№ 58
гр. Елхово, 06.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20222310200230 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Ж. П., ЕГН **********, от с. Д., обл.
Сливен, против Наказателно постановление № 1795 от 11.02.2022г., издадено
от заместник директорът на ТД Митница Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 233, ал.3, вр. ал.1 от Закона за митниците е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 6341.20 лева,
представляващи 200% от митническата стойност на стоките– предмет на
нарушението и на основание чл. 233, ал.6 от Закона за митниците са ОТНЕТИ
в полза на Държавата стоките– предмет на нарушението - препарати за
растителна защита с обща митническа стойност 3170.60 лева.
Желае се отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, довели до нарушаване
на правото на защита на наказаното лице. В тази връзка жалбоподателят
твърди, че в АУАН не са посочени законовите разпоредби, които забраняват
вноса на конкретните препарати за растителна защита и която се твърди, че е
била нарушена. Излага се, че това нарушение е било допуснато и при
издавеното на наказателното постановление, като едва в неговата
обстоятелствена част било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.52, т.1
1
от Закона за растителна защита. Жалбоподателят оспорва и авторството на
вмененото му административно нарушение, като твърди, че не е знаел за
наличието на забрана за внос на въпросните продукти.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява.
Жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в нея от процесуален
представител- пълномощник на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- ТД Митница Бургас, в съдебно заседание чрез
процесуален представител- юрисконсулт аспорва жалбата, депозирана против
наказателното постановление. Счита последното за правилно и
законосъобразно издадено, поради което и не намират основания за неговата
отмяна. Желе се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура- Ямбол, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.09.2021г. около 01.30 часа на Митнически пункт „Лесово“, на
трасе за обработка на входящи товарни автомобили от Република Турция за
Република България е пристигнал товарен автомобил с влекач марка
„Скания“ с рег. № СН6343АХ и полуремарке „Кроне“ с рег. № СН1221ЕК,
управляван от жалбоподателят СТ. Ж. П.. След пристигане на товарния
автомобил в зоната за митнически контрол, митническите служители
поканили устно лицето дали превозва стоки, подлежащи на деклариране, на
който въпрос получили отрицателен отговор.Товарният автомобил бил
насочен за извършване на рентгенова проверка на МП, за което бил издаден
Контролен лист за селекция № 13331 от 15.09.2021г. и пролъчен с рентгенова
апаратура. При рентгеновия контрол, извършен от св. Д., били маркирани
четири зони в долапите на автомобила за извършване на физическа проверка.
Товарният автомобил бил насочен от свидетелите Д. и М. към халето за
извършване на митническа проверка. Преди започването на същата двамата
митнически служители попитали отново водача на товарния автомобил дали
има стоки в автомобила, подлежащи на деклариране, като отново получили
отрицателен отговор на така зададения въпрос. Митническите служители Д.,
М. и Д. извършили митническа проверка на товарния автомобил, при която
2
открили в долапите на превозното средство опаковани в кашони препарати за
растителна защита, както следва: „ZAPATA SG“- инсектицид във фабрични
опаковки по 1 килограм- 20 бр.; „TUROP ULTRA“- хербицид във фабрична
опаковка по 1 литър- 140 бр.
На основание чл. 16, ал.1, т.5 от Закона за митниците от водача били
снети писмени обяснения, приложени към АНП, в който той обяснил, че е
закупил препаратите от Република Турция за лично ползване, тъй като
отглеждал пшеница, царевица, ечемик и др. култури. По отношение на
препаратите заявил също така, че не му е било известно, че са забранени за
внасяне в България.
Намерените в товарния автомобил, управляван от жалбоподателя
продукти за растителна защита били задържани с Разписка за задържане №
0209142 от 15.09.2021г. на основание чл. 41 от ЗАНН. Митническите
служители поискали съдействие от служители на Българската агенция за
безопасност на храните /БАБХ/, на които предали намерените в товарния
автомобил препарати с растителна защита с Приемо- предавателен протокол
№25 от 15.09.2021г. Било установено от служителите на БАБХ, че
превозваните от жалбоподателя препарати за растителна защита са забранени
за внос.
За извършената митническа проверка бил съставен Протокол №
21BG1000М040756 от 15.09.2021г.
С разписка от същата дата жалбоподателят внесъл сума в размер на
3200.00 лева за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.
На 15.09.2021г. св. А.Д. в присъствието на свидетелите М.М. и Г.Д.-
митнически служители в ТД Митница Бургас, както и в присъствието на С.П.
, съставил против последната АУАН № 1767 от 15.09.2021г. за нарушение по
чл. 233, ал.1, вр. ал.3 от Закона за митниците, за това, че превозил през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи
стоки– препарати за растителна защита- инсектициди и хербициди: „ZAPATA
SG“- инсектицид във фабрични опаковки по 1 килограм- 20 бр.; „TUROP
ULTRA“- хербицид във фабрична опаковка по 1 литър- 140 бр.
АУАН е бил предявен на жалбоподателя, подписан от него, връчено
му е копие от същия, като бил уведомен съгласно текста в самия АУАН, че в
тридневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени
3
възражения по него, както и че е уведомен за възможността на основание
чл.229а и следващите от ЗМ за сключване на споразумение за прекратяване
на АНП.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е направено писмено
възражение по акта, не са посочени и представени доказателства.
За нуждите на административното производство е било възложено
изготвянето на оценъчна експертиза на експерта О.Б., която не е оспорена от
наказаното лице и от която е видно, че общата митническа стойност на
препаратите за растителна защита- предмет на нарушението, е 3170.60 лева,
определена съобразно разпоредбите на Митническия кодекс- Регламент /ЕС/
№ 952/13 и съответната приложима хипотеза при прилагане на нормите на
чл.74, пар.3, като експерта е посочил поотделно митническите стойности на
отделните препарати- предмет на инкриминираното деяние, представени по
вид, ед. стойност, брой и количество.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на АНП
доказателства относно митническата стойност на вещите, предмет на
нарушението, на 11.02.2021г. заместник директорът на ТД Митница Бургас е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на наложил на СТ. Ж.
П. на основание чл. 233, ал.3, вр. ал.1 от Закона за митниците
административно наказание глоба в размер на 6341.20 лева, представляващи
200% от митническата стойност на стоките– предмет на нарушението и на
основание чл. 233, ал.6 от Закона за митниците са отнети в полза на
Държавата стоките– предмет на нарушението- препарати за растителна
защита с обща митническа стойност 3170.60 лева.
Наказателното постановление е било връчено на наказаното лице на
15.04.2022 година, видно от приложената на л. 30 от АНП разписка.
Жалбата против това наказателно постановление е изпратена до
АНО на 28.04.2022г. чрез куриерска фирма, видно от приложеното по делото
копие от документ.
Материалноправната компетентност на В.И. да издава наказателни
постановления за нарушения по Закона за митниците, се установява от
приетата като доказателство Заповед № ЗАМ- 1091/32– 246841 от 02.08.2021
година на Директора на Агенция Митници, с която същият на основание
чл.229а, чл.229б, ал.3 и чл.231 от ЗМ, е оправомощил началниците и
4
заместник– началниците на териториалните дирекции да издават НП по
Закона за митниците, съобразно териториалната им компетентност.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от
съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП.
Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така
и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се
кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители са безпротиворечиви по отношение на
относимите основни факти и обстоятелства, като съдът, съпоставяйки ги едни
с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени
доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и
последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност,
безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както
помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. В
подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени
към АНП, посочени и анализирани по-горе.
Въз основа на изложената по – горе фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
преклузивният 14- дневен срок от връчване на наказателното постановление и
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно
правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за
отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален
закон.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от
ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
5
правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.2
от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на
нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи,
които по аргумент от разпоредбата на т.9, §1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица
от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и
контрол. В конкретния случай актът за установяване на административно
нарушение е съставен от св. А.Д. на длъжност „инспектор” в АМ- ТД Бургас,
или от лице осъществяващо митнически надзор и контрол. Материалната
компетентност на издалия атакуваното НП заместник началник на ТД
Митница Бургас произтича от приобщената по делото заповед.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административно-наказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са
основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП. В случая в
обстоятелствената част на приложеният към АНП акт за установяване на
административно нарушение се съдържа описание на действията на
митническите органи по повод на митническата проверка, извършена на
15.09.2021г. и резултатът от същата– открити в долапите на товарния
автомобил, управляван от жалбоподателя, опаковани в кашони,
недекларирани стоки– препарати за растителна защита /инсектициди и
хербициди/, както следва: „ZAPATA SG“- инсектицид във фабрични
опаковки по 1 килограм- 20 бр.; „TUROP ULTRA“- хербицид във фабрична
опаковка по 1 литър- 140 бр., които стоки са били надлежно описани по вид и
количество в АУАН. Посочено е, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение, като е нарушил разпоредбите на чл.233, ал.3
вр.с чл.233, ал.1 от ЗМ, като е превозил на 15.09.2021г. през държавната
граница – МП-Лесово, без знанието и разрешението на митническите органи
посочените стоки, които са забранени за внос. Изнесените по този начин в
АУАН факти, задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно
описание на нарушенията. В случая освен изчерпателното и подробно
изложение направено от актосъставителя в АУАН, в който се съдържа и
хронология на събитията, въз основа на които е било констатирано
процесното нарушение към съставения акт са приложени и писмени
материали, които представляват неразделна част от същия– Протокол за
извършена митническа проверка, обяснение от нарушителя, разписка за
6
митническо задържане и др. Предвид на това, с оглед както на съдържанието
на акта, което съдът намира за отговарящо на изискванията на чл.42 от ЗАНН,
тъй като в него са налични в пълнота изискуемите реквизити, така и предвид
на придружаващите акта писмени материали, надлежно описани в същия, за
неоснователни се възприеха твърденията на жалбоподателя, че му е нарушено
правото на защита. При прочит на АУАН и на придружаващите го документи
и при проследяване на фактическата обстановка, става ясно, че деянието е
извършено на 15.09.2021г. на МП-Лесово на трасе за обработка „Входящи
товарни автомобили“, на линията на митническата проверка, от където са
били предприети необходимите действия от митническите служители след
получен отрицателен отговор от жалбоподателя за липса на превозвани
недекларирани стоки и след извършен рентгенов контрол на товарния
автомобил, управляван от жалбоподателя.
В следващата фаза на административно-наказателното производство
– при издаването на НП, съдът също не констатира визираните в жалбата
нередовности. При издаването на НП административно-наказващият орган
съобразно изискванията на възведените под нормата на чл.233, ал.3 във вр.
ал.1 от ЗМ правна квалификация на вмененото на жалбоподателя
адм.нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното НП след
проследявяне на изложената от актосъставителя в АУАН хронология на
действията, предприети от страна на митническите служители по
констатиране на процесноното нарушение и на приложимите норми както на
националното законодателство, така и в изрично посочени Регламенти на ЕО,
е възпроизвел по прецизен начин текстовото описание на административното
деяния, съобразно обективните признаци на нарушената норма, като
съобразно изискването на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението и релевантните обстоятелства, е посочил датата,
мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
Съдът намира, че АНО правилно е определил и митническата
стойност на стоките- предмет на нарушението в общ размер на 3170.60 лева
по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Поради липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод),
т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза, коригирана при необходимост, стойността е определена по вторичния
метод, посочен в чл. 74, § 3. Митническата стойност е определена от експерта
7
О.Б. в размер на сумата 3170.60 лева общо за цялото количество препарати за
растителна защита. Така определената митническа стойност не се оспорва от
жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в
хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и
доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), съдът възприе
посочената от експерта Б., т.е. не намери основания да не бъде приета така
посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият
съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
С ал.1 на чл.233 от ЗМ, която в конкретния случай е възведена като
основна квалификация, се установява първият основен състав на
административно нарушение, чието изпълнително деяние е във форма на
действие “пренесе или превози” /или направи опит за това/. Предмет на
нарушението са „стоки” в съответствие с легалната дефиниция на §1, т.14 от
ДР на ЗМ, т.е. всички видове предмети, пренасяни през държавната граница,
включително по тръбопроводи и електропроводи, както и превозни средства,
пътнически багажи и други пратки. От обективна страна е необходимо
пренасянето или превозването на стоки да се извършва през държавната
граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не
представлява престъпление. Деянието, имащо описаните признаци се
квалифицира като митническа контрабанда. Приложимата в случая според
настоящия съдебен състав е именно разпоредбата на чл.233, ал.3 вр.с ал.1 от
ЗМ, правилно определена от актосъставителя и от АНО, която в ал.1
дефинира като митническа контрабанда и превозът на стоки през външна
граница на Европейския съюз без знанието и разрешението на митническите
органи и стоките да са открити в резултат на проверка на територията на
Република България.
По делото въз основа на доказателствената съвкупност– писмените и
гласните доказателства /показанията на свидетелите митнически служители/,
безспорно се установи, че нарушителят С.П. като водач на товарен
автомобил, в долапите на който са намерени след митническа проверка
посочените в НП по вид и количество недекларирани стоки– препарати за
растителна защита, е преминал държавната граница, влизайки от Р Турция на
територията на страната ни, т.е. формата на изпълнителното деяние в случая е
превоз през границата на страната на недекларирани стоки- препарати за
растителна защита.
В настоящия казус държавната граница на Република България
предшества и не съвпада с линията на митническата проверка на МП-Лесово
предвид спецификата на разположение на службите за контрол на
митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница,
което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република
8
България и този вид контрол следва извършвания паспортен от служителите
на Гранична полиция. Налице е довършено нарушение, тъй като е довършено
изпълнителното деяние, т.е. жалбоподателят с управлявания от него
автомобил е преминал линията на митнически контрол след като е дал
отрицателен отговор на отправено изрично запитване от митническия
служител дали има подлежащи на деклариране стоки.
Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото се
установи и другият съставомерен елемент от състава на вмененото на С.П.
административно нарушение- незнанието на митническите органи за
превозваните от жалбоподателя като водач на МПС недекларирани стоки,
които са били поставени в долапите на товарния автомобил. Налице е и
третият елемент от фактическият състав на отговорността по чл.233, ал.1 от
ЗМ, а именно- липсата на разрешение на митническите органи за превозване
на посочените надлежно индивидуализирани както в АУАН, така и в НП по
вид и количество стоки с търговски характер, през държавната граница на
страната- МП. В случая, с бездействието си жалбоподателят е нарушила
посочената разпоредба, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната и отговорност. Митническите служители
нямат задължението да запознават и разясняват на преминаващите през
ГКПП- Лесово лица необходимостта да декларират подлежащите на
деклариране стоки, валута и ценности, които пренасят, а още повече да им
предоставят съответната декларация за попълване, след като самото лице не е
обявило пренасяното от него, подлежащо на деклариране. В тази връзка от
показанията на разпитаните митнически служители бе установено, че
митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на
граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място и то
непосредствено преди пристъпване към митническия контрол, на шест езика,
в т.ч. и на български език, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати. Преценката на доказателствения материал, налага обоснования и
кореспондиращ на данните в делото извод, че П. е нямала въобще намерение
да декларира превозваните стоки. Ето защо съдът намира, че се налага
единствения и възможен обоснован извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.
Продуктите за растителна защита се предлагат на пазара и се
употребяват когато са разрешени със заповед на изпълнителния директор на
БАБХ. Основната цел е да се допусне за предлагане на пазара само
официално разрешени продукти за растителна защита. Това са продукти,
които са изпитани за ефикасност чрез използване на унифицирани стандарти
на Европейската и средиземноморската организация за растителна защита. Те
съдържат активни вещества, включени в списъка на активните вещества,
разрешени в Европейския съюз или нотифицирани за включване в този
списък.
Съгласно чл.1, пар.4 от Регламент /ЕО/ № 1107/2009 на Европейския
9
парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на
пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на Директива
79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на съвета, при регулиране пускането на пазара,
употребата и контрола върху препаратите за растителна защита на
територията на Европуйския съюз се основава на принципа на
предпазливостта, за да се гарантира, че активните вещества или продукти,
които се пускат на пазара не засягат неблагоприятно здравето на хората или
животните или околната среда. В резултат на тоди приет принцип е и
установения разрешителен режим за пускане на препарат за растителна
защита на територията на определена държава членка, уреден в Глава III-
„Продукти за растителна защита“, Раздел I- „Разрешение от РЕгламент /ЕО/
№1107/2009.
Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за защита на растенията, БАБХ
създава и поддържа база данни за пуснатите на пазара и съхраняваните на
територията на страната продукти за растителна защита. Получилите
разрешение препарати за растителна защита на територията на Република
България са включени в списъци на разрешените за предлагане на пазара и
употреба продукти за растителна защита, които са публични и са
публикувани на интернет страницата на БАБХ.
Разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗЗР забранява вносът, въвеждането в
страната, пускането на пазара или употребата на неразрешени или негодни
продукти за растителна защита. Към датата на извършване на нарушението -
15.09.20221г. е установено, че превозените от жалбоподателя през
държавната граница стоки- препарати за растителна защита, без знанието и
разрешението на митническите органи, са забранени за внос, тъй като не са
включени в списъците на разрешението за употреба продукти за растителна
защита, публикувани на страницата на БАБХ.
Предвид горното е налице и квалифициращото обстоятелство по
ал.3 на чл.233 от ЗМ, а именно стоките предмет на нарушението да са
забранени за внос.
Съдът приема, че извършеното нарушение по чл.233 ал.3 вр. ал.1 от
ЗМ с оглед превозената недекларирана стока, не представляват престъпления
по смисъла на НК.
Вмененото на жалбоподателя административно деяние се явява
съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, с при
пряк умисъл. С.П. не е изпълнил своето задължение да декларира по
10
установения ред пред митническите органи превозваните от него стоки. Той е
била наясно с действащите законови разпоредби. На митнически пункт
Лесово има указателни табели, на които е указана забраната за внос на
препарати за растителна защита. В тази насока е обстоятелството, че
въпросните препарати за растителна защита, са били поставени в долапите на
товарния автомобил, управляван от жалбоподателя. Самият той както устно,
така и писмено е признал, че откритите препарати втоварния автомобил са
негови, закупени за лична употреба от Р Турция с нетърговска цел. Предвид
на това съдът приема, че деянието, извършено от С.П. е умишлено, тъй като
същият е имала яснота какви по вид и количество стоки се намират в
управлявания от него товарен автомобил. При съзнаване на задълженията си
във връзка с митническия режим, включително и задължението за
деклариране, на жалбоподателя са били известни забранените за внос на
конкретните стоки. Следователно жалбопадетелят е съзнавала и
противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целяла
настъпването на общественоопасните последици- непредоставяне на вярна
информация на митническите служители, с оглед неизбежността от
настъпването на този резултат.
Анализът на доказателствения материал води до извода, че СТ. Ж.
П. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение по чл.233, ал.3 вр.с ал.1 от ЗМ, поради което
правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по
посочения текст.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.3, вр. ал.1 от ЗМ за извършено
митническо нарушение по този текст наказанието е глоба от 200 до 250 на сто
върху митническата стойност на стоките при внос. Както се посочи по-горе
митническата стойност на стоките, предмет на нарушението е в размер на
3170.60 лева, поради което правилно и законосъобразно е определен размера
на наложеното административно наказание в предвидения от закона
минимален размер, а именно 6341.20 лева, представляваща 200 % от
митническата стойност на стоките, предмет на нарушението.
Наказателното постановление в частта на постановената санкция
„отнемане в полза на държавата” на стоките- предмет на нарушението - т.2 от
НП, изрично предвидена в ал.6 на чл.233 от ЗМ, в случаите на осъществено
нарушение по чл.233, ал.3, вр. ал.1 от ЗМ.
С оглед изхода на делото, съдът намира за основателно направеното
от АНО, чрез процесуалния му представител– юрисконсулт Д.а искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 от
ЗАНН /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ в съдебните
11
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта имат право на
присъждане на възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл.63д, ал.5 от ЗАНН това
възнаграждение се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,
който препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
която разпоредба за този вид работа предвижда възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. В случая не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състои в явяване и участие в едно
съдебно заседание, в представяне на писмени доказателства и в излагане на
пледоария по съществото на спора, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер около минималния, а
именно 100.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1795 от
11.02.2022г., издадено от Заместник директорът на ТД Митница Бургас, с
което на жалбоподателя СТ. Ж. П., ЕГН **********, от с. Д., обл. Сливен, ул.
„Н.П.“ №4, на основание чл. 233, ал.3, вр. ал.1 от Закона за митниците е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 6341.20 лева,
представляващи 200% от митническата стойност на стоките– предмет на
нарушението и на основание чл. 233, ал.6 от Закона за митниците са ОТНЕТИ
в полза на Държавата стоките– предмет на нарушението- препарати за
растителна защита: „ZAPATA SG“- инсектицид във фабрични опаковки по 1
килограм- 20 бр. и „TUROP ULTRA“- хербицид във фабрична опаковка по 1
литър- 140 бр., с обща митническа стойност 3170.60 лева.
ОСЪЖДА СТ. Ж. П., ЕГН **********, да заплати на ТД Митница
Бургас при Агенция „Митници“ направените по делото разноски за
осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
12
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
13