Р Е Ш Е Н И Е
№ 1138/2.7.2020г.
гр. Пловдив
02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХXV състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия Златанова адм. д. № 3891 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.Е.Т., ЕГН **********,***,
чрез пълномощниците – адвокат Г. и адвокат К., срещу
Ревизионен акт № Р-16001616005975-091-001/11.04.2017 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 374/21.06.2017 г. на
изпълняващ правомощията на директор дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика"– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ. за 2010 г. в размер на
3 865.14 лв. и лихви в размер на 2 347.39 лв.; за 2011 г. – в размер
на 2 899.50 лв. и лихви – 1 460.50 лв.; за 2012 г. в размер на 4 160.00 лв. и лихви –
1 668.85 лв.; за 2013 г. в размер на 4 038.85 лв. и лихви –
1 209.92 лв.; за 2014 г. в размер на 1 564.00 лв. и лихви – 309.61
лв. и за 2015 г. в размер на 1 815.10 лв. и лихви в размер на 174.50 лв.,
както и задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице,
както следва: авансови вноски за ДОО за периода м.01.м.11.2010 г. в размер на
508.20 лв. и лихви – 478.19 лв.; авансови вноски за ДЗПО за периода м.01. –
м.11.2010 г. в размер на 231.00 лв. и лихви – 271.36 лв. и авансови вноски за
ЗО за периода м.01. – м.11.2010 г. в размер на 369.60 лв. и лихви – 255.12 лв.
Жалбоподателят моли да се отмени РА като неправилен и
незаконосъобразен. Излага подробни съображения за необоснованост на
констатациите на приходната администрация. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Р., е на становище за неоснователност
на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,намери за
установено следното:
Настоящото производство е повторно. С Решение №
17156/16.12.2019 г. на ВАС, постановено по адм. д. №
7737/2019 г. са дадени указания да се назначи съдебно-счетоводна експертиза,
която да установи следва ли преведените към служителите на дружеството – Й.М.Й.,
К.Б. и М.Р.С. да бъдат изключени от данъчната основа за облагане на Г.Т. или не
и защо.
Установено е в хода на ревизията, че Г.Е.Т. е
регистриран по реда на ДОПК в ТД на НАП – Пловдив с ЕГН ********** и адрес по
чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК – гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел“ № 7, ет.3, ап.7, като за
ревизирания период 2010 – 2015 г. има участия в следните дружества – местни
юридически лица: - „Проджест Родопи Даймънд“ ООД, ЕИК по Булстат ********* – съдружник и
управител от 20.04.2011 г. до момента; - „Уайн
портал“ ЕООД, ЕИК по булстат ********* – едноличен
собственик и управител за периода 20.03.2009 – 13.12.2014 г.; - „Ем джи травъл“ ЕООД, ЕИК по Булстат
********* – съдружник и управител до 01.12.2010 г.
За периода 2010 – 2015 г. лицето не е подавало
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Получаваните доходи за периода са подробно
анализирани на стр. 4-5 от РД, като е констатирано, че до момента на изготвяне
на доклада, от лицето не са представени служебни бележки за получените доходи
от трудови правоотношения, изискани с ИПДПОЗЛ № Р-16001616005975-040-001/01.09.2016
г.
Получавани са и доходи като собственик на търговски
дружества – подробен анализ за това е извършен в РД – стр.5 от същия, при което
е констатирано, че РЛ е извършило покупко-продажба на дялове в дружество „Ем джи травъл“ ООД, като е внесен от
него дялов капитал в размер на 3 000 лв., но не са представени
доказателства за изплатени суми от посоченото дружество през 2010 г. на РЛ.
В РД е посочено, че продажбата на
дялове е облагаем доход по реда на чл.33 ал.3 от ЗДДФЛ, който се облага с ДДФЛ
в декларация по чл.50 от с.з. Лицето не е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ
за получените облагаеми доходи на основание чл.33 ал.3 от ЗДДФЛ, като е
установено, че облагаемият доход по чл.33 ал.3 от ЗДДФЛ е 0.00 лв.
Установено е,че от ревизирания е деклариран един заем,
получен през 2008 г. от „Банка ДСК“ АД, а проверката в регистър „Заеми“ е
установила, че за периода 2010 – 2015 г. няма данни за получени или
предоставени заеми от Г.Т..
Установено е,че лицето е следвало да подаде декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г. във връзка с изплатени суми от „Синергон енерджи“ ЕООД, касаещи
суми по извънтрудови правоотношения, като доход по
чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ, за които дружеството е подало декларация обр.6, както и справка по чл.73 от ЗДДФЛ.
Направен е анализ на извършените от лицето разходи,
подробно посочени в РД от т.IV.7 до т. IV.12, при което е установено, че Г.Е.Т.
е получавал възнаграждението си като управител по договор за управление и
контрол лично от себе си, като е теглил в брой от банковата сметка на „Евъргриъйн пропъртис“ ЕООД или е правил преводи по личната си сметка и оттам на
лица, пряко свързани с дейността на фирмата; установено е, че по сметка
подотчетни лица, партида на ЗЛ са осчетоводени: - 63 142.84 лв. в т. ч.:
преведени суми от дружествената сметка по личната сметка на Г.Т. са: - за 2012
г. – 5 735.00 лв.; - за 2013 г. – 33 800.00 лв.; . за 2014 г. –
15 490.00 лв. неправомерни плащания на разходи, несвързани с дейността на
дружеството; усвоен кредит от същия; установена е липса на средства в брой на
дружеството за периода 2012 – 31.05.2014 г. в размер на 107 693.74 лв.
Съгласно информацията, съдържаща се в предоставените
от проверяваното лице банкови извлечения за наличностите и движението по
разкритите му банкови сметки са установени получени преводи, както и вноски в
брой, лично от него, и такива, направени от различни физически лица с по-големи
стойности, за които в РД са изготвени подробни справки в табличен вид – стр. 13
– 16 от РД. Посочено е, че в таблицата не са включени всички получени преводи
от „Евъргрийн пропъртис“
ЕООД с основание за плащане – аванс и заплата. Органите по приходите са
установили, че част от ФЛ са предоставили парични средства в заем на РЛ и
съответно, не представляват облагаем доход.
Сумите са усвоявани от Г.Т., като са теглени парични
средства в брой и са правени преводи към различни интернет сайтове за залагане,
установено от представените извлечения.
В РД подробно са описани реализираните обороти и салдата по банковата
сметка в банка „ДСК“ ЕАД.
Според представените писмени обяснения от Г.Т.
описаните в таблицата вноски по банковата сметка имат частен характер и нямат
общо с „Евъргрийн пропъртис“
ЕООД и служителите и свързаните с тях дружества. В хода на проверката от страна
на РЛ, не са представени доказателства за произхода на средствата и основанието
на което са внасяни сумите.
Въз основа на събраните доказателства ревизиращият
екип е установил, че има внесени суми от Г.Т. по банковата сметка в размер на
183 942.90 лв. без същият да доказва произхода им и е налице недостиг на парични средства размер на
107 693.74 лв., установени при проверка и ревизия на „Евъргрийн
пропъртис“ ЕООД;
От страна на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД са били
предоставяни на Г.Е.Т. суми, осчетоводени от дружеството като предоставени на
подотчетно лице, които не са върнати обратно в дружеството до неговото
освобождаване. От събраните доказателства не се потвърждава тезата на лицето,
че получените средства са с цел тяхното предоставяне на работници, тъй като
само част от получените средства са предоставени на работници в дружеството;
Съгласно РД №
Р-16001616003291-092-001/03.11.2016 г. Г.Т. твърди, че на него и на настоящия управител
са били изплащани, без да са отчитани, бонуси в размер на 5% от резервациите,
които са възлизали на около 500.00 лв.; при ревизия на „Евъргрийн
пропъртис“ ЕООД са установени укрити приходи и е
начислен корпоративен данък; при ревизията на „Евъргрийн
пропъртис“ ЕООД е установено, че всички вноски и тегления от лицето Г.Т. са с неясен
характер, няма основание и произход на тези средства; при ревизията на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД не е
установен и не е начислен данък при източника върху тези предоставени парични
средства.
Поради това е прието, че са по личната сметка на РЛ,
внесените парични средства в брой представляват недеклариран доход, облагаем по
реда на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, като същите са представени в табличен вид на стр.
17 – 20 от РД.
Така е установено, че постъпилите по банковите сметки
на РЛ суми са, както следва: - за 2010 г. – 40 421.04 лв.; за 2011 г. –
37 598.00 лв.; - за 2012 г. – 41 600.00 лв.; за 2013 г. –
45 388.50 лв.; за 2014 г. 0- 30 640.00 лв. и за 2015 г. – 18 295.00
лв., които са определени като доходи, попадащи в хипотезата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
С оспорвания РА са установени и задължения
на Г.Е.Т., в качеството му на самоосигуряващо се
лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, за периода от 01.01.2010 до 31.12.2015 г.
В хода на ревизията е установено, че
ЗЛ, за периода, включен в обхвата на ревизията е регистрирано като:
Съдружник и управител на „Проджест Родопи даймънд“ ООД от
20.04.2011 г. до момента;
Едноличен собственик и управител на „Уайн портал“ ЕООД за периода 20.03.20009 г. – 13.12.2014
г.;
Съдружник и управител на „Ем джи травъл“ ООД за периода
26.09.2008 г. – 01.12.2010 г.
Установено е, че РЛ е упражнявало
трудова дейност в качеството му на самоосигуряващо се
лице за периода от 01.01.2010 г. до 01.12.2010 г.,
като съдружник в „Ем джи травъл“
ООД. В нарушение на разпоредбата на чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, Г.Т. не е подал
декларация за започване на дейност като съдружник и управител на соченото
дружество. Въпреки упражняваната от него дейност, същото не е правило
задължителни осигурителни вноски съгласно нормативната уредба на КСО и ЗЗО.
В нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/2005 г.
на МФ, Г.Т. не е подал информация с декларация обр.1
за дните - осигуряване, осигурителния доход и осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за всяка една от годините,
включени в ревизирания период. Не е подадена декларация обр.6
в нарушение на чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № / за общия размер на дължимите вноски
за ЗОВ.
В РД е посочено, че РЛ попада в обхвата
на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като
съдружник и управител на „Ем джи тревъл“
ООД през периода 01.01.2010 г. – 30.11.2010 г.
Подробно е посочена нормативната уредба, вменяваща като задължение за ФЛ – Г.Т.
да внася ЗОВ, съгласно разпоредбите на КСО и ЗЗО и подзаконовите нормативни
актове, свързани с тях.
В хода на ревизионното производство
органите по приходите са установили, че ЗЛ, в качеството му на самоосигуряващи се лице, не е внесло в срок авансово
дължими вноски за ЗОВ за периода 01.01.2010 г. –
30.11.2010 г. върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със ЗБДОО за 2010 г. Изготвени са таблици, в които са посочени месечният
осигурителен доход и дължимите вноски.
За да потвърди РА, решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно
нормативната база, уреждаща двата вида финансови отношения, отразени в
оспорения РА.
В предходното съдебно производство е изслушана и
приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която съдът кредитира при разрешаването на спора.
В изпълнение указанията на ВАС, в
съдебно заседание на 18.06.2020 г. е изслушана и приета без възражения от
страните допълнителна ССчЕ, тъй като първоначално
изготвената в настоящото съдебно производство не отговаря на въпроса, поставен
в указанията на ВАС. За изготвянето на заключението вещото лице е използвало
всички приложени по делото документи, подробно описани от него в експертизата.
В резултат на извършената проверка вещото лице стига
до извода,че жалбоподателят Г.Т. е превеждал от личната си банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД с IBAN *** Радомирова Самуилова, К.Б.
и Й.М.Й. (и тримата, служители на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД) следните суми, за процесния
период от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г., както
следва:
-М.Р.С. – общият размер на сумите, с които Г.Т.
директно е извършил превод към банковата сметка на С. е 58 732.00 лв.;
-К.Б. - общият размер на сумите, с които Г.Т. директно
е извършил превод към банковата сметка на Б. е 53 070.00 лв.;
-Й.М.Й. - общият размер на сумите, с които Г.Т.
директно е извършил превод към банковата сметка на Й. е 20 934.00 лв. или общо преведена от жалбоподателя към
тримата служители сума е в размер на 132 73600 лв.
С протоколно определение от 28.05.2020 г. съдът е
поставил и допълнителна задача на вещото лице – да провери и съобрази дали в
хода на ревизията спорните суми общо в размер на 183 942.90 лв. са били
приспаднати при определяне на данъчните задължения от ревизиращите.
Така, вещото лице е установило, че вноските по
банковата сметка на жалбоподателя възлизат общо на 698 590.54 лв., които
са формирани от 183 972.54 лв., внесени от жалбоподателя и 514 618.00
лв., внесени и преведени от български и чуждестранни физически и юридически
лица. Разходването на средствата по банковата сметка на жалбоподателя възлиза
общо на 703 576.24 лв., които се формират от: 132 736.00 лв.,
преведени на Й. Й., К.Б. и М.С. и 570 840.24 лв., платени фирмени разходи
и изтеглени от жалбоподателя по Приложение № № от основното заключение.
Експертизата е установила, че от внесените суми, данъчният орган е обложил
183 972.54 лв., внесени от жалбоподателя, а останалите суми, не са
обложени. А по отношение на разходваните средства, експертизата е установила,
че данъчният орган е намалил 514 618.00 лв., представляващи платени
разходи на служители на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД 132 736.00 лв. и други фирмени
разходи, при което остават 183 972.54 лв., след тези приспадания, които
съответстват на внесените от жалбоподателя и обложени с процесния
РА. Това, по мнение на експерта, означава, че начетът по процесния
РА в размер на 183 972.54 лв. е без сумите, които са преведени на
цитираните по-горе три лица в общ размер на 132 736.00 лв. и не следва са
бъдат намалявани от 183 972.54 лв.
Крайният извод на вещото лице е, че размерът на
данъчните задължения на лицето са такива, каквито са определени в оспорения РА.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Така направените констатации и
определените въз основа на тях данъчни задължения се оспорват от жалбоподателя,
като се претендира, че не са налице доходи от неустановен източник, тъй като са
били дадени обяснения и представени доказателства в хода на ревизията за
внасяни по личната банкова сметка *** „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД по изрично нареждане на едноличния
собственик на капитала на дружеството, които той е разходвал от името и в полза
на търговското дружество – за възнаграждения, за ремонти, за апартаментите,
притежавани от собственика и неговите роднини и други; неправилно не са
кредитирани представените доказателства, събрани и в хода на извършена проверка
ревизията, както и свидетелските показания на трите лица – Самуилова, Б. и Й.,
дадени пред по делото, водено от „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД срещу жалбоподателя за предявен иск в
размер на 107 693.74 лв. Твърди се също така, че част от средствата са
разходвани в поза на „Евъргрийън пропъртис“
ЕООД, което обстоятелство не е отчетено от ревизиращия екип. Така направените
възражения съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ
облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от: всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон, и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. В процесния случай според органите по приходите са разходвани
средства, за които няма данни как са придобити, като не са ангажирани
релевантни доказателства за източника и основанието за наличността им, при
което са налице данни за налични парични доходи, които не са декларирани
надлежно. Императивно изискване на разпоредбата на чл.35 т.6 от закона, е
доходът да е от източник, който не е изрично посочен в този закон, което
означава, че в констатациите на обжалвания РА да залегне изрично основанието за
получаването на такъв доход, който освен това следва да е придобит правомерно
/от дейности, незабранени от закона/.
В случая органите по приходите не са се позовали на
тази презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл.122 и сл. от ДОПК,
а ревизионното производство е приключило по общите процесуални правила, които
изискват данъчните фактически състави, водещи до определяне на задължения, да
се установят при условията на първоначално пълно доказване от администрацията,
съгласно § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл.170 ал.1 от АПК, вкл. в конкретния
казус относно наличието на получен доход от конкретен източник.
С оглед гореизложеното, при определяне данъчната
основа за облагане с данък доходите на физическите лица в хода на ревизия,
провеждана по общия ред, органите по приходите следва да се съобразят
единствено и само с правилата, изрично посочени в ЗДДФЛ.
Видовете облагаеми доходи са регламентирани в чл.10 от ЗДДФЛ и между тях доходи без произход не са посочени. Вярно е и, че съгласно
разпоредбата на чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от
всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година,
с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, но тук
законът борави с термина "доходи, придобити от източници", което е
нещо различно от извършени разходи. За да се приложи избраният подход за
облагане, е необходимо да се установи не само наличието на разход, но и неговият
произход – наличието на средства и начина на тяхното придобиване, като доказателствената тежест за установяването на тези
релевантни за спора факти е на ответната страна.
С оглед на представените по делото доказателства –
събраните в хода на ревизията писмени и представените при съдебното дирене
гласни доказателства, съдът приема, че фактическите констатации на органите по
приходите за наличието на парични средства с неустановен произход са
обосновани.
Безспорно е установено, че за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. по банковите сметки на Г.Т.
са установени преводи и вноски, извършени в брой, както лично от него, така и
от други лица в голям размер, а в същото време, лицето не е подавало ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за нито една от ревизираните години. Действително, част от
сумите за предоставени в заем /не представлява облагаем доход по ЗДДФЛ/, което
обстоятелство е отчетено от ревизиращия екип. Твърденията обаче на
жалбоподателя в насока, че сумите са предоставени за управление от работодателя
му и собствениците на апартаменти в притежаваните от „Евъргрийън
пропъртис“ ЕООД ваканционни комплекси не се подкрепят
от събраните, както в хода на ревизионното, така и в хода на настоящото съдебно
производство. Тъкмо обратното, от анализа на банковите сметки се установява по
безспорен начин, че лицето е използвало сумата в размер на 183 942.90 лв.
за задоволяване на лични нужди – покупка на луксозни вещи, залагания в казина и
пр. Отделно от това е установена и липса на средства в касата на дружеството в общ
размер на 170 846.58 лв., осчетоводена по сметка „Подотчетни лица“.
Доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите в тази
насока не се събраха в настоящото съдебно производство.
Безспорно е установено и, че
счетоводството на „Евъргрийъп пропъртис“
ЕООД е нередовно водено и не е извършвана проверка на касовата наличност за
доста голям период от време; липсват първични счетоводни документи за приемане
и отчитане на парични средства в брой; няма данни за извършени инвентаризации,
отделно от това е констатирано и отразяване - „липсващи документи“ за сумата от
3 478 лв. Липсват първични счетоводни документи, предавани срещу подпис на
счетоводител, липсват и ПКО и касови бележки за приходите от резервациите и
нощувките през периода от 2010 до 19.05.2014 г.
Отделно е установено и, че сумите,
превеждани от него на М.С.и Й. Й. по банков път, както и внасяните на каса по
банковата сметка на К.Б., са разходвани именно за нуждите на дружеството или
същите представляват трудови възнаграждения, тъй като, съгласно ССчЕ, приета в предходното съдебно производство, е констатирано,
че по отношение на М.С.и К.Б. не може да се установи за какво са разходвани
средства, а Й. е извършвал лични разходи. Безспорно е установено също така, че Г.Т.
е плащал лични разходи, както и, че няма осчетоводявания, които да доказват
документално, че той е разплащал разходи на дружеството.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата
ССчЕ, което е в подкрепа на тезата на приходната
администрация. Вещото лице е категорична, че сумите, изплатени на трите
лица – С./58 732.00 лв./, Б. / 53 070.00 лв./ и Й. /20 934.00 лв./ са
изключени от постъпленията по банковите сметки на Г.Т. , а от тук и,че от
внесените суми данъчният орган е обложил само 183 972.54 лв., като от
разходваните средства е намалил платените
разходи на служители на „Евъргрийън пропъртис“ ЕООД и други фирмени разходи. Крайният извод на
вещото лице е, че определените задължения са без сумата от 183 972.54 лв.
и същите са правилно определени.
Или иначе казано, безспорно е, че от
страна на „Евъргрийн пропъртис“
ЕООД към Г.Т. са превеждани средства, с които той е разполагал за личните си
нужди, които представляват за него доход, който той не е декларирал по
надлежния ред и не е заплатил дължимите данъци.
Каза се по-горе, че съгласно чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити
от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите,
които са необлагаеми по силата на закона, и след като Т. е получил през
ревизирания период парични средства по банковата си сметка, то за него се е
породило задължение за деклариране на същите - констатират се недекларирани
приходи и основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.
Предвид изложеното необходимо е да се
отбележи следното:
При надлежно установен размер на доходите и размер на
разходите, който не е спорен, съдът приема за правилни констатациите за
наличието на доходи, покриващи размера на разходите, които доходи не са изрично
посочени/декларирани. След като не се установява тези доходи да попадат в
хипотезите на чл.13 от ЗДДФЛ, те са облагаеми по презумпция и следва да се включат
в данъчната основа за облагане съгласно чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
По констатациите относно КСО и ЗЗО:
По отношение на така определените допълнителни
задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО, няма спор, че през ревизирания период Г.Е.Т. е
упражнявал трудова дейност в качеството му на самоосигурявящо
се лице в "Ем джи тревъл"
ООД, като съдружник и управител, за периода 01.01.2010
г. – 30.11.2010 г.; лицето не е внасяло ЗОВ и в нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от
Наредба № Н-8/2005 г. на МФ, не е подало декларация обр.1;
не е подадена и декларация обр.6 в нарушение на чл.3
ал.3 т.2 от същата наредба за общия размер на дължимите ЗОВ.
На основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО, лицето попада в
обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване
за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност
като съдружник и управител в търговско дружество за част от ревизирания период,
а именно: 01.01.2010
г. – 30.11.2010 г.
По смисъла на чл.5 ал.2 от КСО жалбоподателят е самоосигуряващо се лице и доходът, върху който се дължат осигурителни
вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл.6
ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.7 от КСО самоосигуряващите
се лица по чл.4 ал.3, т.1, 2, и 4 от същия кодекс правят осигурителни вноски за
своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по
реда на т.1 и т.2 на ал. 7. На основание чл.6 ал.8 от КСО окончателният размер
на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните
вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд
"Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока
за подаване на данъчната декларация (чл.6 ал.8 и чл.157 от КСО и чл.2 ал.4 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са
дължими на основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО.
В жалбата се възразява единствено, че неправилно е
определена основата за облагане по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Възражение относно констатациите в частта по КСо и ЗЗО не са направени, а и не се констатира
необоснованост на констатациите на приходната администрация в тази част.
С
оглед изложеното по-горе, жалбата на Г.Е.Т. е неоснователна и, като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 3 733.67 (три хиляди
седемстотин тридесет и три и 0.67) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение за всички инстанции (по 1357.18 лв. за производство пред
административния съд и 1 017.89 лв. за производството пред ВАС).
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Е.Т., ЕГН **********,***,
срещу Ревизионен акт № Р-16001616005975-091-001/11.04.2017 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 374/21.06.2017 г. на
изпълняващ правомощията на директор дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика"– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ. за 2010 г. в размер на
3 865.14 лв. и лихви в размер на 2 347.39 лв.; за 2011 г. – в размер
на 2 899.50 лв. и лихви – 1 460.50 лв.; за 2012 г. в размер на 4 160.00 лв. и лихви –
1 668.85 лв.; за 2013 г. в размер на 4 038.85 лв. и лихви –
1 209.92 лв.; за 2014 г. в размер на 1 564.00 лв. и лихви – 309.61
лв. и за 2015 г. в размер на 1 815.10 лв. и лихви в размер на 174.50 лв.,
както и задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице,
както следва: авансови вноски за ДОО за периода м.01.м.11.2010 г. в размер на
508.20 лв. и лихви – 478.19 лв.; авансови вноски за ДЗПО за периода м.01. –
м.11.2010 г. в размер на 231.00 лв. и лихви – 271.36 лв. и авансови вноски за
ЗО за периода м.01. – м.11.2010 г. в размер на 369.60 лв. и лихви – 255.12 лв.
ОСЪЖДА Г.Е.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ сумата от 3 733.67 (три хиляди
седемстотин тридесет и три и 0.67) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: