Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2728
гр. В., 04.07.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14964 по описа на ВРС за 2015-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗК „А.” АД, ЕИК*********,
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ (отм.) за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н.И.К., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 10724.24лв., от които 15.00лв. – ликвидационни разходи и 10709.24лв. – платено от
застрахователя обезщетение за вреди по собствения на „С.” ЕООД лек автомобил „Т.
Х.”, ДК №***, които се изразяват в повредени: рамка на радиатор, греда между рогове, тонирано
челно стъкло, гредичка вертикален радиатор, основа на
калник преден десен, преден десен калник, ляв фар, дифузор
пред радиатор, разширено казанче за охладителна течност, кутия на въздушен
филтър, задна престилка, панел на преден десен калник, никелова задна броня,
капак на багажник, панел на заден ляв калник, ПВЦ кора на задна броня - дясно,
ПВЦ кора на задна броня - ляво, преден капак, десен фар, предна броня, предна
решетка, лайсна на предна броня, преден ляв калник, лайсна на предна броня -
ляво, фронт гард ПВЦ, воден радиатор, спомагателни
части (болтове, връзки и др.), тониране, боядисване и камера (всички – труд и
материали), които вреди са претърпяни след настъпило на 30.07.2010г. в
гр.В., в посока към кв.В., срещу спирка „Р.” ПТП, причинено от ответника като
водач на л.а. „Ф.М.”, ДК №***, който като не спазил необходимата дистанция
ударил движещият се пред него автомобил, а той – пострадалия такъв, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 18.09.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата
3278.60лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 27.07.2012г. –
18.09.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №11693/2015г. на ВРС.
Ищецът твърди, че на 30.07.2010г.
в гр.В., в посока към кв.В., срещу спирка
„Р.”, водачът на л.а. „Ф.М.”, ДК №*** нарушил правилата за движение, като
не спазил необходимата дистанция, в резултат на което ударил движещия се пред
него автомобил, който получавайки допълнителна инерция ударил л.а „Т. Х.”, ДК №***,
собственост на „С.” ЕООД.
В резултат на
произшествието по пострадалия автомобил настъпили увреждания по следните части:
рамка на радиатор, греда между рогове, тонирано челно
стъкло, гредичка вертикален радиатор, основа на калник
преден десен, преден десен калник, ляв фар, дифузор
пред радиатор, разширено казанче за охладителна течност, кутия на въздушен
филтър, задна престилка, панел на преден десен калник, никелова задна броня,
капак на багажник, панел на заден ляв калник, ПВЦ кора на задна броня - дясно,
ПВЦ кора на задна броня - ляво, преден капак, десен фар, предна броня, предна
решетка, лайсна на предна броня, преден ляв калник, лайсна на предна броня -
ляво, фронт гард ПВЦ, воден радиатор, спомагателни
части (болтове, връзки и др.), боя, лак и покритие.
Към
посочената дата собственикът на
увредения автомобил е бил застрахован по договор за „Каско” с ищцовото
дружество. В изпълнение
на договора и след молба на
собственика, в полза на последния (чрез извършващият ремонта сервиз) било изплатено застрахователно обезщетение от 10709.24лв
Към датата
на исковото ПТП ответникът – деликвент не бил страна
по договор за „ГО на автомобилистите” за управлявания автомобил.
С
регресна покана, получена на 22.11.2010г. застрахователят
поканил ответника да му заплати сумата по процесната щета, но изпълнение не е
последвало и до днес, с което ответникът изпаднал и в забава.
По същество се моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът НЕ депозира писмен
отговор. В о.с.з. ответникът изразява становище за неоснователност на исковете,
оспорвайки противоправността на своето поведение,
механизма на ПТП и причинната вързка между инцидента
и настъпилите вреди. Въвежда и възражение за съпричиняване – че при произшествието
неговият автомобил ударил друг автомобил, който от своя страна ударил
пострадалия л.а. „Т. Х.”, с което междинният автомобил допринесъл за щетите по
пострадалия такъв. По същество моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн.чл.410 ГПК е издадена в полза на
ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
Между
страните е безспорно, а се потвърждава от представената полица от 17.11.2009г.,
че към 30.07.2010г. собственикът на л.а. „Т. Х.”, ДК №***, бил застрахован по договор за „Каско” с ищцовото дружество.
Не се спори още, че застрахованият по „Каско” бил
изправен по задължението си за заплащане на застрахователна премия.
Не се спори
също, а е видно и от приложеното платежно нареждане от 19.10.2010г., че на посочената дата застрахователят
превел в полза на собственика на увредения автомобил (по сметка на сервиза,
извършил ремонта) сумата 10709.24лв., като обезщетение по щета №*** за
настъпилото произшествие.
Обезщетението било
заплатено във връзка с приложените по делото заявление, декларация, доклад,
опис, частна експертиза по щета, заключение, възлагателно писмо, проформа
фактура, работна карта, стокови разписки и окончателна фактура – всичките по щета №*** по
посочения автомобил – в които са подробно описани по вид, количество, качество,
вид и цена, отделните дейности по отстраняване на вредите по пострадлия автомобил.
С
регресна покана от 30.07.2010г., представена по делото и получена лично от
ответника на 22.11.2010г., видно от приобщената пощенска разписка, ответникът
бил уведомен за суброгирането на ищеца и за
предявяването на претенцията му за исковото обезщетение спрямо деликвента.
От представения, подписан без възражения от деликвента,
протокол за ПТП №*** се установява, че на 30.07.2010г. в гр.В., в посока към кв.В., срещу спирка „Р.”, водачът на л.а. „Ф.М.”,
ДК №*** нарушил правилата за движение, като не спазил необходимата дистанция, в
резултат на което ударил движещия се пред него автомобил, който получавайки
допълнителна инерция ударил л.а „Т. Х.”, ДК №***, собственост на „С.” ЕООД. Констатирани били увреждания
в предната и задната части на пострадалия л.а „Т. Х.”, ДК №***.
Видно от
приобщените, подписани от ответника Н.И.К. без възражения и влезли в сила АУАН №***
и НП№***г., спрямо деликвента е реализирана
административната му отговорност по ЗДвП за
причиняването на гореописаното произшествие.
От заключението по приетата САТЕ, което съдът кредитира като обективно, обосновано и неоспорено от страните
се установява, че механизмът на реализиране на процесното ПТП и на причиняване на щетите по пострадалото МПС, съответства на описания в протокола за ПТП и
потвърден от свидетелските показания такъв. Твърдяните по вид и обем щети е напълно
вероятно да са настъпили при такъв механизъм на произшествието и са в пряка
причинна връзка с инцидента. Стойността за отстраняване на повредите възлиза на
10781.36лв. – материали и труд, при отчитане годината на
производство и съответната амортизация на автомобила.
Разпитан в о.с.з. експертът
по САТЕ изрично подчертава, че независимо от верижния характер на
произшествието, то е причинено от водача на л.а. „Ф.М.”, ДК №*** (отв. Н.К.),
защото движейки се с несъобразена с обстановката на пътя (предстояща пред него
колона от автомобили) скорост (45-50км./ч.) и неосигурявайки
достатъчна дистанция до движещия се пред него микробус (необходима е била
такава от поне 20-25м.), той е ударил автомобила пред него. В резултат на удара
този микробус е получил допълнителна инерция, допълнителен скоростен импулс,
вследствие именно на който е ударил пострадалият (трети в колоната) л.а. „Т. Х.”,
ДК №***, причинявайки му сочените щети.
От показанията на св., които съдът цени като непосредствени
и обективни се изяснява, че
на 30.07.2010г. свидетелят се возил в л.а. „Ф.М.”, ДК №***,
управляван от „Н.”***, в посока към кв.В.. Свидетелят бил на предна лява
седалка, а водачът – на предна дясна, тъй като автомобилът бил с дясна
дирекция. Непосредствено срещу спирка „Р.”, движещият се пред л.а. „Ф.М.”, ДК №***,
микробус „Т.”, намалил рязко и задно движещият се „Ф.М.” не успял да спре и се
ударил в микробуса. Причина за рязкото намаляване на скоростта от микробуса
била спряла колона от автомобили напред по пътя. След удара микробусът ударил
движещият се пред него л.а „Т. Х.”, ДК №***, а той – се ударил и в движещият се
пред него четвърти автомобил. По л.а „Т. Х.” имало щети по предна и дясна част.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав
на иска по
чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ (отм.) се свързва с пълното и главно доказване от ищеца на наличието на валидно застрахователно правоотношение по „Каско”
между себе си и увреденото лице, реализирането на твърдяното ПТП, виновното
причиняване на същото от ответника, претърпяните вреди – по вид и размер,
причинната връзка между тях и поведението на деликвента,
заплащането на застрахователното обезщетение в полза на пострадалия застрахован
и поканата до ответника за репарирането му.
Съществуването към датата
на процесното ПТП на застрахователно правоотношение по „Каско” между ищцовото
дружество и собственика на пострадалия автомобил, както и изправността на
страните по него, са безспорни по делото и се потвърждават от приложените
писмени доказателства. Безспорни и доказателствено обосновани още са обезщетителното плащане на застрахователя към застрахования
и поканата на суброгиралия се застраховател към делквента за репариране на
вредите. Ето защо съдът приема тези обстоятелства са изяснени.
Протоколът за ПТП (неоспорен в случая) е
съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му
и по установените форма и ред, с оглед на което
притежава обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното (чл.189, ал.2 ), по
отношение на лично възприетите от
съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства - факта на настъпилото ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението на
автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на възприемане на посочените
факти. Описаните
в протокола констатации освен това не колидират със
свидетелските показания по делото. А относно вида и обема на щетите, данните от
протокола и последвалите го неоспорени АУАН и НП,
съответстват на приобщените по делото заявление, декларация,
доклад, опис, частна експертиза по щета, заключение, възлагателно писмо,
проформа фактура, работна карта, стокови разписки и окончателна фактура по
процесната щета,
в които са подробно описани по вид, количество, качество, вид и
цена, отделните дейности по отстраняване на вредите по пострадлия
автомобил. Ето защо съдът приема за изяснени
реализирането на твърдяното пътно произшествие и сочените увреждания по
пострадалия автомобил.
Във връзка
със спорната причинна връзка между инцидента и настъпилите щети е изслушана и
приета неоспорена автотехническа
експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и пълно. В нея е
описан подробно механизмът на произшествието и повреждането на частите на лекия
автомобил при настъпване на процесното произшествие, като е посочено, че същият
напълно отговаря на описания в протокола за ПТП и потвърден от свидетелските
показания такъв. Нещо повече – в случая и
протоколът за ПТП и издадените впоследствеи АУАН и НП
са подписани без възражения от ответника, поради което се ползват с материална
доказателствена сила и относно признатите от деликвента
неизгодни за него обстоятелства – включително досежно механизма на
произшествието и поведението на ответника при реализирането му. Поради това от
съвкупния анализ на експертното заключението с цитираните документи и неколидиращите
им показания на разпитания свидетел се стига до обоснования извод, че независимо
от верижния характер на произшествието, то е било причинено от водача на л.а. „Ф.М.”,
ДК №*** (отв. Н.К.). Защото движейки се с несъобразена с обстановката на пътя
(предстояща пред него колона от автомобили) скорост (45-50км./ч.) и неосигурявайки достатъчна дистанция до движещия се пред
него микробус (необходима е била такава от поне 20-25м.), той е ударил
автомобила пред него. В резултат на удара този микробус е получил допълнителна
инерция, допълнителен скоростен импулс, вследствие именно на който е ударил
пострадалият (трети в колоната) л.а. „Т. Х.”, ДК №***, причинявайки му сочените
щети. Тоест вредите по л.а. „Т. Х.” са в пряка връзка с причиняването на
верижната катастрова от ответника. Ето защо съдът приема за доказани
и механизма на настъпване на ПТП-то и причинната връзка между него и повредите
по автомобила на пострадалото лице.
При тези
данни възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от междииния (втория
във веригата автомобили) микробус не може да се сподели, доколкото няма данни
за негово (на водача на микробуса) противоправно поведение при инцидента. Нещо
по – важно обаче – в настоящия случай възражението за съпричиняване е въведено за първи път в
о.с.з., поради което е процесуално преклудирано. Защото съгласно чл.133 ГПК ако
ответникът не подаде отговор на исковата молба, той губи правото да направи
своите възражения. И ако простото оспорване на предпоставките на предявения иск
може да бъде направено за първи път в първото о.с.з., доколкото тези
предпоставки независимо от него подлежат на доказване от ищеца (чл.154, ал.1 ГПК), то цитираната генерална преклузия касае онези възражения на ответника,
които са основани на въведени изгодни за него положителни факти (арг. от Определение
№202/2.04.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №984/2015г., 3-то ГО; Решение
№208/29.07.2013г. на ВКС по
гр.д. №916/2012г., 4-то ГО и много други). А в настоящия случай отговор на исковата молба не е
подаден, като възражението е наведено едва в първото о.с.з., поради което дори
не следва да се обсъжда.
Съобразно чл.23, ал.1 водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. След като в случая се установи, че водачът на л.а. „Ф.М.”,
ДК №*** е ударил движещият се пред него пострадал автомобил, то с оглед нормата
на чл.23, ал.1 поведението му съдът преценява
като противоправно, при липса на данни за изключващи противоправността
обстоятелства. Още повече, че деликвентът се е движил
със скорост от „45-50км./ч.” зад предния микробус, при необходими при тази
скорост поне 25м. разстояние за спиране и при предстояща на пътя колона от
спрели автомобили, т.е. със скорост, очевидно несъобразена с условията на пътя.
И още повече, че липсват данни да е извършил маневра вляво или вдясно, с която
да избегне удара, която ако би се движил на 15м. разстояние е било мислимо да
направи. И за пълнота – независимо от липсата на забрана за движение в
Република България на автомобили с дясна дирекция, ноторно
известен е фактът, че дясната дирекция на автомобилите (като този на деликвента) създава обективни пречки за пълноценен зрителен
ъгъл към пътното платно при лява ориентация на платното, което в крайна сметка
също е допринесло за несъобразяване поведението на водача с особеностите на
пътя и предстоящата колона автомобили.
Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД
виновността на деликвента се презюмира,
поради което при липса на данни в противния смисъл съдът приема и нея за
установена по делото.
По изложените съображения
съдът намира за доказан заявеният в случая деликтен
фактически състав. С плащането на застрахователното обезщетение, което според
САТЕ кореспондира с необходимите средства за отстраняване на щетите, ищецът
встъпва в правата на пострадалия в правото му на компенсаторна парична
репарация от деликвента. Ето защо ищцовото дружество
се явява надлежно материално легитимирано в случая. Така съдът намира
предявения иск за изцяло основателен, което налага уважаването му, по арг. от чл.86 ЗЗД - ведно със законната лихва върху
главницата.
Предвид изхода по главния иск и с оглед акцесорния характер на претенцията по чл.86 ЗЗД, на ищеца
се следва и мораторна лихва за забава за времето след получаване на регресната покана, което и с оглед служебно изчисления чрез
„Апис – финанси” размер на задължението, мотивира
извод за цялостна основателност и на този иск.
По разноските: Предвид
изхода по спора на ищеца се следват разноски от 280.00лв. – държавна такса и
100.00лв. – депозит САТЕ, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Разноски за процесуален
представител на ищеца не се следват, тъй като видно от материалите по делото
всички извършени от ищцовото дружество действия, са осъществени чрез адвокат
(подаване на заявление по чл.410 ГПК, депозиране на искова и уточняващи молби,
подаване на молби след доклада). А доказателства за реално платен адвокатски
хонорар, съобразно ТР №6/06.11.2013г. на ОСТГК на ВКС, няма. Ето защо разноски
за такъв не се следват, а възражението срещу прекомерността им не следва да се
разглежда.
На осн. ТР №4/18.06.2014г.
съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за
разноските в заповедното производство, а именно 1420.00лв. (за адв. хонорар и
държавна такса).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.И.К., ЕГН**********, дължи на ЗК „А.” АД, ЕИК*********, сумата 10724.24лв., от които
15.00лв. – ликвидационни разходи и 10709.24лв. – платено от застрахователя
обезщетение за вреди по собствения на „С.” ЕООД лек автомобил „Т. Х.”, ДК №***,
които се изразяват в повредени: рамка
на радиатор, греда между рогове, тонирано челно
стъкло, гредичка вертикален радиатор, основа на
калник преден десен, преден десен калник, ляв фар, дифузор
пред радиатор, разширено казанче за охладителна течност, кутия на въздушен
филтър, задна престилка, панел на преден десен калник, никелова задна броня,
капак на багажник, панел на заден ляв калник, ПВЦ кора на задна броня - дясно,
ПВЦ кора на задна броня - ляво, преден капак, десен фар, предна броня, предна
решетка, лайсна на предна броня, преден ляв калник, лайсна на предна броня -
ляво, фронт гард ПВЦ, воден радиатор, спомагателни
части (болтове, връзки и др.), тониране, боядисване и камера (всички – труд и
материали), които вреди са претърпяни след настъпило на 30.07.2010г. в
гр.В., в посока към кв.В., срещу спирка „Р.” ПТП, причинено от ответника като
водач на л.а. „Ф.М.”, ДК №***, който като не спазил необходимата дистанция
ударил движещият се пред него автомобил, а той – пострадалия такъв, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 18.09.2015г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 3278.60лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 27.07.2012г.
– 18.09.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11693/2015г. на ВРС., на осн.
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН**********, да плати
на ЗК „А.” АД, ЕИК*********, сумата 380.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН**********, да плати
на ЗК „А.” АД, ЕИК*********, сумата 1420.00лв. – разноски по заповедното производство, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………