Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На девети юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1002 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.“ АД З. с рег. код: *********, подадена чрез адв.
П. против Наказателно постановление № 03 – 009970 от 14.08.2018г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 85, ал.1, вр.
чл. 81, ал.1 Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за допуснато нарушение на
чл. 28, ал.1 ЗНЗ и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа (обн. ДВ,
бр. 49/2003).
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като възприетата от АНО фактическа обстановка не отговаряла на
действителното фактическо положение. На първо място, при сключване на
споразумението подписано между „Иесина“ и лицето Д.М.
дружеството е встъпило посредством регистриран в Република България клон на
юридическо лице- чуждестранен търговец, поради което и именно този клон е бил
регистриран за извършване на посредническа дейност за наемане на лица в чужбина
в Агенцията по заетостта под съответен номер. На второ място, навеждат се
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
невръчване на АУАН съгласно изискванията на чл.43 ЗАНН, като дружеството е
разбрало, че е било санкционирано едва с получаване на издаденото и обжалвано
наказателно постановление. Поради посоченото се моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован,
не изпраща представител, получено е писмено становище с искане за присъждане на
сторени деловодни разноски, за които се представя надлежен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че НП е правилно и
законосъобразно, като към дружеството са били изпращани множество покани за
връчване на АУАН и протокола от
проверката. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
През месец февруари 2019 година служители на ДИТ, сред които и св. З., извършили проверка по
законосъобразното осъществяване на
посредническа дейност по наемане на работа на „И. АД З.“ - литовско
дружество установено в България, чрез клон на чуждестранен търговец, което било
регистрирано в Търговския регистър, като клон. Проверката била извършена в
офиса на дружеството, находящ се в град Варна, бул.
„Цар Освободител“ №19а.
Проверката се наложила във връзка подаден сигнал от
граждани и по-конкретно от лицето Д.М. , за осъществена посредническа дейност,
по наемане на работа в чужбина във Великобритания, който имал проблеми, свързани
с работата във фермата, в която следвало да престира
труд във Великобритания, изразяващи се в лоши условия за полагане на труд и
проблеми във връзка със заплащането.
При проверката в офиса присъствал и управителя на клона
на чуждестранния търговец на дружеството. Служителите на ДИТ изискали документи,
свързани с осъществената посредническа дейност, като им бил представен договор
между литовското дружество „И. АД З.“ и британския работодател CDS Labour Limited, както и заявка от британския работодател, който търсил
работници за ферма в селското стопанство за Великобритания, също така била
предоставена информация за условия на труд, както и изисквания към кандидатите.
Предоставена била и информация за търсещите работа лица, след които фигурирало
и лицето Диан Малчев, заедно със списък
с търсещи и устроени на работа лица именно във фермата на CDS Labour. Сред документите имало и други ферми, където Д.
фигурирал като търсещо и устроено на работа лице със съдействието на литовското
дружество „И. АД З.“, като той бил насочен и подпомогнат за започване на работа
именно във фермата на CDS Labour, като сезонен
работник в селското стопанство.
В хода на проверката било констатирано още, че клона на
чуждестранния търговец е собственост именно на литовското дружество, видно от вписването
в Търговския регистър и чрез офиса си в България на бул. „Цар Освободител“ е
извършило посредническа дейност по наемане на работа, като е информирал и
консултирал както търсещите работа лица, за условията на труд, заплащане,
работно време, така и работодателя за кандидатите и техните професионални,
образователни качество и трудов опит. Свидетелката З. приела, че посоченото по своята
същност съставлява посредническа дейност по наемане на работа, което следва да
се осъществява с удостоверение за регистрация за такава дейност.
За целта З. отправила запитване към Агенцията по
заетостта дали литовското дружество, което е юридическо лице и е осъществило
посредническата дейност притежава удостоверение за регистрация за тази дейност.
Видно от отговора, литовското дружество нямало такава регистрация.
Видно от наличната по делото документация с писмо от 16.03.2018г. на Заместник
изпълнителния Директор на Агенция по заетостта на „Иесина
Клон България“ КЧТ е било издадено удостоверение № 2043/10.05.2016г. за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България и
удостоверение № 2169/09.12.2016г. за извършване на посредническа дейност по
наемане на лица на работа в други държави, което удостоверение е било
представено по преписката с вписване, че регистрацията е безсрочна.
Изискани били и
обяснения от управителя на клона, който бил в офиса, който казал, че е
предоставил информация, както на търсещите работа лица, така и към работодателя
за свободните работни места, условията на труд, кандидатите за работа, като ги
е насочил и подпомогнал в това число и лицето Д..
Д. представил и
една апликейшън форм /така
го наричат/, което съдържа данните на търсещото работа лице, с неговия
образователен ценз, професионален опит и желанието му за работа.
Поради посоченото св. З. приела, че дружеството
осъществява посредническа дейност и е насочил и подпомогнал за започване на
работа на Д.М. във Великобритания,
работодателя лице CDS Labour, без нарочна
регистрация, поради което е съставила и АУАН.
Тъй като представляващия дружеството - Максим Вапне по представените документи и вписаните данни на
дружеството, който не се помещавал в България и за служителите на ДИТ
възникнали затруднения за връчване на книжата, същите използвали информационната система на
вътрешния пазар IMI, за изпращане на протокола и покана за съставяне на акта. Документите
били изпратени е до Литва, където е регистрацията на дружеството, като се
получил отговор от Литва, че лицето-представител не е намерено на адреса, след
което било поискано съдействие чрез службата за Трудови и социални въпроси,
намираща се в Посолството на Великобритания. Било изпратено запитване към тази
служба във Великобритания понеже разполагали с адреси на г-н Максим Вапне, който бил управител на литовското дружество във
Великобритания и чрез службата за Трудови и социални въпроси по куриер било изпратено
се върнали данни за получаването на поканата за съставяне на акта и самия
протокол. Същият бил преведен чрез Главна инспекция с лицензиран превод и бил изпратен
за връчване, като по този начин се извършило и самото връчване на акта.
Впоследствие въз основа на
възприетото в акта било съставено и връчено и издаденото по отношение на
дружеството наказателно постановление.
За твърдяното нарушение, прието за извършено на
10.01.2018г. в гр. Варна в офиса на клона, датата на предоставяне на
посредническата услуга на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лева.
В проведеното въззивно
съдебно производство беше разпитана свидетелката Н.З.– актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като пълни и добросъвестно дадени, като на свой
ред съдът даде вяра и на всички налични по делото писмени материали.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения
срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление 03-009970/14.08.2018г.
е издадено
от компетентен орган – Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно приложената по преписката заповед на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не
констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било
допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН,
така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания,
като действително служителите на ДИТ са положили всички необходими и възможни
процесуални усилия да връчат както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП (с оглед обективните затруднения с връчването дължащи се на факта, че
санкционираното ЮЛ е чуждестранно такова), като правата на дружеството-
жалбоподател, в крайна сметка не са били нарушени, с оглед депозираната жалба
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Що се отнася до съставомерността на нарушението от
материалноправна гледна точка, съдът намери следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 ЗНЗ лицата по чл.
27, ал. 2, т. 2 (а именно лицата, които имат право да предоставят посреднически
услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на
друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, когато са установени в Република България и са регистрирани по този
закон) осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република
България, в други държави и на моряци след регистрация в Агенцията по
заетостта, като действието на регистрацията е безсрочно.
В разглежданият случай видно от представените по делото
писмени доказателства санкционираното дружество е осъществявало своята дейност
на територията на Република България чрез нарочно регистриран и упоменат в
споразуменията клон на чуждестранен търговец от чието име е сключен договорът
за посредничество с физическото лице и упоменаването на който е включено в
споразумението с чуждестранния работодател, като за посоченият клон са били
изискани и представени всички изискуеми документи, свързани с регистрацията в
Агенция по заетостта за извършване именно на посредническа по вид дейност.
Действително, на законодателно ниво е Република България,
клонът на ЧТ не представлява самостоятелно ЮЛ, но в случая и за целите на
регистрацията и на извършването на последващата
дейност очевидно е било прието от АЗ, че следва да бъде осигурена такава
регистрация именно на клона и именно той е сключил процесното
споразумение с лицето, поради което и съдът не може да приеме за състоятелна
тезата на АНО, че тъй като чуждестранното ЮЛ няма регистрация, то в случая е
без значение дали неговият клон има такава за извършване на посредническа
дейност или не.
Меродавно в случая е обстоятелството, че именно клонът на
дружеството – жалбоподател чрез който той осъществява дейност на територията на
РБ е валидно регистриран в АЗ за извършване на тази дейност по посредничество
за намиране на работа и именно той е сключил процесното
споразумение, поради което и не следва да се счита, че нарушение е било
извършено от страна на дружеството – майка „И.“ АД З. с рег. код: *********.
Поради изложеното съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на сумата от 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение, за което в производството са били надлежно представени фактура и платежно нареждане. Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03 – 009970 от 14.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „И.“ АД З. с рег. код: ********* е
било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.
53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр.
с чл. 85, ал.1, вр. чл. 81, ал.1 Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за допуснато нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНЗ и чл.
5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа (обн. ДВ, бр. 49/2003).