№ 1913
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100502667 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. II от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 22206/03.11.2021г. по описа на ВОС, подадена от
длъжника П. П. ОДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № 3, срещу
отказ на съдебния изпълнител от 15.09.2021 г. да прекрати принудителното изпълнение по
изп. дело № 20218950400597 на ЧСИ Людмил Станев.
Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати производството по делото, доколкото задължението по изпълнителния лист,
издаден по в. гр. д. 964/2019 г. по описа на ВОС, е платено на кредитора чрез пощенски
запис от 15.07.2019г., преди образуване на изпълнителното производство. Твърди, че
взискателят продължава да отказва да получи приведената му с пощенския запис сума.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено в
изпълнителното производство.
В писмени възражения депозирани в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят Т.И.,
чрез адв. В.Т. оспорва жалбата и твърденията в нея. Заявява, че към датата на образуване на
изпълнителното дело, не е бил уведомен за извършен пощенски паричен превод от
длъжника, респ. че е получил дължимата сума. Претендира разноски.
ЧСИ Людмил Станев е депозирал мотиви по обжалваното действие, в които е
изложил фактологията по делото и становище за недопустимост, респ. неоснователност на
жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 20218950400597 по описа на ЧСИ Людмил Станев е
1
образувано на 12.03.2021г. по молба наТ. ИВ. ИВ., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 17.07.2019 г. по в. гр. д. № 964/2019 г. по описа на ВОС, в който е удостоверено
правото му на принудително изпълнение срещу П. П. ОДР. за парично вземане в общ размер
на 100 лева – присъдени разноски. На 16.03.2021г. длъжникът е отказал да получи поканата
за доброволно изпълнение, което обстоятелство е удостоверено от служител на ЧСИ. На
28.07.2021г. длъжникът е депозирал молба, с искане изпълнителното дело да бъде
прекратено поради плащане, чрез извършен пощенски запис още на 15.07.2019г., като
представя касови документи. Взискателят изразява становище за неоснователност на
молбата. С разпореждане от 18.08.2021г. на ЧСИ Станев, искането на длъжника е оставено
без уважение. На 23.08.2021 г. длъжникът е входирал нова молба с идентично искане, като
прилага и „известие за доставяне“. По този повод, с обжалваното разпореждане от
15.09.2021г. ЧСИ Станев е оставил отново без уважение, искането на длъжника за
прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е
недопустима в частта за разноските, а в останалата част е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
По възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение:
Длъжникът по изпълнението има процесуално право да обжалва постановлението за
разноските, включително отказът на ЧСИ да се произнесе по искането за намаляването на
адвокатско възнаграждение. Жалбата срещу такъв отказ е допустима и подлежи на
разглеждане по същество. За тази цел обаче е необходимо да има надлежен акт на ЧСИ,
например сметка, изготвена съгласно чл. 79 от ЗЧСИ, в който да са обективирани таксите и
основанието за тяхното начисляване или да е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение при възражение в тази насока. Този извод следва и от възприетото в
Тълкувателно решение № 3/12.07.2005г. по т.д. №3/2005г. по описа на ВКС, ОСГТК, че
производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да
отмени правните последици на извършено незаконно действие на съдебния изпълнител или
да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото
осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.
Следователно, може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден.
От изложеното следва, че е необходимо длъжникът по изпълнението да е отправил
претенцията си за недължимост или прекомерност на определените разноски първо пред
ЧСИ, като в случай на отхвърляне на искането му съответният акт на ЧСИ по въпроса за
разноските подлежи на обжалване пред съда.
Доколкото не е налице произнасяне на ЧСИ по отношение на заявеното възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, то производството по жалбата
в тази част следва да бъде прекратено, а жалбата върната на ЧСИ за произнасяне по
искането.
По отказа да прекрати принудителното изпълнение:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК са уредени изчерпателно хипотезите, водещи
до прекратяване на изпълнението, като изброяването им е свързано с първоначално
2
несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на
започналия изпълнителен процес. В първа точка от цитираната разпоредба като основание
за прекратяване на изпълнението е посочено представянето от длъжника на разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка,
от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда, или от закона
лице. Нареждането на дължимата сума по сметка на пощенската станция на името на
взискателя няма погасителен ефект, за разлика например от банковия превод, доколкото към
този момент за взискателя не съществува правна възможност да се разпорежда с паричната
сума. Тази възможност ще възникне само ако взискателят бъде уведомен /от момента на
уведомяването/ от страна на пощенската станция за паричния превод, като съществува само
до крайния момент, до който съгласно общите условия на „Български пощи“ ЕАД, е
възможно получаването на сумата. Пощенските и телефонните станции не са овластени нито
от закона, нито от кредитора да получават изпълнението. Тяхната дейност е само
съобщително - преводна на преведените за друго лице суми. В съдебната практика
последователно е застъпено становището, че когато пощенският запис се използва за
изпращане на пари в брой, то до получаване на сумата от кредитора е налице само
предлагане на изпълнението по смисъла на чл. 95, предл. първо от ЗЗД. Отказът да се
получи изпратената сума не е основание за освобождаване на длъжника от отговорност по
чл. 97, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, но в случай, че е неоснователен, е предпоставка за изпадане
на кредитора в забава със следващите от това правни последици. Когато длъжникът е избрал
да изпълни задължението си към кредитора чрез превод на сума с пощенски запис,
приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е обусловена от реалното получаване
на сумата от кредитора.
В конкретния казус сумата е изпратена чрез пощенски запис, но до 25.08.2021г. не е
изплатена, което както бе посочено е само предлагане на изпълнение, но не и изпълнение на
задължението. По делото липсват данни дали получателят е известен от пощенската служба
за адресирания до него паричен превод, дали не е намерен на адреса или е отказал да го
приеме, но за нуждите на настоящето производство тези обстоятелства са ирелевантни. Факт
е, че липсва реално плащане на дължимата сума. Установеното налага извод за
неосъществяване на фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По изложените съображения, предявената жалба в тази част се преценява като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от
ЗА, жалбоподателят следва да заплати на адв. В.Т. сумата от 200 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2667/2021г. по описа на Окръжен съд –
Варна, в частта за разноските и ВРЪЩА жалба вх. № 22206/03.11.2021 г. по описа на ВОС,
подадена от П. П. ОДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № 3,
срещу постановление за разноски, за произнасяне по възражението на жалбоподателя за
прекомерност на присъденото в полза на взискателя възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 22206/03.11.2021 г. по описа на ВОС,
подадена от длъжника П. П. ОДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“
№ 3, срещу отказ на съдебния изпълнител от 15.09.2021 г. да прекрати принудителното
изпълнение по изп. дело № 20218950400597 на ЧСИ Людмил Станев.
ОСЪЖДА П. П. ОДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № 3
да заплати на адв. В.Т. с адрес гр. Варна, ул. "Поп Харитон", № 10 сумата от 200 /двеста/
лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4,
изр. второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4