, че не е сигурен дали на въпросния ден е
извършил нарушение, че бил нарушен Закона за защита на личните данни с
получения от служителите на МВР негов телефонен номер, на който бил търсен, и че
собственикът на автомобила не бил уведомен за нарушението, извършено с него. Възраженията
били приети за основателни и административно-наказателното производство било
прекратено по чл.54 от ЗАНН, като административно-наказателната отговорност
била насочена срещу собственика на автомобила.
Бил
изготвен Доклад рег. №869р-743/29.01.2021г. от Началник сектор „ПП“
ст.инспектор Ф.А.по проверка на направените възражения от В.Ц., утвърден от
Директор на ОД на МВР, в който е направен извод, че са налице предварителни
данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от инсп.М. и св. Младши
инспектор Г.И., понеже неправилно само по предположения, изказани от свидетел и
без спазване на процедурата по чл.188 ал.1 от ЗДвП е била ангажирана
отговорността на лицето В.Ц., без той да е посочен от собственика. Конкретно по
отношение на жалбоподателя е посочено, че като горестоящ е разпоредил устно на
друг служител да състави АУАН на В.Ц., а и към този момент са изминали повече
от три месеца от 14.09.2020г. Било предложено да се образува дисциплинарна
проверка срещу двамата държавни служители.
Със Заповед № 372з-337/01.02.2021г., с
удължен срок със Заповед № 372з-589/25.02.2021г. Директорът на ОД на МВР
разпоредил извършването на дисциплинарна проверка за изясняване на постъпили
данни срещу държавни служители- жалбоподателя инспектор М.М. и младши инспектор
Г. И.. Проверката била възложена на комисия в състав: комисар Й.Д.– Началник отдел
„Охранителна полиция при ОДМВР-гр.Шумен, в качеството на председател, главен инспектор
В.Г..– началник на сектор „Пътна полиция“ в сектор ПП, отдел ОП при
ОДМВР-гр.Шумен и старши инспектор И.М.- началник на група ООРТПК“ в сектор ООРТП, отдел ОП при ОДМВР-гр.Шумен, в
качеството на членове. Комисията следвало до 15.03.2021г. да изготви писмена справка
за резултатите от проверката. Със заповедите за извършване на проверка бил
запознат срещу подпис проверяваният държавен служител.
В
периода от 01.02.2021г.- 15.03.2020г. комисията извършила проверка по
възложените ѝ задачи, резултатите от която били обобщени в Справка рег.№ 372р-4815/15.03.2021г.(л.20-
24). Въз основа на установеното в хода на проверката в т.1 от Справката, комисията
дала заключение, че извършените от инсп.М. деяния представляват нарушения на
служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 (неизпълнение на служебни задължения),
във връзка с чл.199 ал.1 т.3 предложение първо от ЗМВР (небрежност в служебната
дейност), за които е предвидено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Прието е също в т.2, че и младши
автоконтрольор Г.И. следва да носи дисциплинарна отговорност за проявена
небрежност в служебната дейност, понеже е съставил АУАН спрямо В. Ц. без да е
била изискана информация от собственика на автомобила по реда на чл.188 ал.1 от ЗДвП. Предвид изложеното, комисията единодушно предложила спрямо посочените в
справката държавни служители да се вземе отношение по дисциплинарен път за
установените нарушения на служебната дисциплина по ЗМВР. Справката била
съобщена на оспорващия на 17.03.2021г., видно от положения от същия подпис в разписка,
представляваща неразделна част от същата, като с нея му било указано, че има
право в срок от 24 часа след запознаването му със справката и материалите към
нея, да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. На същата дата на служителя
била връчена Покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 372р-4819/15.03.2021г.(л.14).
В
писмено обяснение рег.№ УРИ 372 р-5516-26.03.2021г.(л.15), оспорващият М. посочил,
че няма какво повече да каже по случая към момента. В предходно давани сведения
и обяснения в хода на дисциплинарната проверка- на 29.01.2021г. и 09.03.2021г.
твърди, че след установяване на собствеността на превозното средство и водача
по данни от свидетел, записал телефонния номер и името на водача на справката с
цел улесняване на колегите си, установили нарушението при вземане на отношение
по отговорността, както и че не се е обаждал на В.Ц.. При предаване на
докладната записка ведно със справката в средата на месец септември 2020г., е
казал на свидетелите- служители в екипа, че е необходимо и попълването на
Декларации по чл.188 от ЗДвП. По отношение на всички други превозни средства,
установени с нарушение на 04.09.2021г. са били съставени такива декларации. Посочва, че не смята, че има вина за
допуснатия пропуск.
Въз
основа на материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в
справката, Директорът на ОД на МВР-гр.Шумен с оспорената в настоящото производство
Заповед № 372з-859 от 26.03.2021г., счел за неоснователни обясненията на инсп. М.
и на държавния служител било наложено дисциплинарно наказание "Писмено
предупреждение" за срок от 3 месеца за нарушение на служебната дисциплина–
небрежност в служебната дейност по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР (неизпълнение на
служебни задължения), във вр.с чл.199 ал.1 т.3 предл.първо от ЗМВР (небрежност
в служебната дейност). Държавният служител бил предупреден на основание чл.199
ал.1 от с.з., че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на
наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта
била връчена на служителя на 26.03.2021г. Несъгласен със Заповедта, служителят
депозирал жалба на 05.04.2021г. до съда.
Като
част от административната преписка по делото са приобщени писмените
доказателства, събрани в хода на проверката. По искане на жалбоподателя беше
разпитан св.Св.С., младши автоконтрольор в КАТ ПП. По искане на ответната
страна бяха разпитани като свидетели младши автоконтрольор Г.И. и В.Г..-
Началник на сектор „ПП“, който е участвал в проверката, въз основа на която е
издадена оспорваната заповед.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта. Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет
на оспорване е Заповед № 372з-859 от 26.03.2021г. на Директор на ОД на
МВР-гр.Шумен за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от три месеца на държавен служител от сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР– Шумен, издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – гр.Шумен, която представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като жалбата е подадена от неговия
адресат, който е надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата, се
явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна
по следните съображения:
От
приложените по делото кадрова справка и длъжностна характеристика на оспорващия
се установява, че в качеството си на полицейски инспектор IV степен М.М. заема изпълнителска длъжност като
държавен служител в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от „служители
на висши ръководни и ръководни длъжности– за наказанията по чл. 197 ал.1 т.1– 3 от ЗМВР“.
Оспорената заповед е издадена от Директор на ОД на МВР– гр.Шумен, т.е. служител
на ръководна длъжност и със същата е определено дисциплинарно наказание по
чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена
от компетентен административен орган.
Заповедта
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.210 ал.1 от ЗМВР. Същата е в
писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата,
при което е извършено нарушението, въпреки, че същите не са изчерпателно
посочени. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че липсва дата на
нарушението, понеже същата фигурира в заповедта, а именно 30.12.2020г., 11.00ч.
Посочени са и разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които е установено нарушението; правните основания и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Нарушението е индивидуализирано, като са посочени конкретните
служебни задължения в типовата характеристика, чието неизпълнение е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина. В съответствие с
разпоредбата на чл.210 ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е
връчена на държавния служител срещу подпис, като е отбелязана и датата на
връчване. С оглед изложеното, съдът
приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения
на изискванията за форма.
На
следващо място съдът намира, че в хода на проведеното дисциплинарно
производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Нормата на чл.195 ал.1 от ЗМВР дава възможност административният орган
да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание в рамките на
двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на
дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на
началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално
определение за понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“ е дадено в
чл.196 ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.196 ал.2 от ЗМВР нарушението е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на
дисциплинарни нарушения, извършени от служители на сектор „Пътна полиция“, се
съдържат в доклад по проверка на постъпило възражение- сигнал от водача на
автомобила. Въз основа на получените данни е възложена проверка по реда на
чл.205 ал.2 от ЗМВР, приключила с изготвяне на Справка рег.№ 372р-4815. В
рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за преценката
дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като констатациите са
отразени в справка, постъпила пред дисциплинарния орган на 15.03.2021г. т.е.,
нарушението следва да се счита за открито по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР на 15.03.2021г.
С настоящата заповед, на 26.03.2021г. на държавния служител е наложено дисциплинарно
наказание за деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина, извършено
на 30.12.2020г., поради което съдът приема, че същата е издадена в рамките на
установените в чл.195 ал.1 от ЗМВР срокове– двумесечен от откриване на
нарушението и едногодишен от извършването му.
В
рамките на дисциплинарното производство, дисциплинарно-наказващият орган е
изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ, бр.34 от 12.05.2015г. Видно от приложените по делото доказателства,
преди налагане на наказанието Директорът на ОД на МВР– гр.Шумен е приел
писмените обяснения, дадени от служителя относно констатираните нарушения, като
в обжалваната заповед са изложени мотиви, въз основа на които същите са счетени
за неоснователни.
Гореизложеното
обосновава извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален
административен акт е проведено при спазване на административно
производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК. Предвид горното съдът
приема, че Заповед № 372з-859 от 26.03.2021г. на Директор на ОД на МВР-гр.Шумен
е валиден акт, издаден в надлежна форма и при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
Съдът намира
обаче, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена
в нарушение на материалния закон.
Като
фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че е налице неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в
небрежност в служебната дейност, обусловено от констатацията, че по възложена
на държавния служител работа с резолюция по смисъла на чл.5 ал.2 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015г., той е дал устно разпореждане на мл.автоконтрольор
Г.И. да издири водача на МПС- В. Ц., да приложи спрямо него чл.188 от ЗДвП и да
му състави АУАН, независимо, че от собственика не е изискана информация по реда
на чл.188 ал.1 от ЗДвП за действителния водач на превозното средство.
Спорът
в настоящия казус се свежда до това дали действията на служителя по работата по
докладна записка УРИ-869р-4335 от 08.09.2020г., извършени на 30.12.2020г. съставляват
неизпълнение на служебни задължения и небрежност в служебната дейност по
смисъла, вложен в чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, във вр.с чл.199 ал.1 т.3, предл.1 от ЗМВР.
По
делото беше безспорно установено, че жалбоподателят инсп. М. работи в екип от двама
младши автоконтрольори- свидетелите С. и И., които са установили нарушение на
ЗДвП, извършено с превозното средство. Съгласно Класификатор на длъжностите в
МВР за служители по чл.142 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР тяхната длъжност е „младша
изпълнителска“, а на жалбоподателя е „изпълнителска“ по т.19 от Приложение №1.
Следователно същите не се намират в отношения на ръководител към изпълнители.
Съдът намира за установено, че в качеството си на инструктиращ през процесния
ден- 30.12.2020г., жалбоподателят е направил устни разпореждания на двамата
автоконтрольори С. и И. по работа във връзка с установените през септември
нарушения. Това негово задължение произтича от приложената Длъжностна
характеристика, към която препраща и оспорената заповед, и в която е посочено,
че служителят „осъществява контрол върху изпълнението на служебните задължения
от полицейските служители на обслужваната територия, осъществяващи контрол по
спазването на движението по пътищата“ и „контролира, проверява и отчита
изготвените от полицейските служители документи, свързани с осъществената
дейност по пътен контрол“. Безспорно е установено още, че по отношение на
всички автомобили в докладната записка, оспорващият е направил справки за
собствеността им, които са били прикрепени към преписката и от самото начало на
работата по нея, свидетелите са получили инструкции от инсп.М. да бъдат
попълвани декларации от собствениците и водачите на автомобилите по реда на
чл.188 от ЗДвП. От свидетелските показания, включително събрани чрез проведена
„очна ставка“ между св.С. и св.И., не беше установено на 30.12.2020г.
инструктиращия ги М.М. да е давал някакви конкретни указания във връзка с
автомобил „С г в“ с водач В.Ц.. Установено е още, че самата преписка се е
намирала през цялото време в тези двама служители, включително и на процесния
ден, както и че оспорващият е отсъствал от работа през значителен период от
време и процесната дата е била първият му работен ден след болничен престой и
карантина.
По
делото е приложена в заверено копие справка от АИС по отношение на
регистрацията и собствеността на автомобила, под която ръкописно е вписано
„водача е В. Ц.“ и телефонен номер/стр.104/. Видно от доказателствата по
преписката, информацията за ползвателя на превозното средство е била дадена от
свидетел и същата е посочена от оспорващия М. за улеснение на колегите му при
издирване на нарушителя. Установено е също така, от показанията на св.Г.И., че
лицето Ц. потвърдил, че действително е управлявал автомобила в деня на
осъществяване на нарушението на ЗДвП, при съставянето на АУАН.
Въз
основа на всички приобщени доказателства, съдът не споделя тезата на
дисциплинарнонаказващия орган, че поведението на държавния служител осъществява
виновно, при небрежност като форма на вината, дисциплинарно нарушение. Не се
установи на 30.12.2020г., жалбоподателят да е давал посочените в заповедта
указания по издирване и съставяне на АУАН на водача Ц..
В
заповедта не се съдържат в пълнота обстоятелствата, при които е прието, че е
осъществено нарушението. Макар да са описани действията на жалбоподателя по
инструктиране на св.И., не е отразено, че се касае за хипотеза на получени данни
в хода на проверката за лицето, ползващо въпросното МПС. Липсват посочени и
данни за продължителното отсъствие на служителя от работа по здравословни
причини, като това не е взето предвид и при индивидуализацията на наказанието. Съдът
намира, че фактическата обстановка по случая е описана избирателно.
В заповедта не е посочено как е
следвало да процедира жалбоподателят при тази хипотеза на данни за нарушителя,
дали е следвало и въз основа на какъв акт /нормативен или вътрешнослужебен/,
въпреки получената информация за водача, да укаже да се издири собственика по
регистрацията на МПС. Излагане на обстоятелства в този смисъл е било
необходимо, доколкото както от длъжностната характеристика, така и от ЗМВР не
произтичат задължения за указване на други служители да изпълняват законовите
си задължения. Безспорно част от служебните задължения на младшите
автоконтрольори е съставянето на АУАН по ЗДвП, което е видно и от приложената
на стр.61-62 типова характеристика на длъжността, а задълженията на
жалбоподателя са общи контролни. Данни какво е следвало да бъде извършено от
наказания служител се съдържат едва в свидетелските показания при проведен
разпит на св.Г.- негов пряк ръководител, който посочва, че инсп.М. е следвало
лично да установи нарушението и да състави акт за него, като пропускът му се
изразява в това, че не се е свързал със собственика на автомобила.
От
самата заповед не става ясно дали допълнително е ангажирана дисциплинарна
отговорност на жалбоподателя във връзка с неизпълнение на заповед на
ръководител от месец септември, положена като резолюция на докладната записка,
което би се изразило в бездействие. Налице е противоречие в изложеното относно
състава на нарушението от обективна страна на страница първа от заповедта и
изложеното при обсъждането на възраженията на служителя относно несвоевременно
изпълнение на работата по резолюцията, направено в абзац пети на страница втора
от акта. В случай на бездействие, е необходимо да бъде доказано по безспорен
начин, кога и как заповедта на ръководителя е доведена до знанието на
служителя, както обстоятелството, че е запознат със задълженията, произтичащи
от нея, което следва да се докаже посредством удостоверяването на този факт с
дата и подпис. От този момент занапред същият следва да изпълнява вменените му
задължения, за чието неизпълнение ще понесе дисциплинарна отговорност и съответно
датата на нарушението би била различна от посочената в заповедта.
Съгласно
разпоредбите на чл.194 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична, като всеки
държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени
виновно, които съставляват неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения;
неспазване на служебните правомощия. Следователно, нарушение на служебната
дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В оспорената заповед
липсва посочено какво е било дължимото поведение на наказания служител. Цитирана
е единствено Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министър на вътрешните работи,
по силата на която, както полицейските инспектори, така и автоконтрольорите са
компетентни да съставят АУАН по ЗДвП. Отразяването на обстоятелствата по
отношение на конкретните задължения на наказания служител в заповедта е от
значение за преценката дали вмененото деяние е действително извършено виновно и
в тази връзка представлява ли дисциплинарно нарушение.
Отделно
от изложеното, фактическата обстановка, възприета от административния орган, не
се подкрепя от нито едно доказателство събрано по административната преписка.
От обясненията на служителите, се установява изложеното по-горе в решението на
съда, че преписката по случая, ведно с направените справки за собственост не се
е намирала в инсп.М. към датата на дисциплинарното нарушение, в противоречие с
приетото на стр.5 от Справката за извършена проверка. Липсват всякакви
доказателства, че на тази дата жалбоподателят е указвал издирването на водача,
посочен ръкописно и съставянето на АУАН. В Обяснения от 29.01.2021г./38 стр./,
св.С. не посочва дата 30.12.2021г. и давани указания за съставяне на АУАН, а
единствено обяснява, че в края на месец декември е върнал преписката на инсп.М..
В този смисъл са и дадените пред съда негови свидетелски показания. От
Обяснения на св.И./39 стр./, също не се установява да са били давани указания за
съставяне на акт. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят посочва, че св.С. му
е дал справката, а присъстващият на инструктажа инсп.М. не е давал указания за
задачи във връзка с конкретен автомобил и водач.
По
отношение на задължението за изискване за писмена информация по реда на чл.188
ал.1 от ЗДвП от собственика за водача, посочено в заповедта, без да става ясно
дали изпълнението му е било дължимо от инсп. М., съдът намира същото за неотносимо.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство“. Съгласно практиката на ВАС, с изречение
второ от тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването
ѝ носи собственикът на МПС и това е една правна възможност. Нормата обаче
е неприложима в конкретното административно производство. Същата касае
установяване на административно нарушение по ЗДвП, заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган по аргумент от чл.189 ал.5 ЗДвП, какъвто не е
настоящия казус. В този смисъл е Решение № 6579 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 12500/2017 г., VII о., Решение № 3908 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №
356/2018 г., VII о. Доколкото съгласно първото изречение на чл.188 ал.1 от ЗДвП, този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, правилно служителите на „ПП“ са се насочили към
ангажиране на отговорност на водача, за който са били налични данни, че е
ползвал процесния автомобил. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в
случая не е установено нарушение на служебната дисциплина, изразено в
неизпълнение на задължения в типова длъжностна характеристика, за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, при което заповедта е
постановена в нарушение на материалния закон.
За да е налице неизпълнение на служебни
задължения при небрежност като форма на вината, е необходимо служителят да не е
съзнавал, но да е бил длъжен и да е
могъл да съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от
заеманата от него длъжност задължения.
Съдът
намира, че предвид липсата на допуснати от жалбоподателя нарушения не е налице
и проявена от него небрежност при изпълнение на произтичащите от заеманата
длъжност служебни задължения, което изключва съставомерността на наказаните с
обжалваната заповед дисциплинарни нарушения по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, във
вр.с чл.199 ал.1, т.3 предл.първо от ЗМВР, поради липса и на субективния
признак на същите- виновно поведение от страна на държавния служител.
Материалната
законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в
нея фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен начин
наличието на виновно действие/бездействие на наказания държавен служител във
връзка с вменените му дисциплинарни нарушения. Напротив, събраните
доказателства подкрепят поддържаното от оспорващия становище досежно липса на
нарушения, а поведението на държавния служител сочи на добросъвестност при
изпълнение на служебните задължения. Изложеното обосновава извода, че като е
наложил на оспорващия дисциплинарно наказание за нарушение по посочените
по-горе законови текстове, наказващият орган е нарушил материалния закон.
Съдът
намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с целта на закона. По делото липсват
установени действителни вредни последици (преки такива) чрез съставянето на
АУАН по отношение на водач на МПС по смисъла на § 6 т.25 от ДР на ЗДвП, за
когото са били налице данни, че превозното средство му е било предоставено за
ползване и който е потвърдил този факт пред актосъставителя Г.И..
Обстоятелството, че на по-късен етап във възражение по реда на чл.44 от ЗАНН е
посочил, че не е сигурен предвид изминалото време къде е бил на 04.09.2020г. и
дали е извършил нарушението, и че за това нарушение е санкциониран собственикът
на превозното средство с влязло в законна сила НП, по никакъв начин не доказват
настъпили неблагоприятни правни последици относно лицето Ц., още повече, че
административно-наказателното производство спрямо него е било прекратено. Съдът намира, че Заповедта е в
несъответствие с целта на ЗМВР– дисциплинарно наказание да бъде налагано само
при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата на М.Г.М. е основателна, а Заповед
№ 372з-859 от 26.03.2021г., с която Директор на ОД на МВР-гр.Шумен му е наложил
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца е незаконосъобразна-
издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което съставлява
основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските по
производството, сторени от жалбоподателя се възстановяват от бюджета на юридическото
лице, към структурата на което принадлежи административния орган, издал
оспорения незаконосъобразен административен акт. В случая претендираните от
оспорващия разноски в размер на 500 лева, съставляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 004271/12.05.2021г.,
следва да се възложат в тежест на ОД на
МВР-гр.Шумен. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
проведено в две съдебни заседания, обема извършена работа от пълномощника,
както и предвид обстоятелството, че възнаграждението не надвишава значително
минималния размер, определен в чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2, предл. ІІ/второ/, във връзка с чл.172 ал.1 от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № 372з-859 от 26.03.2021г. на Директор на ОД
на МВР-гр.Шумен, с която на държавния служител М.Г.М. ***, заемащ длъжността полицейски
инспектор IV степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР- гр.Шумен е наложено дисциплинарно наказание "Писмено
предупреждение" за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Шумен да заплати
на М.Г.М. с ЕГН **********,***, сумата 500
(петстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.
На
основание чл.211 изр.трето от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр.с чл.137
от АПК.
СЪДИЯ: