Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр. Перник, 16.08.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретар В. Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 284/2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “***“ООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, ул. „***“ № ***, с ЕИК ********** и в качеството му на
осигурител против решение № КПК-6 от 19.04.2018г. на директора на ТП-Перник към
НОИ. С решението е отхвърлена като
неоснователна жалба против разпореждане № 18 от 28.02.2018г.
на длъжностно лице по осигуряването при ТП-Перник към НОИ. С разпореждането на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е
приета декларираната от пострадалия М.В.М. злополука с вх. № 5101-13-11 от 09.02.2018г.
в ТП-Перник към НОИ за трудова.
С жалбата се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения на административно производствените правила и
в нарушение на материалния закон. Допуснато нарушение на производствените
правила се изразява, в това, че срокът
за издаване на разпореждането бил
удължен без да са изложени причини за удължаването му. Пострадалия умишлено е
увредил здравето си и поради тази причина, органът е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО, като неприлагането на същата е довело да
материална незаконосъобразност на оспорения акт. Предвид изложеното се иска
отмяна на решението, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице.
В съдебно
заседание пълномощника на жалбоподателя адв. А.С. *** поддържа жалбата. В хода по същество пледира жалбата да бъде уважена,
защото пострадалия умишлено е увредил здравето си. Прави искане оспореният
административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и да се присъдят
направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата-директорът на Териториално поделение-Перник на Националния осигурителен
институт за процесуален представител изпраща К. Б., началник отдел „Административен“,
юрист. Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено
административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи
пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
разноски.
Заинтересованата
страна- М.В.М., редовно призован не се явява и не изпраща представител. В
депозирана по делото молба от адв. Н. Д. се прави искане
жалбата да се отхвърли като неоснователна без да се излагат аргументи.
Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото
доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С
трудов договор № 107 от 21.08.2017г. пострадалия М.В.М. е бил назначен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 от КТ на длъжност "работник
поддръжка пътища“ при жалбоподателя
"***”ООД. В договора няма посочено място на работа, а е вписано строителство на
автомагистрали, пътища и самолетни писти. Работил е при пет дневната работна
седмица с осем часов работен ден.
На
21.08.2017г. му е връчена длъжностна характеристика.
Проведен му е
начален инструктаж на 22.08.2017г., периодичен инструктаж за четвърто
тримесечие на 2017г. на 02.10.2017г. и ежедневен инструктаж на 10.10.2017г.,
видно от положени подписи върху приетите
по делото извадки от инструктажни книги.
На 10.10.2017г. М.
е бил на работа обща смяна на обект на „***“ООД, находящ се
в гр. ***, ул. „***“. Работата му се е състояла в подготовка на дупки в асфалтова настилка за
възстановяване. На обекта е имало самосвал и „Бобкат S185“. Работниците по
поддръжката са товарили с лопати асфалтовите отпадъци в кофата на бобката, който
ги е изсипвал в легена на камиона. След това управителката разпоредила на
работниците да се почистят дупките с четки и боклука да се изхвърли директно в
самосвала. През това време бобката се отдалечил на около 10м., откачил кофата
настрани. М. отишъл при машината и седнал на стрелата. Стрелата се задвижва
нагоре и пострадалият започва да вика. Положението на тялото пречи да се спре
движението на стрелата. В следващия момент е натиснат джойстика и стрелата
започва да се спуска и да го притиска. Шофьорът го хваща, издърпва го навътре в
кабината, успява да спре движението на
стрелата, но М. е пострадал.
Незабавно е
повикана бърза помощ и М. е приет в МБАЛ“***“ с диагноза
К56.6. На 14.10.2017г. е преведен в
УМБАЛ“***“ООД, в специализирана клиника по ортопедия и травматология, с диагноза:
счупване на пубиса, закрито. По делото
са представени и приети седем броя болнични листа, въз основа на което се
приема, че лицето е било временно неработоспособно за периода от 10.10.2017г.
до 19.03.2018г.. В болничните листи, с изключение на болничен лист №
Е20176139749, който е анулиран, е посечена причина на неработоспособността 06-Злополука-нетрудова-диагноза
по МКБ S32.5 счупване на пубиса. От издадена от УМБАЛ “***“ ООД епикриза се
установява, че на пострадалия е направена операция RSOM SYMPHISIS PUBIS.
На 09.02.2018г. М.М.
*** декларация за трудова злополука. В нея посочва, че е настъпила в 9.30ч. на
10.10.2017г., на строителен обект-път, находящ се в гр. Батановци. Специфично
действие, извършвано от пострадалия е посочено при качване на строителна машина
за закачане на фреза, при тръгване на машината същата го притиска и смачква.
След получаване
на декларацията със заповед № 1015-13-28 от 19.02.2018г. директора на ТП-Перник към НОИ на основание чл. 58, ал. 2 от КСО определя комисия, която да извърши
разследване на злополуката с пострадал М.. Заповедта е връчена на Е.М.-управител
на дружеството, като дружеството е уведомено за откриване на производството по
установяване характера на злополуката, както и срокът за неговото приключване.
По отношение на тази заповед по делото няма данни да е постъпило възражение.
С писмо изх. №
5101-13-11-3 от 20.02.2018г. длъжностното лице по чл. 60 от КСО е уведомило
страните, че удължава срока на разследване с един месец. Писмото е получено на
07.03.2018г. от упълномощено лице на осигурителя и не са постъпвали възражения
срещу него.
Със заповед № 1
от 20.02.2018г. осигурителят е разпоредил да се извърши разследване на
обстоятелствата на злополуката и е определил състав на комисия по разследването.
За резултатите от извършеното разследване е изготвен протокол № 1 от 22.02.2018г.
Органът по разследване при осигурителя е посочил, че причината за злополуката е
сядане върху стрелата рамката на кабината на бобката и натискане на джойстика за
управление. Посредством задвижването на стрелата е станало притискането.
Изрично е вписано, че пострадалия в този момент не е извършвал действия
свързани с работния процес.
Служители при
дирекция „Инспекция по труда“Перник също са извършили проверка и с протокол №
ПР1807025/26.02.2018г. са констатирали, че на посочената дата и час пострадалия
е бил в работната зона на самоходен товарач „Бобкат“ и е задействал органа за
управление. Във връзка с това са дали предписания до осигурителя да предприеме
организационни мерки за предотвратяване достъпа до работната зона на
самоходното оборудване и да упражнява
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин.
В хода на
разследване на злополуката са събрани доказателства относно изпълняваната от М.
дейност-длъжностна характеристика, трудов договор, книга от начален инструктаж
по безопастност и здраве на работа, периодичен и ежедневен инструктаж, оценка
на риска, сведения и др.
На 27.02.2018г.
в присъствието на пострадалия и членовете на комисията определени със заповед
на директора на ТП-Перник е изготвен
протокол № 4 от 27.02.2018г.. Всички
членове на комисията са подписали
протокола без възражения и особенни мнения. Пострадалото лице също е подписало
протокола.
Въз основа на изхода
от извършеното разследване и съставения протокол, длъжностно лице при ТП-Перник
към НОИ е издало разпореждане № 18 от 28.03.2018г., с което по отношение на
описаната злополука е приело, че е трудова, тъй като се касае за увреждане,
станало през време и във връзка на извършвана работа и същата е довела до
временна неработоспособност на пострадалото лице. В установения от закона срок разпореждането е
обжалвано от осигурителя. В жалбата са изложени доводи за нарушения на
процесуалните правила, както и е възразено, че извършеното самоволно действие
от увреденото лице нито е по повод, нито е в интерес на работодателя.
По постъпилата
жалба се е произнесъл директорът на ТП-Перник, като е постановил оспореното
решение № КПК-6 от 19.04.2018г., с което по същество е потвърдил разпореждане №
18/28.02.2018г. на длъжностно лице по чл. 60 от КСО. Решаващият орган не е
установил твърдените в жалбата нарушения при провеждане на процедурата, както и
не е възприел доводите за самоувреда. Отхвърлил е жалбата.
Решението на
директора на ТП-Перник към НОИ е получено от осигурителя на 23.04.2018г. и в
законоустановения срок е подадена разглежданата от съда жалба.
В хода на
съдебното производство се изслушаха свидетелите В. И. Е. и Д. Г. С.
Свидетелят В. И. Е. работи като поддръжка пътища при
жалбоподателя. От показанията се установява, че на процесната дата са кърпели
дупки в Батановци, като той е чистел дупка, а пострадалия е хвърлял с лопата. В
един момент М. казал, че отива да види машината, като свидетелят му казал, че
там няма никаква работа. Въпреки това М. отишъл. Същият не е пряк очевидец на
случилото се след това, тъй като е бил с гръб към машината. Показанията му,
касателно това, че давал указания на пострадалия да не ходи при машината не се
кредитират, тъй като не кореспондират с нито едно писмено доказателство по
делото. Показанията в останалата им част с нищо не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка.
Свидетелят Д. Г. С. е работник при жалбоподателя.
Същият е машинист на пътно-строителни машини и притежава документ за
правоспособност, приложен по делото. На 10.10.2017г. е обслужвал бобката.
Сутринта им е проведен инструктаж и започнали работа. Работата му се състояла в
натоварване на асфалтови отпадъци в
камиона, след което откачил кофата и се отдалечил на 10м. от дупките. Същият е категоричен, че никога не се е
случвало на работници да се придвижват с машината от едно място на друго, а
обслужването на машината е само негово задължение. М. отишъл при бобката. Качил
се по степенката и седнал от дясната страна пред пулта за управление в
непосредствена близост до стрелата на бобката. Свидетелства също и че е
предупредил М., че шефката може да се скара и че може да пострада, но
пострадалият не се вслушал в думите му. Машината била с включен двигател, не се
движела и била на гола стрела без кофа и
без фреза. М. се облегнал на джойстика и
стрелата започнала да се вдига нагоре и М. започнал да пищи. Свидетелят се
паникьосал. Опитал да го издърпа навътре, при което дърпане е натиснат джойстика и стрелата започнала да се спуска
надолу и да притиска М.. По някакъв начин шофьорът успял да натисне пулта и да
спре движението на стрелата. Изключил и двигателя на машината. Показанията на
свидетеля се ценят, тъй като същите са преки и непосредствени и спомагат да се
изясни фактическата обстановка. Същите са значително по разширени от дадените
писмени обяснения по делото, но не си противоречат. Въз основа на тях се
приема, че в конкретния момент машината не се е движела, не е попаднала на
дупка и постарадалият не е паднал от машината и не е смачкан от валяка, така
както той е посочил в декларацията. Приема се също, че само и единствено
свидетеля е имал задължения по обслужване на машината.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от
представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
жалбата за основателна. Доводите за това са следните:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред надлежен съд, от надлежна страна - работодател и осигурител на пострадалия
М.М.. Жалбата е депозирана в
законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок. С оглед на това същата е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
По правото:
Оспореното
решение на директора на ТП-Перник към НОИ е валиден индивидуален
административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата
компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната
от закона писмена форма. Съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактическите и правните основания за издаването му. Оспореният в настоящето
производство акт е мотивиран. Същият съдържа както фактически, така и правни
основания. Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като
мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението. Същото се отнася и до
разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. При произнасянето
си то се е позовало изцяло на протокол № 4 от 27.02.2018г. и е препратило към
него. Поради тази причина, след като мотивите съществуват в преписката, т.е.
протокола на комисията, който се явява помощен орган и след като разпореждането
е в съответствие с тях се налага извода, че акта е мотивиран. Дори да има
процесуално нарушение, то е несъществено и не може да породи отмяна на акта на
това основание. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице
предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В
хода на проведеното административно производство съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт. След деклариране от пострадалия на злополуката
като трудова е разпоредено със заповед № 1015-13-28 от 19.02.2018г. на
директора на ТП-Перник към НОИ да са
извърши разследване на злополуката с пострадал М.. В заповедта е посочен краен
срок за провеждане на разследването-09.03.2018г.. Заповедта е получена от В. З.-управител. Работодателя/осигурител е провел и той
разследване по случая, като на 22.02.2018г.
е съставен протокол. В него няма конкретно становище имало ли е или не трудова
злополука, но изрично е записано, че пострадалия не е извършвал действия
свързани с работния процес. Този протокол е сведен до знанието на
териториалното поделение на НОИ, в съответствие с чл. 2, ал. 4 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
/НУРРОТЗ/. От своя страна органите на ТП-Перник към НОИ са извършили изследване
на релевантните за спора факта и са съставили протокол № 4 от 27.02.2018г.. Последният
формално отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. Въз основа на
всички тези производствени действия и позовавайки се на тях, длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 от КСО е обосновало крайният си извод, че е налице трудова
злополука. По пътя на административния контрол до такъв краен извод е стигнал и
ответника по делото.
Основното
възражение на жалбоподателя по делото е, че разпореждането на длъжностното лице по чл. 60,
ал. 1 от КСО било издадено извън законоустановения срок. Това възражение е
неоснователно. Посоченият от законодателя
в чл. 60, ал. 1 от КСО срок е от категорията на инструктивните, поради което
непроизнасянето в този срок не преклудира правомощието на длъжностното лице да
се произнесе по трудовата злополука. В случая е проведено разследване на
злополуката от съответната комисия при съобразяване с условието за пълно
изясняване на фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането. Ако
се приеме, че този срок е преклузивен, то би следвало законодателят да е
предвидил орган или институция, пред която да може да се развива
административното производство при преклудиране на правото на защита на
пострадалото лице. С оглед на това непроизнасянето
на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в указания 14-дневен срок от
деклариране на злополуката не опорочава издадения административен акт, тъй като
не съставлява съществено нарушение на Административнопроизводствените правила,
което да е основание за отмяна на последния. Освен това по делото е налице и
изричен акт на длъжностното лице по осигуряването с изх. № 5101-13-11-3 от
26.02.2018г., с което „Асфалтинг“ООД е
уведомено за удължаването на срока за произнасяне и причината наложила удължаване.
Видно от обратна разписка приложена по делото писмото е получено на
07.03.2018г. от Валентин Здравков, управител.
Въз основа на изложеното не се констатират нарушения на административно
производствените правила, които да са възприемат за съществени такива и които
на самостоятелно основание да доведат до отмяна на оспорвания акт в условията
на чл. 146, т. 3 от АПК.
Решението и потвърденото с него разпореждане са материално
незаконосъобразни. Полученото
увреждане не се определя за "трудова
злополука" по чл.
55 от КСО и административният акт,
предмет на съдебен контрол е незаконосъобразен. Доводите в тази връзка са
следните:
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
В случая не е
спорно, че пострадалият и жалбоподателят са в трудово правни отношения и същият
е назначен на длъжност-„поддръжка пътища“. Съгласно длъжностна характеристика
основните му длъжностни задължения се свеждат до извършване на рутинни дейности
ръчно или с помощта на най-прости инструменти и механизми със значително
физическо усилие и участие в товаро-разтоварвателни монтажни и демонтажни
работи на територията на обекта. Не е спорно и че на 10.10.2017г. същият е
полагал труд на обект на работодателя, находящ се в гр. Батановци като е
товарил с лопата асфалтови отпадъци в кофата на бобката, след което е трябвало
да се изметат дупките с четки. Тази
дейност е осъществявана и от свидетеля В. И. Е., видно от свидетелските му показания. По делото не са налице преки и
косвени доказателства, от които да е видно, че на М. му е разпоредено да се
качи на бобката и да помага на машиниста Дейвид Станимиров при закачане на
фрезата.
Първият юридически белег на трудовата
злополука е внезапно увреждане на здравето на осигурено лице. Увреждане е
нарушаване на целостта на човешкия организъм или на нормално протичащите
процеси в него. Увреждането трябва да настъпи
внезапно, изведнъж, в резултат на непредвидено външно
вредоносно въздействие върху човешкия организъм. Касае се за вредоносно
въздействие, което по делото е установено с оглед движението на стрелата надолу
и притискане на тялото на М.. На следващо място това е външно въздействие,
изразяващо се в нанасяне на травма, посредством външен за организма обект-в
случая от притискане от стрелата на товарач „Бобкат 185“. Налице е първия белег
на трудова злополука.
Вторият белег е
резултатът до който е довело внезапното увреждане на здравето. В случая
внезапното увреждане е довело до невъзможност М. да полага труд. Настъпила е
временна неработоспособност, видно от приетите по делото болнични листа.
Третият белег на
трудовата злополука е причинната връзка между увреждането и неблагоприятния
резултат. В случая се приема, че резултата-временна неработоспособност е
последица от увреждането-притискане от машина, видно от епикриза от УМБАЛ“***“.
Последният белег
и то с решаващо значение за придобиване качеството на трудова злополука е на
едно, в случая травматично увреждане на здравето е връзката му с работата, т.е.
увредата трябва да е във връзка с изпълнение на работа по трудово /или
приравнено на него/ правоотношение. Две са формите, в които може да се прояви
връзката между увреждането и изпълняваната по трудово правоотношение
работа-през време на работа и във връзка с работата. В случая не е спорно,
че увреждането е настъпило през редовното работно време.
Второто кумулативно изискване е увредата да е настъпила във връзка с работата.
Това означава при непосредствено изпълнение на работата, при прилагането на
работната сила на пострадалия. В случая в момента на увредата, осигуреното лице
не е изпълнявало никакви трудови функции. Не е изпълнявало трудови функции във връзка и по повод на извършваната работа, в качеството му на поддръжка пътища, нито пък е изпълнявало възложена му работа в интерес на предприятието. С
длъжностната характеристика не са му вменени функции и задължения свързани с
работа с мини челен товарач-бобкат. Липсва функционална зависимост между
изпълнението на трудовите функции и
увреждането, както и причинна връзка
между тях. Увреждането, което е причинило временна
неработоспособност на М. не е получено при осъществяване на дейност, която да е
във връзка с и по повод изпълнявана от пострадалия работа. Никои от
присъстващите работници не е възприел нареждане или разпореждане отправено към
него и свързано с качване на бобката. Само на машиниста на бобката са вменени
функции по обслужване на процесната машина.
Предприемайки съзнателно извършване на
несвойствени с длъжностната му характеристика дейности, като качване на стрелата
на товарач-бобкат, без да има каквато и да е работа с бобката, то това той
извършва на своя преценка, риск и
отговорност за здравето си, в нарушение на всички разпоредби и правила за поведение, съгласно трудовия му
договор и нормативните разпоредби за
поведение в трудовата му функция, което и
"довежда" до настъпване на злополуката. Извършеното от него действие е
забранено, съгласно инструкция за безопасна работа с мини челен товарач, както
и е забранено да се качват хора в машината или кофата и за което е надлежно
запознат с ежедневния инструктаж, свързан с опасности и рискове свързани с
машините и опасни зони в тях. Това не е
обичайното му работно място, нито обичайната му дейност. Въз основа на
изложеното се приема, че не са налице материалните предпоставки на чл. 55, ал.
1 от КСО. Определящо в случая е поведението му, явяващо се в разрез с всички
нормативи и правила за поведение при такъв вид дейност, което е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат.
Въз основа на изложеното се приема, че в
случая е налице внезапно увреждане, на резултата от него-временна неработоспособност,
както и настъпването на увреждането през
време на работа. Спорът е свързан с
изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането и условията на извършваната работа. Предвид
цитираните приложими правни норми и анализа на елементите на фактическия състав
на трудовата злополука, както и от анализа на събраните доказателства се приема,
че инцидентът станал на 10.10.2017г. с М. не представлява трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като е недоказано наличието на
причинна връзка между увреждането на здравето му с изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Като не е анализирало в пълнота събраните в
административното производство доказателства и не е извело доводи, във основа
на кои факти приема, че е налице трудова злополука длъжностното лице по чл. 60
от КСО е постановило акт противоречащ на материално правните разпоредби. От
своя страна, като е потвърдил такъв акт по-горестоящия орган също е допуснал
нарушение на материално правните разпоредби.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 146, т. 4 от АПК оспореното решение № КПК-6 от 19.04.2018г. на директора
на Териториално поделение-Перник на Национален осигурителен институт потвърденото
Разпореждане № 18 от 28.02.2018г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО ще
се отменят като незаконосъобразни.
По изложените в настоящето решение мотиви
жалбата на “Асфалтинг”ООД ще следва да се уважи, като се отмени оспореното
решение, ведно с постановеното разпореждане.
По разноските:
При този изход
на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно поискани
и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разноските се
присъждат в размер на 450лв. и представляват заплатена държавна такса в размер
на 50лв. и 400лв., адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие с № 09332.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд
Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата
на “***“ООД решение № КПК-6 от 19.04.2018г. на директора на ТП-Перник към НОИ и разпореждане № 18 от 28.02.2018г. на длъжностно лице по осигуряването при
ТП-Перник към НОИ.
ОСЪЖДА Териториално
поделение-Перник към Национален осигурителен институт да заплати на „***“ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, ул. „***“ № *** съдебни разноски по делото в размер на 450
/четиристотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от
съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република
България.
Съдия:/п/