№ 85
гр. С., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200740 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от ИВ. Ж. Д. против
наказателно постановление №5549/08.12.2020г., издадено от Директора на ОД
на МВР- С., с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е
наложена „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата
разпоредба. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован
се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява
становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следната
фактическа обстановка:
На 30.11.2020г. около 14,10 часа служители от РУ на МВР- С.,
свидетелите М.А. и С.Ж. били изпратени от дежурния в Районното
управление да посетят офис на куриерска фирма „Еконт“, находящ се на бул.
1
„Братя Миладинови“, бл.16, тъй като вътре имало човек без маска и отказвал
да напусне помещението. Те посетили офиса на „Еконт“ и установили, че
вътре на диван е седнало лице от мъжки пол с вид на клошар. Извели го извън
офиса и му поискали документи за самоличност. Лицето отговорило, че няма
и служителите на реда го попитали за имена и ЕГН. Лицето отговорило като
казало имената на жалбоподателя и част от единния граждански номер.
Дежурният в оперативната дежурна част направил справка в БДС и казал на
двамата служители на Районното управление имената на лицето и цялото
ЕГН. Св. С.Ж. съставил акт за установяване на административно нарушение,
а колегата му се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта.
Лицето, което е било проверено и на което е бил съставен акт не е било
отведено в Районното управление, за да се установи самоличността му, а
двамата служители приели, че справката с дежурния в оперативната дежурна
част е достатъчна. Впоследствие въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение директорът на ОД на МВР- С. издал
обжалваното наказателно постановление. Той също приел, че нарушител е
жалбоподателят ИВ. Ж. Д. и му наложил наказание „Глоба“ в размер на 300
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели
като безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и същите се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна. Както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в атакуваното наказателно постановление е описано нарушение, което
не е извършено от жалбоподателя. Видно е от една страна, че двамата
служители на реда са установили в офиса на „Еконт“ на „Братя Миладинови“
№16, че действително в помещението има лице, което е без маска. Това лице
2
действително е извършило нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Не са установили обаче кое е това лице. От показанията на св.
Железчо Железчев става ясно, че неговият баща се грижи в с. Ж.в. за майка
му, която е болна и неподвижна. Занимава се с животни и няма как да се
придвижи от селото до града с обществен транспорт. Единственото му идване
в града е било, когато някой го доведе с автомобил. Св. Железчев твърди в
своите показания, че баща му на 30.11.2020г. не е бил в гр. С.. Макар св.
Железчев да е син на жалбоподателя съдът счита, че следва да кредитира
неговите показания изцяло, тъй като те не противоречат на останалия, събран
доказателствен материал. От показанията на двамата служители на реда се
установи по несъмнен начин, че те не са установили със сигурност дали това
лице е точно жалбоподателя. Единственото, което е установено е било чрез
справка с дежурния в оперативната дежурна част. Той действително е
направил справка в информационните масиви на МВР и е установил лице с
имена ИВ. Ж. Д. и ЕГН, съответстващо на жалбоподателя, но не е установено,
че това лице е точно жалбоподателя, а не е било друго лице, което се е
представило с неговите имена, още повече, че от показанията на тези
служители на Районното управление става ясно, че той е бил в нетрезво
състояние, приличал е на клошар и не е успял да каже цялото ЕГН. Цялото
ЕГН те са разбрали от дежурния в Районното управление и са го изписали в
акта за установяване на административно нарушение. Съдът счита, че двамата
служители на реда е следвало като не носи документи за самоличност
жалбоподателя да бъде отведен в Районното управление и там да се извърши
справка в БДС, за да се види дали нарушителят и жалбоподателят са
действително едно и също лице. Вместо това те са се задоволили с казаното
им от дежурния в оперативната дежурна част и са приели, че нарушителят и
жалбоподателят са едно и също лице. Ето защо съдът счита, че не е доказано
по несъмнен начин извършено нарушение от страна на жалбоподателя,
поради което издаденото наказателно постановление съдът счита за
незаконосъобразно и следва да го отмени.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №5549/08.12.2020г., издадено от
3
Директора на ОД на МВР- С., с което на ИВ. Ж. Д. с ЕГН ********** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена „Глоба“ в размер на
300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4