Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 04. 10. 2018г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 04. 09. 2018г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков търговско дело № 85 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ.
По
съображения изложени в исковата молба, ищцата Я.М.Е., моли да бъде осъден ответникът „БУЛ ИНС“ АД да
й заплати сумата 70 000лв. по сключен договор за „Гражданска отговорност“ с
полица № ***, като обезщетение за претърпени от нея вреди от ПТП на 28. 03.
2016г. в гр. Перник, с лек автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, собственост на М.Й.Л.,
с ЕГН **********,***, управляван от същия, от която :
-Сума в размер
1607,70лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /медицински
разходи за лечение и възстановяване/ и
-Сума в размер на
68 392,30лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 28. 03. 2016г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ответникът
ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София е депозирал писмен отговор. С него оспорва иска по
основание и по размер. Няма развити доводи защо го оспорва по основание, а има
развити доводи, с които го оспорва по размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като :
-Пешеходката е пресичала пътя на
място, където не е имало пешеходна пътека и
-Предприела е пресичане, в
момент, в който не е имала възможност да завърши пресичането, преди да бъде
достигната от автомобила и
-Можела е да избегне удара, ако
се беше съобразила с посоката и скоростта на движение на лекия автомобил, но не
е направила нищо, за да запази здравето си, като избегне сблъсъка.
Третото лице –
помагач на ответното застрахователно дружество – М.Й.Л., чрез адвокат С.Д.,
оспорва по размер иска за неимуществените вреди. Моли да се приеме виновно
поведение у пострадалата, като причина за настъпване на деликта,
вследствие което да бъде намалено обезщетението за неимуществените вреди, с
процент справедливо съответстващ на степента на виновните непредпазливи действия
на пострадалата, допринесли за този резултат.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки
за предявяването на иска - Я.М.Е. е предявила писмена застрахователна претенция
по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ да
й бъде изплатено обезщетение за увреждането
от застрахователя и
е изтекъл тримесечен срок за доброволно плащане, в който такова не е извършено,
а само е предложена сумата 5000лв. за обезщетение. Не са налице данни за
отрицателни процесуални предпоставки. Касае е се за спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен
да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
С присъда № 905,
постановена в с.з. на 21. 12. 2016г. по НОХ дело № 01464 / 2016г. по описа на
Пернишкия районен съд, влязла в законна сила на 06. 01. 2017г., подсъдимият М.Й.Л.,
с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28. 03. 2016, в гр.
Перник, на път II – 63 /срещу Централна ремонтна база/,
при управление на МПС лек автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, собственост на
същия, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 от ЗДвП –
водачите са на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението/, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Я.М.Е., с ЕГН **********,
изразяваща се в травма на лява колянна става, довела
до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време
около седем – осем месеца и травма на тазовия пръстен, довела до трайно
затруднение на движението на двата долни крайника за период от време по – голям
от един месец, след което избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.
343, ал.3, пр.3, б. „а“, пр.2, вр. с ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1, поради което и на основание чл.343,
ал.3, пр.3, б. „а“, пр.2, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. с
чл. 54 от НК, е осъден на наказание 12 месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Видно от
приложената справка от базата данни за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „БУЛ ИНС“ АД, за лек
автомобил с ДКН ***, е била налице задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ към датата на ПТП - 28. 03. 2016г., сключена със застрахователна полица № ***, действаща
за периода от 26. 02. 2016г. до 25. 02. 1017г.
Видно от
заключението на комплексната автотехническа и съдебно
– медицинска експертиза на вещите лица инж. В.Н.В. и д-р М.П.М., както и от
устните им обяснения, дадени в съдебно заседание: След удара Я.Е. е била
транспортирана в СПО на МБАЛ – Перник, където й е оказана спешна помощ, след
което е откарана в УМБАЛСМ – Пирогов. Там е престояла за периода 01,24ч. на 29.
03. 2016г. до 13. 04. 2016г., когато е изписана. При постъпването са били
установени: счупване на таза – счупване на сакрум (кръстната кост в областта на дясна сакроилиачна
става) и на двете рамена на ос пубис (срамната кост в дясно) и на горното рамо на същата кост в ляво; на лява подбедрица в горна трета – фрактури на големия пищял (тибия) вътреставна, областта на т.
нар. „еминенция, където се залавя предна кръстна връзка
и фрактура на малкия пищял (фибула) т.нар. глава, където се залавя сухожилието на м. бицепс феморис. Счупванията са били с лека дислокация на фрагментите.
Установена е и контузия в областта на дясна страна на челото и около орбитата с
разкъсно – контузна рана и
дължина около 8-9 см. На 31. 03. 2016г. е била оперирана кръстната кост, като е
била извършена кръвна репозиция и фиксация
с 2 бр. канюлинарни винтове. На 06. 04. 2016г. е била
извършена операция на фрактурата на подбедрицата – фиксация с 1бр. спонгиозен канюлиран винт за фрактурата на еминенцията
и с 1бр. такъв винт за фрактурата на главата на фибулата.
Постоперативно е носила имобилизираща ортеза на ляв долен крайник за 60 дни. Продължила е
лечението в амбулаторни условия.
В къщи основно е
лежала на легло до есента. Първите два месеца след произшествието тя е имала
нужда от помощ при обслужване в битово – хигиенно отношение. Страняла е от свои
близки и приятели и не е искала да я виждат в това положение. Не е искала и
детето й, което е било на ** години, да я вижда в това положение, нито пък е
можела да полага грижи за него. След
като е започнала да се движи, се е страхувала да пресече път, дори и на
светофар. Срамува се от белезите, които са й останали от раните и от това как
изглежда с тях. След започването да ходи на работа, не може да работи на смени,
поради определената й
нетрудоспособност от 52%, което влияе на
заплащането й. Като цяло вече не е същия човек, който е била преди. Тези
обстоятелства се установяват от свидетелските показания на М.П. и П.П..
Видно от заключението на комплексната автотехническа и съдебно – медицинска експертиза на вещите
лица инж. В.Н.В. и д-р М.П.М., както и от устните им обяснения, дадени в
съдебно заседание :
Първите пет месеца Е.
е ходила с патерици. За периода от 31. 05. 2016г. до 07. 06. 2016г. е била в Профилакториум за рехабилитация и физиопроцедури,
като при постъпването е имала обем на движенията 15-25градуса. Там е провела
процедури по лфк. За периода от 10. 06. 2016г. до 24.
06. 2016г. Е. повторно е провела на същото място процедури по лфк, само че амбулаторно. Лечебният процес е продължил до
26. 04. 2017г. за общо 394 дни. С ЕР на ТЕЛК № *** й е определена 52% трайно
намалена трудоспособност за срок една година до 01. 04. 2018г. Противопоказанията за условия на труд са -„системно
динамично и статично натоварване на долен крайник, продължително ходене, работа
на височина, вдигане и преместване на тежки предмети“. С ЕР на ТЕЛК № *** на Е.
отново й е призната 52% трайно намалена трудоспособност за срок от три години.
В момента на
настъпване на травмите, както и в първите 7-10 дни е изпитала много силни болки
и страдания. След оперативните интервенции постепенно с времето тези болки са
намалели. След това по време на лечебния процес е изпитвала по – слаби болки и
страдания. През целия период от 394 дни Е. е изпитвала затруднение при
придвижването. Сега походката е самостоятелна, без помощни средства и с леко
накуцване с левия долен крайник. Има пунктиформени
белези в дясната част на таза отзад от операцията на сакрума
и белези в областта на ляво коляно и белег на челото, започващ над дясната
вежда и продължаващ нагоре и към средата на окосмената част на главата с
дължина 8-9см. Тези белези няма да се премахнат от само себе си. Счупванията са зарастнали. Остеосинтезните
винтове не са отстранени и те би следвало да се отстранят само ако се появят
болки и отоци на тези места. В областта на дясно бедро има подкожно и подфациално
оформено образуване с мекоеластична коесистенция – най – вероятно от нерезорбирал се хематом.
Налице е видимо изтъняване /хипотрофия/ на бедрената
мускулатура на ляв долен крайник с около 3 см. спрямо десния крак. Налице е
лека халтавост при изследване на външната странична връзка на лява колянна става, дължаща се на счупванията
и причиняваща ограничения в крайната фаза на свиване на коляното. Състоянието
на Е. би се подобрило при системно провеждане на лфк
и балнеопроцедури.
Видно от
приложените към исковата молба осем броя фактури, ищцата е направила разходи за
лечението и възстановяването си в общ размер на 1 607,70лв. В устните си
пояснения вещото лице д-р М. е заявило, че всичките тези фактури имат отношение
с получените увреждания на Е. са във връзка с нейното лечение.
От правна страна.
Влязлата в сила присъда № 905, постановена в с.з. на 21. 12. 2016г. по НОХ дело
№ 01464 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд, съгласно разпоредбата на
чл. 300 от ГПК, е задължителна за настоящия съд, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, т.с. по делото е установено, че уврежданията на ищцата са й причинени
виновно /по непредпазливост/ на 28. 03. 2016г. около 22,00ч., при пресичането
на улица в гр. Перник, срещу Централна ремонтна база, от водача на лек
автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, М.Й.Л.. Установено е, че за този лек
автомобил е била налице задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към
датата на ПТП - 28. 03. 2016г., сключена
със ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София. При това положение и съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, застрахователното дружество дължи на
увредената Я.М.Е. обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди.
По отношение на
имуществените вреди. Искът е доказан до пълния му претендиран
размер от 1 607,70лв., която сума застрахователното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата.
По отношение на
неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗ, от тези на
раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на
пострадалата – в активна трудоспособна възраст на ***, към датата на инцидента,
от характера на уврежданията – общо пет фрактури /две на таза и три на левия
крак в областта на коляното и под него/, от проведеното лечение, в това число и
две операции - на левия крак и на таза, от претърпените болки и страдания по
време на причиняване на уврежданията, по време на лечението и по време на последващата рехабилитация,
от претърпените неудобства от битов характер през времето, когато е била
с ортеза и на легло, от продължителността на
лечението 394 дни, през което време е изпитвала затруднения с придвижването си,
от обстоятелството, че й е призната на два пъти временна трайна
неработоспособност 52% - за една година и след това за три години, от
неблагоприятната промяна в живота на ищцата, от обстоятелството, че се касае за
жена, на която са останали белези за цял живот – два точковидни от операцията
на таза, два от операцията на левия крак и един на челото с дължина 8-9см., от
състоянието на пострадалата към момента – лека накуцваща походка с левия крак,
по – тънък ляв крак, халтавост на външната странична връзка на лява колянна става, причиняваща ограничения в крайната фаза на
свиване на коляното, от размера на минималната работна заплата към датата на
увреждането – 420лв. и от размера на минималната работна заплата към настоящия
момент - 510лв., Пернишкият окръжен съд
намира, че сумата от 60 000лв. би обезщетила справедливо Я.Е. за
претърпените от нея неимуществени вреди.
Съдът намира, че
възражението на ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, се явява основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Закона за движението по пътищата - при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки. От приложения по делото констативен протокол и скица към
него, от заключението на комплексната автотехническа
и съдебно – медицинска експертиза на вещите лица инж. В.Н.В. и д-р М.П.М.,
както и от устните обяснения на вещото лице инж. В., дадени в съдебно заседание,
се установява, че на мястото, където Я.Е. е извършвала пресичане на пътя, не е
имало пешеходна пътека и обозначаването на такава. Най – близката пешеходна
пътека се е намирала на разстояние около 200 – 250м. С оглед обстоятелството,
че на мястото на пресичане на пътя от пострадалата не е имало пешеходна пътека,
съдът намира, че обезщетението следва да се намали с 1/6.
Освен това от заключението
на комплексната автотехническа и съдебно – медицинска
експертиза на вещите лица инж. В.Н.В. и д-р М.П.М., както и от устните
обяснения на вещото лице инж. В., дадени в съдебно заседание, се установява, че
когато Е. е тръгнала да пресича пътя, лекият автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***
е бил спрял в по - отдалеченото платно на пътя на разстояние 40,63лв. от мястото на последвалото ПТП. Когато
вече пешеходката е започнала самото пресичане на пътя, лекият автомобил е
потеглил в своето платно. Тъй като там мястото е осветено и пътят е прав, то и
пешеходката е имала видимост към потеглящия автомобил и водачът на потеглящият
автомобил е имал видимост към пешеходката. Е. не е положила никакви усилия,
включително и най – елементарните такива да се предпази от приближаващия се
автомобил, като застане на място, а е продължила пресичането. Същата е
извървяла общо 10,60м. напряко на пътя за време от 6,65 секунди, преди да я
блъсне автомобилът с предната си крайна дясна част. С оглед това съдът намира,
че обезщетението следва да бъде намалено с още 1/6 за неполагане на най – елементарната грижа от страна на Е., която
всеки друг би положил в същата ситуация. Съдът следва да отбележи, че освен
текстовете от ЗдВП, които водачът е нарушил виновно и
за които е постановена присъдата, същият е имал възможност да спре и да
пропусне пешеходката, да намали скоростта или да продължи със същата скорост,
но да промени траекторията на движение на лекия автомобил малко вляво, като при
всичките тези хипотези не би настъпило ПТП. Следователно обезщетението от
60 000лв. за претърпените неимуществени вреди следва да се намали с общо
1/3, което се равнява на сумата от 20 000лв., а на ищцата следва да й се
присъди сумата 40 000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди.
Ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата
41607,70лв., представляваща претърпените от нея вреди от процесното
ПТП, от която :
-Сума в размер
1607,70лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
/медицински разходи за лечение и възстановяване/ и
-Сума в размер на 40 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение
лихвите за забава. С исковата молба, предявена от адвокат В. Б., те се
претендират от датата на увреждането /ПТП/ - 28. 03. 2016г. В съдебно заседание
на 13 март 2017г. за ищцата се явил друг
процесуален представител – адвокат Ш., която е поставила въпроса за плащане на
лихвите за забава от датата на получаване на поканата от ищцата, изпратена й и
от ответното застрахователно дружество, но без да е направено изменение на иска
в тази насока. Пернишкият окръжен съд като взе предвид, че по делото няма данни
да е уговарян срок за изплащане на обезщетението по застраховка „гражданска
отговорност“; че поканата за заплащане на обезщетение в размер на 150 000лв.
имуществени и неимуществени вреди от Я.Е. по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, е
изпратена с куриерска услуга на 09. 03. 2017г. /л.109/; че с писмо изх. № НЩ –
2166 / 30. 03. 2017г. /л.114/ Я.Е. е била поканена от дружеството да представи
допълнителни доказателства по реда на чл. 106, ал.3 от КЗ, като по делото няма
доказателства кога Е. е изпълнила тези указания, но с писмо изх. № НЩ-5102 /
02. 08. 2017г., пълномощникът на Е., адвокат Б. е уведомен, че дружеството
предлага общо 5000лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, то
тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ е изтекъл на 09. 06. 2017г. и от 10.
06. 2018г. застрахователното дружество е забава. Следователно на основание чл.
409, вр. с чл. 405, вр. с
чл. 108, ал.3, вр. с чл.496, ал.1 от КЗ лихвите за
забава върху главницата 41607,70лв., следва да се присъдят от 10. 06. 2017г. до
окончателното им изплащане.
Искът, с който се
претендира присъждане на сума над 40 000лв. до 68 392,30лв., като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, с която се
иска присъждане на лихви за забава върху главницата за периода от 28. 03.
2016г. до 09. 06. 2017г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищцата е направила
разноски пред настоящата инстанция в размер на 2 800лв. за адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода по делото ответното дружество следва да бъде
осъдено да й заплати сумата 1 664,30лв., представляваща направените от нея
разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ответното дружество
е направило разноски пред настоящата инстанция в размер на 4 080лв., от
които 4000лв. за адвокатско възнаграждение и 80лв. възнаграждение за вещо лице.
Съразмерно на отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответното дружество сумата 1654,86лв.
Тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски, на основание чл.78, ал.6
от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 300лв. разноски за вещи лица и сумата 1664,30лв.
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Я.М.Е., с ЕГН *********, сумата 41 607,70лв. /четирдесет и една хиляди шестстотин и седем лева и
седемдесет стотинки/ по сключен договор за „Гражданска отговорност“ с полица № ***,
като обезщетение за претърпени от нея вреди от ПТП на 28. 03. 2016г. в гр.
Перник, с лек автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, собственост на М.Й.Л., с ЕГН **********,***,
управляван от същия, от която сума :
-Сума в размер 1607,70лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /медицински
разходи за лечение и възстановяване/ и
-Сума в размер на 40
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата
41 607,70лв., считано от 10. 06. 2017г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 1 664,30лв.
/хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща
направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение пред Пернишкия
окръжен съд, съразмерно с уважената част от иска, като в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за горницата над 40 000лв. до 68 392,30лв. и в
частта, с която се претендира присъждане на лихви за забава върху главницата за
периода от 28. 03. 2016г. до 09. 06. 2017г. – ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд
сумата 300лв. разноски за вещи лица и сумата 1664,30лв. държавна такса,
ведно със законните лихви за забава на държавни вземания върху двете суми,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я.М.Е., с ЕГН *********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата 1654,86лв., представляваща
направените от дружеството разноски пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: