Решение по дело №887/2017 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 15.05.2019  година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На седемнадесети април,

През две хиляди и деветнадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 887  по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:

Ищци: И.Н.В. ***,

Ответник: „В и К“-АД-град Ловеч,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен са при условията на обективно и субективно съединяване осъдителни искове с посочени основания чл.45 и следв. и чл.55 от ЗЗД-за заплащане на обезщетение за преминаване на съоръжение на ответника през имот на ищеца,с цена на иска 7 000 лева/съобразно молбата –уточнение-на стр.23 от делото/,както и иск за заплащане а обезщетение за причинени вреди,от които имуществени в размер на 2273.00 лева и неимуществени в размер на 7 000.00 лева/след допуснатото изменение на размера на исковете,на основание чл.214 от ГПК,заявено в последното открито заседание по делото/.

            Твърди се от ищеца,че е собственик на поземлен имот,съгласно нотариален акт №14/1983г на РС-Тетевен,намиращ се в град Я.През имота му ,в който се намира и жилището му,е изграден незаконно канал,през който изтичат фекални води от тоалетни,бани на жилищни сгради и блокови  жилища от долния края на град .Циментовите пръстени,от които е изграден канала не са прилепени плътно един за друг,не са циментирани и изолирани и между тях има отвори от около 20-30см.,през които изтичат мръсни води.Каналът е построен от Община-Ябланица,без да бъде учреден сервитут за преминаване на същия през имота му,така,както изисква законът,което прави същият незаконен.След това Община-Яго е прехвърлила на В4К“-АД-Ловеч.

            През топлите летни дни от отворите на каналите изтичат зловонни и непоносими миризми.Каналът е изграден така,че два-три метра от земята от двете му страни не може да се използва.В близост до канала има геран,на който водите не могат да се използват по предназначение,тъй като са замърсени.Многократно писмено и устно е заявявал претенциите към кмета на Общината за нанесените му неимуществени и имуществени щети,както и за учредяване на сервитут,но до момента решение по случая няма.

            Моли  да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответникът да му заплати справедливо обезщетение за преминаване на канала през имота му в размер на 7 000 лева  или премахне изцяло незаконно построения в имота му отводнителен канал,който е построен без негово съгласие и без да има учредено право на преминаване през имота му.

            Моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди,от които имуществени в размерна 1000 лева и неимуществени в размерна 2000 лева.

            Позовава се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от  ответника „ВиК“-АД-Ловеч,в което се възразява срещу редовността на исковата молба,а по същество на исковете се изразява становище за неоснователност на същите.Излага се,че ответникът никога не е изграждал канала,който минава през имота на ищеца и не е собственик на това съоръжение.Касае се за активи,които са публична общинска собственост и като такива за тях би следвало да бъде отговорен собственика им-Община-Яа.За описаното съоръжение няма строителни и техническа документация при ответника.То не е предадено за стопанисване на ответника и се явява с неизяснен статут.На 25.07.2016г между ответника и Община-Ябланица  се сключило споразумение за фактическото предаване на новопостроена пречиствателна станция в м.“Цигански бряг“ в землище на Я,за стопанисване от ответника.На база протокола бил съставен приемо-предавателен протокол от 31.08.2016г в който са описани активите,които се предават за стопанисване.Споразумението и протокола не включват процесния канал.Съгласно споразумението,в случай,че бъдат идентифицирани канализационни мрежи,които не са включени в споразумението,но съществуват,Община-Я се задължава да проведе в 5 годишен срок процедура по узаконяването им и след това да ги предаде за стопанисване на ответника.Съгласно чл.11 от споразумението отговорността пред трети лица за ползване на канализационни мрежи с неизяснен статут ,докато бъдат узаконени,се носи от собственика.Оспорва се и предявения иск за премахване на съоръжението за сметка на  ответника.

            Прави възражение,че ответникът/вероятно се има в предвид ищецът по делото/ не е бил собственик на имота си в момента,в който е изграден канала,съответно когато го е придобил е било налице заварено положение.

            Оспорват се предявените искове за обезщетение и по размер,тъй като са значително завишени без към исковата молба да е приложено каквото и да е доказателство за размера на претърпените вреди.

            Моли да бъдат отхвърлени исковете.Позовава се на писмени доказателства.

            От представените по делото писмени доказателства,заключенията на съдебно-техническата експертиза/първоначална/изготвена от вещите лица инж. Б.В. и инж.Е.Г.,както и заключението на повторната комплексна съдебно-техническа експертиза,изготвена и защитена от вещите лица инж.К.К. и инж. Р.И.И.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            С нотариален акт  №ххх на РС-Тетевен,ищецът И.Н.В. ***,е признат за собственик,по наследство и давностно владение,на дворно място с площ от 5340 кв.м.,заедно със застроените в него двуетажна полумасивна жилишна сграда  и стопанска постройка ,при описаните в акта граници на имота,което по регулационния план на град Я представлява планоснимачни номера хххотредено за стопански двор на Комунално стопанство и Благоустройство.

            В приложена скица №ххх.,издадена от Общинска администрация-Ябланица се установява,че по действащия кадастрален план на град Яот 1991 година хххх,същият е с площ от 4340 кв.м., и е идентичен и отговаря на имот ххх по стария регулационен план,цитиран в н.а. №хххх година.

            В описания имот има изграден канал за отпадни води.Съоръжението е изградено през 80-те години на миналия век,състои се от бетонни тръбни елементи с дължина около 1 метър и приблизително 1м в диаметър.В близост до канала ,преминаващ през имота,са налични отделни участъци по протежението му,непосредствено до самите елементи,които са засегнати от трайно водна ерозия.Някои от участъците са с дълбочина около метър,а други са по-плитки или прикрити-представляващи скрити кухини под повърхността на земята.Между тръбните елементи има разстояние от няколко сантиметра до 15-20 см.,което е причина за пропускане на отпадни води и изтичане извън съоръжението под земята.

            Съоръжението-канала,е строен от БКС-гр.Ябланица.Дължината на канала ,преминаващ през имота на ищеца е 113 метра,ширината на сервитутната ивица на канала е 5м.,а площта на сервитутната ивица на канала е 328 кв.м.

            Към момента на подаване на исковата молба е налице механично увреждане на почвата на имота,причинено от водна ерозия.Увредените участъци са разположени в сервитута на канала.В построения канал текат битово-фекални води,които се отвеждат до ПСОВ-Ябланица.Канализацията в имота на ищеца няма запазена цялост и функционалност,не осигурява и не поддържа водонепропускливост,не осигурява предотвратяване разпространяването на обруване на миризми в границите на имота.Няма строителна и друга документация ,отнасяща се за проектиране,изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжението.Същото не отговаря на изискванията на чл.5 от Наредба №РД-02-20-8 от 17.05.2013г за проектиране ,изграждане и експлоатация на канализационни системи.

            Съоръжението причинява следните неудобства: постоянно пропускане на отпадни битово-фекални води през междините на тръбите и пропиване в почвата, разпространяване през разкритите участъци на миризми,съпътстващи отпадни битово-фекални води,липса на растителност върху оголените участъци на канала и тези с изнесена почвена  маса,създадени са предпоставки за контузии и травми на хора и животни в участъците с водна ерозия на почвата,както и местата с разкритите тръбни междини,както и допускане разпространение и обруване на миризми ,съпътстващи отпадните гори в границите на имота.Има изтичане на битово-фекални води извън канала на имота,изтеклата вода просмуква в почвата на имота.

            През 2016г. ищецът поискал от Кмета на Община-Ябланица да бъде обезщетен с 50 000 лева,които средства в –по-голямата част ще използва за възстановяване на инфраструктурата,както и при изграждане на нова канализация да бъде обезщетен месечно с една минимална заплата до изместването на канала от имота му,а през 2017г поискал от Кмета на Община-Ябланица да бъде определена комисия,която да определи размера на обезщетението,което му се полага във връзка с преминаването на канала през имота му,както и да му бъде определен месечен наем за преминаването на канала през имота му или да бъде премахнат канала от имота му.

            С писмо от Община-Ябланица ищецът бил уведомен,че Общината има спечелен проект за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор.Открита е процедура за избор на изпълнител на строителството на обекта.При самото проектиране ще се има предвид случая на ищеца и ще се търси вариант за решаването на възникналия казус.

            Приложено е от ответника споразумение от 25.07.2016г ,сключено между Община-Ябланица и „В и К“-АД-Ловеч,с предмет: определяне на датата на фактическия въвод във владение на обекта/строеж „Пречиствателна станция за отпадни води гр.Ябланица,находяща се в хххм.“Цигански бряг“ в землището на град Ябланица и довеждащ колектор“,определяне на механизма на ползване на гаранционните условия и уреждането на взаимоотношенията между страните по отношение на ползването и изясняването на статута на съществуващи канализационни мрежи,които не са част от обекта,но са част от канализационната система на гр.Ябланица.

            Съгласно чл.9 от договора,в случай,че при съставяне на приемно-предавателен протокол за обекта бъдат идентифицирани канализационни мрежи,които не са част от обекта и представляват активи с неизяснен статут, по смисъла на чл.1.1 от договора за стопанисване,поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги между „В4К“-АД-Ловеч и АВиК,собственикът се задължава в 5 годишен срок да извърши проверка и проведе процедура по узаконяването им и/или удостовери търпимостта им.Съгласно чл.11 от споразумението,отговорността пред трети лица за ползването на канализационните мрежи по т.9,докато бъдат узаконени или докато бъде удостоверена търпимостта им или докато бъдат заменени,се носи от собственика.

            Приложен е приемо-предавателен протокол между страните по споразумението,на активите,построени при изпълнение на договора за изграждане на проекта.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът счита,че кумулативно съединените искове,квалифицирани в доклада по делото както следва-по чл.59,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.193,ал.8 и чл.210,ал.3 от ЗУТ,по чл.109 от ЗС/евентуален иск/ и по чл.49 от ЗЗД,във в-ка с чл.51,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, не са насочени към лицето/ответника/,което нарушава правото на собственост на ищеца.

Безспорно се установява от доказателствата по делото,че процесният канал,преминаващ през имота на ищеца, е изграден през 80-те години на миналия век от общинско дружество „БКС“-гр.Ябланица.Община-Ябланица е собственик на процесното съоръжение,като част/според първоначалната съд.-техническа експертиза/ от обекта „канализационна схема на град Ябланица“,съобразно и проекта за „Рехабилитация и доизграждане на канализационната и водопреносна мрежа и пречистване на водите на град Ябланица“.Със сключеното споразумение от 25.07.2016г между Община-Ябланица и „В и К „-АД-Ловеч,тази мрежа,ведно с изградената пречиствателна станция-град Ябланица е предадена на ответника „ВиК“-АД-Ловеч само за „стопанисване,поддържане и експлоатация“.По силата на параграф 7,ал.1,т.1 от ПЗР на ЗМСМА и чл.19,ал.1,т.4,б.“б“ от Закона за водите,канализационната система/схема на град Ябланица,респ.отвеждащи канализационни колектори и прилежащите им съоръжения,част от които е и процесният канал/съобразно заключението на първоначалната съд.-техническа експертиза/ е публична общинска собственост.

В чл. 210, ал.1 и  ал.3 ППЗТСУ, действал към момента на изграждане на процесното съоръжение е предвидено при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение, със заповед на кмета на общината отклонения от мрежи, проводи, канали и други съоръжения да се прокарват и през чужди имоти, като за претърпените вреди от работите, правоимащите  се обезщетяват предварително от собствениците на имотите, за които се правят отклоненията. Т.е. при използване на чужд имот за прокарване на отклонения от различни съоръжения на техническата инфраструктура се дължи обезщетение на собственика на имота, който търпи ограничение, но то се дължи от лицето, собственик на имота, който ще се ползува от отклонението. Аналогична е законовата уредба и по сега действащия ЗУТ. В чл. 193 ЗУТ е предвидено, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на ПИ с нотариална заверка на подписите. Специалният закон, който урежда собствеността и управлението на водите като общонационален неделим природен ресурс и  собствеността на водностопанските системи и съоръжения е Законът за водите/ЗВ/. В него е дадена легална дефиниция на поземлените сервитути, свързани с водните обекти. Поземлен сервитут според чл. 103 ЗВ е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик и той може да произтича от закона или от правна сделка. От съдържанието на сервитута като  ограничено вещно право се налага извода, че страни по договора за учредяването му могат да бъдат само собственици на недвижими имоти. В чл. 112 от ЗВ изрично е предвидено задължение за всеки собственик да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Посочена е и формата  за учредяване на водопрекарването и сервитутните ивици на  съоръженията- споразумение на собствениците на господстващия  и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато – с акт на органа по чл. 52, ал.1,т.3 при спазване на процедурата по чл. 36 и чл. 34, без  да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. При тази регламентация, не може да се приеме становището на ищеца, че ограничаването на вещното му право на собственост е от ответника „ВиК“-АД-Ловеч. Вещните права са посочени изрично в закона и ако се налага отклонение от общата им регламентация, това се предвижда изрично в специалните закони, в какъвто смисъл е решен въпроса в чл. 64 от Закона за енергетиката и в чл. 288 от Закона за електронните съобщения. По отношение на „ВиК“-операторите не е учредено  подобно сервитутно право. Следователно те не са собствениците  на прокараното през имота на ищците водопроводно отклонение,респ. канал за отпадни води.

На основание  изложеното,съдът намира както предявеният главен иск по чл.59 от ЗЗД,за заплащане на обезщетение за сервитутно право,така и предявеният,като евентуален,иск по чл.109 от ЗС,за неоснователни и недоказани. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, липсата и води до недопустимост на иска и за нея съдът следи служебно. Материалната легитимация обуславя основателността на иска, тъй като касае носителите на субективното право и правното задължение. Липсата на материалноправна легитимация е основание за отхвърлянето на иска като неоснователен /в този смисъл и определение № 1041/06.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3317/2015 г., III г.о./.  

  Неоснователни и недоказани са и предявените при условията на кумулативност искове,с основание чл.49 от ЗЗД,във в-ка с чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД.Не се установи в хода на производството ответникът да  е възложител за изграждане на съоръжението,от чието изграждане се твърди от ищеца,че търпи имуществени и неимуществени вреди.По отношение на претендираните имуществени вреди следва да се отбележи и констатацията и заключението на повторната съд.-техническа експертиза,че не е налице замърсяване на почвата в имота на ищеца и водата в кладенеца и последната може да се използва като поливна.С оглед изложеното и тези съединени искове следва да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 1 200.00 лева.

Съобразно редакцията на нормата на чл.72 от ГПК към момента на депозиране на исковата молба,предявените по делото искове,както и размера на заплатената от ищеца държавна такса и изхода на делото,същия следва да бъде осъден да заплати/доплати/,на основание чл.77 от ГПК,държавна такса в размер на 600.92 лева.

Мотивиран от гореизложеното,съдът

 

Р Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,предявеният от  И.Н.В.,ЕГН:********** *** „В и К „-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Ловеч,ул.“Райна Княгиня“ №1А,представлявано от изпълнителен директор Данаил Събевски,Иск с основание чл.59,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.193,ал.8 и чл.210,ал.3 от ЗУТ,за заплащане на сумата в размер на 7 000.00 лева,представляваща обезщетение за преминаване през имота му на отводнителен канал,построен без негово съгласие и без да има учредено право на преминаване през имота му.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,предявеният от  И.Н.В.,ЕГН:********** *** „В и К „-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Ловеч,ул.“Райна Княгиня“ №1А,представлявано от изпълнителен директор Данаил Събевски,Иск с основание чл.109 от ЗС,предявен като евентуален,за премахване на незаконно изграден в имота му отводнителен канал,построен без негова съгласие и без да има учредено право на преминаване през имота му.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани,предявените от  И.Н.В.,ЕГН:********** ***  „В и К „-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Ловеч,ул.“Райна Княгиня“ №1А,представлявано от изпълнителен директор Данаил Събевски,Искове с основание чл.49 от ЗЗД,във в-ка с чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД,за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2273.00 лева,изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да използва построения в близост до отводнителен канал в имота му геран по предназначение и земята в близост до канала  и за причинени неимуществени вреди в размер на 7 000.00 лева,изразяващи се в зловонни миризми,излизащи от недобре построен канал в имота му.

ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.3 от ГПК,  И.Н.В.,ЕГН:********** *** заплати на „В и К „-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Ловеч,ул.“Райна Княгиня“ №1А,представлявано от изпълнителен директор Данаил Събевски, сумата в размер на 1 200.00/хиляда и двеста/лева,представляващи сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА,на основание чл.77 от ГПК, И.Н.В.,ЕГН:********** ***,да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 600.92/шестстотин лева и деветдесет и две ст./лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: