Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1497 30.04.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 616 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът К.Б.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. А.К., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, сумата от 1 700 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиране на защита срещу повдигнатото обвинение и сумата от 1 100 лева- лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 10.07.2016 г.- 10.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците за вреди, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 09.07.2016 г. срещу ищеца бил подаден сигнал до Шесто РУ на МВР- Пловдив от Б.К.М., за това, че той не спазвал издадената по гр. дело № 6806/ 2016 г. на ПРС, XXII гр. с-в, заповед за незабавна защита по отношение на В.Й.М.. Бил задържан със заповед по ЗМВР до 10.07.2016 г., като в присъствие на ангажирания от него *** Е.К. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 296 ал. 1, предложение второ от НК, с мярка „подписка“. С постановление на РП- Пловдив от 12.08.2016 г. срещу обвиняемия започнали процесуално- следствени действия. На 02.03.2017 г. с определение ПОС окончателно прекратил наказателното производство, като съдът приел, че извършеното не представлява престъпление. В резултат на незаконосъобразното обвинение ищецът бил претъпял имуществени и неимуществени вреди. Имуществените се изразявали в заплатени адвокатски хонорари, както следва: на адв. Е.А., участвал при привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение- 300 лева; на адв. А.К.- за представителство по ДП- 300 лева, за представителството пред ПРС и ПОС в производството по чл. 243 ал. 3 от НПК- 400 лева и за представителство в настоящия процес- 700 лева. В резултат на незаконното обвинение за период от 7 месеца и 23 дни бил подложен на непрекъснат стрес, имал понижено самочувствие, бил разсеян в работата, изпитвал срам от познати, приятели и от сина си. До тогава не би посещавал полицейско управление, бил се доказал през живота си като съвестен гражданин. Работел на ръководна длъжност, бил уважаван от колегите си, а в следствие на наказателното производство изпитвал срам и унижение, които му пречели в работата. Не бил нарушавал закона и винаги го спазвал. Претендира и присъждането на лихва за забава за обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 100 лева за периода 10.07.2016 г.- 10.01.2018 г. Моли и за разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Твърди, че не били ангажирани доказателства за това, че ищецът бил претърпял неимуществени вреди. Независимо, че отговорността по ЗОДОВ била обективна, в тежест на ищеца било да установи своите вреди, техния размер и наличието на причинна връзка. В случая действията на органите на прокуратурата били законосъобразни. Освен това, тук можело да намери и приложение нормата на чл. 5 от ЗОДОВ, защото увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалия, който със своето противоправно поведение сам дал повод за наказателното преследване. В случай на алтернативност се посочва, че размерът на претенцията за обезщетение за неимуществените вреди бил прекомерно завишен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика. Наказателното преследване било приключило в разумни кратки срокове, обвинението не било за тежко умишлено престъпление, а спрямо лицето била взета най- леката мярка за неотклонение, без да имало други процесуални мерки за принуда. Оспорва се претенцията за имуществени вреди, като се твърди, че липсвали доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в ДП. Освен това се посочва, че сумата от 700 лева- хонорар по настоящото дело представлявала разноски, а не вреди, които да са последица от обвинението и тя евентуално следвало да се присъди съобразно изхода от спора. Възразява се и относно началният момент на претенцията за лихва за забава, който следвало да бъде от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а не от повдигане на обвинението. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено досъдебно производство № 329/ 2016 г. описа на Шесто РУ на ОД на МВР- Пловдив (пр. пр. № 6295/ 2016 г. на Районна прокуратура- Пловдив), образувано против ищеца за престъпление по чл. 296 ал. 1, предложение второ от НК, приключило с постановление от 30.11.2016 г. на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Като писмени доказателства са представени копия от трудов договор на ищеца и допълнително споразумение към него, справки от НАП по чл. 62 ал. 5 от КТ и служебни бележки от работодател.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 03.04.2018 г.). Св. Й.А.У.- приятел на ищеца, посочва, че го познавал като съвестен човек, който през годините нямал проблеми с органите на реда. Имал проблеми само след развода, от което му се появили и здравословни проблеми. Св. Д.И.Б.- колега на ищеца, разказва, че ищецът бил викан в полицията за обяснения и отсъствал от работа. Бил притеснен, тежко преживял развода си. Свидетелите не знаели за образувано наказателно дело спрямо приятеля им.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 296 ал. 1, предложение второ от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели- приятели на ищеца, които посочват, че същият имал семейни проблеми след развода с бившата си съпруга и по този повод бил викан в полицията на разпити, като и двете лица заявяват, че не знаят срещу ищеца да е било водено наказателно производство. С други думи, фактът на обвинението не е станал достояние сред колегите или близките на ищеца, като околните са възприели неговите тревоги и притеснения само във връзка с развода. Така не се установяват твърденията от исковата молба за стрес, безпокойство, накърнен авторитет в следствие на обвинението, защото негативните последици за душевния мир на лицето от наказателното дело в обществото са били приети като неуредени семейни отношения след развода, а не като проблеми поради действията на прокуратурата. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално или здравословно състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, но свидетелските показания не са в тази насока.
Отделно от това, последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (като конфликти в семейството, раздразнителност, проблеми в работата и т.н.), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка и чувството на несигурност в работата и нарушено спокойствие, не могат да се дължат само да незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво отрицателно отношение от страна на околните. Напротив- и двамата свидетели посочват, че ищецът бил съвестен и уважаван от колегите си, никой не бил говорил против него, нито се бил отдръпнал, още по- малко пък в работата се е разбрало за това, че той е обвиняем. Единствено се наблюдавала разсеяност и притеснение, което обаче всички го отдавали на семейните му проблеми. Въобще пък не се изнасят данни за това общественият му авторитет да е бил накърнен или изграденият му с годините имидж да е пострадал. Така личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции в трудовата му дейност представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за период от само няколко месеца, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Не се доказа също така обвинението да е предизвикало някакво влошаване на здравето на лицето или да е оказало вредно влияние в тази насока, нито пък за такова нещо е представена медицинска документация за състоянието му, която да го установи.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, както и неудобство и емоционален дискомфорт, но в процеса въобще не се установи нито да е имало някаква негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха продължителни или мъчителни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление, което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай досъдебното производство е образувано във връзка с подаден сигнал за неизпълнена заповед за незабавна защита по ЗЗДН, като ДП е образувано на 09.07.2016 г., ищецът веднага е дал обяснения, бил е привлечен като обвиняем на 10.07.2016 г. и на следващия ден е разпитан в това си качество, като е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, а след това е била взета най- леката възможна мярка за неотклонение „подписка”, без по отношение на същия да са прилагани каквито и да е други ограничения от страна на разследващите. С постановление на прокуратурата от 30.11.2016 г. наказателното производство срещу него е било прекратено. В последствие обвиняемият е обжалвал по съдебен ред това постановление, което е било потвърдено от районния съд и изменено от въззивната инстанция в частта относно квалификацията на основанието за прекратяване. В тази връзка следва да се отбележи, че действително право на обвиняемия е било да атакува постановения прокурорски акт в частта относно мотивите за прекратяването, но от значение за делото е само обстоятелството, че с този акт наказателното производство е било прекратено и лицето повече не е имало качеството на обвиняем. Проверката на съда при инстанционния контрол спрямо основанието за прекратяване и даването на точната правна квалификация не се отразяват на продължителността на разследването и не могат да бъдат аргументи в подкрепа на продължителността на досъдебната фаза. Това разбира се не може да бъде тълкувано и във вреда на обвиняемия, който упражнява правото си на защита, но за преценката за основателността на претенцията по ЗОДОВ е достатъчен единствено фактът на прекратяване на ДП. Същият е настъпил по- малко от пет месеца след образуване на производството, който срок е разумен и кратък, като продължителността на разследването се е дължала на изцяло на обективни причини (събиране на доказателства и разпити на свидетели). В рамките на ДП ищецът първоначално е дал обяснения и е бил разпитан, а в последствие още веднъж е присъствал с адвоката си при предявяване на разследването, като с това се изчерпва неговото участие. Задържането му по ЗМВР не следва да се обсъжда тук, доколкото претенцията не е предявена против МВР, а пък прокуратурата не е продължила това задържане до 72 часа. Не се установява конкретният случай да е придобил обществен отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото
не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно
или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с
действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването
(укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания).
Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал съдействие на
разследващите, дал е обяснения, като в нито един момент той не се е признал за
виновен и не е променял тази своя позиция. Оттук следва, че не може да се
приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите,
за да се мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е силно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, нарушено спокойствие и житейски ритъм, трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено на база анализа на събраните гласни доказателства и според общоприетия критерий за справедливост, а не като сравнение с получаваното от лицето месечно трудово възнаграждение, каквато теза се поддържа, поради което съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 8 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, както е претендирана- считано от подаване на исковата молба.
Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая обезщетението за вреди следва да се присъди от момента, в който е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство, защото по- рано не са били налице предпоставките за предявяване на претенцията по реда на ЗОДОВ. Постановлението за прекратяване на НП е влязло в сила на 02.03.2017 г. с определението на окръжния съд за изменение на основанието за прекратяване, или началният момент на лихвата за забава върху присъдената главница за неимуществени вреди от 1 000 лева следва да е от 02.03.2017 г., считано до крайната претендирана дата- 10.01.2018 г. (денят на подаване на исковата молба). Размерът й възлиза на сумата от 87, 68 лева, изчислен служебно от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез електронен калкулатор, като до пълния размер на сумата от 1 100 лева и за периода от 10.07.2016 г. до 02.03.2017 г. искът следва да се отхвърли.
Досежно третата претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение в досъдебната фаза, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на обвиняемия. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред органите на ДП, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест щом незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По настоящото дело са представени писмени доказателства- договор за правна защита и съдействие (л. 9) за платени на адв. К. в брой 400 лева по повод обжалването на постановлението на прокуратурата за прекратяване на НП. По приложеното ДП (лист 14 и 15 от том I) са налични два договора за правна защита и съдействие, според който са упълномощени съответни *** К. и К. да защитават обвиняемия по делото, при изцяло платено възнаграждение от по 300 лева на всеки един от тях. При положение, че въпросните суми са били реално направени за защита на обвиняемия, те следва да се присъдят в негова полза в пълен размер. Неоснователно е искането за присъждане тук на разноските по настоящото дело, доколкото те не произтичат от факта на незаконното обвинение, а се явяват последица от исковия процес и следва да бъдат присъдени с оглед резултата от спора, като се обсъдят по- долу.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че такива са реално направени. Внесената сума от 20 лева за държавна такса (л. 7) следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според представения договор за правна защита и съдействие (л. 8) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 700 лева, от която следва обаче да му се присъдят само 135, 31 лева, изчислени по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на К.Б.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. А.К., сумата от 1 000 (хиляда) лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на иска- 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 296 ал. 1, предложение второ от НК по ДП № 329/ 2016 г. по описа на Шесто РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 6295/ 2016 г. на Районна прокуратура- Пловдив, по което наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурора, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева; ОСЪЖДА да му заплати сумата от 87, 68 (осемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) лева- лихва за забава върху присъдената главница от 1 000 лева за периода 02.03.2017 г.- 10.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на тази лихва за забава над сумата от 87, 68 лева до пълния й предявен размер от 1 100 лева и за периода 10.07.2016 г.- 02.03.2017 г.; ОСЪЖДА още да му заплати и сумата от 1 000 (хиляда) лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за осъществена защита в досъдебната фаза по наказателното производство, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска- 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за имуществени вреди над сумата от 1 000 лева до пълния й предявен размер от 1 700 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на К.Б.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. А.К., разноските по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 135, 31 (сто тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД