Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  293

24.06.2020 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                               2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1383 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ДИДЖИТАЛ МЛАДЕНОВИЧ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. М., подадена чрез пълномощника му адв.Н.И., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №151/28.10.2019 г., постановено по АНД №389 по описа на Свиленградския  районен съд за 2019 година.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради необосноваността му, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и допуснато нарушение на материалния закон.

Излагат се доводи, че касаторът бил лишен от адекватна правна защита в началото на съдебния процес. Твърди се, че с разпореждане на районния съд от 05.06.2019 г. съдебното заседание било насрочено 20 дни след образуването на делото, поради което от управителя на дружеството - касатор, който бил чужд гражданин, била депозирана молба вх.№9450/19.06.2019 г., с която помолил съда да отложи насроченото за 25.06.2019 г. дело, предвид краткия срок от получаване на призовката и отдалечеността му от РС – Свиленград, която молба не била уважена. На жалбоподателя не била дадена възможност да отправи доказателствени искания, както и му била отказана възможността, поискана от него, да бъде направен повторен разпит на свидетелите. Изложеното било грубо нарушение на закона и самостоятелно основание за отмяна на решението.

На следващо място се считат за неправилни направените от първоинстанционния съд изводи относно описанието и квалификацията на извършеното нарушение. Твърди се, че била нарушена императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а съдържащите се в НП обстоятелства, при които е извършено нарушението, следвало изцяло да кореспондират с фактическата обстановка, констатирана в акта за установяване на нарушението. В издаденото НП липсвало описание на фактическата обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсвали доказателствата, на които е установена тя, като те не кореспондирали с тези в акта за установяване на нарушението. Касаторът считал, че поради особено съществени пропуски при събирането на доказателства в хода на административнонаказателното производство, съставеният АУАН и приобщените като писмени доказателства документи не можели да послужат като надеждна основа за издаване на обоснован санкционен акт. В случая съществували несъответствия между описаното в АУАН и НП, и съответно в протоколите за вземане на проби с номера №1149/06.11.2018 г. и №1150/06.11.2018 г. Подробно описаната в АУАН и възпроизведена по идентичен начин в НП фактическа обстановка не съдържала данни за вземане на проби, които по безспорен и категоричен начин да установяват съдържанието на резервоарите 1 и 2. При вземането на пробите била нарушена разпоредбата на чл.18 от Наредба №3 от 18.04.2006 г.

Твърди се, че първоинстанционният съд не бил взел под внимание и не обсъдил и допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление в процеса на налагане на административната санкция. Допуснатото при издаването на наказателното постановление съществено процесуално нарушение се изразявало в подбора на вида на административната санкция, доколкото отговорността на дружеството била ангажирана с налагане на административно наказание „имуществена санкция“, което не било сред предвидените в чл.13 от ЗАНН като възможни по силата на закона административни наказания.

Твърди се също, че първоинстанционният съд пропуснал да обсъди несъответствието относно иззетото количество „жълтеникава течност с мирис на енергиен продукт (бензин)“ и „светложълта течност с мирис на енергиен продукт (диз.гориво)“ и будело недоумение у касатора колко точно е иззетото количество енергиен продукт и по какъв начин е определено точното количество енергиен продукт, предмет на нарушението.

Претендира се обжалваното Решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, в подадено чрез процесуален представител юрк.Надежда Димитрова писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №461/2019 г. от 16.04.2019 г., издадено от Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници“,

с т.1 от което, на основание чл.126, ал.1, т.2 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на „ДИДЖИТАЛ МЛАДЕНОВИЧ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, с управител Д. М. от Сърбия, е наложено административно наказание –  „имуществена санкция“ в размер на 11 365,56 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, за това, че на 06.11.2018 г. държи в търговски обект – бензиностанция, находящ се на Автомагистрала „Марица“ 100 – 101 км. посока гр.Свиленград – гр.Хасково, акцизни стоки

– общо 7772 литра нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел; отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001% и

– общо 932,5 литра нефтопродукт – препарат на основата на леко масло – бензин за двигатели, различен от авиационен бензин, безоловен (несъдържащ олово), с октаново число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98, съдържащ етилов алкохол в количество 8,0 об.%,

без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза;

с т.2 от НП, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.126 от ЗАДС, стоките, предмет на нарушението, са отнети от „ДИДЖИТАЛ МЛАДЕНОВИЧ“ ЕООД в полза на Държавата

и с т.3 от НП, на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.126 от ЗАДС, „ДИДЖИТАЛ МЛАДЕНОВИЧ“ ЕООД е лишено от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект бензиностанция, находящ се на Автомагистрала „Марица“ 100 - 101 км. посока гр.Свиленград – гр.Хасково.

За да достигне до този правен резултат, районният съд е приел за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, установил е, че актът и постановлението отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и при спазване на предвидените в чл.34, ал.2 и ал.3 срокове.   Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, включително постановеното отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението и лишаването на извършителя от право да упражнява дейност с акцизни стоки в търговския обект, където е установено нарушението. Изложил е и съображения, че размерът на имуществената санкция е законосъобразно и правилно определен, както и че не се установяват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Въззивният съд е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Безспорно е установено по делото, че при извършената на 06.11.2018 г. проверка от митническите органи на търговския обект – бензиностанция „Petrol oil“, находящ се на Автомагистрала „Марица“ 100 – 101 км. посока гр.Свиленград – гр.Хасково, стопанисван от „ДИДЖИТАЛ МЛАДЕНОВИЧ“ ЕООД, в обекта са се намирали държани от дружеството нефтопродукти – 7772 литра газьол и 932,5 литра бензин за двигатели, представляващи акцизни стоки, без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС, в приложимата редакция (ДВ бр.97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:

т.1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица.

т.2. имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

От доказателствата по делото е безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в държане на акцизни стоки без изискуемите документи, като съставомерността на извършеното деяние и извършителят са правилно установени от въззивния съд. 

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за неконстатирана от въззивния съд неяснота в съдържанието на НП и неспазване разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липса на ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Както в АУАН, така и в НП много подробно са описани последователно извършените при проверката дейности и направените констатации, поради което настоящият съдебен състав намира за съответен на доказателствата извода на въззивния съд за спазване законовите изисквания относно съдържанието на наказателното постановление. На дружеството, стопанисващо обекта бензиностанция, не е останало неясно какви продукти, и съответно в какво количество са установени в обекта без изискуемите документи. Упълномощен представител на дружеството – Николай Недялков, е присъствал при извършване на проверката на място, включително е подписал без възражения съставените Протоколи за извършена проверка №4183 от 06.11.2018 г. и №4194 от 07.11.2018 г., а също и протоколите за вземане на проба от установените в обекта продукти – Протокол Рег.№1149/06.11.2018 г. и Протокол Рег.№1150/06.11.2018 г. Както в АУАН, така и в НП подробно е изяснен процесът на установяване на количеството държани в двата резервоара продукти, като изрично е посочено, че точното количество на държаните енергийни продукти ще бъде установено едва след разтоварване в складовата база на Митница Пловдив на пломбираните резервоари на автоцистерната, в която същите са проточени от резервоарите. Несъответствието между количествата стока, посочени като иззети в Опис от 06.11.2018 г. и тези, по отношение на които е наложена санкцията, се дължи на неотчитане движението на дизеловото гориво в нивомерната система, и това е напълно ясно за дружеството, стопанисващо обекта бензиностанция. Същото не възразява относно окончателно установените количества нефтопродукти, както са измерени при разтоварването им, с подписан Протокол за извършена проверка №4204 от дата 08.11.2018 г. Не се констатират и твърдените от касатора несъответствия между описаното в АУАН и НП, и съответно в протоколите за извършване на проверки и за вземане на проби.

Неоснователни са и съображенията на касатора за нарушения на материалния закон поради посочването в диспозитива на НП, че се налага „административно наказание – „имуществена санкция““. Настоящият съд вече е имал възможност да посочи (в  решението, постановено по КАНД №146/2017 г. на Административен съд – Хасково), че изписването на имуществената санкция като административно наказание е некоректно и юридически непрецизно, тъй като административните наказания са лимитативно изброени в чл.13 от ЗАНН, но само по себе си не представлява нарушение на закона чрез неправилното му приложение, както и не е основание за касиране на решението. Няма съмнение, включително за санкционираното дружество, че с НП №461/2019 от 16.04.2019 г. се налага именно имуществена санкция на юридическо лице, в съответствие с чл.83, ал.1 от ЗАНН, която имуществена санкция е изрично предвидена и в цитираната специална разпоредба на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС. Ето защо АНО не е допуснал нарушение при определяне вида на административнонаказателната репресия и използваният словесен начин за обозначаването ѝ не е процедурно основание за отмяна на НП.   

Не се установява и твърдяното от касатора касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от ЗАНН, тъй като соченото от него неотлагане на съдебното заседание от районния съд по молбата на управителя на дружеството - жалбоподател от 18.06.2019 г., не е довело до ограничаване на процесуалните права на страната по смисъла на чл.348, ал.2, т.1 от ЗАНН. Санкционираното дружество, което е със седалище в гр.София, по никакъв начин не е било лишено от възможност за ангажиране на правна защита, а също така е било   представлявано от пълномощник в проведените няколко открити съдебни заседания по делото, в последното от които, на 16.10.2019 г. адв.Н.И. е заявила, че няма други доказателствени искания и намира делото за изяснено от фактическа и правна страна.

Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решение.

С оглед безспорно установеното и доказано нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, следва да намери приложение и чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвиждащ отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, както и чл.124а, ал.1 от ЗАДС.

Като е потвърдил изцяло Наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С приемането на тази изрична разпоредба следва да се счита отпаднало приложението на Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009 г., постановено по т.д. №7/2008 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касацията, което съдът намира за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №151/28.10.2019 г., постановено по АНД №389 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.

ОСЪЖДА „ДИДЖИТАЛ МЛАДЕНОВИЧ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.                                   

                                                               

                        

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.