№ 58
гр. Провадия, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. П.а
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Гражданско дело №
20213130100891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Предявени са от СТ. К. М. , ЕГН **********, с адрес с.****, чрез
процесуалния й представител – адв. Д.К. срещу "АВАНГАРД СОД" ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.
„Деньо Чоканов” №8, вх.А, ет.8, ап.36, представлявано от С.К., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със
заповед № 197/25.06.2021г., издадена от управителя на ответното дружество,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда
на чл.225, ал.1 КТ в размер от 650 лв. за периода от 22.06.2021г. до
22.07.2021г.
Съдът не е допуснал направено искане за изменение на иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ, доколкото ищцата е заявила нов период и формулирала ново
искане към съда. Определението не подлежи на обжалване, поради което
предмет на настоящото производство е останало първоначално заявената
претенция в размер на 650лв. за периода 22.06.2021г. до 22.07.2021г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата работила по трудово
правоотношение при ответника, като заемала длъжността „охрана“, с
последно получено основно трудово възнаграждение в размер от 650лв. На
18.06.2021 г. излязла в платен отпуск. На 20.06.2021 г. в **** имало събитие,
на което била извикана да присъства и да вземе участие като доброволец. На
тази дата присъствала на събитието, имало концерт и танцувала. На
22.06.2021 г., когато вече трябвало да се връща на работа, й се обадил С.К. –
1
собственик на фирмата и й заявил, че ще бъде уволнена, защото уронва
престижа на фирмата, затова че е танцувала. Твърди, че не е злоупотребявала
с алкохол или други субстанции, че не е правила нещо вулгарно или обидно
за когото и да било. Твърди, че не са й дали възможност за обяснение и даже
не ги интересувало нейното становище. Принудили я, защото тя не била
съгласна с това, да подпише заявление за напускане по чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ. Това не било нейното желание. Обичала си работата и желаела да
продължи да я върши. Била огорчена и възмутена от отношението към нея.
Депозирала го в деловодството на фирмата. Твърди, че в предвидения от
закона седемдневен срок не е получавала отговор дали молбата й е одобрена,
а по смисъла на закона това трябвало да стане само и единствено писмено.
Писменото волеизявление било условие за действителност, за да бъде спазена
предписаната в закона форма. Счита, че в случая цялата процедура е била
опорочена. Нямало и воля от нейна страна за напускане. Нейното желание
било да продължи да работи на заеманата длъжност. Предвид изложеното се
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител, в който изразява становище за допустимост,
но неоснователност на исковете. Оспорва същите изцяло по основание и по
размер. Не оспорва обстоятелството, че между „Авангард СОД“ ЕООД и СТ.
К. М. е имало сключен трудов договор № 212/10.07.2020 г., съгласно който
същата е била назначена на длъжност „охранител“ в дружеството. Твърди, че
по неизвестни за работодателя причини, ищецът е инициирала прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като се е свързала
с оторизираното от дружеството отговорно лице на охранявания обект „****“
село ****, където е изпълнявала трудови си функции. Оторизираният
служител Г.Г. предоставил на С.М. изготвена от ответното дружество типова
бланка за прекратяване на договор по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ, а ищецът попълнила и подписала бланката и му я предала. Тъй като
седалището на дружеството било в гр. Велико Търново, заявлението било
изпратено на работодателя по куриер и доставено до офиса на дружеството на
24.06.2021 г. На следващия ден - 25.06.2021 г., управителят на дружеството
издал заповед за прекратяване на трудово правоотношение и изпратил същата
по куриер на С.М. с указание до куриера „да се подпише единия екземпляр на
заповедта и да се върне“. На 26.06.2021 г. заповедта била доставена на ищеца,
но тя отказала да подпише същата. На 28.06.2021 г. било изпратено
уведомително писмо до С.К. с изх. № 547/25.06.2021 г., с което същата била
уведомена, че във връзка с прекратяване на трудовия договор, следва да
изпрати трудовата си книжка на работодателя за попълването й. Писмото
било получено от ищеца лично на 01.07.2021 г. На 28.06.2021 г. било
изпратено и Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП за прекратяване на
договора. Недоказани били твърденията на ищеца, че в законоустановения
едноседмичен срок работодателят не е взел отношение по предложението за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325,
2
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. От представените по делото доказателства
било видно, че заявлението от ищеца е достигнало до нейния работодател на
24.06.2021 г. До 01.07.2021 г. (датата на изтичане на едноседмичния срок по
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ) до СТ. К. М. били изпратени и получени две
различни изявления от работодателя, че предложението й е прието. Оспорва
твърдението, че уволнението на ищеца е незаконно. Оспорва твърдението, че
ищеца има право на обезщетение по чл. 344. ал. 1, т. З от КТ. Счита, че
исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Д.К.,
която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли
същите да бъдат уважени. В дадения от съда срок представя писмена защита
по съществото на спора.
Ответното дружество се представлява от адв. Д.С., който поддържа
становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени. Депозира писмени бележки.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Не се спори и се установява от представен по делото трудов договор
№212, че на 10.07.2020г. между С.М. и ответника „Авангард СОД” ЕООД е
сключен трудов договор, по силата на който ищцата е била назначена на
длъжност „охранител” в ответното дружество, изменен с допълнително
споразумение от 04.01.2021г. и че основното й месечно трудово
възнаграждение е в размер на 650лв.
Със заявление вх.№249/24.06.2021г. от С.М. е отправено искане до
управителя на "Авангард СОД" ЕООД, за освобождаване от заеманата
длъжност.
Със Заповед № 197/25.06.2021г., издадена от С.К. – управител на
ответното дружество, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на
длъжност „охранител”. Като основание за прекратяване на трудовия договор е
посочено – "по взаимно съгласие на страните". Със заповедта е разпоредено
на лицето да се изплати обезщетение по чл.224 КТ – за неизползван годишен
отпуск за 2021г.
От страна на ищцата бе направено оспорване, че не е получила
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
При невъзможност заповедта за уволнение да бъде връчена на
работника или служителя, работодателят може да я изпрати по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка, съгласно чл. 195, ал. 2 КТ. За да е
осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Редовно е всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и 44 ГПК, както и
съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В този
3
смисъл са Решение № 283 от 06.04.2010г. по гр.д. № 507/2009г. ІІІ г.о. ВКС и
Решение № 39 от 27.02.2012г. по гр.д. № 410/2011г. ІІІ г.о. ВКС.
Заповедта за уволнение може да бъде връчена при отказ, който може
да бъде установен с всички доказателствени средства – Решение №
209/13.04.2011г. по гр.д. № 1105/2010г. ІV г.о. ВКС.
Във връзка с горното оспорване по делото са събрани гласни
доказателства от служителя на Еконт, който е доставил до ищцата заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелят Д.П. П. споделя
пред съда, че ясно помни случая, предвид това, че е единствения такъв /с
отказ от получаване/ в с.****. Преди да отиде на адреса е позвънил на
телефона на ответницата и я уведомил, че има пратка за нея. Трябвало да
подпише документите и да ги върне отново на подателя. При срещата им на
26.06.2021г. М. отворила плика, видяла документите, но отказала да ги
подпише. След това ги върнала на куриера, а той от своя страна уведомил
подателя „Авангард СОД” ЕООД.
С оглед горното, съдът приема, че направеното оспорване е неуспешно
и че именно на 26.06.2021 г. заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е редовно връчен лично на ищцата при отказ от нейна
страна.
Страната, към която е направено предложението за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и
да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това
не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Съгласието на
работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника
или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на
трудовия договор, какъвто е настоящия случай /така Решение №4/21.02.2021г.
по гр.д. № 278/2011г. на ВКС/. Правоотношението се прекратява с постигане
на взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Ето защо, съдът не
приема, че е налице порок при издаване на заповедта във връзка с липсата на
изрично уведомяване на работника за приемане на предложението му за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Исковата молба е подадена в съда на 26.07.21г. и е в срока по чл.358,
ал.1, т.2 от КТ.
Основният спорен момент в производството е дали е налице
действително изразена воля от ищцата за прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие, на което основание същият е прекратен.
За изясняване на спора от фактическа страна в хода на процеса са
ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л.Н.Л., Д.Н.К.
и Г.Я.Г..
В показанията си св. Л. излага, че с ищцата е работила около година и
един месец, че причината тя да не е на работа, според собственика на фирмата
е, че тя е идвала редовно пияна на работа. Това лично той му го е казал.
Разказва, че имало международен фестивал през месец юни в ****. С. тогава
била в отпуск, а той заедно с друг колега отишъл на събитието да подсилят
4
охраната. Там бил и С.К.. През вечерта той отишъл при тях и ги попитал дали
са видяли, че С. е там и е пияна. Те му отговорили, че не са. Той обяснил, че е
в групата с младежи, че е пияна и че уронва престижа на фирмата. Според
него редовно ходела и на работа пияна. Казал, че С. от този момент вече не е
служител на фирмата. Заплашил ги, че и тях ще изгони, защото го лъжели, че
не са виждали тя така да ходи и на работа. След ден разбрал какво е станало
със С.. Лично говорил с нея и разбрал, че си е написала молбата под
влиянието на така наречената психическа атака, което г-н К. умеел. Излага, че
той така разполага хората, че те да се чувстват унизени и унищожени. С. била
много разстроена, била принудена да напусне под страх от дисциплинарно
уволнение и че няма да си намери работа. Не може да каже с кого е говорила
М., дали Н., който бил управител или К., който е собственик на фирмата.
В показанията си св.К. излага, че не работи при ответника, но е колега
на М. в *****. Твърди, че от всички служители, които са охрана тя най-
съвестно си е вършела работата, но била уволнена дисциплинарно, изгонена,
изритана, смачкана. Никога не я е виждал или усещал да е пияна на работа. За
фестивала споделя, че е била отпуска. Видял я е сред тълпата от млади хора,
облечена с едни носии – кафтан и се е веселяла с другите хора, танцувала. Не
я е видял да употребява алкохол. На събитието имало само бира и
безалкохолни. От нейните колеги разбрал, че К. ще я уволнява, защото е била
пияна там. След няколко дни и с нея се видял, когато тя плачейки му
споделила, че са я карали да подпише молба за доброволно напускане. Тя му
казала, че няма да подпише и че ще се стигне до съд. Знае, че са я натиснали
по някакъв начин или са я заплашили, за да напусне. Тя си харесвала
работата. Г-н К. редовно ходел в парка, за 3 години 200 човека е сменил.
В показанията си св. Г.Г. излага, че е началник охрана в ответното
дружество. Знае от другите, че ищцата добре си е вършила работата. Той като
е бил в една смяна с нея също е нямал забележки. Никой не го е питал за
качествата й. Дори не знаел, че тя няма да бъде на работа. Не знае кога й е
прекратен договора. Бил на работа, когато г-н Н. му се обадил и му казал да
извика С. да говори с нея нещо. Тя дошла на обекта, разговора водила в
контейнера по телефона. След приключването му тя била разстроена и
тръгнала. Подробности не знае. След указания на Н. я е върнал, за да си
подпише молата – предизвестие. После той го изпратил по Еконт в офиса. К.
и Н. ходели по няколко пъти в месеца в парка. К. бил доста строг човек, Н.
също. Преди това не знае началниците да са имали забележка към М..
Съдът кредитира свидетелските показания на Л.Н.Л., Д.Н.К. и Г.Я.Г.
като последователни и взаимодопълващи се. От последните се установява, че
след разговора си с И. Н. ищцата била много разстроена, че е подала молбата
си за напускане. И тримата свидетели не са възприели лично разговора, а
пресъздават споделеното от ищцата. Дават квалификации, че е налице
принуда или заплашване, за да направи тя това, но липсват конкретни данни
за съдържанието на разговора, извън това, че й е казано, че ще бъде
дисциплинарно уволнена и няма да си намери работа.
5
Предвид нормата на чл.154 ГПК, в тежест на релевиралата
възражението страна е, при условията на главно и пълно доказване, да
установи твърдяните и изгодни за нея факти от състава на чл.30 ЗЗД, а
именно наличието на поведение на насрещната страна или трето лице, което
да е възбудило основателен страх за непосредствена опасност за живота и
здравето на волеизявяващия или негови близки, или за увреда на
имуществото му, който страх да е единствения мотив за страната да отправи
едностранното волеизявление.
Ищцата може да претендира унищожаването на волеизявлението й за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.30 вр. чл.44 от
ЗЗД, само когато насрещната страна по договора или друго лице са оказали
въздействие върху психиката й, като е била принудена да отправи
едностранното волеизявление, чрез използване на средства за психическа
принуда, водещи до изявяване на воля, която е в резултат на създаване на
основателен страх за живота, здравето, честта или имуществените интереси /в
този смисъл Решение № 216/17.07.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО/.
Следва да се посочи, че не всеки психически натиск, въздействие,
притеснение или разстройване на ищцата са равнозначни на заплаха от
ответника спрямо нея, която да е основание за унищожение на едностранното
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установява
наличието на посоченото поведение, което да е проявено от страна на
ответника-работодател. Изявленията за евентуално предстоящо
дисциплинарно уволнение на ищеца, съдът приема, че не е от категорията на
тези, които да имат за последица възбуждането на основателен страх у
работника/служител за живота или имуществото му, след като
дисциплинарното уволнение е законово установена правна възможност за
прекратяване на трудовото правоотношение за работодателя, като в рамките
на дисциплинарното производство служителят може да се защити, да възрази
и съответно да не се стигне до ангажиране на дисциплинарната му
отговорност, а при незаконност на уволнението - работникът разполага с
исковия път за защита по чл. 344 от КТ. В този смисъл е Определение №
344/27.03.2017 г. по гр. д. № 60222/2016 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 35 от
11.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12244/2021 г.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява твърдяното от ищцата
опорочаване на волята й при подаване на молбата за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
6
Други конкретни твърдения, обосноваващи наличието на упражнена
принуда не са наведени в исковата молба, но и не са установени от
доказателствата по делото.
По изложените съображения съдът счита, че не е налице соченият от
ищцата порок на волята й.
Отделно от горното, за пълнота следва да се посочи, че ищецът по иска
за признаване на уволнение за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 КТ трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат и погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението
за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба /така Решение №158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на
ВКС, Решение №156/06.06.2012г. по гр.д. №1845/2010г. на ВКС/.
Доколкото се установи осъществяването на сложния фактически състав
на разглежданото основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
регламентирано в чл.325, ал.1, т.1 от КТ, предявеният иск за отмяна на
уволнението се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
ГПК за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна,
неоснователен е и обусловеният от него иск с правно основание по чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за оставане без работа и също следва да се отхвърли.
По разноските:
От ответника е направено своевременно искане за присъждане на
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 1035лв., от които
1000лв.– заплатен адвокатски хонорар, 30лв. – депозит разпит за свидетел и 5
лв. – съдебно удостоверение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно, с оглед броя на
предявените обективно кумулативно съединени искове, разпоредбите на чл.7,
ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и обема на извършените от процесуалния
представител на ответника процесуални действия.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от СТ. К. М. , ЕГН
**********, с адрес с.**** срещу "АВАНГАРД СОД" ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.
„Деньо Чоканов” №8, вх.А, ет.8, ап.36, представлявано от С.К., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със
заповед № 197/25.06.2021г., издадена от управителя на ответното дружество,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда
на чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в размер от 650 лв. за периода от
22.06.2021г. до 22.07.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 31.03.2022г.,
съгласно чл. 315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8